Вицове за джентълмени
В тази категория има 404 вица, разпределени в 27 под-страници.
Аксиомите на Истинския Мафиот
Куршумоустойчиви съвети от мениджърската практика на организираната престъпност. Проверени на улицата. Когато се спазват, се живее по-дълго, стига се дори до пенсия… Човекът, който ги събира, е обвеян в тайнственост. Когато попитахме за името и биографията му, получихме единствено характерното пращене, както когато някои оттатък е тряснал слушалката на телефона. Но който и да е авторът Х той предлага съвети, които е опасно да игнорирате.
От Господин Х
1. Ако не можеш да победиш, воювайки джентълменски, воювай мръснишката. Или си наеми някой друг, който да го направи вместо теб.
2. Научи езика си да казва "Не знам".
3. Ако трябва да застреляш някого, когато си ядосан, гледай да не се гръмнеш сам.
4. Много по-добре е, ако враговете ти те мислят за откачен, отколкото за хладнокръвен и разумен.
5. Нищо не тежи по-малко от обещанието.
6. Ако трябва да очистиш някого, направи го толкова брутално, че да не се страхуваш от отмъщение.
7. Ако позволиш на враговете си - или приятелите си - да се смятат за равен с тях, те веднага ще се помислят за нещо повече от теб.
8. Единствения начин да опазиш тайна е да не казваш нищо.
9. Във всяко начинание умножавай лошите вероятности по две. Съответно изчислявай добрите наполовина.
10. Не всеки, който хърка, спи.
11. Ако трябва да излъжеш, бъди кратък.
12. Ничии думи не струват толкова, колкото парите в брой, които човекът носи.
13. Когато хващаш рибата, губиш стръвта. Това е необходима загуба.
14. Винаги издърпвай змията от дупката чрез нечия чужда ръка.
15. Хиляда приятели не са достатъчни; един враг обаче е. Ако не можеш да победиш, направи цената на победата на врага ти космическа.
16. Когато правиш компромис, губиш. Когато направиш така, че само да изглежда че правиш компромис, правиш крачка към победата.
17. Когато си ядосан затвори устата и отвори очите си.
18. Когато се пързаляш по тънък лед, пързаляй се бързо.
19. Никой мъж не обича добродетелите повече от жените.
20. Избягалата монахиня винаги говори лошо за манастира.
21. Една жена, колкото и да е руса, колкото и да е със сини очи пак си остава брюнетка по душа.
22. Шепа късмет струва повече от товар мъдрост.
23. От петнайсет души, които те ласкаят, поне четиринайсет лъжат.
24. Жените, вятърът и късмета се променят най-бързо.
25. Жена и свлачище тръгнат ли, няма връщане.
26. Любопитството е погубило повече девственици, отколкото любовта.
27. Ако трябва да режеш, убеди жертвата си, че си хирург.
28. Сантименталността е за тъпанари.
29. Жената на разсеяния вече е почти вдовица.
30. Ако си наковалня, бъди търпелив; ако си чук - УДРЯЙ!
31. Съдбата се усмихва и веднага след това те предава.
32. Грешният избор винаги изглежда най-разумният в началото.
33. За да има мир, бъди готов за война.
34. Не учи войниците си на всичките си хитрости, или ще бъдеш жертва на самия себе си.
35. По-добре враговете да надценяват глупостта ти, отколкото хитростта ти.
36. За да измамиш врага, преструвай се, че те е страх от него.
37. Нещастието винаги идва точно през вратата, която си оставил отворена за него.
38. След победа първата ти работа е да наостриш ножа си отново.
39. Удряй пръв и ще удряш последен.
40. Победите винаги са временни; пораженията също.
41. Най-добрата теория обикновено води до най-лошата практика.
42. Мълчанието не прави грешки.
43. Много различия могат да бъдат изгладени между чаршафите.
6
Двама английски джентълмени седят в клуба.
- Кажете, Джеймс, какво мислите за бягането за здраве?
- Аз смятам, Арчибалд, че това е една голяма глупост!
- Защо смяташ така, Джеймс? Всички казват, че е полезно.
- Виждете ли, Арчибалд, когато тичам за здраве, винаги ми се разлива уискито от чашата...
1
Попада куршум точно в сърцето на агент 007.
Отваря очи и вижда пред себе си достопочтен джентълмен.
- Бонд - представя се агент 007 - Джеймс Бонд.
- Петър. Свети Петър.
6
- Господа, когато се появих на бала, всички жени припаднаха!
- А как бяхте облечен?
- Като джентълмен: цилиндър, папионка, пенсие и презерватив...
2
В центъра на средата на цивилизацията - Лондон, Великобритания, на малката, но много централна уличка Ашгроув, в баровския квартал Пал Мал, се намирал един от най-старите традиционни джентълменски клубове. Той бил известен с това, че е основан преди двеста трийсет и една години и през цялото това време там никога не била влизала жена. Правилата за членство в клуба били наистина изключително строги. Входът бил забранен за жени и имало изискване да се пази абсолютна, и ненарушима тишина. Това било необходимо, тъй като основното занимание на джентълмените било да разиграват сложни партии бридж, които изисквали невероятно съсредоточаване и мисловно напрежение.
В една тиха лондонска вечер, когато мъглата над Темза се стелела по-гъста и от малеби, във въпросния клуб всичко си вървяло така, както си било вървяло през последните три века - камината в големия салон горяла, джентълмените пиели скъпи трийсетгодишни уискита и потънали в мълчание играели своя бридж.
Не правела изключение и компанията на сър Арчибалд. Той, заедно със своите верни другари - сър Флетчър, сър Падингтън и сър Тимбърлейн, бил потънал в дълбок размисъл, защото тазвечершната партия бридж била особено заплетена. Север тъкмо бил отворил като първи с една трефа, ама много силна трефа, от поне 17 оньорни точки. Другата страна отговорила с една купа, което предполагало поне 8 оньорни точки и 5-картова купа, В този напрегнат миг север предложил две трефи, на което опонентът обявил две пики, вследствие на което, след съответната проверка за контроли сър Арчибалд играл шест пики. Само след миг, нещата станали почти инфарктни. На едно от високите нива изток контрирал междинно договора на север в трефи "Лайнер контра", а крайният договор бил контриран от запад, който изненадващо започнал със седмица трефа. И точно в този отговорен и напрегнат момент, докато сър Арчибалд напъвал мозъка си и се чудел как да разреши това заплетено положение - дали като покрива пиката в мора или като пази защитената дама трефа... точно в този миг станало нещо невероятно! Изведнъж вековната тишина на клуба била нарушена от някакъв тих и настойчив шепот. Той всъщност идвал от входа на клуба, където, представете си, стояла някаква жена. Тя се опитвала да убеди портиера да я пусне, защото спешно търсела някакъв лорд.
- Абсурд, милейди - шептял ужасено портиерът. Ттова е мъжки клуб, тук никога не е влизала жена!
- Е добре, де! - настоявала на своето дамата. Вие ме пуснете само да надникна и веднага ще си изляза! Плииийз!
И понеже това "плийз" било съпроводено с няколко банкноти от сто паунда, пъхнати в ръката на портиера, дамата успяла да проникне в клуба. Тя направила едно кръгче из салона и веднага си излязла.
Сър Арчибалд не реагирал на това безпрецедентно нарушение на нормите в клуба. Той все още трескаво изчислявал на ум кои карти са изиграни и кои остават скрити. И точно тогава неговият другар сър Флетчър не издържал:
- Господа - казал тихо той - Не ми се ще да вярвам на очите си и не бих желал да ви разстройвам, но мисля, че току-що тук влезе жена!
След това прозрение над масата отново се възцарила дълбока, като океана, тишина, а сър Арчибалд продължил да мисли върху неизгодното си положение.
Един час по-късно, докато сър Арчибалд все още мислел, най-внезапно проговорил и сър Падингтън:
- Невероятно! - прошептял той. Жена тук! Къде отиват традициите, къде отива Англия!?!
И отново последвала тишина - с нож да я режеш. Най-силният шум, който се чувал, било пукането на бучките лед в дебелите кристални чаши, пълни с уиски и щракането на мозъка на сър Арчибалд. Той бил на прага на умствените си сили. Все още не бил решил дали да покрива пиката в мора или да продължава да пази проклетата защитена дама трефа...
След още час и половина, докато сър Арчибалд още бясно размишлявал, се чул и дрезгавият шепот на сър Тимбърлейн:
- Господа - прокашлял се възможно най-тихо той, а убедени ли сте, че беше жена? Да не ви се е сторило?
Но и тези реплики се изгубили в космическата тишина на салона...
Два часа по-късно сър Арчибалд най-сетне отлепил поглед от картите си. Той вдигнал очи и ядосано огледал сър Флетчър, сър Падингтън и сър Тимбърлейн. Колко ярост и гняв имало в този поглед! Сър Арчибалд с рязък жест хвърлил картите си на масата и изкрещял:
- Няма да играя! Този шум е непоносим!
2
Лондон... Мъгла... Кафе...
Седят двама джентълмен и си говорят:
- Наближава Нова година... Това е хубаво!
Вторият:
- Е, и какво. С*ксът е по-хубав.
- Да, но Нова година е по-често.
1
Ако един мъж е джентълмен, той знае достатъчно, а ако не е, всяко знание е в негова вреда.
1
Джентълмен казва на дама, негова съседка:
- Мадам, вчера чух Вашето пеене.
Тя, изчервявайки се:
- О! Просто убивам така малко време!
- Избрали сте страшно оръдие, мадам.
1
Блондинка с къса пола се качва по стълби. След нея върви джентълмен и поглежда под полата й. Блондинката ядосана се обръща:
- Как не ви е срам! Вие не сте никакъв джентълмен.
- А вие не сте никаква блондинка - отговорил джентълмена.
1
Две мутри си говорят:
- Тиква, а бе вчера те гледам в един ресторант с една мадама. И през цялото време и целуваше ръката. Голем джентълмен си станал нещо, а?
- Не бе, Картоф, тоя тъпак келнера не ми беше сложил салфетка…
1
Младеж гостува в къщата на банкер с три дъщери. След няколко месеца бащата му изпратил писмо:
"Вие сте съблазнили дъщеря ми. Ако сте джентълмен, оженете се за нея!"
Младежът веднага отговорил:
"Джентълмен съм. За коя да се оженя?"
3
Червената шапчица, Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.
2
Легнали Иванчо и Марийка в първата брачна нощ да се еб*т. Добре, ама Марийка още девствена и не му дава:
- Айде, бе Марийке моля ти се само главата!
- Не, бе Иванчо, ще ме боли!
- Моля ти се, бе Марийке, само малко бе!
- Добре айде, ама малко.
След което, Иванчо като джентълмен и го набутал целият.
- Хм! - казала Марийка, загубвайки ума и дума.
- Нали беше само малко бе Иванчо, нали само главата каза - ревяла от болка Марийка.
- Марийке, х*ят рамена няма бе!!!
1
Мъж хваща в леглото жена си с най-добрия си приятел. Приятелят му казва:
- Знаеш ли, и двамата я обичаме. Проблемът е сложен, но ние сме джентълмени, нека да я разиграем на карти.
- Съгласен съм, но да заложим и някакви пари, че да стане интересно.
4
Луксозна кооперация. Солиден джентълмен бута вратата, опитвайки се да излезе навън.
- Дръпнете, господине! - подсказва портиерът.
- Но тук пише "Бутнете"! - обяснява джентълменът.
- Точно така, господине - любезно се съгласява портиерът - това го измисли господина от втория етаж. По този начин успява да догони любовниците на жена си!
2