учителката+тъкмо+била+излязла+от+баня

Роднините на една овдовяла еврейка решила да я омъжат повторно. В деня на сватбата си тя била повече от скептична за общото бъдеще с новия избраник. Защото първият и мъж бил образован и просветен човек, а новият точно обратното - як и здрав силовак, без особен интерес към наука и изкуство... Веднага след сватбата тя му приготвила вечеря, поканила го на трапезата, но той бил категоричен:
- От дядо си знам, че един истински евреин никога няма да вечеря преди да е задоволил жена си.
Речено-сторено - оттеглили се в спалнята и консумирали брака. Сутринта младоженката приготвила закуска, но съпругът пак отсякъл:
- От баща си знам, че един истински евреин никога няма да закуси преди да е задоволил жена си!
И вечерната процедура се повторила. Весела и щастлива, булката приготвила обяда, но мъжът и бил непреклонен:
- От баба си знам, че един истински евреин няма да сложи залък в устата си за обяд, преди да е задоволил жена си.
Преди следобедния чай съпругът споделил какво е научил от леля си, а след като видял, че масата е сложена за вечеря, разязснил какви съвети му е дала майка му за брачния живот... и пак понесъл жена си към спалнята... По някое време на другия ден, изтощена и доволна, жената излязла до магазина. Една съседка я попитала как е новият съпруг, а младоженката отвърнала:
- А бе не е толкова начетен колкото първия ми мъж, но пък произлиза от много добро семейство...

Добавен преди 9 години 23

Прибирам се аз снощи по малките часове от кръчмата и к'во да видя - в коридора чужди мъжки обувки! Влязох в спалнята, пребих любовника и тъкмо да почна да бия и жената - то тя не била моята. Ами, заключвайте ги тия врати бе, хора...

Добавен преди 9 години 16

В класа на Иванчо имали инспектор в час по литература. Темата била да се обрисува една зимна картина! Децата се притеснявали от инспектора и никой не дигал ръка, освен Иванчо! Учителката обаче знаела, че Иванчо ще вземе да ръси някакви глупости и не го вдига. Да обаче инспектора вдигнал Иванчо и той започнал!
- Зима е, вали сняг! Река, реката е замръзнала.
- Браво, браво Иванчо! - поощрил го Инспектора.
Иванчо продължил:
- На отсрещния бряг се еб*т два вълка!
- Ееее, Иванчо неудобно е! - казала учителката.
- Еми неудобно е другарко! Хлъзга се... - казал Иванчо.

Добавен преди 8 години 40

На приятел му подарили игуана. Един ден тя го захапала за палеца. Първата му реакция била:
- Твойта мама.
След това забелязал, как някак предано и тъжно го гледала. Излязла от аквариума и започнала да го следва навсякъде на крачка разстояние. Гледала го в очите и сякаш искала да му каже:
- Извинявай, прости ми!
Приятелят ми се разчуствал, вече и бил простил. На сутринта се събудил, а игуаната стояла до леглото, цяла нощ не мръднала, гледала го тъжно. Приятелят ми се удивил какъв верен и грижовен питомец си има. Палецът му обаче не минавал, отекъл и започнал да го боли по-силно. Сложил игуаната в клетка - и при доктора. Там се изяснило, че този вид игуани са отровни, но отровата е много слаба. Затова те първо хапят, след това тъпо и упорито следват жертвата си, чакайки я да умре...

Добавен преди 8 години 24

Кръчмарски лафове
“Завод за кратък и щастлив живот.” – надпис на вратата на ракиджийницата в село Розово.
“Няма градус – няма радост!” – прозаично кръчмарско мото и лаф. Т-то в радост не се произнася.
“Ако ми дадеш 100 лева назаем, ще ти бъда длъжник цял живот.” – или казано по друг начин, пари назаем само взимам.
“Който пие бира – не умира.” – надпис на стената на пловдивска кръчма.
“То даа х*й, да му го набиеш. Ма то акъл, няка как!” – възмущение от тъпотата на някой, който не блести с интелект.
“Обичам да пия – да, това не е тайна, аз съм една истинска пловдивска майна.” – признание в квартална кръчма.
“Жен-шенът расте само на две места в целия свят: на Хималаите и на моята тераса.” – известен бисер на вече покойния посетител на Водолаза Жоро Женшена.
“Той е стабиляга – магаре да го е*е, назад дава!” – този израз е легендарен. Точният му произход за съжаление е забулен в мистерия.
“Дрян без дренки, жена без ненки и мъж без пари – огън да ги гори!” – един от нашите любими лафове.
“С вино и мезета се правим на прасета!” – съюза между виното и мезето е по-здрав от всичко останало.
“Алкохолът е като солта – може и без него… нo някак си не е вкусно така…” – житейска мъдрост и много народен лаф.
“Хората живот си живеят, а на нас ни се е*ава майката от ядене и от пиене!” – популярен лаф на един наш познат и виден пловдивски сексолог.
“Тежък е лекия живот…” – източникът на този лаф е неизвестен.
“Сиромах човек и на половин п*тка се радва…” – народна и много популярна по кръчмите мъдрост.
“Голем х*й – весела къща! ” – народна мърдост.
“Най-обичам боба, леба и да е*а!” – кръчмарска сентенция, начин на живот или казано по-извисено – житейска философия.
“Една кола и една жена не ги ли опъваш постоянно – ще ти изневерят.” – най-вече голфаджийски лаф, но все пак и общочовешки.
“От съдбата си не можеш да избягаш!” – надпис над вратата на квартална кръчма.
“Шумахер почива, Валери работи!” – този култов лозунг краси един стар разнебитен пикап.
“Тичането сутрин, правилното хранене и пълният отказ от вредни навици могат да удължат вашето жалко съществуване. ” – надпис от стена на заведение.
“Някои хора пият от мъка, други – от радост, трети – от сутринта!”
“Спирачките са за страхливците!” – стикер/лаф който може да краси и вашата кола.
“Тук работят 300 коня и едно магаре…” – надпис върху трактор.
“Пиян съм, карам на автопилот!” – стикер върху Лада, все пак ние от Kry4mi.com препоръчваме да карате трезвени!
“Малък, но подъл!” – този забавен стикер красящ Пежо 206 изключително много ни зарадва.
“20 минути страх и сте си вкъщи!” – успокояващ надпис на вратата на такси.
“Моля, ако ще ядете семки, фъстъци, банани, портокали… яжте ги с обелките!” – приветлив и закачлив надпис в рейс.
“Де*ба твойта мама късотрупа!” – псувня, която обръща внимание на незавидния ръст на псувания субект.
“Единственото по-страшно нещо от руския танк е пияния му екипаж!” – руска мъдрост.
“Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват – кажи НЕ на наркотиците!” – руска мъдрост.
“Ревността винаги се ражда с любовта, но невинаги умира с нея.”
“Пием не защото искаме, а защото трябва!” – надпис на селска кръчма.
“Ти си правен с обратната страна на уя!” – към някой грозен човек.
“Много си се изсушил от ебане… ” – констатация за свалени килограми отправена към редовен посетител на кръчмата.
“Диарийна циганка да ти сере у устата!” – тук вече коментарът е излишен.
“И цялото село да сере, не мое ти напълни устата.” – или казано на разговорен български: много говориш.
“Фани ма за шпеко.” – този израз най-често се използва не като покана за греховни дейности, а като изразяване на несъгласие с дадена теза.
“Колко е дълга минутата зависи от това от коя страна на вратата на тоалетната се намираш.” – надпис на вратата на тоалетна в кръчма.
“Алкохол – решение за всеки ден!” – бисер красящ щанд в супермаркет.
“При с*кса е като при футбола – точка при гостуване е много по-ценна от три точки у дома.”
“Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава – малко по-надолу има по-подходящо място за това.” – източник: неизвестен, истина: безспорна!
“Таз като я гледам обича к*ра повече от хляба.” – коментар насочен към жена със съмнително минало и още по-съмнително бъдеще.
“П*тка, ягоди и сиренье колкото и да ги миеш, все си миришат.” – научно доказано народно наблюдение, може да се счете и като народна мъдрост.
“Не знам колко уши имам на главата си.” – еквивалентен заместител на общоизвестния израз “не знам на кой свят се намирам” (след пиянство).
“Няма време, братко, ще засмуча въздух!” – подкана към сервитьор/ка за ускорена доставка на следващото питие.
„Ръгай, Генади, ръгай! Мъжо ми е у Либия за долари!” – подкана за изневяра, отправена от похотлива жена на кръчмар-гурбетчия.
„Той е зъл като не лекуван трипер!” – описание на човек, със свадливо и избухливо пиянство.
„Че мен за какво ми е мека, да няма да сядам на нея, та да ме е страх да не ръби?” – в отбор на упрек, че ракията на някой е много силна и не е мека.
“Алкохолът в малки дози е полезен във всякакви количества!” – руска рецепта за дълголетие.
“Два съвета относно това как да спечелиш спор срещу жена:
1. Не можеш!
2. Сега и се извини!” – народна мъдрост.
“Има три начина да се направи нещо – направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.” – руска мъдрост.
“Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.” – руска мъдрост.
“Ша та напраим труден за рисуване.” – или казано на чист български, ще яде бой, в 98 % от случаите просто безобидна закана.
“Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият – към другите.”
“Защо пиеш бе, нали имаш диабет?” – въпрос към посетител на кръчма. “Аз в момента нямам.” – категоричен, кратък и ясен отговор.
“Строго се забранява мазането на г*вна по стените!” – този весел надпис може на намерите в наръчника (разбирайте ламинираната табела) за ползване на обществената тоалетна в пивница в северозападно село. Точното име на заведението и селото остава загадка, преводът на надписа и коментарът са излишни.
“Без пари е третата ракия, аз пък вече пет безплатни пия.” – из творчеството на един истински кръчмар Сашо Роман, песента “Шампион”.
“Малката ракия е просто бягане от отговорност!!!”
“Тъкмо проходиш и проговориш, и вече ти нареждат да стоиш мирен и да мълчиш.” – из размишленията на човек, живял по времето на комунизма.
“Светът ще свърши, но баламурниците в него никога!”
“Тази е такава к*рва, че ако не прави секс два дена ходи в болницата да и бият сперма венозно!”
“Кръчма е единственото място на света, където бозайникът понякога се превръща във влечуго…”
“Снощи казах някъде, че няма повече да пия, ама не мога да се сетя къде…” – сутрешни размишления на посетител в квартална кръчма.
“Да грешиш е човешко, но чувството е божествено.” – житейска синтенция.
“Най-мразя като ми кажат “аз мога да се веселя и без да пия”… Еми аз пък мога да пия без да се веселя, ама не го изтъквам!”
“Кислород за водолази.” – надпис над алкохолното меню във Водолаза.
“Когато безпаричието почука на вратата, любовта скача през терасата!” – един от нашите любими лафове.
“Жените дават повече в любовта, но на мъжете тя им струва по-скъпо!” – което си е така, така си е.
“Може да е криза, но искам да ми влиза!” – удоволствие трябва да има винаги.
“Не мога да кажа “не” на жена, която казва “да”.” – житейска мъдрост.
“Пиенето е като пазаруването – трябва да можеш да носиш…”
“За всяка силна болка има още по-силна ракия!”
“Аз не съм алкохолик по рождение… Живота ме направи такъв!”
“Когато съм на сватба и водещият каже “Нека всеки да застане до този, който е придал смисъл на живота му!” аз заставам до бармана!”
“Господ да ме убие, как ми се пие!” – един от любимите ни лафове, излишен е какъвто и да е превод.
“Детството свършва тогава, когато желание искаш да ти изпълнява Снежанка, а не Дядо Коледа.”
“По-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.” – приветлив лозунг пред шкембеджийница.
“Една чаша – добре. Две – още по-добре. На три – спри! На четвъртата вече няма спиране, ами направо до посиране…”. – лаф красящ стената на квартална кръчма.
Разговор в ловешка кръчма:
“- Шо работи сестра ти?
– Защото има нужда от пари.
– Язи не те питам оти, язи те питам шо? (б.р.: в ловешко “шо” значи “какво”.)”
“Вицовете са като секса – тайнствеността засилва удоволствието, а прекалената консумация убива апетита.” – известен лаф и житейски доказана истина.
“От нов шеф и от малко прасенце никога не знаеш каква свиня ще излезе!”
“Това, че когато отидеш в чужбина започваш да слушаш чалга не е вярно – аз и преди да замина си слушах!”
“Фаса прави паса, алкохола прави гола!” – народна футболна мъдрост.
“А ти знаеш ли защо в Норвегия и Швеция няма рапъри? Защото там няма как да израстнат на улицата!”
“Ако пиенето ти пречи на работата, зарежи работа!” – надпис в кръчмата “Тихия кът” във Велико Търново.
“По-добре цироза, отколкото склероза!” – този надпис краси стената на една квартална кръчма.
“Алкохолът убива нервните клетки – остават само спокойните!” – всепризната истина.
“Ако искаш да си пиян – пий ракия, не айрян!” – един от любимите ни лафове.
“Защо когато най-много ми се е*е, още повече ми се пие?!?” – из разсъжденията на един виден кръчмар, пожелал да запази анонимност.
“Бе не съм най-готиния пич в кръчмата, ама само аз си говоря с теб, нали?” – мъж обяснява с прост пример защо непозната жена трябва да си тръгне с него.
“Изкуство е да направиш хубава ракия… А чрез натрупаното знание през годините знаеш и как да я пиеш.”
“Ще те клатя като рецидивист решетка!” – врачански лаф, с който мъж изразява мераците си към дадена мома.
“Тоя е толкова анонимен, че даже и гугъл не го знае кой е!”
“Загинал съм за снага с боска!” – пак врачански лаф, с който мъжете показват колко важна е женската гръдна обиколка за тях.
“Бирник и гърчава булка у дома ти не требва.” – пак от Враца с любов.
“Къса пола и къса пишка колкото и да ги дърпаш по-дълги няма да станат!” – народна мъдрост.
“Ако не искаш някой да прекъсне философските ти размисли за смисъла на живота и първоизточника на битието, заключвай вратата!” надпис на вратата на тоалетната в една селска кръчма.
“Ако няма алкохол, хората ще спрат да се уважават.”
“За пиене зъби не ви трябват, така че правете каквото щете!” – надпис пред зъболекарски кабинет.
“На всеки липсва нещо: на жените – девственост. На момичетата – женственост.” – народна мъдрост.
“Спортовете се измислят от бели, развиват от негри и умират в България…” – лаф, който наш познат каза след поредната загуба на националният отбор по футбол.
“Най-обичам на село да пия от домашната на дедо.” – лаф който чухме от един наш познат.
“Колкото по-малко знаеш, толкова по спокойно спиш. А колкото повече знаеш, толкова повече пиеш.”
“Който не пие от кръчма пие от аптека.”
“В днешно време не може да имаш вяра даже и на средния си пръст!”
“Там ли бе! Там ходят само Ал Капонета!” – един вид заведението се посещава предимно от изпаднали алкохолици.
“Английският му е на ниво “мексиканец градинар”.”
“Всички ще умрем от пиене, но важното е колко ще сме изпили!” – врачански лаф.
“Чудя се да се напия ли още или вече те харесвам.” – пред тази морална дилема сме били изправени безброй пъти.
“Добрите прасенца отиват в рая, а лошите в стомасите ни.”
“Всеки човек се ражда и умира, а междувременно му досаждат.”
“Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете и да разбере какво е нещастие.”
“Домът е там, където алкохолът ми излиза най-евтино.” – лаф предложен от ни от Маргото.
“Най-големият парадокс на света е, че п*дерасите се увеличават, а в същото време не могат да се размножават!!!”
“Нищо хубаво от теб няма да излезе.” – надпис на вратата на тоалетната в квартална кръчма.
“Тялото ни се състои от повече от 70 процента течности, затова се налага непрекъснато да се пие, да се пие, да се пие… ”
“Времето е еднопосочно, няма начин да се върнеш назад, за да си допиеш.”
“Защо ли??? Защото козата си сака пръч!” – мъж обяснява на свой приятел в кръчмата защо е сигурен, че жена му му изневерява.
“Уж нова година, а пак ме гони старият махмурлук…”
“Ходенето на работа вреди сериозно на Вас и на другите около Вас.” – забавен надпис от стената на кръчма.
“Само пияниците истински знаят какво е да си трезвен!”
“Континентите се движат по-бързо от мисълта ти!”
“Изневярата крепи семейството.” – размишление казано на глас от един прелюбоделец.
“Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.” – Ч. Буковски.
“Куче и зет – наяждане нямат!” – селска поговорка.
“К*рвите са като бездомните кучета – всички им се радват, обаче никой не ги прибира вкъщи!!!” – мутренска мъдрост.
“От ялова жена и ялова коза изгода нямаш!”
“Допуснатият брак е враг на целия колектив!” – надпис на табела в комунистически завод.
“Зад всяка красива жена има мъж, но който му е писнало да я е*е.” – това като цяло е американски лаф, добил популярност и в нашите кръчми.
“Ако пиете, за да забравите, моля платете си предварително!” – надпис в кръчма.
“Да е*еш жена си е все едно да биеш вързано куче – няма тръпка!” – врачански лаф.
“Парите разваляли хората… Глупости! Ако беше така, циганите щяха да са най-хубавите хора в света.” – разсъжденията на един български бохем.
“Ако не точа ножа навън няма да мога да режа вкъщи!” – в отговор на упрек към женен мъж, че жена му е много красива, но въпреки това той ходи по бардаци.
“Веднага се връщам. Елате утре!” – надпис на входната врата на кръчма.
“В секса най-важното е да не се окажеш от грешната страна на х*й в нито един момент!” – разговор между двама пияни мъже.
“За жалост в днешно време футболът остана единствения легален начин да си купиш негър!” – разсъжденията на един кръчмонавт.
“Такива ни били дедите –
едромъдести и хубвити.
Не страдали от ишиас, лумбаго,
на всичко казвали: “Еба го!””.
Иван Вазов
“Нещеме ний Европа, нещеме ний пари, искаме ракията на старите цени!” – надпис на стената на жилищна сграда в България.
“Когато Горан Брегович свири дори алкохолиците мълчат!” – лаф на нашия читател Виктор.
“П*ниса е като рибата… Няма млада и стара риба, има само голяма и малка!”
“Ако пиеш ром в 10 сутринта това не те прави алкохолик, а пират!” – Ърл Дибъл младши.
“Пачавра леке не хваща!” – българска поговорка.
“Дошъл си – благодаря, отишъл си си – много благодаря!” – руска мъдрост.
“Когато жена казва, че няма какво да облече – това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече – това означава, че няма чисти дрехи.” – руска мъдрост.
“Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.” – руска мъдрост.
“Дори червата да ти се влачат по пътя трябва да вървиш и да казваш, че пояса ти се е развързал!” – стара българска поговорка.
“Палав съм колкото на масажист палеца!” – този лаф е доста често използван от всички, които някога са играли футбол или пък са имали доста чести контакти с един и същ масажист.
“Лекувам кръста с пръста!” – в отговор на това, че един посетител на кръчма се оплаква, че го боли кръста.
“Нащта ракия се пали по-бърже от бензина бе!” – в отговор на въпрос дали е добра ракията в Монтанска област.
“Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката си!” – Аристотел.
“Всеки проблем си има име, фамилия и адрес.” – Сталин.
“Никой не става приятел на жена, ако може да стане неин любовник.” – Оноре дьо Балзак.
“Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.” – Антон Павлович Чехов.
“На човека ще му стане по-добре тогава, когато му покажете какъв е.” – Антон Павлович Чехов.
“Удоволствие доставя само това, което не е нужно.” – Антон Павлович Чехов.
“Ако в първо действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля!” – Антон Павлович Чехов.
“Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал.” – Борис Пастернак.
“Нека имаш мир вкъщи и любов навън!” – пожелание за рожден ден на женен мъж.
“Ша та клата като гладен циганин джанка!” – лаф, с който мъж изразява мераците си към дадена жена.
“Човек може да живее без въздух 3 минути, без вода – 3 дена, без храна – 3 седмица, а без акъл – цял живот!”
“Ако мъжът подарява цветя без причина, това значи само едно – причина все пак има.” – руска мъдрост.
“Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан – омъжена е, но това нищо не значи.” – руска мъдрост.
“Приятелите са като циците. Някои са големи, други са малки. Някои са истински, други са фалшиви!” – съвременна народна мъдрост.
“Кой не пие – да мрие!” – лаф предложен ни от нашия читател Симеон.
“- От какво предпочита да е болен един пияница – паркинсон или склероза?
– Предпочита склерозата, защото по-добре да не помни какво е пил отколкото да го разлива!” – лаф предложен ни от нашия читател Денислав.
“Трябва да спрем да търсим щастието в парите, а да се концентираме върху това, в което ни бива и ни прави щастливи – почивката, секса и алкохола!” – размишления в квартална пивница.
“Тези, които твърдят, че шоколадът повдига настроението, вероятно не са опитвали домашна ракия!”
“Да спиш с к*рви и да се мислиш за “играч”, е като да се къпеш във вана и да се мислиш за водолаз!” – мутренска мъдрост.
“Ако ви сърби лявата ръка – това е на пари, ако ви сърби носа – това е на пиячка; ако са и двете – това е на пиячка на аванта.” – руска мъдрост.
“По-добре на колене пред бара, отколкото прав пред струга!”
“Куха си като пещера Магурата!” – към много тъпа жена.
“Таратор без чесън е като жена без цици.”
“Ние сме пияници, без ник’ви граници!” – лаф на феновете на Ботев Пловдив.
“Любовта към алкохола,
никога не ще умре.
Даже гадната цироза
ние ще пребориме!” – песен, измислена от фенове на Ботев Пловдив.
“Българите сме като тампоните – живеем на едно от най-хубавите места на земята, но в един иначе доста гаден период…” – разговор между двама приятели в квартална кръчма.
“Всички болести са от нерви, само триперът – от удоволствие!”
“Като я гледам тази през живота си най-тежкото нещо, което е вдигала е х*й…” – по повод на минаваща край кръчмата “бизнес” дама.”
“Ракията се пие по четири начина: с вода, без вода, като вода и вместо вода!” – вечна българска мъдрост!
“В този живот, за да направиш нещо трябва някой да те чука, особено ако си пирон или жена!”
“Предколеден призив: Спаси дърво – изпий парите за елхата!!!”
“Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.” – руска мъдрост.
“Глупаците се женят, а умните се омъжват.” – руска мъдрост.
Разговор между врачани:
– Знаеш ли какво изпитваш, когато голяма група жена скачат в дискотека и ти трябва да минеш между тях?
– Не, какво?
– Е как какво – К*РВОЛЕНЦИЯ!
“Има едно златно неписано правило – никога не вярвай на пръднята!” – народна мъдрост.
“Защитниците печелят мачовете, а нападателите определят с колко.” – английска поговорка.
“Не мога да ги разбера дебелите хора – при доктор Емилова за 400 лева гладуваш 10 дни, докато в Студентски Град за тези пари може да гладуваш цели 2 месеца!”
“Жените, също като децата, обичат да казват “не”. Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.” – руска мъдрост.
“Когато си мъртъв, ти не знаеш, че си мъртъв. Трудно е само за другите! Абсолютно същото е положението и когато си тъп…”
“В случай на бомбардировка – скрийте се зад тази тоалетна чиния. Нея още никой не я е улучил! Чистачката.” – надпис на стената на тоалетна.
“Моята диета е ракия с бира, досега съм загубил 2 дена!” – квартален пияница отговоря на въпроса на каква диета е и как е отслабнал толкова.
“Жена и ражда тръгнат ли… спиране за жалост няма!” – монтъорска мъдрост.
“Аз не съм дебел, аз просто задържам течности!” – един пияница обяснява на друг как той всъщност не е качил килограми зимата.
“Няма аудитория за пошла бутафория!” – надпис издигнат по време на общественото обсъждане в Пловдив относно проекта за реставрация на Небет тепе на Юлий Фърков.
“Първата Рада била дебела,
цели десет к*ра поела!
Втората Рада била връзтънка,
хич не го сакала отвънка!” – куплет от песен измислен от кръчмарски гении. За жалост по-късно останала част от песента е изтрита и безвъзвратно изгубена!
“Има три неща които никой не може да спре – рака, мерака и простака!” – лаф идващ от почерпен посетител на квартална кръчма, който обяснява защо през цялото време говори глупости и ухажва посетителките на кръчмата.
“Туристите ще идват за култура, а не за арматура!” – надпис издигнат по време на общественото обсъждане в Пловдив относно проекта за реставрация на Небет тепе на Юлий Фърков.
“Има само едно нещо, което мразя повече от расизма – негрите!”
“В Перущица с вино карат воденицата!” – народен лаф, който пеят хората в Перущица на празника Трифон Зарезан (един вид виното никога не свършва там).
“Хляб може да изхвърлиш, ама пиене е грехота!” – забавен надпис на вратата на ракиджийница.
“Чак когато опита уиски за първи път катерицата разбра защо толкова много обича лешниците!”
“Ако жената не е бременна, сватбата не е съвременна!” – тъжната модерна действителност.
“В днешно време най-много ме е страх от две неща – спукан презерватив и ядрен апоколипсис… В този ред!” – из размишленията на един алкохолик в квартална кръчма.
“С*кс не е отговора на всички въпроси!
Секс? – това е въпроса.
Да! – това е отговора.”
“Традицията показва, че ако шише от Кока кола има капачка от Фанта, то почти със сигурност в шишето има ракия!” – народна мъдрост.
“Който не пие или е болен, или е долен.” – надпис на вратата на ракиджийницата в село Розово.
“Червеното вино е полезно за здравето, а здравето е необходимо, за да се пие ракия!” – лаф на пожелал анонимност алкохолик.
“Тъй ще се напия, че и на най-добрите художници ще им е трудно да ме нарисуват!” – лаф използван много в с.Камбурово, обл. Търговище.
“С лош човек може да се разбереш, но с прост – никога!” – лаф предложен ни от нашия читател Денислав.
“Долу алкохола! Живее трезвеността!” – комунистически лозунг.
Футболисти след тежка тренировка отиват да се оплакват на Петър Курдов от натоварването. Капитанът казва:
– Тренер, не издържаме вече, болят ни много краката!
Петър Курдов отговаря:
– Болят ви краката, защото сте футболисти! Ако бяхте педераси примерно, щяха да ви болят задниците!
Правилата на добрия тон в България: бира може да се пие по немски – с вурстчета, може и по английски – с чипс, може и по японски – със суши, но най-обичаме по руски – с водка.
“Пих червено вино, пих и ракия…
Много ме е страх, че ще се напия!” – част от народна песен, която се пее по селски събори.
“Махмурлукът не е страшен! Страшна е мисълта, че въпреки целия зор на следващия ден нищо няма да се е променило!” – страшната истина за българската действителност.

Добавен преди 8 години 93

Приятелката ми се учи да шофира...

Любимата изкара книжка, тъкмо когато се взехме. Такова каране не бях виждал – явно свидетелството е било издадено от инструктор, членуващ в съюза на слепите. Купихме си втора кола, че да не припарва до моята. Форд Сиера хечбек, едно и шест бензин, 85-та година. Страшен ръняк – изгнила отвсякъде, изтърбушен салон, за да дадеш на задна, трябва да включиш парното. Гумите – галоши, моторът хрипти като туберкулозно болен, форсираш ли го, се отваря багажника. За да завиеш наляво, първо трябва да навиеш волана половин оборот в дясно, искаш ли да поемеш надясно – пускаш задължително чистачките, инак не ще. Единият фар свети навътре към купето, другият в Космоса. Моята жена се влюби в първата си кола. Била страхотна: червена (всъщност ръждясала), спортна (защото е грохнала), миришеща на състезателно гориво (предният собственик се е опитал да я изгори)... С бъдещата ми годеница и таралежът Тихомир сядаме вътре за първо кръгче (тапицерията смърди на умрели койоти). Не ще да запали – вдигам капака. Ами тоя акумулатор е от кръщенето на баба ми. Имам един резервен в мазата. Слагам го – стойката му е счупена, но с една дъска и малко тел някак го заклещвам на положение. Втори опит – стартерът вие като магаре, раждащо носорогче. Коляновият вал превърта, а отзад излиза гъст чернобилски дим. Потегляме с грохот на бетонопробивна машина. Прави ми впечатление, че когато пуска касетофона или отваря прозореца, жената натиска съединителя. Така я били учили – винаги съединител. Откривам, че в жабката са свили гнездо стадо гарвани, а някъде отзад върлуват лисици. Радиото хваща само чалга станции, но нищо – пак се забавляваме. Леко ускорение – викам нажената да изпробва спирачките. Натиска ги с все сили. Браво, при скорост от 40 км/ч спирачният път е половин километър. Тръгваме по черно, та да не убием някого. Автомобилът трещи ужасно: губим задна лява врата, птиците отлитат, яйцата им се излюпват, лисиците търсят коланите на задните седалки. През запалката потича антифриз, а предният амортисьор се е показал сред чистачките (които работят само при дръпната ръчна). Стигаме рекичката. Колата угасва с тътена на малка водородна бомба. Взел съм ракия, два големи селски домата и сол. Тримата пием и си приказваме. Лъжа любимата, че в ония храсти съм намерил много интересна костенурка. Тя идва заинтригувана, знаейки, че няма никаква костенурка – върша си съвестно мъжката работа. Смрачава се. Тая барака изобщо не ще да запали. Наклаждам огън и убивам една умряла риба. Разглобявам седалките и ги слагам на топло. Вечеряме. Какво му трябва на човек – момиче с което се обичате, един верен приятел, ракия и цигари. Говорим до късно (Приятелят се нацепва като глиган и го скривам в жабката при пиленцата, за да не тръгне на пияна глава да търси любов, па и да не го изяде някой звяр). С жената търсим костенурката за последно. Заспиваме пред огнището завити с едно мухлясало одеяло. На сутринта Сиерата пак не ще да тръгне. Любимата предполага, че водната помпа не подава искра в накладките. Трябва да бутам до село – добре че има лек наклон надолу. Сега разбирам защо Форд първи са инсталирали отопление на задното стъкло – през зимата да не им мръзнат ръцете на тия, дето бутат. Жената стана отличен шофьор – тежък десен крак, добре разпънат среден пръст, използване на богат залеж от свирепи клетви...

Добавен преди 8 години 17

Един французин, един арабин, един японец, един македонец и един българин пътували с кораб по морето. Ненадейно изскочила една невероятно хубава русалка. Като носител на хилядолетна еротична култура французинът направил с нея невероятна френска любов. Като носител на хилядолетна религиозна култура, арабинът я пребил до смърт, защото била излязла полугола. Като носител на хилядолетна кулинарна култура, японецът си направил вкусно суши от опашната и част. Разбира се, македонецът не направил с нея нищо, защото македонците, както и русалките са измислени. Интересно, какво направил с русалката българинът...
Е, как какво... като няма самодива... питал нея за Караджата...

Добавен преди 8 години 22

Пътува мъж с камила през пустинята. Пътувал дълго, но започнал да усеща липсата на жена. Но къде в пустинята жена, само камилата била на разположение.
- Не, не мога с камилата. Ще устоя.
Минали още няколко дни.
- Не, не мога повече. Ще се прежаля.
Слязъл от камилата, тъкмо се наканил да я опъне, но тя усетила какво ще стане и хукнала. Хукнал и той да я гони. Тъкмо вече изплезил езика от умора, превъзбуден видял една страхотна мацка. Тя го погледнала изкусително:
- Какво мога да направя за теб?
- Хвани камилата, че ще избяга.

Добавен преди 8 години 5

Една дама била с любовника си, когато изненадващо мъжът и се върнал от командировка. Къде, къде младежът се скрил на терасата. Да но мъжът го видял:
- Какъв е този гол мъж на терасата ма жено?
- Шшш тихо. Беше при комшийката от горния етаж. Мъжът и се върнал и
момчето се скрило на нашата тераса.
- Щом е така може. Я жено върви купи бутилка вино да се почерпим с
младежа.
Младежа се успокоил, че е отървал боя. Щом жената излязла мъжът
казал:
- А бе младеж, ако чукаше жена ми можеше да изпием бутилка вино. Но
да чукаш любовницата ми заслужаваш голям бой.
Бой, бой...

Добавен преди 8 години 11

Имало едно време една царица, която била ненаситна за с*кс – нямало мъж, който да я задоволи напълно. Обявила тя награда от десет торби жълтици за онзи мъж, който успее да я задоволи. Не успее ли обаче, вместо награда, получава десет тояги на гол гръб. Изредили се млади и прави левенти, никой не успявал. Застанал и един дядо на опашката, към 80-годишен. Младите го гледали и му се смеели:
- А бе, дядо! Какво си се наредил и ти тук с младите? Никой от останалите не успява да я задоволи, та ти ли, бе?
Нищо не казал дядото на глас, само се подсмихнал. Та влязъл той при царицата, един час, два часа, пет часа… Накрая излязла царицата изпотена:
- Не мога повече! Дайте му десет торби с жълтици!
Излязъл и дядото, минава покрай опашката, а младите цъкат с език и го питат?
- Брей, бе дядо! Как успя, бе? На твоите години?!
Дядото се подсмихнал леко и отвърнал:
- Па, знае ли човек... къде ще го чукне парализата?

Добавен преди 8 години 15

Две костенурки вървели през пустинята - година, две, пет... десет... 20, 50 и гледат оазис. Много били жадни. Тъкмо едната се навела да пие вода и другата и казала:
- Аааа, не, не може така, ние сме културни костенурки и трябва да пием от чаша! Хайде, аз ще се върна да взема, но ти ще ме чакаш и няма да пиеш вода без мен, нали сме приятелки...
И тръгнала. Другата костенурка чакала, чакала, година, две, пет... десет... 20, 50... вече не можела да чака, много била жадна и тъкмо да се наведе да пие, от храстите "изкочила" първата с ехидна усмивка:
- Аааа, ама ако ще се лъжем, никъде няма да ходя!

Добавен преди 8 години 2

Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...

Добавен преди 7 години 38

В едно селско училище назначили нова учителка - стара мома. Един ден кметът я извикал в кметството:
- Госпожице, полицаят е ерген, не искате ли да се омъжите за него? Малко е простоват, но е свестен.
Учителката се съгласила.
След сватбата, първа вечер:
- Жено, мама ми е казвала, че преди вечеря трябва да опъна жена си.
Сутринта невестата предложила да направи закуска и кафе.
- На мен тате ми е казвал, че преди закуска трябва да опъна жена си.
За обяд баба му била казвала първо да опъне жена си и т.н. След няколко месеца кметът пак вика учителката, да я разпитва:
- Как е семейният живот?
- А бе, вярно - човекът е простоват, ама... е от добро семейство!

Добавен преди 7 години 30

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…

Добавен преди 7 години 20

Пенка се прибрала по-рано от обичайното и намерила Пешо в леглото с много привлекателна млада дама. Тя била толкова шокирана от гледката, че избухнала в сълзи и след това закрещяла:
- Неблагодарно прасе! Как посмя да ми го причиниш, на мен - вярната съпруга и майка на децата ти! Край! Тръгвам си! Искам веднага развод!
Пешо спокойно я изслушал и отговорил:
- Чакай малко, любов моя, ще ти обясня какво се случи.
- Добре, хайде, давай, това е последното нещо, което съм готова да чуя от теб.
Окуражен от възможността, която му е дадена, Пешо започнал с оправдателната присъда:
- Скъпа, Пени, тъкмо се качвах в колата, за да тръгна за вкъщи, и една млада жена ме помоли да я откарам. Изглеждаше толкова беззащитна и нещастна, че я съжалих. По пътя забелязах колко е слаба, мръсна, зле облечена. Освен това, както тя каза, три дни не била яла нищо. От огромно състрадание, аз я доведох у нас, направих и горещ шоколад, който ти отказа, защото си на диета, а това бедно момиче изпи една голяма чаша. Тя беше мръсна и нищо чудно, че и предложих да се изкъпе. Докато беше под душа, видях дрехите и, че са с дупки и ги хвърлих в боклука.
След това се сетих с какво да я облека, дадох и скъпите дънки, които не носиш от 4 години. Също така и дадох бельото, което ти подарих за годишнината от сватбата ни, и което ти отказа да носиш, позовавайки се на лошия ми вкус. Намерих и секси блузата, коледен подарък от сестра ми за теб, която не си носила никога, предполагам нарочно. Накрая дадох на тази жена чифт от обувките ти, които беше купила в скъп бутик и никога не сложи, защото в службата някой е имал точно като тези.
Пешо поел дъх, яхнал вятъра на красноречието и продължил:
- Жената ми беше толкова благодарна за разбирането и грижата, че когато я изпратих до вратата, тя се обърна към мен, със сълзи в очите, и попита:
- Кажете ми, моля ви, има ли нещо друго, което жена ви не използва?

Добавен преди 7 години 19