на+телефона+по+работа

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

Добавен преди 10 години Харесвам този виц!

Из дневника на една блондинка:

Животът ми не е никак лош! Тръгвам си от офиса. Както и сутринта-пак има някаква мъгла... Не обичам да шофирам в мъгла! Но днес даже камъни да падат- нищо не може да развали настроението ми!
Денят мина добре-нямаше много работа, явих се в офиса лакирана, гримирана и с нова рокля, в обедната почивка ходих на фризьор, а Ваньо от съседния отдел ми направи комплимент! Глупостите, който поствам в една група за вицове събират лайкове, а в един от сериозните сайтове- където обсъждаме сериоооози теми, никой даже не подозира, че съм жена-при това блондинка!
В края на деня, съм безкрайно горда от себе си, а носът ми почти удря тавана. Докато си обличам палтото, Ванката ме пита дали искам да ме закара до нас. Не мога да повярвам, че животът е толкова щедър днес! Тъкмо да се съглася и напипвам в джоба ми ключовете за колата ми... Не му върви на това момче и това е! Изкушението да си тръгна с него е голямо, но...2) аз си имам приятел, и 1) определено не бих оставила любимата си кола без надзор за цяла една нощ! По-скоро бих оставила моят да спи при негова стара приятелка, отколкото да оставя колата ми без надзор и да рискувам някой да ми свие нооовите алуминиеви джанти (подарък за Коледа от мама и тате!)
Та излизам в мъглата и отивам смело към паркинга. Стигам до моето обичайно място и...косата ми, изправена от фризьора се изправя още повече, въпреки лака по нея. Обикалям, гледам в мъглата- няма го! Безценното ми ренунце го няма! Докато обикалям в мъглата из паркинга и се мъча да се сетя къде спрях сутринта, а двама тъпаци (кой ви е дали книжка?!?) едва не ме прегазват. Вторият тъпак се оказва Ваньо, но в този момент даже и той отнася една ругатня, но си тръгва без даже да е разбрал...
Минават още няколко минути-включвам алармата, но няма и звук от бубуто ми наблизо, а в главата ми се прожектира спомена как пред месеци откраднаха колата на бившия ми, а той още не може да си вземе парите от каското...Каско? Аз даже нямам каско...Отидоха ми и джантичките и фарчетата и новите боядисани прагове...
Вадя телефона и през сълзи набирам скъпия ми и без да хълцам твърде много казвам: Някой ми е откраднал колатаааа....
А той: Кога бе скъпа? КОЙ?? Стой така на линия... не реви... а, виждам я, пред блока е, защо така се стресираш? Кой ти каза това? Кой те излъга?? Ти къде си, не те виждам?
Мълча десет секунди и гледам умно в мъглата...а после казвам: да купя бутилка вино и да се гушкаме, а?
Той моментално забравя повода за моето хълцане (явно вече е свикнал, че приятелката му е леко шантава жена) и отива да приготви някакво мезе за виното, а аз с бодра крачка тръгвам през мъглата към метрото!
Животът не е никак лош, ммм?
П.С. Иван кара BMW... Нима наистина очаква да се возя при него, при условие че имам РЕНО?!?
Автор: ... ;)

Добавен преди 10 години Харесвам този виц!

НЕПОЗНАТ НОМЕР
- Алоо…
- Кажете, моля.
- Какво да ти кажа бе!? Ти си ме дирил.
- Кой ви е търсил, господине?
- Е как кой!? Ти!
- Така и с какво да ви услужа?
- Ич таман недей да ми услугваш, всичко си имам.
- Тогава защо звъните?
- Ама, нали си ме дирил, затова ти връщам обаждането.
- Кой ви е търсил? Ние тук водим много телефонни разговори.
- Абе що ме ядосваш!? Ти си ме дирил, не си ли?
- Възможно е. А вие кой сте?
- Е как така ще звъниш на некой без да знаеш кой е? Що ме питаш?
- Защото е възможно да сте някой друг.
- Кой друг бе! Язе съм си язе от край време.
- И какво искате … Язе?
- Абе, я ми кàжи ти що звъниш на непознати, а? Това да не е телефонен тероризъм, а?
- Но моля ви господине…
- Какво си ме замолил бе! Я си кажи името ти!
- Аз съм представител на организация …
- А такаа … организирана престъпност значи!
- Не съм казал „организирана престъпност“, а организация …
- Ти мен ли ще баламосваш, бе? Ти знаеш ли с кой си имаш работа!?
- Нямам честта да ви познавам! Та вие дори не се представихте.
- Ти още малко и егенето ще ми поискаш. А случайно да ти трябва номера на банковата ми сметка, или цвета на прашките на гаджето ми? Трябват ли ти?
- Нямам интерес към тия подробности.
- Е, тогава що ми звъниш?
- Но вие ми се обаждате, господине…
- Как ще ти се обаждам, като ти ми звъниш. Ето, на телефона ми пише, че непознат номер ме е търсил в шестнадесет часа и тридесет и осем минути, а аз тогава съм замятал въдиците в язовир „Еленица“ и не съм могъл да отговоря, бе!
- Абе Пешо! Ти ли си бе!?
- Абе Иване, пед*рас такъв! Що не ми казваш, че си ти бе!?
- Махни! Звънях ти да те питам у вас ли ще пържим рибата довечера, или у нас.

Добавен преди 9 години Харесвам този виц!

- Така не ми стига топлина !- чувам, оплаква се засукана колежка по телефона.
- След работа, да дойда при теб? - питам я с особен блясък в очите.
- А ти ще можеш ли да ми поправиш отоплението?

Добавен преди 9 години Харесвам този виц!

Звъни телефона на директора на цирка:
- Ало, добър ден!
- Добър ден!
- Да търсите за Вашия цирк говорещ кон?
- Вие нямате ли си друга работа, че сте тръгнали да се бъзикате с хората!?? - тряс слушалката.
След малко пак се звъни.
- Ало, добър ден!
- Добър ден!
- Да търсите за Вашия цирк говорещ кон?
- Абе Вие вече прекалявате! - тряс слушалката.
Пак се звъни
- Ало, добър ден!
- Добър ден!
- Да търсите за Вашия цирк говорещ кон?
- АБЕ! Това вече е прекалено!
- НЕ ЗАТВАРЯЙ БЕ, ТЪПАК! ЗНАЕШ ЛИ КАК ТРУДНО СЕ НАБИРА С ТЕЗИ КОПИТА!!!

Добавен преди 9 години Харесвам този виц!

Три приятелки - омъжена с 10-годишен брак, неомъжена с женен любовник и неомъжена с гадже, решили да направят следния експеримент - да се облекат с кожено бельо - сутиен, бикини - ботуши и кожена маска и да видят, какви ще са реакциите на партньорите им. След една седмица трите се срещат да споделят резултатите.
Неомъжената:
- Сложих си аз коженото бельо и изчаках гаджето да дойде - като ме видя падна на колене, каза че аз съм неговата сбъдната мечта, помоли ме да се омъжа за него и после цяла нощ правихме бурен с*кс.
Любовницата:
- Облякох аз коженото бельо, наметнах отгоре един шлифер и отидох при моя в офиса му - там влязох в кабинета, разтворих шлифера и му показах, какво има отдолу. Без дума, той отиде до вратата, заключи я, после извади кабела на телефона, изключи мобилния и правихме с*кс върху бюрото му в продължение на 5 часа.
Омъжената:
- Сложих аз коженото бельо и застанах в коридора да изненадам мъжа си. Когато се върна от работа, той затвори входната врата, погледна ме и каза - "Здрасти, Батман, какво има за ядене?

Добавен преди 9 години Харесвам този виц!

Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпи!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.

Добавен преди 9 години Харесвам този виц!

Т'ва, значи интернет банкирането е баси ш*баната работа. Качих си приложение на телефона и какво натиснах - пратих на някакъв непознат номер 200 кинта. И да не ме е много яд, му написах и СМС:
- За жестокия с*кс!

Добавен преди 9 години Харесвам този виц!

Пътувам след работа в препълнена маршрутка към дома си. Разнася се мелодията на мобилен телефон, млада жена започва да рови в чантата си, изважда го, вдига и всички притихнали, слушаме репликите и:
- Да, Петре, здравей! Пътувам си към вкъщи... не, прибирам се... Не, Пепи, няма да се видим днес! Не Пешо, не съм ти сърдита! Не, престани да ме уговаряш! НЕ, ПЕШО! КАЗАХ ТИ - НЕ! Това е, край!
Затваря телефона и раздразнено го захвърля в чантата...
След няма и десет секунди звъни телефона на седящ до мен младеж и още след първата му реплика всички се хващаме за коремите:
- Да, здравей Пешо! Какво? Днес? Сега? Идвам, естествено! До десет минути съм у вас...