пра+пра+пра+прабаба
Съседката сподели:
- Моята прабаба е родила баба на двадесет и една години. Баба е родила майка ми на двадесет и една. Познайте на колко е родила мама мен? Правилно - двадесет и една. Откакто направих двадесет и две, мама казва, че съм жив пример за демографския срив в страната.
Ядосана прабаба, към правнука си:
- Ах, ти, внучи сине!
Въпрос от БГ мама:
- Скъпи майки, аз съм една средностатистическа българска жена, но, понеже съм малко притеснителна, ми беше трудно да си хвана гадже. На 16 се залюбих с едно ромче и набързо станах майка на две прекрасни момчета - разнояйчни близнаци. За добро или лошо, единият беше бял, като мен, а другият мургав, като баща си. Поотраснаха в любов, не сме ги делили, но българчето попадна в скинарска банда и много скоро започна да бие цигането и да го псува на майка. Онова пък, не разбрало, пристъпи към изпълнение на псувните и ме оноди. На 28 отново родих двама близнаци, пак разнояйчни. Станах едновременно баба на собствените си деца, мъжът ми техен дядо, а синът ми - цигането, хем им е чичо, хем баща. Ще кажете, че съм луда, но взехме правилното решение изпратихме 12-годишния ром в дом за малолетни, а скинарчето само избяга. Така заживяхме с двете бебета, които, о, дежа-ву, пак бяха бяло и мургаво. Съдбата сякаш ми се надсмиваше, защото, по-късно разбрах, големият ми син прикоткал малкото си братче - племенник и, щом поотрасна, го взел в бандата си. Онзи почна да бие брат си, да му вика "гнусен мангал" и да го псува на майка. Той пък, една вечер ме издебнал пияна и... Сега съм на 40 години. Ще ставам прабаба на собствените си деца, защото пак чакам близнаци. Първите ми синове ще са техни дядовци, макар да са само на 24 години. Мъжът ми се самообеси, белите ми деца се отказаха от мен, циганчетата са в затвора, а аз се чудя какъв цвят тапети да сложа в детската стая. Моля, помогнете!
Родова среща. На масата наредени хора от цели четири поколения. Цари приповдигнато настроение. Изправя се един от правнуците да каже тост. Вдига чашата и точно в този момент, баба Куна, най-възрастната от всички и прабаба на шестима от присъстващите започва да се хили с глас...
- Кажи, бабе, какво се сети? - учтиво пита той.
- Като се сетя, че всички сте тук, по причина, че преди мнооого години с прадяда ви Минча, след хорото са изчукахме в обора и ми стана смешно едно...
Модерна циганка гледачка към минаваща девойка:
- Алооуу, чаровницееей, спри са да ти казвам... Имейл шъ получиш! Голем късмет та чака! Един чиляк много хубави неща ти мисли. Все та причаква в SKYPE, ама ти много са крийш, ма! Пусни му оторизейшън, стига си го мъчила! Той много та `аресва, иска да та джазка виртуално. Я дай левътъ ръка да вида по-добре. Аууу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей. Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета. Ама си ъпдейтвай антивирусната програмъ да н`си наджипкаш компа с виртуални въшки. Дай ся пет лева и Господ да те пази барабар със софтуера и хардуера! Къде тръгна, ма? Шъ тъ кълна, да знайш! Да ти са напълни компа с вируси дано! Уиндуса да ти висне кат` г*за на прабаба ми! И имейла с въшки да ти затрупат! Кюто ти да са скапе и хистърито да ти са затрий! Сичките си пароли да забрайш и да ти спрът интърнета!
Прабаба ми казваше:
- Пази се чедо от наядена чушка, мустаката жена и от човек, който не пие!
Модерна циганка - гледачка към минаваща девойка:
- Алооуу, чаровницееей, спри са да ти казвам, имйел шъ пулучиш! Голем късмет та чака, добър пръвайдър ша намериш! Един юзър много хубави неща ти мисли. Все та причаква в кюто, ама ти много са крийш, ма! Пусни му на чиляка... оторизейшън, стига си го мъчила с тоз рикуест! Той много та аресва, иска да та джазка виртуално. Я дай левътъ ръкъ да вида по-добре. Ауу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей. Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета. Ама си ъпдейтвай aнтивирусната и файъруола да н'си наджипкаш компа с виртуални въшки. Дай ся пет лева и Господ да та пази барабар със софтуера и хардуера! Къде тръгна, ма? Шъ та кълна, да знайш! Да ти са напълни компа с вируси дано! Виндовса да ти висне кът г*за на прабаба ми! Ре-инстол секи ден да прайш и от бъгове да н'съ отървеш! Да ти го нахакат здраво в айпито! Имйела със спам да ти затрупат! Само грозни аватари да намираш! Кюто ти да са скапе и хистърито да ти са затрий! Сичките си пароли да забраиш и да ти спрат акаунтите...
Иванчо имал да пише съчинение за произхода на семейството си. Затова попитал баща си:
- Тате, аз от къде се взех?
- Донесе те щъркела, моето момче! - отговорил баща му.
- А ти и мама как сте се появили?
- Мен са ме донесли с кола...
- А дядо и баба?
- Тях са ги докарали с каруца!
- А прадядо и прабаба?
- Те са доплували по реката в дървен панер!
Иванчо се почесал, вдигнал рамене и отишъл да си пише съчинението. У баща му, обаче се загнездило съмнение, какво ли ще сътвори синковецът... След като Иванчо заспал, баща му се промъкнал тихо да прочете съчинението му.
Отворил тетрадката и зачел:
- „За произхода на нашето семейство просто не знам какво да кажа. Всички тези хора са тотално сбъркани и от три поколения жив х*й не са видели…"
В някакъв офис един служител отишъл при началника си:
- Господин Иванов, може ли един ден неплатен отпуск?
- Защо, бе?
- На погребение съм! Умря прабаба ми!
- Оффф... добре!
След има-няма десетина дни, нашият герой отново се изтъпанчил пред своя шеф:
- Господин Иванов, може ли един ден неплатен отпуск?
- Защо, бе?
- На погребение съм! Почина третата ми братовчедка!
- Оффф... какво да те правя! Хайде, отивай!
След една седмица, служителят за пореден път се явил пред своя ръководител:
- Господин Иванов, може ли един ден неплатен отпуск?
- Еееей, аман от тебе, бе! Какво има пък сега?
- На погребение съм! Умря свако ми от село!
Началникът си поел дълбоко дъх и после казал бавно и отчетливо:
- Слушай ме много внимателно, мой човек! От утре излизаш един месец неплатен отпуск! Но когато се върнеш - искам да си погре*ал всичките си роднини!
При един шеф тип "робовладелец" влязъл притеснен служител:
- Господин директор...
- Кажи, бе, Иванов!
- Може ли един ден неплатен отпуск?
- От какъв зор?
- Почина прабаба ми!
- Оффф... добре, бе, айде!
След десетина дни, подчиненият отново се явил пред своя бос:
- Господин директор...
- Кажи, бе, Иванов!
- Може ли един ден неплатен отпуск?
- За какво ти е притрябвал?
- Почина третия ми братовчед!
- Оффф... добре, бе, айде!
Минала се седмица и служителят отново цъфнал в кабинета на робовладелеца:
- Господин директор...
- Кажи, бе, Иванов!
- Може ли един ден неплатен отпуск?
- Пак ли, бе?! Тоя път пък - кой е ритнал топа?
- Почина баджанака ми!
Директорът поел дълбоко въздух и после започнал бавно и отчетливо:
- Слушай ме много добре, Иванов! От утре те пускам един месец неплатен отпуск. Но когато се върнеш - искам да си погребал ВСИЧКИТЕ СИ РОДНИНИ!
Двама съквартиранти в общежитието пекат хот-дог. Този, който пече, взема хот-дога отрязва по едно парче от двата края и го слага в тавата. Другият пита:
- Защо режеш хотдога от двата края?
- Нямам представа, майка ми винаги прави така...
Идва уикендът, момчето се прибира и пита майка си:
- Защо винаги отрязваш двата края, когато печеш хот-дог?
- Не знам, но баба ти винаги така правеше...
Момчето пита баба си и се оказва, че това е семейна традиция, защото прабаба му (която сега живее в старчески дом) също е отрязвала краищата на хот-дога преди да го изпече.
На следващия ден героят на нашата история отива при прабаба си.
Възрастната жена се радва, че внукът и е дошъл на гости. Преди да си тръгне внукът я пита:
- Бабо, защо трябваше да режеш краищата на хот-дога, преди да го изпечеш?
- Защото нямах по-голяма тава...