Вицове за директори
В тази категория има 990 вица, разпределени в 66 под-страници.
В зоологическата градина умряла мъжката горила. Женската полудяла за с*кс и започнала да прави бели. Директорът погледнал в гугъл и му се изправила косата: най-евтиният самец - 100 000 евро. След кратък размисъл извикал най-едрият от бачкаторите, които чистели на животните:
- Иване бре, за 20 евро ще опънеш ли горилата?
- Шефче, виж кво - може, ама имам три условия!
- Слушам?
- Първо - да не се целуваме!
- Тва ясно, друго?
- Ако може да я държите, докато я опъвам!
- Няма проблем!
- И третооо - ако може парите да ги дам на заплата?!
Градинарят на голям хотел във Франция открива, че неговите рози са пораснали десет метра на височина.
После открива, че доматите са станали тридесет сантиметра, а дините тежат около 50 килограма.
Той отива при директора:
- Нямам нищо против престоя на състезателите от "Тур дьо Франс" в хотела, но им кажете, да спрат да пикаят в градината!
Директорът на един завод казал на секретарката си:
- Я ми извикай Петър!
Когато въпросният човек се явил, шефът подхванал ласкаво:
- Ооо, Петърчо! Влизай, влизай, моето момче!
Значи, да ти кажа - много съм доволен от тебе! Още помня как започна като обикновен работник - млад, плах, неопитен... Обаче - бързо навлезе в работата! Само месец след постъпването ти - стана бригадир. След още месец - началник цех. И като се започна - главен технолог, началник производство, главен счетоводител, завеждащ отдел"Човешки ресурси"... И всичко това - в рамките на една година! И ето - сега съм те извикал в кабинета си да ти съобщя, че ставаш заместник -директор на завода! Един вид - моя дясна ръка! Честито!
Пешо мълчал, забил поглед в килима. Шефът се захилил:
- Е? Защо мълчиш? Какво трябва да ми кажеш?
Оня измънкал срамежливо:
- Ами... мерси много... тате!
Директор си търси секретарка. Интервю... и хоп - перфектната, с точното образование. Първи работен ден. Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи:
- Кой отвори прозореца?
- Аз - отговаря секретарката.
- Ти луда ли си, ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея...
Цял ден е сърдит и не и говори. Втори работен ден. Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза. Идва той, отваря вратата и започва отново да вика:
- Кой сложи тези цветя тук?
- Аз - отговорила тихо тя.
- Ти луда ли си, ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии...
Трети работен ден. Пристига шефа, влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
- Какво правиш?
- Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна.
Тате, учителката по математика те вика.
- Какво се е случило?
- Тя ме пита:
"Колко е 9 по 7?", а аз и казвам:"63", тя пита:
"А 7 по 9?", а аз:
- Същия х*й е...
- Наистина, същото е - чуди се бащата, - Добре, ще отида.
На следващия ден синът пита:
- Тате, а ти в училището ходи ли?
- Още не съм.
- Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура.
- Защо?
- Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крак, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря:
"А на х*я ли си да стоя?"
- Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида.
На следващия ден синът пак пита:
- Тате, ти в училище беше ли?
- Още не.
- Не отивай, изключиха ме.
- Защо?
- Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география.
- А учителката за по география за к'ъв х*й е дошла?
- Аз попитах същото!
Изнасят дивана от кабинета на директора. Секретарката със сълзи на очи:
- Но защо? Уволнена ли съм?!
Инженер е извикан при шефа, който го посреща любезно в луксозния си кабинет, сервира му лично колумбийско кафе с мляко от лама, предлага му пура и реколтно малцово уиски...
- Господин директор, тъй като допускам, че поводът за срещата ни е неволно изпратената до Вас снимка на члена ми, то аз желая да поднеса извиненията си...
Шефът, спирайки да налива кафе:
- Как така "неволно"?
Един крал отишъл на посещение в затвора.
Влязъл в първата килия и попитал:
- Ти за какво си тука?
Пандизчията се разревал:
- Невинен съм, Ваше Величество! Лоши хора ме натопиха! Аз съм честен човек!
Монархът влязъл във втора килия:
- Ти за какво си тука?
Обитателят отговорил жално:
- Невинен съм, Ваше Величество! Лоши хора направиха интриги срещу мен!
Аз съм честен човек!
И така, владетелят обиколил мястото за лишаване от свобода. Когато стигнал до последната килия и задал същия въпрос, затворникът отговорил:
- Не искам да Ви лъжа, Ваше Величество... Аз съм тук за кражби, измами и далавери!
Височайшият посетител се ядосал:
- Какво?! Ти се осмеляваш да заявяваш в лицето ми, че си крадец, измамник и мошеник?
Пандизчията се захилил:
- Точно такъв съм, Ваше Величество! Такъв съм бил и такъв ще си остана!
Тогава, кралят с пламнало лице се обърнал към директора на затвора:
- Какво прави тоя долен престъпник при всички тия честни хора? Я го изхвърлете веднага навън!!!
Веднъж Иванчо тръгнал да излиза от къщи. Баба му го попитала:
- Къде отиваш?
Той отговорил:
- До кварталния бардак.
Бабата го ощипала зверски по ръката:
- Гамен с гамен! Ще ти измия устата със сапун.
Нашият излязъл навън. Пред блока го срещнал един комшия.
- Накъде така бе, момче?
Иванчо обяснил:
- До кварталния бардак.
Съседът му извил силно ухото.
- Как не те е срам, бе?! Това днешната младеж много сте се разпасали напоследък.
Иванчо продължил по улицата. По някое време срещнал класната.
- Къде си тръгнал, господинчо?
- До кварталния бардак.
Даскалицата се развикала:
- Аз така ли те възпитавам бе, Иванчо? Ще се оплача от теб на директора!
Най-после стигнал заветната цел. Когато потропал на вратата, отвътре излязъл сводникът.
- К'во има бе, пич? Май си объркал адреса.
Иванчо отвърнал:
- Не, на точното място съм. Искам да вляза във вашия бардак.
Сутеньорът го ритнал отзад и се троснал:
- Я бегай оттука бе, пикльо! Ти пари за банички нямаш, тука си решил да влизаш!
На път за вкъщи Иванчо поклатил глава:
- Край! Ще кажа на тате друг път, като си забрави шапката в кварталния бардак, да ходи сам да си я взема!
Една млада учителка отишла при директора:
- Господин директор, идвам да споделя с Вас нещо обезпокоително. Онзи ден, като влязох в класната стая, видях, че някой беше нарисувал на дъската малък п*нис. Търках, търках и го изтърках. Вчера пак влизам и на дъската пак се мъдреше картинка на п*нис - този път със средна големина. Търках, търках и го изтърках. И ето че днес заварвам на дъската изображение на п*нис, но вече с огромни размери. Търках, търках и го изтърках.
Директорът свил рамене:
- Е, и?! Какъв точно е проблемът?
- Е, как какъв?! Не мислите ли, че в цялата ситуация нещо не е наред?
Директорът се замислил:
- Какво да Ви кажа, колежке?! Според мен всичко си е наред. То по принцип п*нисът, колкото повече го търкаш, толкова по-голям става.
Учителката по история след началото на часа:
- Днес ще правим преговор. Писмен или устен да бъде?
- Устен.
- Такааа... кой ще каже заааа... кой е превзел Константинопол!
Мълчание.
- Петре?
- Не съм аз госпожо! Със Симо и Мишо цял ден бяхме заедно!
- Значи и тях да не питам?
- Кирчо?
- Не съм и аз! Ма що все аз, ма учителко? Кой му взели нещо - все мене нарочват...
- Марийке?
- И аз, такова с Иванчо...
- Този не е, другите не са... кой е?...
Мълчание.
Учителката вече гледа извън себе си. Затръшва вратата след себе си и връхлита в кабинета на директора, където е и Герова - колежка по български.
- Господин директор, питам учениците - "Кой е превзел Константинопол" - а, тея недорасляци, викат че не са те! И никой не казва кой е...
Герова:
- Ма що им верваш бе колежке, они тебеширите и гъбите изпокрадоа, та един Кон... ста... пол... такова ли?
Директора:
- Колежки, моля успокойте се, само това ни трябва още - в министерството да научат, че още нещо ни липсва.
Директорът на един завод строго забранил употребата на цинизми в работно време. Скоро след това производителността спаднала рязко. Той събрал всички бригадири и попитал строго:
- Какво става тука, бе?! Това да не е някакъв саботаж?
Бригадирите мълчали и гузно гледали в земята. Най-накрая се обадил най-старият от тях - бай Ставри:
- Ами, дай да си кажем истината в очите, шефе! Всичко тръгна оттам, че ти забрани цинизмите.
Директорът се смаял:
- Ама как така?!
- Гледай сега! Преди беше лесно. Обръщам се към някой колега и му казвам: "Абе, бай уй, я ми подай оная уйовина!" А пък сега, докато се сетя името на тоя бай уй, па докато си спомня как и беше техническия термин на тая уйовина, се губи сума ти време.
Директорът на един завод казал на секретарката си:
- Я ми извикай Петър!
Когато въпросният човек се явил, шефът на предприятието започнал с благ тон:
- Ооо, Петърчо! Влизай, влизай, моето момче! Значи, да ти кажа - много съм доволен от тебе! Помня още как започна тук като най- обикновен работник - млад и зелен, плах, неопитен... Обаче, за нула време навлезе в работата. Само след един месец - стана бригадир! После - началник цех. И като се започна:главен технолог, началник производство, ръководител на отдел "Снабдяване"... И ето, че от утре те назначам за заместник-директор на завода! Един вид - моя дясна ръка! Е? Защо мълчиш? Какво се казва в такива случаи?
Петърчо смотолевил под носа си:
- Ами... мерси много... тате!
Много строг директор на фирма си тръгва от работа 1 час по-рано. Три колежки чернокоса, червенокоса и блондинка решават да напуснат, след като шефът изчезва. Чернокосото момиче отива да пазарува. Червенокосото отива на плаж. Блондинката се прибира у дома. През процепа на вратата на спалнята тя вижда съпруга си да прави с*кс в леглото с нейния директор.
На следващия ден трите колежки си споделят:
- Много съм доволна от вчерашното пазаруване! Ще го направя отново...
- Бях на плаж, изкарах супер! Отново ще отида...
Русата:
- Вече няма да тръгвам по-рано! Вчера шефът за малко да ме хване!
Директор уволнява секретарката си. А тя му казва:
- Шефеее! Аз с тези две висши образования и сочи гърдите си, с тази тясна специализация (сочи на долу) и с този дълг трудов стаж (сочи бедрата си) работа ще си намеря винаги! А ти с тази вар в косите, с тази арматура в устата, с този пясък в бъбреците и с този отвес, които го имаш, си само за строителен работник!
