някакъв+се+оплаква+в+полицията
Някакъв се оплаква в полицията:
- Ограбиха ми къщата! Всичко ценно ми взеха!
- Можете ли да направите опис на изчезналите вещи?
- Да. Общо 53 предмета.
- Така ли? Какви?
- Тесте карти и една отварачка.
0
Блондинка се оплаква в полицията:
- Направиха ми поръчково изнасилване.
- Как така?! - учудено пита полицаят.
- Еми два пъти в г*за и контролен в устата.
2
Пиян се събужда в бардак. Главата му кънти... Оглежда се. Наоколо лежат голи тела. Решил, че по грешка е попаднал в моргата, и се възмущава: - Докъде стигна полицията - пияния от мъртвия не може да разпознаят! А медицината:
- Що за пози за мъртъвци? Това не е морга, а някакъв бардак все едно!
0
Някакъв се обажда в полицията:
- Струва ми се, че тъща ми е умряла!
- Защо мислите така?
- Ами прибрах се както винаги от работа, ритнах я, а тя не помръдна.
1
Собственик на лека кола се оплаква на съседа си, че са му откраднали колата предната нощ.
- Обади ли се в полицията?
- Не съм, чакам крадецът да я пребоядиса. Тъкмо беше започнала да избива ръжда.
0
Две блондинки отиват в полицията по някакъв въпрос. Докато чакат едната вижда на стената табло, на което са залепени снимки на хора.
Тя спира един полицай и пита:
- Какви са тези хора?
Полицаят:
- Тези хора се издирват от полицията...
Блондинката:
- Много сте прости това полицаите... Не можахте ли да ги хванете когато идваха да ги снимате...
0
Един отива в полицията и се оплаква:
- Жена ми изчезна!
- Кога?
- Преди две седмици.
- И защо чак сега идваш да кажеш?
- Ами до сега празнувахме с приятелите.
2
Един отива в полицията и се оплаква:
- Жена ми изчезна!
- Кога?
- Преди две седмици.
- И защо чак сега идваш да кажеш?
- Ами до сега празнувахме с приятелите.
2
Някакъв, пич влиза плахо и притеснено в поликниката. Огледал се тайно, тайно, уверил се че никой съсед не го е видял, и влиза при сексолога.
-Кажете господине, каво има?
-Амиии, тооо докторе, аааз такоооваааа, на 35 години съм, обаче напрегната работа, стрес, кафета, цигари, умора... иии таковаа... аз не мога да го вдигам вече....Срам докторе, а и жената взе да се оплаква вече.
-Спокойнооо, казал доктора... Не е такава драма. Ще се оправиш.
-Ама има ли оправия докторе? - светнали му очите на ония
-Има разбира се! ! ! Вариантите са два: Първия е една бърза и много резултатна операция. После ще го дървиш като 18 годишно войниче... струва обаче 30 000 лева.
Пича се постреснал от цената, ама мисълта за полова мощ му дала сили.
Втория вариант, продължил доктора, е серия от операции, малко са болезнени и по продължителни, но пък струват само 10 000 лева. Пак ще го дървиш яко като момче. Вие решете кой начин
-Супер докторе, но преди да започнем, трябва да го обсъдим с жената, и утре ще ви кажа! ! ! Щото не са малко пари все пак...
На другата сутрин пича влиза смело при доктора, без да се крие
-Е, поговорихте ли с жената
-Ееее, поговорихме докторе
-Цената обсъдихте ли?
-Амии, тооо обсъдихме я...
-И кой вариант избрахте?
-Кой..кой..казал тъжно човечецът, и една сълза се отронила от окото му...
-Ще ремонтираме кухнята...
0
Две блондинки отиват в полицията по някакъв въпрос. Докато чакат едната вижда на стената табло, на което са залепени снимки на хора.
Тя спира един полицай и пита:
- Какви са тези хора?
Полицаят:
- Тези хора се издирват от полицията...
Блондинката:
- Много сте прости това полицаите... Не можахте ли да ги хванете когато идваха да ги снимате...
0
Марийка след близо 15 годишен съвместен брачен живот с Иванчо се оплаква на махаленската гледачка от силно намалената потентност на мъжа си. Поради рутинните с*ксуални техники, които те използвали и липса на всякакви с*ксуални изненади, гледачката й дава следния съвет:
- Булче, ти още ставаш! Ще му направиш на твоя следната изненада, аз навремето я направих на моя и е безотказна! Прибираш се, подмиваш хубаво катеричката, събличаш се гола и чакаш в коридора! Като тръгне да отваря вратата твоят, обръщаш се гъзешком към входа, навеждаш се до долу, хващаш бузите на гъза и ги отваряш широко и пъшкаш по най-сладострастния начин!!
Добре. Марийка изпълнава стриктно съвета, Иванчо се прибира, тя нагъзена към вратата пъшка страстно. Вратата се отваря:
- Ааахх! Ужас! Боже мой!!
Иванчо бяга навън, хлопвайки вратата.
Марийка, притеснена, му звъни на мобилния телефон:
- Миличко, къде си? Няма ли да се прибираш?
- Ти къде си, Марийке?
- Вкъщи.
- Жива, здрава ли си, има ли ти нещо?
- Всичко е наред скъпи! Тук съм и те чакам!
- Душичке, заключи хола и стой там! Аз сега ще звъня в полицията. Като се прибрах, в коридора срещу мен стоеше едно грозно джудже, с големи пъпчасали, червени бузи, с една педя брада, разлигавено и ръмжеше ужасно, като си дърпаше бузите встрани и явно иска да изяде някой!!!
1
Дама се оплаква от обир в полицията:
- Откраднаха ми безценна диамантена огърлица!
- Как изглеждаше огърлицата, госпожо?
- Съвсем като истинска!
0
Един отива в полицията и се оплаква:
- Жена ми изчезна!
- Кога?
- Преди две седмици.
- И защо чак сега идваш да кажеш?
- Ами до сега празнувахме с приятелите...
4
Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и й се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си Г*З!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „Г*З" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си Г*З!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си Г*З!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си Г*З!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „Г*З" (сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си Г*З!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си Г*З!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, Г*З ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб Г*З смотан!
След това звъннах на г*з N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе Г*З сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!
3
Cкъпа Лили,
Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по т*шаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
2