Вицове за директори
В тази категория има 981 вица, разпределени в 66 под-страници.
Затворник на електрическия стол започва да хълца точно преди да изпълнят присъдата.
- Някакви последни желания? – пита директорът на затвора.
- Да, хлъц. Можете ли, хлъц, да ме уплашите?
Преподавател по дипломация обяснява на учениците си:
- Скъпи мои, изкуството на дипломацията - това е изкуство на убеждението и изкуство на предвиждането. Ето ви практически урок.
На един джип, и в Балкана при един овчар:
- Искаш ли да станеш директор на банка?
- Ъ?... Нечем!
- Ама ще се ожениш за дъщерята на Рокфелер. Тя е мацка отвсякъде...
- А-а-а, щем, щем!
Обратно в София, на самолета, и в Швейцария, при министъра на финансите:
- Искате ли за директор на банка един български овчар?
- ?!?!... Не, естествено.
- Да, но той е бъдещият зет на Рокфелер!
- ...
Пак на самолета, до САЩ, при Рокфелер:
- Искате ли за зет един български овчар?
- Хе, хе, хе. Не, разбира се.
- Да, но той е бъдещ директор на швейцарска банка!
- ...
- Разбрахте ли сега, скъпи мои? - пита преподавателят. Всички кимат, само един от учениците вдига ръка:
- Изкуството на убеждението го разбрахме. А изкуството на предвиждането?
- Сега ще го видите. Г-н Рокфелер, може ли да разговаряме с дъщеря ви?
- Искате ли да се омъжите за...
- НЕ ИСКААААААМ!
- Да, но той е български овчар!
В кабинета на директора на цирка влиза един човек:
– Добър ден, идвам да видя дали ще се намери работа за мене?
– Имате ли някакъв талант?
– Мога да имитирам птици перфектно.
Директорът помислил малко и казал :
– Съжалявам, вече имам двама, които правят това.
Човекът, разочарован, не казал нищо, отворил прозореца и... отлетял.
- Иванчо! Какъв подарък искаш да получиш от Дядо Коледа и Снежанка?
- Госпожо! Не знаете ли? Дядо Коледа и Снежанка не съществуват.
- Тогава кой ти подари подаръците минала година?
- Госпожо! За идиот ли ме имате? Това беше директора на училището с неговата любовница.
Директорът на операта присъства на прослушване на нова опера. Една от солистките пее ария в съпровод на оркестъра. Директорът пита диригента:
- Коя е тази мелодия?
- Коя, - казва бесен диригентът, - тази, която свири оркестъра, или тази, която пее мадам?!
- Тате, учителката по математика те вика.
- Какво се е случило?
- Тя ме пита:
"Колко е 9*7?", а аз й казвам:"63", тя пита:
"А 7*9?", а аз:
- Същия х*й е...
- Наистина, същото е - чуди се бащата.
- Добре, ще отида.
На следващия ден синът пита:
- Тате, а ти в училището ходи ли?
- Още не съм.
- Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура.
- Защо?
- Имахме час, той ме накара да си вдигна в дясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря:
" А на х*я ли си да стоя?"
- Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида.
На следващия ден синът пак пита:
- Тате, ти в училище беше ли?
- Още не.
- Не отивай, изключиха ме.
- Защо?
- Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география.
- А учителката за по география за чий х@й е дошла?
- Аз попитах същото!
БМВ стои на светофар, изведнъж се чува силен трясък, излизат 5 дебеловрати момчета и какво да видят в задницата на БМВ-то се врязала една запорожка, а от нея излиза едно дребно старче.
- Ех дядка, какво да те правим сега а?
- Спокойно момчета, ето ви телефона на сина ми, той е директор на птицекомбинат, звъннете му той всичко ще оправи.
Обадили се мутрите и зачакали, на петата минута пристигнали четири бронирани джипа с барети... и настанало страхотно меле...
До стареца се приближава един мъж и му казва:
- Ех тате, колко пъти да ти повтарям, че не съм директор на птицекомбинат, а командир на отряд "СОКОЛ"...
От света на науката.
Директорът на обсерваторията професор Донжуанов съобщи, че най-интересното на новата звезда се е оказало черната дупка.
Директор към подчинен:
- Оплаквате се от кризата, влошаване на живота заради икономическото положение... А между впрочем заплатата ви е със 25 процента повече!!!
- Извинете, по-висока спрямо коя година?
- Спрямо следващата...
На заседанието на Консултативния Съвет за Национална Сигурност (КСНС), бяха обсъдени мерки за ограничаване на последствията от спирането на доставките на природен газ за България.
За да даде кратко обяснение, на заседанието е бил поканен и
изпълнителния директор на “Булгаргаз” ЕАД - Димитър Гогов:
- Не е вярно, че страната ни е 100 процента газово зависима от Русия, за тази година сме внесли над 200 000 флакона газ за запалки от Китай!
Конкурс за длъжност помощник-директор:
- Представете си, че пътувате в двуместна кола и виждате на пътя трима човека, които молят да ги закарат: вашия шеф, възрастна дама и хубаво момиче. Кой ще изберете?
Спечелил кандидата, който предложил:
- Ще изляза от колата, ще дам ключовете на шефа си, за да може да закара възрастната дама, а ще остана с момичето!
Последствия от кризата и реална история от живота.
Прибира се един финансов директор вкъщи и казва:
- Мамо, дай пари за билет...
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в едно от отделенията
на банката работите вървят на зле. Операции почти не се извършват, активността е близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появява се ревизорът в това отделение в разгара на работния ден. Влиза вътре - няма никой. От съседния кабинет на директора се чуват силни
викове:
- Но спокойно можеше да играе купа!
- Но нали, ако играеше, няма да му остане метър.
Поглежда ревизорът в кабинета и онемява. Директорът на отделението с трима дилъра играят карти. Хм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам.
Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената.
Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
- Трябваше да теглиш първо трефите.
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
- А сега защо подигра купа?
- Нямам нито една пика.
- Не, побеснява ревизора, сега вече няма да спра. И натиска
продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
- Чувам, чувам и ги нося вече!
На събранието беше предложен следния дневен ред:
1. Счетоводителят Петров критикува директора.
2. Сбогуване със счетоводителя Петров.
Собственикът и изпълнителен директор на компанията Megagames Inc. Бил Ричмън сплете пръсти, изгледа шефа на разработчиците Макс Смарт и зададе очаквания въпрос:
– И как върви работата ви по новия проект?
– Днес довършихме енджина, — започна Смарт с бодър тон, но веднага беше прекъснат и бодростта му отиде по дяволите
– С цяла седмица закъснение.
– Какво да правя, шефе — разпери ръце Макс,
— С Джони така или иначе работим по 16 часа на ден включително събота и неделя! Ако искате да става по-бързо — назначете ни повече хора.
– Колко повече? Бюджетът на проекта и без това е раздут до небето. Във вашия екип се водите повече от 30 души!
– Но от всичките 30 само аз и Джони работим! Е, и Алис, ама тя пише добра музика, не е програмист… Нямам предвид да се увеличи броя на хората в отдела, а просто да се уволнят няколко от безделниците и на тяхно място да се вземат добри специалисти… или специалистки, де, — бързо се коригира Смарт, за да не го обвинят в мъжки шовинизъм.
– И кого предлагаш за уволнение? — попита шефът му.
– Да започнем с идиотите!
– Първо, те не са идиоти, а алтернативно надарени личности, докога да ти го повтарям. И второ, ти не разбираш ли, че и при най-малкия опит да ги пипна — борците срещу дискриминацията и правозащитниците ще ме изядат жив? Адвокатите им веднага ще докажат, че сме ги изгонили не защото работят лошо, а защото са идио… алтернативно надарени, де.
– Ама първото следва от второто!
– Напразно се държиш като расистки шовинистичен дискриминатор, отричащ равенството на всички хора, гарантирано от Конституцията, Декларацията за правата на човека и Декларацията за независимостта. Явно изхождайки от упадъчните си и антихуманни разбирания, че умът превъзхожда глупостта… т. е. алтернативната надареност… ти искаш да лишиш част от американските граждани от право на работа. Напомням ти — за да станеш американски гражданин е достатъчно да се родиш под американски флаг. Ум за това съвсем не ти е нужен.
– Ами да работят като чистачи тогава, нямам нищо напротив. По каква логика тези умствени алтернативници трябва да работят в компютърна фирма?!
– В бюрото по заетостта са ги попитали какво умеят да правят и с какво искат да се занимават, те казали “игри” и ето ги при нас.
– Да, де, те са искали да играят на игри, не да ги разработват!
– Тази подробност никого не вълнува. Държавата им е дала възможност да работят, сега е време на частния бизнес да ги интегрира добре в работния процес.
– Бе те по принцип са съвършено непригодни да работят това, което правим ние! Ако мен например не ме вземат в баскетболен отбор, да не би да тръгна да ги съдя за дискриминация?
Ричмън изгледа подчинения си от главата до петите.
– Няма да можеш да ги осъдиш — каза той след като приключи с огледа. — Имаш напълно нормален ръст, пък и други отклонения не се наблюдават. Виж, ако беше джудже — тогава да, шансовете да спечелиш щяха да са доста добри. Или поне да беше плешив. Един добър адвокат би могъл да докаже, че си дискриминиран по плешивина…
– Вие сте шовинист, шефе, — отмъстително каза Макс. — Не се казва “плешив”, а “алтернативно окосмен”.
– Така или иначе, алтернативно надарените не можем и с пръст да ги пипнем, — резюмира Ричмън. — Имат си лоби в Конгреса… И преди да си предложил да уволним негр… афроамериканците…
– Ще предложа, как няма да предложа, — прекъсна го Смарт. — Не защото имам нещо против цвета на кожата им, а защото дори на училище не са ходили.
– Учили са даже повече от теб, — възрази Ричмън. — Том Кроу например е бил по два пъти във всеки един клас, а 11-ти го е карал даже 3 пъти. Пък и имат прекрасни характеристики от предишната си месторабота.
– И къде са били преди? — подозрително попита Смарт.
– В затвор със строг режим.
– Предполагам, че от там са ги пуснали само и само да се избавят от тях. А бе, шефе, защо и в компютърните фирми не въведем правилото за предсрочно освобождаване при примерно поведение? Аз самият ще им напиша прекрасна характеристика, само и само да ми се махнат от главата.
– Не можеш да ги разкараш и това е! Нали никого не са ограбили, нито пък са убили? Имам предвид на работното място.
– Ама не знаят какво е това програмиране! Знаете ли с какво се е занимавал Лерой, дето го взехте за програмист? Пренабивал е номерата на двигателите на крадени коли. А Куинси, дето е специалист по графиката?
– Рисувал е графити по стените?
– Не, правил е фалшиви долари. И даже това е правил безобразно зле.
– Във всеки случай само пълен самоубиец ще тръгне да уволнява чернокож. А ако чернокожият е и лежал в затвор и с уволнението се възпрепятства социалната реабилитация на бивш престъпник — тогава самоубиецът е и мазохист!
– Ами ако уволните…
– Не, не и не! — кресна шефът.
— Даже не го споменавай.
– Уфф… А да пенсионирате Олдфарт не може ли?
– Искаш да ни докараш дело от страна на Съюза за защита на правата на възрастните хора ли?
– Ама той е съвсем изперкал! Всяка сутрин налива мляко на компютърната си мишка!
– Има пълно право. Това е свободна страна. И ако искаш да знаеш — от целия ви отдел мога да уволня само двама душе.
– Нека да са двама! Така няма да ни се налага да блъскаме по 16 часа на ден…
– Не се и съмнявам. Особено като вземеш предвид, че това сте ти и Джони. Вие двамата сте бели мъже без физически и умствени нарушения, с хетеросексуална ориентация сте, нямате проблеми със законите или с наркотици, не принадлежите към религиозни секти. В тази страна няма да се намери и един човек или организация, които да се застъпят за вас. Кажи ми “благодаря”, че все още успявам да запазя работните ви места. Въпреки всички прозрачни намеци от страна на Комитета по политическа коректност.
Макс се умълча.
– Добре, де — смени темата Ричмън, — значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?