на+телефона+по+работа
Звъни телефона. Директорът на цирка вдига.
- Извинете, аз съм, говореща крава, търся си работа...
Пак звъни телефона. Директорът пак вдига.
- Аз съм говореща крава и си...
Трети път звъни телефона. Трети път директорът вдига.
- Ей пед*рас, не ми затваряй! Знаеш ли колко трудно набирам номера с копитото...
23
Разговор между колежки:
- Да знаеш, да ти се оплача, какъв номер ми направи моят тиквеник. Вчера, нали ме търси по телефона, и ми каза да не стоя до края на работното време, а веднага да се прибирам, че имало важна работа. И аз, обаждам се на шефа, бягам, взимам такси и право у дома. А той наредил спалнята, сложил бабините чаршафи, онези с дантелите, стои до вратата и ме чака захилен като варена пача. Влизам аз, вкарва ме в спалнята и с неговите треперливи ръце започва да ме разсъблича... И аз му помогнах малко. Съблече ме, бутна ме на кревата, обърна ме по корем и ме плесна по задника с думите:
- Ха, Честит Първи април! Няма да му го простя!
10
Мъж забравя телефона си в къщи. След работа вижда, че има 2 съобщения, от любовницата и от жена си.
Първото:
- Скъпи, любими, скучая без теб. Звънни ми, твоя Мими!
Второто:
- Не се притеснявай, аз вече звъннах, жена ти!
8
Един човек решил да си направи модерна кравеферма. Кандидатствал по евро-програма, спечелил я, направил я по най-модерен начин. Сервирал на кравите най-меката и прясна слама, докарана отдалеч. Пускал на кравите да слушат музика, филми им прожектирал, представления им правил. Какво ли не - от пиле мляко. Имал и от най-модерните доилни апарати, дето щадели виметата на кравите да не ги боли. А бе с две думи - европейска работа. Веднъж обаче собственикът решил да изпробва модерния доилен апарат. Взел накрайника, мушнал си оная работа вътре и натиснал копчето за старт на програмата. Започнало да му става много хубаво. Свършил един път, два пъти, 3, 4, 5, взело да му става вече прекалено хубаво и решил да спре апарата. Търсил, търсил, тук копче, там копче - няма копче. Апаратът продължавал да смуче и смуче. Търсил, търси, не успял да намери копчето, но видял телефона на производителя на машината, докопал се до джиесема и набрал номера.
- Ало, добър ден!
Отсреща:
- Добър ден!
- Извинявайте, да ви попитам!? - казал с треперещ вече глас фермерът.
- Бихте ли ми казали, как се спират тези апарати???
- Ами, за какво ви е да спирате апаратите, те са автоматични, като направят 20 литра сами си спират...
7
От 1-ви януари във всяка къща! 30-дневна диета...
Ден 1
Когато бях малка, нашите все ми повтаряха, че един ден ще направя нещо голямо в този живот. Тогава никой от нас не предполагаше, че това нещо ще е г*з. Днес обаче започва моята промяна. От днес ще изкореня въглехидратите веднъж и завинаги от хладилника, сърцето и бедрата си. От днес, Бог ми е свидетел, ще покажа на света коя съм. От днес… Я, фалафел! От утре, Бог ми е свидетел…
Ден 2
Край! Аз съм силна и независима млада жена! Управлявам автомобил с ръчни скорости, убивала съм стоножка. Не се страхувам от нищо. Спала съм на хижа, подминавала съм надпис „Разпродажба“ на Витошка и съм гълтала вода на Лозенец. Аз съм боец. Щом Грозната Бети и Митьо Пищова могат да отслабнат, значи и аз ще успея.
Ден 3
Колелото се завъртя. Купих броколи, краставици, спанак, айсберг, къдраво зеле, лилаво зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, моркови, патладжани, чия, нахут, три копия на Библията и две на Корана. Сега, повече от всякога, имам нужда от вяра.
Ден 4
Милица от счетоводството е отслабнала. Три пъти в седмицата ходи на фитнес, два пъти на плуване и веднъж на йога, но се съмнявам да е от това. Кучката просто има хубав ген.
Ден 5
Всеизвестен факт е, че жените могат да оцелеят 7 дни без вода, 30 без храна, но само 4 без шоколад. Когато всичко това свърши, Discovery ще направят документален филм за мен.
Ден 6
За първи път ям броколи. Приготвих ги без масло, за да са по-здравословни. Интересно как вкусът им ме върна към изключително конкретни спомени от детството: нощта, в която разбрах, че съм осиновена, погребението на вуйчо, кастрирането на любимото ми куче, Милчо. Очевидно броколите ми действат като Опра.
Ден 7
Баба каза, че не може да ме познае. „Защото съм смъкнала ли?“, изчуруликах аз и я погалих по лицето. „Не, защото имам перде на очите“, отмести ръката ми тя.
Ден 8
Постоянно засичам разносвачи от „Доминос“ из квартала. Добри мъже, с които съм израснала, празнувала съм Бъдни вечер и съм прекарала повече време, отколкото със семейството си. Имам чувството, че съм ги предала. Дали не допускам ужасна грешка?
Ден 9
Припомням си защо съм на диета. Първо, за да докажа на жените по света, че невъзможно е просто дума от речника и че тялото познава само онези граници, които сърцето му е начертало. И второ, за да се тагна по бански от Бамбу Бийч.
Ден 10
Започнала съм да пиша стихове. Сигурно е от спанака.
Дъвка на мокета.
Дъвка на мокета.
Искам да я лапна,
но съм на диета.
Ден 11
Цял ден гледам готварския канал и мастурбирам. Кой да предположи, че гледката на ризото с манатарки, с едра буца пармезан, разтекла се страстно по напращелите му, перфектно оформени твърди зърна, може да бъде толкова е-е-е-еротична!
Ден 12
От тези салати съм станала машина! Днес взех стълбите до първия етаж и завих крана за студена вода в банята почти докрай.
Ден 13
Купих си кокосово масло и от банката веднага ми се обадиха притеснени дали този месец ще успея навреме с вноската по кредита.
Ден 14
Видях се с психолог. Пита ме защо съм разстроена и ми взе 80 лева. Казах му, че съм разстроена, защото ми е взел 80 лева. Той се засмя и каза, че това е нормално. Много пациенти се чувствали по същия начин. Едно е да си мислиш, че си наред, друго е да го чуеш от устата на реномиран специалист. Най-добре похарчените 80 лева в живота ми.
Ден 15
На път за работа ме спря дрипава пенсионерка, която продаваше гевреци. Напръсках я с лютив спрей и избягах. Ангелите на злото са навсякъде около нас.
Ден 16
Пак ядох броколи. Този път споменът ме върна към първото ми пътуване с автобус, когато смятах, че всички ще умрем. Реално обаче умряха само една красива сърна и малкото и, които блъснахме на магистралата.
Ден 17
Свети Петър се засили
и прескочи мраморната порта.
„Къв е тоя рай, бе, Боже?
Къв е тоя рай без торта?“
Ден 18
Хапването навън с колежки е като игра на покер – всички блъфират до последно. Аз обядвам минерална вода и излъчвам надмощие, докато вътрешно искам да се гръмна, а те нагъват пържола с картофено пюре и демонстрират увереност във фигурата си, но никога не са се чувствали толкова дебели.
Ден 19
Свалила съм 2 кг и вече имам таен обожател. Днес на АМ „Тракия“ видях надпис, адресиран специално до мен „Карай внимателно, някой те обича.“ На бас, че е със сини очи.
Ден 20
Гладът си играе с разсъдъка ми. Тази сутрин на едното ми рамо, сред облак дим, се появи диетологът Енджи Касабие и ми каза, че се гордее с мен. След това, на другото ми рамо, сред облак мастика, изникна Ути Бъчваров в тесен кожен клин, дантелено бюстие, разкопчано на пъпа, и с червени рога на главата. Според него пропилявам най-хубавите си години.
Ден 21
Поправете ме ако греша, но пържените картофи със сирене де факто са зеленчук…
Ден 22
Давай, момиче! Не се отказвай! Ако се налага, пусни си „Волният Уили“ или повторения на гола на Емо Костадинов срещу Франция. Само не се отказвай! Чу ли?!
Ден 23
Зае*и. Готова съм да наръгам бебе панда с мачете между очите за парче пица.
Ден 24
Приближавам се все повече до мечтаните джинси. Вече влизам през вратите на магазина, без да се заклещя.
Ден 25
Чийт дей! Алелуя! Поглезвам се в рамките на нормалното: фъстъковка, сникърс, суши, солети, мюсли с обезмаслено прясно мляко, натурален шоколад с високо съдържание на какао и цяло агне.
Ден 26
Това с деня за чийт е супер забавно! Защо го откривам чак сега?! Запазвам ВИП сепаре в Макдоналдс и ми е толкова хубаво, че в разгара на купона си поръчвам стриптизьори от KFC по телефона.
Ден 27
Спри, върни се,
крещя на копчето
на панталона,
но то лети със 300,
лети към небосклона.
Ден 28
Когато започнах тази диета, кантарът ми показваше второто най-любимо число на всеки студент – 69, а сега показва първото – 94.
Ден 29
Милица от счетоводството изглежда все по-добре. Чух, че се записала и на зумба. Генът си е ген.
Ден 30
От утре, Бог ми е свидетел…
23
В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота Манол запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила, Манол изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила, носът не издържал и от тялото му не издържали няколко ребра. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, Манол ревнал като заклано прасе на жена си Минка, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята:
– Аааай…! Мино маааа…! Аааай…, Миноооу…
Изскочила Минка и като видяла Манол изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа на обратно, без малко да припадне.
– Божке, Маноле…! Какво стана, сърце мое?
– Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай…, че целия са потроших ма, ееей…
Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща.
– Маноле бе, на моя му свършила батерията, пък твоя блокиран, – кажи паролата да го разблокирам!
Станал Манол, пообърсал се, поотупал се понагласил си крака и казал:
– А, нищо ми няма, к’во ши звъниш, – ей сега ще ми мине кат’ на куче…
20
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпиии!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
11
- Тате, а с мама как сте се запознали?
- Много лесно. Отворих някакъв телефонен указател, сложих си пръста на една страница и набрах номера.
- И какво?
- Уцелих мама на работа. Поговорихме. Мама веднага ми хареса. И гласа ѝ, и мисленето ѝ, и как се изразяваше.
- А как се казвала на мама работата?
- Ох, дъще, отдавна беше... Впрочем, сетих се, "с*кс по телефона" или нещо такова...
8
ОБЯВА:
- Търси се млад специалист с 20 г. трудов опит. Да говори 17+ езика (единият да е суахили). Да владее C, C+, C++, C+++, Apache, Python, Boa, Java, Mysql, CSS, Mydhasjkaa и други подобни. Да има дипломи по: психология, философия, металолеене, грънчарство, всички инженерни специалности, ръчна бродерия и да може да лекува рак. Да притежава шофьорска книжка категории A, B, C, D, E, F, K, L, M, N, както и собствени автомобил, бус, камион, делтапланер, самолет и подводница, които да е готов да се ползват за нуждите на фирмата. Да умее да прави торти, банички и баклава и редовно да черпи с тях на работа. Да владее изкуството да свири на флейта, цигулка, гайда и тромбон, докато жонглира, карайки велосипед по горящо въже. Да дресира мечки, да говори с котки. Да не пуши, пие, спи, яде и сере, както и никога да не се разболява. Да издържа 14 мин. под вода и да умее да надплува акула. Да живее в същия блок, в който е офиса на фирмата и винаги да си вдига телефона преди да е звъннал. Да не е женен, да няма болни възрастни роднини или деца, както и да не иска такива. Да има две села, от които редовно да носи суджук, домашни вино и ракия. Да умее да работи в екип под напрежение с 11 мениджъра, PR, HR, JR, RR и т.н.
Ние предлагаме:
- минимално заплащане – аванс на дъжд, заплата на вятър
- някакви осигуровки
- ежечасно овикване от шефа, жена му, баща му, етърва му и прасвакото на етървата
- вчерашно кафе трета варка, почти всяка сутрин
- собствени: стол (с един куц крак), бюро (с два куци крака), химикал (леко сдъвкан, наполовина изписан), чифт разноцветни гети (бабата на шефа само плете и плете...)
- ръката на тетката на шефа (позапазена жена на 67, трикратна вдовица, със собствен чифт чене и 6 деца от различни бащи, не можем да намерим кой да я издържа)...
Моля, само за сериозни кандидатури!!!
31
– Ало, 112 ли сте?
– Да. Кажете?
– Нужна ми е помощ! Случайно да имате телефона на „Ловци на духове"? Мисля, че видях полтъргайст.
– Къде го видяхте, господине?
– Ами, прибирам се по-рано от работа и чувам виковете на жена ми от спалнята „О,Боже! Божичкооо...!" Бързо влизам в спалнята, гледам жената цялата в ектоплазма, а вратата на гардероба трепереше...
11
Ееййй... Т'ва жените сте опасна работа братче! Аз си заключвам телефона с шаблон - тя гледа къде е мазен екрана и пак го отключва!!!
10
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпи!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
8
Звъни телефона. Директорът на цирка вдига.
- Извинете, аз съм, говореща крава, търся си работа...
Пак звъни телефона. Директорът пак вдига.
- Аз съм говореща крава и си...
Трети път звъни телефона. Трети път директорът вдига.
- Гей, я не ми затваряй! Знаеш ли колко трудно набирам номера с копитото...
10
Върви си Лъва из саваната, инспектира си територията. Обаче изведнъж попада в подвижни пясъци и почва да потъва. Потъва ли, потъва, наоколо само трева, няма за какво да се хване и завикал:
- Помощ, помощ, потъвам!
Дочул го Заека, притекъл се веднага, обаче какво да стори, няма пръчка, само трева, а Лъва вече почти до гривата и продължава да потъва.
- Подай си п*шката! - срам, не срам, заповядал Лъва, обаче на Заека нали п*шката му малка, та и ефектът бил нулев.
- Чакай, шефе, сега ще звънна на Зебрата. - рекъл Заека, извадиш един мобифон, набрал Зебрата.
- Идвай веднага, че шефа затъва в едни пясъци, идвай при..., и му паднала батерията.
А Лъва вече почти дo мустаците... Обаче Заека нали е играч, тутакси извадил втори телефон, звъннал пак на Зебрата.
- При Сухото дърво, бърже!
Дотърчала Зебрата, подала си оная работа, Лъва я захапал и го измъкнали.
Поотупал се Лъва от пясъка и наредил:
- Утре в 10 - общо събрание на цялата Савана!
Събрали се на сутринта всички животни, дошъл и Лъва, качил се на един изоставен термитник и рекъл:
- Слушайте ме сега внимателно! От утре - всички с малки п*шки - с по два телефона!
26
Съдят жена, че пребила мъжа си.
- Защо го бихте? - пита я съдията.
- Представете си, господин съдия, звъни ми по телефона, кара ме да изляза по-рано от работа, разтурил спалнята, съблича ме гола, поваля ме на чаршафа и вика "Честит първи април, скъпа!"
11