пра+пра+пра+прабаба
Прабаба ми казваше:
- Пази се чедо от наядена чушка, мустаката жена и от човек, който не пие!
Родова среща. На масата наредени хора от цели четири поколения. Цари приповдигнато настроение. Изправя се един от правнуците да каже тост. Вдига чашата и точно в този момент, баба Куна, най-възрастната от всички и прабаба на шестима от присъстващите започва да се хили с глас...
- Кажи, бабе, какво се сети? - учтиво пита той.
- Като се сетя, че всички сте тук, по причина, че преди мнооого години с прадяда ви Минча, след хорото са изчукахме в обора и ми стана смешно едно...
Модерна циганка гледачка към минаваща девойка:
- Алооуу, чаровницееей, спри са да ти казвам... Имейл шъ получиш! Голем късмет та чака! Един чиляк много хубави неща ти мисли. Все та причаква в SKYPE, ама ти много са крийш, ма! Пусни му оторизейшън, стига си го мъчила! Той много та `аресва, иска да та джазка виртуално. Я дай левътъ ръка да вида по-добре. Аууу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей. Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета. Ама си ъпдейтвай антивирусната програмъ да н`си наджипкаш компа с виртуални въшки. Дай ся пет лева и Господ да те пази барабар със софтуера и хардуера! Къде тръгна, ма? Шъ тъ кълна, да знайш! Да ти са напълни компа с вируси дано! Уиндуса да ти висне кат` г*за на прабаба ми! И имейла с въшки да ти затрупат! Кюто ти да са скапе и хистърито да ти са затрий! Сичките си пароли да забрайш и да ти спрът интърнета!
Модерна циганка - гледачка към минаваща девойка:
- Алооуу, чаровницееей, спри са да ти казвам, имйел шъ пулучиш! Голем късмет та чака, добър пръвайдър ша намериш! Един юзър много хубави неща ти мисли. Все та причаква в кюто, ама ти много са крийш, ма! Пусни му на чиляка... оторизейшън, стига си го мъчила с тоз рикуест! Той много та аресва, иска да та джазка виртуално. Я дай левътъ ръкъ да вида по-добре. Ауу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей. Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета. Ама си ъпдейтвай aнтивирусната и файъруола да н'си наджипкаш компа с виртуални въшки. Дай ся пет лева и Господ да та пази барабар със софтуера и хардуера! Къде тръгна, ма? Шъ та кълна, да знайш! Да ти са напълни компа с вируси дано! Виндовса да ти висне кът г*за на прабаба ми! Ре-инстол секи ден да прайш и от бъгове да н'съ отървеш! Да ти го нахакат здраво в айпито! Имйела със спам да ти затрупат! Само грозни аватари да намираш! Кюто ти да са скапе и хистърито да ти са затрий! Сичките си пароли да забраиш и да ти спрат акаунтите...
Иванчо имал да пише съчинение за произхода на семейството си. Затова попитал баща си:
- Тате, аз от къде се взех?
- Донесе те щъркела, моето момче! - отговорил баща му.
- А ти и мама как сте се появили?
- Мен са ме донесли с кола...
- А дядо и баба?
- Тях са ги докарали с каруца!
- А прадядо и прабаба?
- Те са доплували по реката в дървен панер!
Иванчо се почесал, вдигнал рамене и отишъл да си пише съчинението. У баща му, обаче се загнездило съмнение, какво ли ще сътвори синковецът... След като Иванчо заспал, баща му се промъкнал тихо да прочете съчинението му.
Отворил тетрадката и зачел:
- „За произхода на нашето семейство просто не знам какво да кажа. Всички тези хора са тотално сбъркани и от три поколения жив х*й не са видели…"
В някакъв офис един служител отишъл при началника си:
- Господин Иванов, може ли един ден неплатен отпуск?
- Защо, бе?
- На погребение съм! Умря прабаба ми!
- Оффф... добре!
След има-няма десетина дни, нашият герой отново се изтъпанчил пред своя шеф:
- Господин Иванов, може ли един ден неплатен отпуск?
- Защо, бе?
- На погребение съм! Почина третата ми братовчедка!
- Оффф... какво да те правя! Хайде, отивай!
След една седмица, служителят за пореден път се явил пред своя ръководител:
- Господин Иванов, може ли един ден неплатен отпуск?
- Еееей, аман от тебе, бе! Какво има пък сега?
- На погребение съм! Умря свако ми от село!
Началникът си поел дълбоко дъх и после казал бавно и отчетливо:
- Слушай ме много внимателно, мой човек! От утре излизаш един месец неплатен отпуск! Но когато се върнеш - искам да си погре*ал всичките си роднини!
При един шеф тип "робовладелец" влязъл притеснен служител:
- Господин директор...
- Кажи, бе, Иванов!
- Може ли един ден неплатен отпуск?
- От какъв зор?
- Почина прабаба ми!
- Оффф... добре, бе, айде!
След десетина дни, подчиненият отново се явил пред своя бос:
- Господин директор...
- Кажи, бе, Иванов!
- Може ли един ден неплатен отпуск?
- За какво ти е притрябвал?
- Почина третия ми братовчед!
- Оффф... добре, бе, айде!
Минала се седмица и служителят отново цъфнал в кабинета на робовладелеца:
- Господин директор...
- Кажи, бе, Иванов!
- Може ли един ден неплатен отпуск?
- Пак ли, бе?! Тоя път пък - кой е ритнал топа?
- Почина баджанака ми!
Директорът поел дълбоко въздух и после започнал бавно и отчетливо:
- Слушай ме много добре, Иванов! От утре те пускам един месец неплатен отпуск. Но когато се върнеш - искам да си погребал ВСИЧКИТЕ СИ РОДНИНИ!
Двама съквартиранти в общежитието пекат хот-дог. Този, който пече, взема хот-дога отрязва по едно парче от двата края и го слага в тавата. Другият пита:
- Защо режеш хотдога от двата края?
- Нямам представа, майка ми винаги прави така...
Идва уикендът, момчето се прибира и пита майка си:
- Защо винаги отрязваш двата края, когато печеш хот-дог?
- Не знам, но баба ти винаги така правеше...
Момчето пита баба си и се оказва, че това е семейна традиция, защото прабаба му (която сега живее в старчески дом) също е отрязвала краищата на хот-дога преди да го изпече.
На следващия ден героят на нашата история отива при прабаба си.
Възрастната жена се радва, че внукът и е дошъл на гости. Преди да си тръгне внукът я пита:
- Бабо, защо трябваше да режеш краищата на хот-дога, преди да го изпечеш?
- Защото нямах по-голяма тава...