учителката+тъкмо+била+излязла+от+баня
Из дневника на едно Емо:
5.00 Събуди ме пияната ми по-малка сестра. Прибра се!!! На нея и дай да пие водка и да се шляе по концерти, тя не ме обича. А ето аз на нейните години събирах монети. Сега отново няма да мога да заспя, ще трябва да си гриза лака.
6.00 Доогризвам лака си.
7.00 Майка ми за малко не видя, че си гриза лака. Каза, че аз съм идиот - измъчен и, че трябва да отивам на училище. She makes me cry.
7.05 Започнах да се обличам, сложих си панталоните - теснички. Значки - повече, повече, повече. ФАК! Изгубил съм си една значка. Да не си забравя якето и да си направя очите по-черни.
7.20 Сестра ми ме видя и започна да вика. Тъпа пънкарка.
7.21 Една значка се откачи. Закачих я пак.
7.28 Една значка се откачи. Закачих я пак.
7.35 Сложих си якето. Излизайки от вкъщи забелязох, че една значка я няма. Намерих я и си я сложих.
7.50 Оказа се, че съм си сложил чорап, а не шапка (Ето защо ми е било малко по-тясна). Shit happens. Върнах се сложих си шапката и тръгнах на училище.
8.20 Закъснях за урок, не ме пуснаха, стоя в коридора. Плача.
8.41 Часа свърши. Влезнах в стаята, хвърлих чантата си и отидох да се цупя.
8.43 I hate my life. Стоим с емо-тата заедно и 5-мата плачем.
9.00 Седя в час и плача.
9.10 Изгониха ме от час, стоя в коридора, плача..
9.15 Отивам до тоалетната.
9.16 Стоя в тоалетната, за да се изпикая. Започнах да плача и забравих да *цензура*..
9.17 Излизайки от кенефа, една значка ми падна в чинията. Извадих я и я сложих.
9.18 Гледам се в огледалото, а аз съм симпатичен. Трябва да се снимам...
9.31 Междучасие. Дойдоха емовете и казаха, че съм истински. Мина малката ми сестра и започна да вика. Казах й, че има еб*н вик. Ритна ме с кубинките си. She makes me cry.
9.35 Емовете й казаха, че не е права. Тя ги преби всичките.
9.37 Исках да избягам, и получих кроше.
9.44 Седя в час, болят ме вените.
10.10 Написах предсмъртно писмо на чина си.
10.12 Учителката го видя и ме изгони. Кучка. Стоя и плача.
10.21 Стоя в столовата. Започнах да плача и забравих да ям. Видях малката ми сестра - пак ме удари. Излизайки от столовата една значка ми падна в помията. Извадих я и си я закачих.
10.29 Видяха ме емовете и ми казаха, че съм истински емо.
10.40 Седя на урок и пиша предсмъртното си писмо. Все още няма кръв. е*** съм я, важното е да колкото се може по-тъжно.
10.50 Свърших и се опитах да го прочета пред всички, но учителката ме изгони. Значката ми падна зад парното, извадих я и си я сложих.
11.11 Междучасие. Емовете видяха значката ми. Казаха, че съм истински. Прочетох им моето писмо. Казаха, че съм още по-истински. Мина по-големията ми брат, показах му предсмъртната ми бележка, той каза че съм идиот, и че това не е истинско. Попитах го кое е истинско. Той ми даде да слушам плейъра му. Ramones и Sex Pistols.
12.30 Слушах ги на урока ми. Изплаших се и заплаках. Избягах от урок. (Знаех, че брат ми слуша лайна, но чак такива...). Докато бягах ми падна една значка. Вдигнах я и си я сложих. Догони ме един учител завлачи ме в клас и ми каза, че съм *цензура*. Изгони ме в коридора.
12.45 Стоя и плача.
12.50 Дадох на приятелите ми плейъра. Кости падна по гръб, Вася заплака, Владо си призна, че му е свършил розовия лак и изпадна в депресия, Ленко избяга със вик, падна му една значка. Брат ми видя тази гледка, взе си плейъра, срита ме и каза, че сме педерасти.
13.00 Започнах да ухажвам Светла, каза че съм гаден *цензура* и *цензура*. YES! Това момиче ме харесва.
Седя и плача от радост.
13.20 Учителя ме изгони от клас.
13.40 Звънеца. Изчаках емовете. По ред, изпускайки си значките и закачвайки си ги, се прибрахме вкъщи. Разбрахме се да се видим в 4.
14.00 Прибрах се вкъщи, няма никой. Включих си Tokio Hotel, седя и си гриза лака на ноктите.
14.20 Дойде си малката ми сестра. Изключи магнетофона и легна да спи.
14.40 Включих магнетофона, събудих сестра си... Удари ме, а аз се опитах да и отвърна...
14.50 ААААА!!! She makes me cry.
15.00 Седя завързан за парното със кърпа в устата и слушалки в ушите. Свири нещо ужасно. I want to die!!!
15.10 Прибра се брат ми и неговите приятели. Хвърлиха върху мен якетата си и почнаха да ме ритат.
15.20 Майка ми се прибра, срита купчината дрехи, по стона разбра че там има някой.
15.30 Майка ми ме развърза и ме изпрати за хляб.
16.00 Стоя в магазина и си чакам реда, до мен стоята някакви гологлави деца и ме гледат странно (сигурно ми завиждат за значките).
16.10 Сритаха ме и ми взеха всичките пари. Опитах се да стана, но ми падна една значка - сложих си я пак.
16.20 Прибрах се, майка ми ме преби и отиде за хляб.
16.30 Закъснях за срещата с емовете.
16.35 Те ми казаха, че крясъка ми не е истински.
16.37 Падна ми значка
16.40 Сдобрих се с емовете, стоим и плачем.
16.55 До нас мина пънк. Казахме му, че е тъпанар, а той ни напсува. И ние цялата тайфа (25 човека) го пребихме. Леле колко сме истински!!!
17.10 Дойдоха 10 пънка, пребиха ни и си тръгнаха. СЛАБАЦИ!!!
17.30 Събрахме стотинки за един литър бира. Колко сме истински!!!
17.32 Продавачката не иска да ни даде бира. What`s the *цензура*???
17.35 Уговорих я, и си купихме 2 литра бира. (Йупиииииииии ние сме най-истински от всички)
17.50 Тъкмо щяхме да пием и дойде малката ми сестра със 4 пънка и ни взеха пиенето...
18.00 Минаха 3 момичета, аз почнах да им намигам. Те дойдоха и ми казаха, че съм слаботелесен и *цензура*. Само колко съм сексииии, те ме искат и ми завиждат, че моя грим е по-хубав от техния.
18.15 Владо каза, че е цепеняк и изпадна в депресия.
18.20 Видяхме сватба. Саня каза, че булката е в бяло, защото е девствена.
(решихме от утре да носим бяло)
18.30 Прибрах се вкъщи и седнах да гледам анимации.
19.00 Анимацията свърши, седнах да пиша предсмъртно писмо.
19.20 Слушам Tokio Hotel, най-яката емо-група.
20.00 Прибра се малката ми сестра - срита ме и излезна...
21.00 Мама ми каза да лягам да спя. "Мамо аз съм вече на 17, може ли да си обръсна краката?"
21.05 Получих шут по задника от майка ми. Лежа и се опитвам да заспя. *цензура*!!!
21.10 Не ми се спи. Я чакай да си намеря лакираните нокти.
21.15 Погризах малко лак и заспах.
2
Иванчо имал нова класна. Тя била млада, тъкмо завършила и била много притеснена за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класа не й обръщал никакво внимание - някои играели карти други се лафели. Тя смутено започнала урока. По едно време изпуснала тебешира и като се навела да го вземе от напрежение пръднала. Хлапетата изкапали от смях. Тя се разстроила, не издържала и се хвърлила през прозореца от четвъртия етаж. Всички изведнъж спрели да се смеят и се струпали по прозорците. Долу взели да се събират хора. Иванчо помълчал замислено и после казал: "Ама как пръдна, а?"
0
Късна майска вечер, младеж води девойка по стъпалата към своето таванче. Влизат вътре и още не затворили вратата и започнали полудели от страст да хвърлят дрехите си, и тъкмо се запътили към спалнята, която била просто легло в единия край на таванчето, когато младежът забелязал, че девойката била доста окосмена по гърдите. И той моментално загубил вскакво желание за с*кс и се зачудил как да я разкара. Разгорещената дама продължавала да го тласка към леглото,
когато младият но кален в десетки трудни ситуации младеж казал:
- Абе миличко тия косми по гърдите ти пречат ли ти да бягаш?
- Не-е-е. - отвърнала по възможни най-категоричния начин
дамата.
А нашият герой веднага отвърнал:
- Ами тогава бягай, бягай, бягай.
0
Седял си Иванчо в час и даскалката решила да го препита:
- Иванчо, кажи ми как се казва първата крава на света?
Иванчо погледнал очудено и вдигнал рамене:
- Ми не знам госпожо.
Даскалката решила да зададе още един въпрос на Иванчо:
- Иванчо, през коя година се е освободила България от турско иго?
Иванчо пак се ослушал и казал:
- Госпожо не знам.
Видимо разочарована учителката задала един последен въпрос:
- Иванчо има ли живот на Луната?
Иванчо отново не знаел отговора и повдигнал рамене.
- Сядай си Иванчо, нищо не знаеш и си заслужи двойката!
Разочарован от слабото си представяне и притеснен от евентуалната лоша реакция на баща си Иванчо се прибрал в къщи. Бащата на Иванчо четял вестник и синът му плахо се доближил за да му каже лошата новина...
- Тате - казал Иванчо - изкарах двойка днес в даскалото.
Бащата повдигнал вежди и погледнал натъжения си син:
- Какво пак не си знаел? - попитал Иванчовия баща.
- Ми тате, госпожата ми зададе три въпроса на които не отговорих и ми писа 2-ката - казал смутено Иванчо.
- И какво те пита госпожата? - запитал на свой ред бащата.
- Ми госпожата ме пита коя е била първата крава на света, кога била освободена България и дали е имало живот на Луната, тея са ми трудни въпроси от къде да знам отговорите!? - казал Иванчо.
- Сине, първата крава на света е Кралица Мустафинка, България е освободена през 1878г., а дали има живот на Луната, може би да, може би не учените все още не са установили - отговорил бащата.
На следващия ден Иванчо отишъл на училище и даскалката решила да събира личните данни на учениците и тези на родителите им.
- Момче, кажи двете имената на майка си?- запитала учителката.
- Кралица Мустафинка - отвърнал Иванчо.
- Абе не се бъзикай с мене Иванчо, кажи през коя година е родена майка ти?
- 1878 - казал Иванчо.
Даскалката видимо възмотена попитала раздразнено Иванчо:
- Момето момче ти добре ли си?
- Може би да, може би не, учените все още не са установили.
3
Червената Шапчица
Дигитална осъвременена версия на класическата приказка
Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:
RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever…
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****
Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, който тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.
0
Червената Шапчица
Дигитална осъвременена версия на класическата приказка
Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:
RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever...
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****
Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва
5
Пътувал си Берлускони за провинцията, когато внезапно го присвил стомахът. Какво да прави? Наложило се да влезе в тоалетната на крайпътно заведение. Първата кабинка била заета, затова той скоростно влетял във втората. Тъкмо се отпуснал блажено на чинията, от съседната се разнесъл мазен мъжки глас.
- Здрасти, как вървят нещата при теб?
- Ами, вървят - смънкал изненаданият Берлускони.
- А какво прави малкото пате? - мазно попитал онзи.
Берлускони се стъписал, но нямало как вече да излезе и решил да отговори нещо завоалирано.
- Същото, каквото прави и твоето.
Тогава от съседната кабинка се чул един сърдит мъжки глас.
- Извинявай, мила. Ще ти звънна по-късно, че тук някакъв смахнат тип отговаря на всичките ми въпроси.
1
Дневниците на стария индианец или месец без да се къпя
1 ден
Измина един ден откакто не се къпах. На нещо странно мириша днес. Не знам какво е, но е приятно.
2 ден
Отидохме да ловиме бизони. Един като го целнах падна точно върху мен. Вдигнах го. Като се върнах, гащите ми бяха плувнали в пот и всичко прозираше.
3 ден
Дъщерята на вожда тайно се промъкна, защото е видяла животното. Минах я. Изпотих се целия.
4 ден
Дъщерята понечи да влезе, но се смути и каза, че не обича плъхове.
5 ден
Майката на вожда влезе. Оправих я един път, но се изпотих още повече.
6 ден
Бях в гората и едно мишле се захвана за крака ми. Ех, колко е сладко. Взех го за домашен любимец.
7 ден
Мишлето доведе приятелите си до селото. Всички ме гледаха строго. Какво им става? Мишките просто ме харесват.
8 ден
В блатото дойдоха хипопотами. Тъкмо стигнах до тях и те се потопиха.
9 ден
Мишките се развъдиха и си направиха колония.
10 ден
Бързата стрела и Шепнещ вятър извадиха труповете на хипопотамите от блатото. Хм...
11 ден
Хипопотамите не можаха да бъдат спасени.
12 ден
Ловът стана по-лесен. Вчера 3 бизона дойдоха до мене и почнаха да се въртят около мен. Шепнещ вятър уби един, аз убих един, а другия падна на земята мъртъв.
13 ден
Шаманът не откри причината за смъртта на единия бизон. Нещо гнило има тук
14 ден
Бебенцата на мишките умряха. Какво става?
15 ден
И другите мишки умряха.
16 ден
Ловът стана по-труден. Шаманът видял, че бизоните скачат във водите, като че ли ги е страх от нещо.
17 ден
Майката на Вождът почна да получава пристъпи, падаше да се гърчи и си била запушила носа със сирене
18 ден
Селото търси сирене. Вече и Шепнещ вятър почна да си запушва ноздрите.
19 ден
Шаманът също почна да получава пристъпи. Чудя се, да не би да се е разпространила някаква шума
20 ден
Американците ни обявиха война
21 ден
Много хора бяха болни и отидохме на бойното поле да решим нещата по мирен път.
22 ден
Трима човека умряха по пътя. Последните думи на единия бяха "Синко, вониш". Записах си го в речника. Мъдра поговорка, каквото и да означава.
23 ден
Американците като ни видяха и побягнаха.
24 ден
Нещо почна да мирише около мен. Да не би да има плъхове.
25 ден
Вождът и семейството му заминаха на ваканция. Чудя се къде въобще заминават.
26 ден
Шепнещ вятър, нашия вестоносец, каза, че видял Вождът да мята семейството си и себе си от скала. Казал, че чак там се усеща миризмата. Хм... каква е тази миризма. Не мога да я понасям.
27 ден
Почнах да получавам пристъпи. Цялото село се изнесе и се наложи сам да се лекувам.
28 ден
Няма какво да ям. Сиренето се развали на третия ден. Дърветата почнаха да увяхват. Горите се разпадаха. Нямаше жива душа наоколо. Какво става, какво ме задушава толкова много. Искам да избягам!
29 ден
Не мога да се събудя. Повърнах 3 пъти и пак заспах.
30 ден
Армия от Американци идваха! Как щях да се справя сам. Едва ставах.
31 ден
Цялата армия като пристигна изпопада като круши в късна есен. Не се бях къпал само един месец и всички хора бяха полудяли. Нещо ги... умирам! УМИРАМ! УМИРААААААААМ!!!!
0
На една жена умрял мъжът й. Тя пожелала да го кремират. Като се прибрала вкъщи, излязла на балкона с урната в ръка, отворила капачето, загребала с ръка от праха на мъжа си, издухала го в градината и казала:
- Грозна съм била, а?
Загребала втори път и отново издухала праха в градината:
- Криви ми били краката, а?
На третия път издухала всичко от урната и казала:
- Не съм можела да духам, а?
1
В едно училище, учителката по литература била голяма почитателка на комунистическите идеали. Един ден тя изпитала Иванчо да си прочете домашното. Той издекламирал:
- В нашата къща се родиха 5 котенца. И петте са комунистчета!
Учителката била възхитена и поръчала на Иванчо да си прочете домашното на другият ден, защото ще идват от началството за проверка. Ето че дошъл момента,Иванчо станал и казал:
- В нашата къща се родиха 5 котенца. Всичките са капиталистчета!
Учителката станала божур червена и попитала:
- Ама нали вчера бяха комунистчета, бе Иванчо?
- Да госпожо, но те бяха слепички, а пък днес рано сутрин, взеха че прогледнаха.
1
Ремонт...
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.
Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
3
Късна майска вечер, младеж води девойка по стъпалата към своето таванче. Влизат вътре и още не затворили вратата и започнали полудели от страст да хвърлят дрехите си, и тъкмо се запътили към спалнята, която била просто легло в единия край на таванчето, когато младежът забелязал, че девойката била доста окосмена по гърдите. И той моментално загубил вскакво желание за с*кс и се зачудил как да я разкара. Разгорещената дама продължавала да го тласка към леглото, когато младият, но кален в десетки трудни ситуации младеж казал:
- Абе миличко тия косми по гърдите ти пречат ли ти да бягаш?
- Не-е-е. - отвърнала по възможни най-категоричния начин дамата.
А нашият герой веднага отвърнал:
- Ами тогава бягай, бягай, бягай.
0
Млада и хубава учителка влиза за първи час в нов клас. След кратко запознаване, започва да преподава новия урок на дъската. Тъкмо започнала да пише, и чула зад гърба си: "Ще те скъсам!". Обърнала се назад, но всичко било мирно и тихо. Започнала пак да пише, и отново чула: "Ще те скъсам!". Обърнала се рязко, но пак нищо. След малко, случката се потретила. Ядосана, учителката излезнала от час и отишла при директорката:
- Това не са ученици, а хулигани!
- Но защо? Какво е станало? - учудила се директорката.
- Ами тъкмо започна да пиша по дъската и отзад веднага се чува "Ще те скъсам!"
- Да не би случайно да е от втория чин в ляво?
- Да.
- Едно русо момче, нали?
- Да.
- Е, това е Иванчо, да знаеш че ще го направи!
3
В едно от купетата на бързия влак Силистра-София пътувала не много младата, но все още достатъчно запазена монахиня сестра Агапия. Както се полага на една монахиня, тя стояла кротко, четяла си житието на майка Тереза и не проявявала никакъв интерес към заобикалящата я действителност. На една от гарите обаче, в купето на сестра Агапия влязла млада ослепителна красавица. Блестящата й тъмна коса и ароматът на скъп парфюм карали всички да се обръщат след нея и дори монахинята, която отдавна била оставила житейската суета зад гърба си, вдигнала очи от биографията на майка Тереза, за да види за какво става дума. Това, което съзряла, накарало дъха й да спре - младата жена била облечена със страхотно, скъпо кожено палто.
- Боже мой - проронила сестра Агапия - извинете, госпожице, но мога ли да ви попитам - каква е цената на това палто?
- Цената - казала небрежно госпожицата - цената е една нощ много здрав с*кс с всички екстри, които може да ти дойдат на ум! Ти си прави сметката!
Сестра Агапия само тихо простенала, прекръстила се и отново свела поглед надолу. Точно в този миг обаче ослепителната красавица свалила палтото си и въпреки, че сестра Агапия била забила очи в обувките си, успяла да забележи някакъв странен блясък. Тя машинално погледнала към момичето и видяла, че блясъкът бил произведен от една абсолютно неповторима огърлица от перли, обковани с фина платина и тук-таме някое диамантче. Докато девойката съвсем небрежно оправяла огърлицата си, сестра Агапаия пак не се стърпяла:
- Извинете, госпожице, а тази огърлица - не че ме интересува - ама тя колко струва?
Красавицата метнала лукав поглед към монахинята:
- Как да ти кажа... Не знам дали ще ме разбереш... Огърличката струва две нощи супер як с*кс, с всички екстри и малко волни импровизации отгоре. На леглото, под душа, във ваната, на масата в хола, върху телевизора. Нали се сещаш?
По това как монахинята се прекръстила не се разбрало дали се сеща или не, но определено изглеждала впечатлена. Тя тъкмо отново отворила биографията на майка Тереза, когато спътничката й започнала да сваля и ръкавиците си и открила един огромен златен пръстен, покрит с брилянти, който красял безименния пръст на лявата й ръка.
- Господи Боже мой и ти, Света Дево, майчице Божия! - изохкала монахинята с тон, който подсказвал, че ако не била с расо, пак щяла да каже нещо за майката, ама по друг начин. После тя отново се обърнала към красивото момиче:
- Госпожице, моля ви, последен въпрос! А какво ви струваше този пръстен?
- Този пръстен - с невинно гласче казала девойката - ми струваше три нощи с*кс, ама с*кс, дето включва цялата Камасутра - допълненото издание от миналата година, плюс малко садо-мазо, плюс малко странни игрички с разни предметчета и всичко това - докато стоя завързана с белезници за леглото. Кво ще кажеш, а?
Сестра Агапия нищо не казала, само още веднъж се прекръстила и кой знае защо стиснала устни с определено ядосана физиономия. Вечерта, когато се прибрала в манастира си и тъкмо се приготвила да си ляга в самотната си килия, някой почукал на вратата й.
- Кой е? - тихо попитала сестра Агапия.
- Аз съм - дочул се отвън един мазен гласец - аз съм чадо, игумен Филимон! Айди отвори!
- Уффф - ядно казала сестра Агата - дядо игумене, я да ми се разкараш и ти с твоите нещастни карамелови бонбончета!
4
Късна майска вечер, младеж води девойка по стъпалата към своето таванче. Влизат вътре и още не затворили вратата и започнали полудели от страст да хвърлят дрехите си, и тъкмо се запътили към спалнята, която била просто легло в единия край на таванчето, когато младежът забелязал, че девойката била доста окосмена по гърдите. И той моментално загубил всякакво желание за с*кс и се зачудил как да я разкара. Разгорещената дама продължавала да го тласка към леглото, когато младият но кален в десетки трудни ситуации младеж казал:
- Абе миличко тия косми по гърдите ти, пречат ли ти да бягаш?
- Не-е-е. - отвърнала по възможни най-категоричния начин дамата.
А нашият герой веднага отвърнал:
- Ами тогава бягай, бягай, бягай.
0