Вицове за Банки
В тази категория има 652 вица, разпределени в 44 под-страници.
Eдин стар индианец отишъл в банката и поискал заем от 500 долара.
- За какво ще използваш сумата? - попитал банковият служител.
- Ще ходя до града и ще продавам украшенията, които правя.
- А имаш ли нещо за обезпечение на заема?
- Не знам какво е "обезпечение".
- Ами обезпечение е някаква ценна вещ, която може да покрие размера на заема. Нещо като залог.
- Аха, залог! Не, нямам.
- Имаш ли автомобил? - отново попитал служителят.
- Имам - малък камион от 1949 г.
- Не върши работа - отвърнал служителят. - А имаш ли животни?
- Имам кон.
- На колко години е?
- Не знам. А и зъбите му изпопадаха, та не може вече да се определи.
Накрая все пак отпуснали заема на индианеца. Той взел 500-те долара и си тръгнал. След няколко седмици отново дошъл в банката, извадил пачка долари, отброил толкова, колкото било необходимо и върнал заема на банката, а другите пари скрил в пазвата си.
- Какво смяташ да правиш с останалата сума? - се поинтересувал банковият служител.
- Ще си ги държа във вигвама.
- Можеш да ги оставиш на депозит в нашата банка.
- Не знам какво е "депозит" - отвърнал индианецът.
- Ами ти даваш парите си на банката, тя се грижи за тях, а когато ти потрябват, можеш да си вземеш.
Старият индианец вперил пронизващ поглед в банковия служител и попитал:
- А банката какво ще ми даде в залог?
При раздаване на автографи в арена Армеец, Джокович подписа двугодишен договор с Виваком, взе телевизор на изплащане и тегли бърз кредит от 500лв.
Кандидатства един човек за стругар в Кремиковци. Служителката от "Личен състав" му казва:
- Чудесно! На нас ни трябват млади работници. Седнете и напишете молба! Със сигурност ще Ви наемем.
Човекът смутено отговаря:
- Вижте какво, другарко! Аз съм много добър стругар, само че,... аз,... такова-а-а,... не мога да пиша.
Служителката е същисана.
- Как? Не можете да пишете?! Ааа, не! Не можем да наемаме на работа неграмотни хора. Запишете се на вечерно училище, дипломирайте се и тогава заповядайте отново! Следващият! Разочарован човекът си тръгва. След 5-6 години някъде в Америка, в магазин на "Harley Davidson" влиза някакъв мъж с изтъркани дънки, кални маратонки и раница на гърба. Оглежда внимателно един мотоциклет и се обръща към продавача:
- Колко струва този модел? Служителят с пренебрежителна физиономия отговаря:
- Специално този модел не мисля, че е подходящ за Вас. Това е един от най-скъпите ни модели. Не смятам, че можете да си го позволите, сър.
- Добре, де! Колко струва?
- 150 000 долара. Предупредих Ви, че е скъп.
Човекът, видимо доволен, възкликва:
- Ооо, чудесно! Ще взема два: един - за мен и един - за сина ми.
Продавачът, невярващ на късмета си, веднага сменя тона:
- Много добре, сър! Ще желаете ли кафе, сър, докато оформя документите? Чрез коя банка ще платите, сър?
Мъжът отговаря:
- Плащам кеш. Отваря раницата и започва да вади пачки долари. Разтреперан, продавачът не вярва на очите си.
- Но, сър! Не е ли твърде опасно да носите толкова пари у себе си?! Защо просто не напишете един чек? Мъжът поглежда навъсено продвача и промърморва:
- Аз, ако можех да пиша,... сега щях да съм стругар в "Кремиковци".
Внук съветва дядо си:
- Дядо, защо не си внесеш парите в банка? Ще ти дават лихва и ще се увеличат!
- Моето момче, от мен да знаеш - само оня долу се уголемява в чужди ръце!
В офис за бързи кредити.
- Давате ли кредит срещу честна дума?
- Да, разбира се, няма никакви проблеми.
- Ами, ако не върна парите?
- Ще се срамувате и ще се червите, когато се явите пред Всевишния.
- Е, то това кой знае кога ще стане...
- До три дни след крайния срок за връщане на парите.
- Муцка, ти какви мъже харесваш?
- Такива със скъпи коли!
- Аз пък харесвам такива, които нямат кредит.
Тази година финансовите институции ще отпускат кредит "Великден" - за агнешко, козунаци и яйца!
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в един от клоновете, нещата не вървят, няма никакви операции, приходите са почти на нула. И изпратили ревизор, за да установи причината.
Влязъл той в салона на клона, а там - никой...
Разходил се малко из сградата и от кабинета на управителя дочул гласове:
- Цакай, бе...
- С какво, като няма козове...
- Ти ще кажеш...
Надникнал леко и какво да види - управителят, заедно с трима от кредитните инспектори, жулят белот...
"Сега ще ви науча аз" казал си ревизорът и натиснал паник-бутона в салона... Завила сирена, която се чула и по цялата улица... Никаква реакция... Сирената спряла, а от кабинета:
- Спатия!
- Купа!
- Без коз!
- Всичко коз!
Ревизорът натиснал за втори път бутона... Отново завила сирената. Ослушал се и отново:
- Сега ще видиш ти, кон боб яде ли с твойто всичко...
- Ще видя, ами... Сто...
Ревизорът за трети път натиснал бутона...
И в този момент в салона запъхтян влетял сервитьорът от съседната бирария с 4 бири на подноса, отишъл директно в кабинета на управителя и казал:
- Чух де, чух... Не съм глух... Ама не мога веднага да дойда - имам и други клиенти...
Отива един при приятел да поиска малка сума пари на заем. Приятелят имал баничарница и най-вероятно нямало да му откаже. Все пак собствен бизнес.
- Виж какво - казал баничарят - бих ти дал, но виждаш ли отсреща онази банка. Имам договор с нея.
- И какъв ти е договора?...
- Разбрахме се, че аз няма да давам пари на заем а те няма да правят баници.
В съда:
- Познавате ли подсъдимия?
- Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка.
- Кога беше това?
- Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа...
- Пешо, що се разделихте с Ленчето?!
- Аз исках да и купя къща, кола, да пътешествам с нея по целия свят... Но тя отказа да вземе кредит!
- Откакто теглих кредит спя като бебе.
- Как така?
- Един час спя и един час рева!
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало доста пачки новички, зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му не са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!...
Едно прелестно русо създание се появило в банка в Ню Йорк и поискало да й отпуснат кредит от $ 5000 за две седмици.
- Няма проблем, - казал банковият служител - но е нужно някакво обезпечение.
- А може ли да си оставя колата? - попитала хубавицата и запърхала невинно с дългите си мигли.
"Колата" се оказал паркиран пред банката чисто нов Ролс Ройс. Служителят, леко притеснен от ситуацията, се обърнал към шефа на отдела и двамата прегледали документите. Всичко било наред и дамата си получила кредита, а банкерите прибрали драгоценното обезпечение в охраняемия подземен паркинг на банката.
На другия ден имало събрание на директорския борд и там станало дума за русокосата кредитополучателка, която обезпечава кредит за $ 5000 с имущество за $ 250 000. Разказали се и няколко вица за блондинки и изобщо всички се посмели добре.
След две седмици дамата се появила в банката и върнала сумата заедно с начислената лихва в размер на $ 14,85. Един от директорите лично дошъл да донесе ключовете на колата.
- Госпожо, Вашият случай ни заинтересува и направихме някои справки. Оказа се, че Вие живеете в луксозно имение в Бевърли Хилс и наскоро сте наследили от покойния си съпруг 250 милиона долара. Защо Ви беше нужен този кредит?
- Наистина нямах чак такава нужда от пари - отговорила блондинката. - Но бях по работа тук в Ню Йорк, когато неочаквано ми се наложи да отлетя до Лондон за две седмици. Кажете ми къде другаде можех да си оставя колата за долар на ден и да я намеря цяла, като се върна?
Средна класа - когато банката ви отказва кредит, поради нисък доход, а държавата - помощи, заради висок доход.
