Вицове за глупави хора
В тази категория има 1161 вица, разпределени в 78 под-страници.
Млад индианец отишъл при вожда и се примолил:
- Велики вожде, дай на Млад войн жена. Млад войн вече достатъчно голям за жена!
- Дааа! - мъдро казал вождът.
- Млад войн голям и силен, ама глупав още. Той не знае какво точно се прави с жена и ще я похаби. Затова Млад войн да отива в гората и десет дни да тренира на хралупи. След това вожд ще му даде жена.
Нямало как, отишъл Млад войн в гората и десет дни усърдно тренирал. Върнал се след това и велик вожд му дал жена - хубавата Малко цвете. Млад войн хванал Малко цвете за ръката и я отвел във вигвама. Малко цвете се съблякла и Млад войн я помолил да се наведе. Малко цвете се навела с готовност и зачакала трепетно. Млад войн застанал геройски зад нея и ѝ нанесъл свиреп шут в задника. Малко цвете отхвръкнала почти до тавана, приземила се нескопосано в купчина кожи и промълвила уплашено със сълзи в очите:
- Защо Млад войн бие Малко цвете? Нима той не я харесва?
- Напротив, много харесва! - отговорил Млад войн.
- Млад войн вече не е прост, той първо проверява за пчели!
Жените от мухата правят слон, от нищото - скандал и от всеки глупак - любимия мъж. Истински вълшебници сме!
Да се манипулира глупак е много лесно. Просто не забравяй да му казваш:
- Ма ти си умен човек нали?
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
Моята жена избяга с един, с когото се запознала в интернет. Ама че съм глупав, а можех да си пусна интернет вкъщи още преди три години!
Краят на работния ден в Кауфланд. На едната каса младо и хубаво момиче седи и плаче:
- Ах, че съм глупачка!
Другите касиерки идват при нея и питат, какво се е случило?
- Момичета, днес идва при мен един вежлив младеж, абсолютен симпатяга, облечен безупречно. Може само да си мечтаеш за такъв. Маркирам му покупките, а той ме е зяпнал. И изведнъж казва:
- Госпожице, мисля че цял живот съм ви търсил. Имам си всичко: кола, апартамент, вила, мой бизнес. Но за истинското щастие само вие сте ми липсвали. Ако приемете моето предложение, то на следващия ден след сватбата ще заминем за Малдивите. Съгласна ли сте да станете моя жена?
Шашнати колежките я попитали:
- А ти? Какво му отговори?! Не мълчи! Кажи!
Момичето:
- A аз, а аз… да му кажа "Желаете ли вафли на промоция".
- Защо го пусна?
- Защото този, който ме цени и обича, ще се върне.
- Глупачка! Защо пусна добермана без намордник?
Първи работен ден. От два часа работя като посрещаш клиентите в ****. Влиза доста грозна женица с две момченца. Аз я посрещам:
- Здравейте и добре дошли в ****! Имате прекрасни деца! Близнаци са, нали?
На което тя ми отвръща:
- Не бе, не са близнаци! По-големият е на 9, а по-малкият е на 7! Как според вас могат да бъдат близнаци?
Аз и отвърнах:
- Не съм нито сляп, нито глупав! Просто не мога да повярвам, че някой ще преспи с вас два пъти! Както и да е, приятен ден! И благодаря, че посетихте ****!
По-късно шефът каза, че не ставам за тази работа...
Казва ми:
- Ти далеч не си глупава.
Викам му:
- Аз и отблизо не съм.
Две съседки се събрали да пият по кафе и оправят клюките в махалата. След около два часа приказки, гостенката си тръгва. Домакинята се обръща към малкия си син:
– Леля Ванче си тръгва. Какво трябва да кажеш?
– Ами... не знам!
– Аз какво съм ти казвала винаги?
– Най-после си тръгна тая глупачка! Два килограма сладки изяде с едно кафе...
- Като малка, бях много глупава!
- Ти и сега изглеждаш младолика!
- Мамо, защо братовчед ми се казва Рубин?
- Защото леля ти обича скъпоценните камъни.
- Мамо, а защо братовчедка ми се казва Златина?
- Защото другата ти леля обича златните накити.
- Мамо, мамо, ами аз защо се...
Тук майката го прекъсва:
- Курти, хайде моля те да престанеш с глупавите си въпроси!!!
Говорят си две приятелки:
- Ох, предстои ми първа брачна нощ, много съм притеснена как ще мине.
- Глупачке, няма нищо страшно, виж ако беше раждане...
- Ти си глупачка, аз вече съм раждала.
Глупавият мъж се опитва да превъзпита жената. Умният... да я научи на нещо. Само мъдрият прави невъзможното - обича я такава, каквато е...
Обръсна си краката, а той не те покани... Седиш и мръзнеш като глупачка с обръснати крака.