Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"

Добавен преди 9 години 50

При шефа на цирка идва жена - дребничка, с очила, същинска божа кравичка. Казва:
- Искам да стана при вас дресьор на тигрите!
Шефа се засмива:
- Ами ето ги там тигрите, точно са се разбеснели, ходете да ги успокоите.
Жената спокойно влиза в клетката и изревава оглушително:
- ИЗРОДИ! МИРНО!!!
Тигрите направо приседнали от изненада, а един по-малък се напикал чак.
Ошашавеният директор:
- Вие така ли сте правили и на предишната си работа?
- Да.
- А къде е било това?
- Бях класна на седми "Б" в спортното училище...

Добавен преди 9 години 16

До Директора на Топлофикация:
- Моля, да пуснете парното, защото жена ми престана да ходи гола из къщи и аз съм натъжен!

Добавен преди 9 години 14

Американският президент се обажда на нашия:
- Ще те замоля за една услуга. Нашата фабрика за кондоми изгоря, а ни трябват спешно за армията 10 милиона презерватива!
- Нямаш проблем, нещо още? – попитал президентът ни.
- Да, искам да са сини на цвят, да са 32 см. дълги и 6 см. в диаметър! – прави се на важен американският.
- Ок, няма проблем! – отговаря българина и се обажда на директора на фабриката за презервативи и го пита:
- Можете ли да изпратите в САЩ 10 милиона кондома, син цвят, 32 см. дълги и 6 см. диаметър?
- Ок, няма проблем, нещо още?
Президентът ни се замислил и рекъл:
- На всеки сложете надпис – MADE IN BULGARIA, SIZE SMALL!

Добавен преди 9 години 21

Директор на голяма фирма пита новия персонален шофьор:
- Каква е Вашата фамилия?
- Андрей.
- Това ли е фамилията ви?
- Не, името.
- Не ме разбрахте, питам за вашата фамилия. Аз се обръщам към моя шофьор само по фамилия!
- Вие няма да ползвате моята фамилия, казвайте ми Андрей.
- Слушай момче, ти глупав ли си? Питам те още веднъж - каква е фамилията ти?!
- Добре, фамилията ми е Любими!
- Да тръгваме, Андрей...

Добавен преди 9 години 18

Като стана директор на училище, на 15-ти ще викам:
- ИМА ЛИ МАЙКИИИИИ?

Добавен преди 9 години 9

Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик – Такиро Сузуки от Япония.
​Часът почва и тя казва:
​- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал “свобода или смърт”?
​Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
​- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
​- Много добре, Сузуки. А кой е казал: “Държавата е народът и като такъв, никога не може да умре?”
​Сузуки става:
​- Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863 г.
​Учителката поглежда другите деца и им казва:
​- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.
​Тих глас от последните чинове:
​- Да им го начук*м на японците!
​- Кой каза това? – изкрещява учителката.
​Сузуки вдига ръка:
​- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
​Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
​- Да го дух*ш!
​Учителката, извън кожата си:
​- Стига вече! Кой беше това?
​Сузуки:
​- Бил Клинтън на Моника Люински, Белия дом, 1997 г.
​Някой друг извиква:
​- Сузуки е ла*но!
​Сузуки веднага отвръща:
​- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
​Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява директора:
​- Да го еб*! Никога не съм виждал такъв хаос.
​Сузуки е готов:
​- Министърът на финансите Симеон Дянков, за положението в България, 2010 г.

Добавен преди 9 години 18

Иванчо стои пред училище.
Минава директора и го пита:
- Защо не си в час?
- Пръднах и ме изгониха.
- По кой предмет?
- По „Логика”, но съм страшно озадачен. Аз пръднах. Мен ме изгониха на чист въздух, а те останаха да го миришат! Къде е логиката – вие виждате ли я!

Добавен преди 9 години 39

Директорът на затвора инструктира затворниците:
- За петнайсет минути килията да свети! Ще дойде областният управител!
- Сериозно? И колко години му дадоха на тоя дърт мошеник?

Добавен преди 9 години 8

Горилата в Софийския зоопарк се разгонила. Пратили запитване до чуждестрани зоопаркове, ама от там искат по 15 бона евро, та да пратят мъжкар. Нашият зоопарк беден, няма бюджет за мъжки. Събира директорът всички на събрание, пита кой има решение.
Един от хората се обажда:
- А ми да дадем на бай Илия, дето гледа слона, 200 лв. да се почерпи, той си и пийва, може да свърши работа.
- Хубаво, викайте го при мен!
- Бай Илия, имам една молба към тебе.
- Кажи, шефе!
- Съгласен ли си за 200 лв. да оправиш горилата?
Мислил Илия, па рекъл:
- Може. Ама имам 2 условия: първо, няма да ме карате да я целувам по устата.
- Става! Второто условие какво е?
- А ми малко да ме изчакате за парите, че съм преди заплата...

Добавен преди 9 години 16

Директорът на банката най-накрая омъжи дъщеря си, като попадна на човек, който не прочете текста с малките букви!

Добавен преди 9 години 6

Журналистка взима интервю от Директора на психиатрична клиника:
- Добре де, а как разбирате, че пациентите ви са излекувани?
- Много просто: виждате ли тази вана пълна с вода?
Журналистката вижда вана, черпак и лъжица.
- Да, и?
- Задачата е да се изпразни ваната.
- Ооо... Значи излекуваните взимат черпака?
- Не госпожице... Здравите махат тапата на канала...

Добавен преди 9 години 11

Веднъж, по час на класния - получихме странни и даже абсурдни указания от директор и инспектори - за масивно професионално ориентиране на учениците. Което да стане методически авангардно издържано и поднесено непринудено, във формата на невинна игра. За тази цел бяхме задължени да следваме нелеп и малоумен модел:
– Деца, ще направим една психологическа игричка. Кажете ми - коя част от тялото ми ви харесва и аз ще направя паралел - опитвайки се да отгатна какви искате да станете като пораснете... Да видим, Елена - какво ти харесва от моето тяло?!
– Косата, госпожо.
– Ммдааа... вероятно като пораснеш, ще станеш фризьорка. Саим, на теб какво ти харесва в моето тяло?!
– Очите, госпожо.
– Ооо, тогава... ти може би ще станеш очен лекар. А ти, Николай... на теб?!
– На мен ми харесват зъбите ви, госпожо.
– Чудесно! Може би ще станеш зъболекар, когато пораснеш. Да видим Иван какво ще каже, какво ти харесва в мен?!
– Госпожо, не виждам смисъл да казвам. Аз току-що открих, че като порасна - искам да стана млекар!

Добавен преди 9 години 16

Актуална образователна притча:
Водя сина ми (5 г.) на комисия за прием в Предучилищна група. Питат го:
- Колко годишни времена знаеш?
- Показва с една ръка, а после и с един пръст от другата преди да отговори: - Шест.
- А ако си помислиш малко...
- Шест.
Директорката ми казва, че ще се свърже с нас... В двора го питам:
- Ся, какво беше това?
- Тате, ама аз наистина не знам повече "Годишни времена" само на Вивалди, Хайдн, Пиацола, Чайковски, Лусие и Глазунов!
ПОУКА: при стандартно тестване съществува риск да изпуснеш най-добрите кандидати.

Добавен преди 9 години 15

Влиза учителката в час и почва да рисува банан на дъската, като в един момент, започват да се смеят всички деца. Обърнала се:
- Какво се смеете бе, деца!? Банан не сте ли виждали?
- Това не е банан бе г-жо ! Това си е х*й направо! Ххахахахахха!
Ядосала се госпожата, извикала директора. Идва човека и от вратата ги почва:
- Как не ви е срам бе!? Това училище ли е или лудница!? Я да се стегнете, покажете уважение!
Обърнал се, видял дъската и казал:
- И тоя х*й да го изтриете оттук!

Добавен преди 9 години 16