някакъв+се+оплаква+в+полицията
В гората бандити ограбили ловец. В полицията го питат:
- Не можахте ли да се защитите по някакъв начин?
- Какво можех да направя? - обидил се ловецът.
- И двете ми ръце бяха заети - в едната държах нож, а в другата - пушка!
Сподели
Младеж отива при лекар и се оплаква:
- Докторе, много лесно се възбуждам. Примерно, като си вървя по улицата и видя някоя готина жена, и оная работа ми щръква. Направо си умирам от срам, че ме гледат хората така..
- Няма проблем. Това може да бъде решено много лесно. Просто си го привържете към крака.
Младежът си отива доволен, но след няколко дни звъни отново на лекаря:
- Ама и съвет ми дадохте. Сега съм задържан в полицията по обвинение за хулиганство и побой.
- Какво се случи?
- Вървя си по улицата, а отпред на две крачки от мен една прекрасна блондинка с къса поличка. Изведнъж тя си изпусна нещо и се наведе да го вземе. А пък аз, нали си бях привързал оная работа за крака, взех, че й набих един шут отзад....
Дама на възраст се оплаква на полицай:
- Преди малко в парка ме нападна един! Сигурно е бил някакъв пиян или с*кс маниак!
Полицаят се вглежда в дамата и уточнява:
- Или сляп.
В трамвая влиза циганин, застава до някакъв военен и без да иска му стъпва на крака. Военният невъзмутимо стои и отвреме-навреме поглежда ту часовника си, ту циганина. По едно време се обръща и му трясва един по муцуната. От съседната седалка скача един човек и също трясва един на циганина. Става скандал и тримата ги прибират в полицията. Следователят ги разпитва.
Циганинът:
- Нищо не разбирам! Качвам се в трамвая и един военен ме тресна по мутрата, после пък някакъв друг човек стана от една седалка и също ме тресна.
Военният:
- Пътувам си аз спокойно в трамвая. По едно време се качва някакъв циганин и ми стъпва на крака. Помислих си, че ако до пет минути не си махне крака, ще го тресна по мутрата.
Другият побойник:
- Гледам седи един военен, гледа си часовника, гледа циганина, гледа пак часовника, гледа пак циганина и изведнъж му тресва един по мутрата. Ами, помислих си - почна се…
Уважавам котките! Закараш котката в друг град и я оставиш при клошарите без никакви средства за преживяване. А тя успява да се върне. Не се оплаква, не пуска жалба в полицията. Не като тъщата...
Живеехме в къща с много саксии с цветя на двора. Преди едно рязко застудяване жената прибра много от тях вътре, за да ги запази. Оказало се, че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята. Когато бил внесен вътре и се стоплил, се раздвижил и жената го видяла да пропълзява под дивана. И нададе невероятен писък. Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става. Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя. В този момент явно дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата. Аз обаче реших, че змията ме ухапала, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода. Жената помисли, че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам. Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката. Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши, че всичко е наред и каза на жена ми, че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя, явно го усетила, изкрещя и припадна. Съседът се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна. Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жена му с окървавена чанта в ръце и рекоха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия, заради едно смоче. Те не ни повярваха, но точно тогава смочето реши да докаже истината и изпълзя. Единият от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв явно се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе, че се запали. Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока на целия квартал. Но пък загасиха патрулката. След време ме изписаха от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите си взеха нова кола. Мина още известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха, че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре. И тогава, господин съдия, я застрелях...
В полицията разпитват някакъв:
- Обяснете защо пребихте съседа си?
- Как да ви кажа... Моят съсед от пет години все нещо майстори, все нещо пробива, чука, шкури. А вчера той имаше рожден ден. Аз тъкмо се прибирам от работа и го гледам него до една кола, където му дават подарък - някаква кутия... Качваме се в асансьора, аз го поздравявам, честитя му рождения ден и поглеждам към кутията... Какво да видя... Подарили му дрелка... Че като ми причерня...
На една жена мъжът ѝ бил в затвора. Отишла тя на свиждане, говорили, свършило времето, него го прибрали в килията, а тя отишла при директора на затвора. Попитала го дали не може мъжът ѝ да е на по-лек режим. Директорът се изумил и отговорил, че съпругът ѝ има най-леката работа в затвора, защото разнася пощата по килиите.
- Това с пощата е добре, но той се оплаква, че не може да се наспи, защото през нощта копаел някакъв тунел! - отвърнала жената.
Мятам се аз на тролея, поглеждам хората вътре и вадя билетче. Дупча и гледам как кондукторът отива до един пътник.
- Ама вие нямате билет? – каза доволен проверяващия.
– Глоба! Или ще извикам полицията!
Нещастникът го погледна странно доволно и промълви:
- Но…
Недочакал оправданията му, проверяващият изрева:
- Глоба, казах! Ало, къде е полицията? Тук един няма билет!
Пред него веднага застана як мъжага:
- Какво има? Аз съм от тридесет и трето районно…
До якият застана здрав младеж:
- Аз съм от общинската полиция…
Избута го солиден гражданин:
- Кой вика? Аз служа в граничната полиция…
Дотича някакъв дългокос:
- Екополиция, моля!
Откъм седалките се обади глас:
- Аз съм от финансовата полиция…
А съседът му добави:
- Аз пък от данъчната…
Някакъв униформен викна:
- Военна полиция, направете място…
Очилат мъж учтиво рече:
- Педагогическа полиция. Какво става?
Вървящият след него се намеси без учтивости:
- КАТ! За колко е нарушението?
Проверяващият бавно въртеше очи, шашардисан от многото власт в тролея и държавата. Довършиха го последните дошли – от акцизната, моралната, туристическата и морската полиция. А съвсем го доубиха думите на безбилетника:
- Добре си гледаш работата! Ще го впиша в протокола. Аз съм от транспортната полиция.
Само жена може да се вкара в такъв филм...
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“."
Грабеж в бижутериен магазин. Пристига полицията, но вече няма никой, освен някакъв мъртво пиян алкохолик до контейнера отпред.
Арестуват го и го водят в рaйонното. Там започват да му топят главата в леген с вода, като периодично го вадят и го питат:
- Къде са диамантите? Къде са перлите?
След няколко процедури пияният им дава знак да спрат за малко и казва:
- Вижте какво, намерете си по-добър водолаз, аз в тая мътна вода никакви перли не мога да извадя...
- Изнасилиха ме! – оплаква се една жена в полицията.
- На колко години сте? – пита полицаят.
- На 40! – отговаря жената
- Ми крайно време е сама да давате.
Блондинка се оплаква на приятелка:
- Седя си аз вкъщи и изведнъж на вратата се звъни. Ставам аз. Отивам. Отварям и гледам на вратата стои някакъв млад мъж. Пита ме, дали мъжа ми е вкъщи. Аз му казвам, че мъжа ми го няма. Тогава той влезе вътре, награби ме и ме метна на дивана. И после знаеш.
- Ау-у-у, муцка! Колко пъти съм ти казвала, да не отваряш на непознати мъже.
- Чакай, чакай да ти кажа най-интересното. През цялото време и досега така и не разбрах за какво точно е търсил мъжа ми.
Грабеж на бижутериен магазин. Пристига полицията, но вече няма никой, освен някакъв мъртвопиян алкохолик до контейнера отпред. Арестуват го и го водят в Районното за разпит. Там започват да му топят главата в леген с вода, като периодично го вадят и го питат:
- Къде са диамантите!? Къде са перлите!!?
След няколко процедури пияният им дава знак да спрат за малко и казва:
- Вижжжжжте какво, намерете си по-добър водолаз, в тая мътна вода никакви перли не мога да извадя!
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага :
– Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено.
– "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“.