моя+дядо+много+лошо+спи+напоследък
Сляп мъж е в самолета, а кучето му водач е в краката му. Полетът е забавен поради лошо време и всички пътници са информирани, като им е препоръчано да слязат и да се разтъпчат в терминала. Слепецът единствено остава на място. Пилотът тъкмо се готви също да слезе, когато забелязва слепецът и отива при него.
- Няма ли да слезете да се поразтъпчете… ще се забавим доста.
- Не, благодаря… ще си подремна тук. Пилотът се чувства виновен и предлага:
- Ако искате… ще изведа кучето ви… хем да се раздвижи, хем до тоалетната…
- Много мило от ваша страна… добре… ще съм ви благодарен… В терминала на въпросното летище, служителите не могат да си обяснят наплива от пътници пред гишетата.
- Господине, забавянето е временно… защо искате да сменяте самолет?
- Защо?!… Пилотът ви… с тъмните очила… не може и да се изпика… без куче водач…
Отива жена при психотерапевт.
- Докторе, мъчи ме един проблем. Много харесвам филма "Титаник"!
- Няма нищо лошо в това! Аз, например, също го обичам!
- Вие също ли сте го гледали 5000 пъти?
Знаете ли, че...
Напоследък адвокатските такси така се качиха, че много по-евтино е да си платиш направо на съдията!
Отива пияница на лекар:
- Докторе, помогни, много лошо виждам!
След прегледа:
- Такаааа, положението е сложно, ще трябва да спрете да пиете, или ще ослепеете!
- Ееееех, горките ми очички, ще остана без тях!
Фен на Левски отишъл на църква да се помоли. Изневиделица обаче му се явил самият Бог:
- Кажи чадо мое, какво ти тежи на душата?
- Оооо, дядо Боже, много ти се моля кажи ми кажи ми кога Левски пак ще стане шампион?
- Няма да е скоро чадо мое, но бъди спокоен ще го доживееш - отвърнал Бог.
- А кога Господи, Левски ще бие пак ЦСКА - отново попитал левскаря.
- Еееее, чадо мое, това вече няма да го доживееш.
Разплакал се левскаря, но решил да зададе още един въпрос:
- А кога, дядо Боже, Левски ще спечели точка в Шампионската Лига?
Разплакал се Господ след този въпрос.
- Защо плачеш, дядо Боже? - попитал фена.
- Ами това и аз няма да мога да го доживея - отвърнал през сълзи Господ.
Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...
Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет
С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:
а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:
1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.
Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.
Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.
Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план
1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.
Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.
За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).
Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:
„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.
Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.
И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.
Много богат дядо:
- Деца мои, чувствам, че не ми остава още много да живея!
- Ама какви глупости ги говориш, дядо, казваш това само, за да ни доставиш удоволствие.
- Жена ти напоследък доста е отслабнала.
- Нямаше къде да ходи. Купих и много луксозна и скъпа дреха, за която даже не бе и мечтала. Но два номера по-малка.
Най-много не им върви на децата, чиито майки работят, като готвачки в детската градина. И в градината ги хранят лошо, и вкъщи дояждат същото.
Момченце седи на пейка в парка и яде един след друг шоколадови бонбони от кутия. След десетия бонбон старец на съседната скамейка не се въздържа и му прави забележка:
- Моето момче, ни бива да ядеш толкова много бонбони, ще си развалиш зъбите…
- А моят дядо доживя до 106 години – отвръща му троснато момченцето.
- И той какво, да не би да е ял по десет бонбона един след друг?
- Не, но никога не се бъркаше в чуждите работи…
Бог изпратил един ангел на мисия по света да види как се множат и любят хорицата по света. Ангела приключил задачата си, решил да докладва на един уважаван и високопоставен свещеник. Почукал на вратата на храма и отчето отворило. Ангела докладвал:
- Видях тя и той. Добре. Видях тя и тя - лошо! Видях той и той - много лошо! Видях дори тя и той и той! Ужас! Не вървят добре нещата!
И обърнал гръб. Като отминал отчето промърморило:
- Добре, че не дойде минутка по рано че щеше да види и "аз и аз".
Тази година Дядо Коледа подаряваше най-много ваучери от груповите пазарувания...
- Сине, едно птиченце ми каза, че пушиш трева. Това е много лошо!
- Мамо, ти явно си на нещо по-силно, щом птичките ти говорят...
Питат ясновидец защо е качил цените си:
- Какво да се прави? Напоследък толкова много изгубих от тотото и борсата...
Когато жената се обажда на мобилния на мъжа си, а той не отговаря:
48 процента мислят, че в това време той й изневерява с най-добрата й приятелка.
48 процента мислят, че в това време той някъде пиянства с разни жени с леко поведение.
2 процента мислят, че просто му е паднала батерията.
Когато той се обажда и тя не вдига:
48 процента от мъжете мислят, че жената е на вилата на приятелка, а там е лош обхвата.
48 процента мислят, че жената е на свиждане в кардиологията на болния си дядо, а там мобилните телефони са забранени.
2 процента почват да си припомнят, че напоследък жената прекалено често я "боли главата".