моя+дядо+много+лошо+спи+напоследък
Една баба отишла при лекаря и му казала:
- Моя дядо много лошо спи напоследък, моля те изпиши му сънотворни и виагра!
- Виагра пък за какво?
- Да не се върти насън.
0
Една баба отишла при лекаря и му казала:
- Моя дядо много лошо спи напоследък, моля те изпиши му сънотворни и виагра!
- Виагра пък за какво?
- Да не се върти насън.
1
Една баба отишла при лекаря и му казала:
-Моя дядо лошо спи напоследък, моля те изпиши му сънотворни и виагара!
-Виагра! пък за какво?
-Да не се върти насън.
1
БАБИ ХАКЕРКИ 2
(продължение на популярния виц)
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А… какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената… във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А… неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия… нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила… по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичния интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат… Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке – гледай! Гледам, гледам, настреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ…
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо… добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе… Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а… този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам… (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау… Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии… Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка… такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а… виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу… Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
(скеча е от концерт на СОУ "Св. Климент Охридски" - Троян)
2
1. Живей за днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде.
2. Който ме харесва, не ме заслужава, а който не ме харесва, няма вкус.
3. Приятелството може да завърши с любов, любовта с приятелство рядко.
Самюел Коулридж
Чарлз Колтън
4. В живота можеш да вярваш само на себе си и то не винаги.
5. Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.
Уилям Шекспир
6. Разумът може да заблуждава, но чувствата никога
7. Поражение не съществува, докато човек не се признае за победен!
8. Да обичаш, когато те обичат е човешко! Да мразиш, когато те обичат е жестоко! Да обичаш, когато те мразят е Велико!
9. Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.
Паулу Коелю (Алхимикът)
10. Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.
Паулу Коелю (Алхимикът)
11. По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.
Свети Августин
12. Всичко хубаво се постига с цената на голяма болка
Никога не плачи за това, което не плаче за теб.
13. Който е приятел на всички, не е приятел на никого.
Аристотел
14. Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
Паулу Коелю (Алхимикът)
15. Ако обичаш някого напиши името му в кръг, вместо в сърце, защото сърцата биват разбити, но кръговете се въртят вечно.
16. На човек му отнема една минута да хлътне по някой, един час да хареса някой и един ден да се влюби в някой - но и един живот не стига, за да забрави някой.
17. Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... те се усещат в сърцето.
Хелън Келър
18. Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи.
Джон Максуел
19. Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.
Пабло Пикасо
20. Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си.
Марк Твен
21. Когато се раждаш, ти плачеш, а светът се радва. Живей своя живот, така че когато умреш, светът да плаче, а ти да се радваш.
22. Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е живота.
Чарлз Дарвин
23. Въображението е по-важно от знанието.
Албърт Айнщайн
24. Никога не е късно да постъпиш правилно.
25. Докато сме живи, ще се надяваме
Дж. Р. Р. Толкин Властелинът на пръстена
Марк Тулий Цицерон
Италианска поговорка
26. Настоящето е това, което минава неусетно покрай нас, докато премисляме миналото и се тревожим за бъдещето
27. Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно.
Секст Емпирик
28. Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него.
Буда
29. Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят.
Бъртранд Ръсел
30. Ако човек не открие нещо, за което си струва да умре, той не заслужава да живее.
Мартин Лутър Кинг, Младши
Не искам да съм всичко за всеки, а да бъда нещо за някой.
31. Ако на човек му е писано да се удави, той ще се удави дори в лъжица пълна с вода
Еврейска поговорка
32. Има само два начина да се справиш с жените... , но никой не ги знае
33. Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, е завинаги твой. Ако не се върне, значи никога не е бил.
Любовта започва с усмивка, увеличава се с целувка и завършва със сълза.
35. Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре.
35. Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай се върху настоящия момент!
Буда
36. Трагедията на живота е не, че свършва толкова скоро, а че чакаме толкова дълго, за да го започнем.
Уилям Джеймс
37. Има две житейски правила: Правило 1 - Не се тревожи за дреболии. Правило 2 - Всички неща са дреболии.
Фридрих Ницше
38. Обичайте се и ще бъдете щастливи. Толкова е просто и толкова трудно.
Михаел Льониг
39. Каква е разликата между оптимист и песимист? Оптимистът се смее, за да забрави, а песимистът забравя да се смее.
Том Боде
40. Човек не обича истински, ако не обича вечно.
Еврипид
41. Първо - или Бог съществува, или не. Второ - аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случая, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото риска е минимален.
Блез Паскал
42. Един бълgарин - хайдутин, двама българи - сговорна дружина, трима българи - чета с предател.
43. Въпросът не е да се ожениш. Трудното е да останеш женен.
44. Няма особено значение откъде ще тръгнеш, важно е да знаеш накъде отиваш.
45. Заблудите също са ценни, но само от време на време. Не всеки тръгнал за Индия е открил Америка.
46. Две неща на този свят са безкрайни - човешката глупост и вселената. За второто не съм съвсем сигурен.
Алберт Айнщайн
47. Вярвай в Бога, но си завързвай камилите.
Арабска поговорка
48. Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.
49. Господ винаги отговаря на молитвите ни, но понякога отговорът е нe.
50. Загубено злато може да се намери, загубено време - никога.
51. Умният човек не вярва на всичко което чуе, не казва всичко, което знае, и не харчи всичко което има.
Индийска поговорка
52. Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.
Конфуций
53. Този, който не цени живота, не го заслужава.
Леонардо Да Винчи
54. Всеки човек, който се тревожи за бъдещето, е нещастен.
Сенека
55. Красотата ще спаси света.
Фьодор Достоевски
56. На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци.
Чарли Чаплин
57. Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да остават една в друга.
Наполеон
58. Когато на хубав човек му е кофти това е блус, а когато на кофти човек му е хубаво това е чалга.
59. Най-хубавото качество на парите е тяхното количество
60. Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.
Оскар Уайлд
61. Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл
Фьодор Достоевски
62. Не взимай живота твърде на сериозно. Никога няма да се измъкнеш от него жив.
Елбърт Хъбърд
63. Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.
Оскар Уайлд
64. Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече.
Албърт Айнщайн
65. Причината, поради която знам, че съм Господ, е защото един ден, докато се молех, осъзнах, че говоря на себе си
Никълъс Патерсън
66. Някъде има някой, който мечтае за твоята усмивка и в твоето присъствие открива смисъла на живота си, така че когато си сам, помни това - някой, някъде мисли за теб
67. Който иска да потуши страстите, като ги задоволява, той гаси огън със слама.
Конфуций
68. Да действаш в момент на страст е все едно да се впуснеш в море по време на буря
А. Бошан
69. Всеки ден трябва да слушаш поне една песен, да погледнеш една хубава картина и ако е възможно, да прочетеш едно мъдро изречение
Гьоте
70. Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят
Албърт Айнщайн
71. Глупакът има голямо предимство пред образования човек: той винаги е доволен от себе си.
Наполеон
72. Мъдър е този, който знае не много, а необходимото.
Есхил
73. Никога не мисли за бъдещето. То идва достатъчно бързо.
Албърт Айнщайн
74. Който сам не се убеди, никой не може да го убеди
Платон
75. Не прави днес това, за което ще съжаляваш утре
76. Не хаби думи за онзи, с когото е безполезно да се говори
Китайска поговорка
77. Който не знае нищо, в нищо не греши
Менандър
78. Много по-лесно е да събудиш у някого любов, отколкото да я запазиш.
Лафонтен
79. В женското сърце винаги има място за още един
80. В сърцето на един мъж има място само за една истинска любов, докато в сърцето на жената тяхната бройка е неуловима.
81. Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш
Майка Тереза
82. Виждаме нещата не според това, какви са те, а според това, какви сме ние
83. Трябва да живееш винаги влюбен в нещо, което не можеш да стигнеш. Човек расте на височина от това, че се мъчи да стигне високото.
Максим Горки
84. Ревността винаги се ражда с любовта, но не винаги умира с нея
Ларошфуко
85. Живей така, че впоследствие да не съжаляваш за нищо.
86. Има ли желание, има и начин. Няма ли желание, намираме oправдание.
87. Всичко можеш да преживеееш, освен своята смърт.
Е. Кротки
88. На всеки удар може да се отвърне, освен на слънчевия.
Е. Кротки
89. Никога не спорете с глупака. Хората може да не разберат разликата.
90. Любовта идва, когато най-малко я очакваме, когато не я търсим. Търсенето на любов никога не ни довежда до подходящ партньор. То само създава копнеж и нещастие. Любовта никога не е вън от нас, ние я носим в себе си.
91. Боже, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя; Дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми мъдрост да различа това, което мога да променя, от това, което не мога да променя.
Тибетска молитва
92. Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш.
93. Парите трябва да бьдат средство, а не цел.
94. Истинските неща се виждат сьс сьрцето, а не с очите.
Антоан дьо Сент Екзюпери (Малкият принц)
95. Егоист - това е човек, който никога няма да каже лоша дума за някого, понеже говори само за себе си.
96. Единствената разлика между миналото и бъдещето е настоящето.
97. Човек не е ревнив, когато обича, а когато иска да бъде обичан.
98. Всички влюбени се кълнат да изпълнят повече отколкото могат, но не изпълняват дори възможното. ;
Шекспир
99. Най-голямата загуба, която може да ни постигне, е загубата на време.
Теофраст
100. Никой не пази по-добре тайна от онзи, който не я знае.
Ф. Рохас
101. Истинското предназначение на човек е да живее, не да съществува.
Джек Лондон
102. Не прекъсвай врага си когато греши.
Наполеон I Бонапарт
103. Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете.
Сократ
104. Да видиш себе си отстрани е толкова трудно, колкото да погледнеш назад без да се обръщаш.
Торо
105. Богат е не този, който има много, а този, който не иска повече.
106. Имаме две уши и една уста, та повече да слушаме и по-малко да говорим.
Зенон
107. Търсещият щастие е като пияницата, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом.
Волтер
108. Силата на жените се определя от слабите места на мъжете.
Волтер
109. Ако някой ти каже, че те обича, не му вярвай, защото истинската любов не се казва, а се доказва.
110. Предпочитам да умра леко в съня си като дядо ми, а не крещейки като всички пътници в автобуса му
111. Това, което прави живота щастлив, е не да правиш нещата, които харесваш, а да харесваш нещата, които трябва да правиш!
112. Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят.
Сократ
113. Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.
Ричард Бах (Едно)
114. Човек поверява живота си на това, в което вярва.
Ричард Бах (Едно)
115. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
116. Този, който умее да подчинява, той управлява.
Франк Хърбърт
117. Ако нямаш врагове, значи не си постигнал нищо в живота
118. Липсата на доказателства за съществуването на нещо, не е доказателство за неговата липса!
119. Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.
Паулу Коелю (Петата планина)
120. Бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш!
121. Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден.
Сенека
122. Смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на милиони е просто статистика.
123. Не се страхувам да умра. Просто не искам да съм там, когато това се случи.
Уди Алън
124. Признат грях е половин грях.
125. По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно.
Уилям Шекспир
126. Всичко, което се повтаря, губи своя чар.
127. Смей се и светът ще се засмее заедно с теб; плачи и ще плачеш сам.
Хораций
128. По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.
Цицерон
129. Оръжията не убиват. Тъпите копелета с оръжия убиват.
Крис Тъкър
130. По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното.
Цицерон
131. Любовта е като войната - лесно е да се започне, но е трудно да се спре.
Л. Н. Толстой
132. Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.
Оскар Уайлд
133. Споменът за щастието не е вече щастие, но споменът за болката е двойно по-голяма болка.
134. Страстта изключва въпроса защо. Страстта предизвиква щастие или нещастие.
Жак Маритен
135. Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.
Пабло Неруда
136. Бог обича хората такива, каквито трябва да бъдат, а дяволът такива, каквито са.
137. Има жени, които твърдят, че всички мъже са еднакви. Но не е ли това твърде богат опит?
138. Ако се погледнеш в огледалото и не видиш нищо, значи просто си станал неотразим.
140. Икономията е майка на мизерията.
141. Разковничето на стратегията не се крие в това да избереш пътя към победата, а в това да направиш избора си така, че всички пътища да водят към нея.
Любовта винаги е първа, никога последна, а за един кратък миг дори е вечна.
143. Жената за любов би направила всичко - дори и с*кс. Мъжът за с*кс дори би обичал.
144. Във всеки от нас спи геният. И с всеки изминал ден, все по-дълбоко.
145. Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.
Мишел дьо Монтен
146. Съществува език, който е отвъд думите! Ако успея да разгадая този език без думи, ще успея да разгадая и света.
Паулу Коелю (Алхимикът)
147. Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш.
Конфуций
148. Демокрация - властта принадлежи на хората, а всичко останало принадлежи на властта.
149. Здравето не е всичко, но всичко без здраве е нищо
150. Ако можеше Бог да ми даде ясен знак! Например голям депозит на мое име в швейцарска банка.
Уди Алън
11
Из Дневника на Дядо Коледа
1 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха! (х4)- демек да се чете четири пъти, за да се усети зловещнната на Коледовия смях.- бел. авт.
22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!
6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли "Санта Клаус, та Санта Клаус". Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!
7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!
8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Осбено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е цикъл... я да си го повикам аз тука...
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!!!
(Из дневника на Хаяско, джуджето- 8 декември, неделя, работен ден- "12:35- 20:25- БОЛИ, БОЛИИИИИИИИИ!"
9 декември, понеденик
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба...
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
...човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!
12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.
17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. "Мили дядо Коледа, аз съм сам- саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого- бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?". Наистина много трогателно... колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.
18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма ку*ва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много много обяснения.
19- 23 декември, петък- вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път... за повче подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.
24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли... пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!
0
Малко момиченце сяда в скута на дядо си и пита:
- Дядо, мен Господ ли ме е направил?
- Да, мило дете! - отговорил старецът.
- Дядо, а Господ и теб ли е направил?
- Да, мило дете.
Момиченцето погалило сбръчканото лице на дядо си и казало с въздишка:
- Е, явно Господ се справя много по-добре напоследък...
3
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А? какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената? във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А? неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия - нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичният интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат? Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке, гледай! Гледам, гледам, насреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ?
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо? добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе? Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а? този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам? (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау? Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии? Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка? такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а? виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу? Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
5
Един дядо отишъл при доктора и започнал да се оплаква:
- Докторе, напоследък не се чувствам добре. Много съм отпаднал и нямам сили...
- Ти правиш ли още с*кс?
- Да, разбира се, три пъти в седмицата със жената...
- Какво значи със жената? Да не би да спиш и с други?
- Ами, да, разбира се. И с любовницата правя с*кс - четири пъти в седмицата.
- Ааа, затова си отпаднал. Трябва да намалиш с*кса.
- Ейй, докторе, благодаря ти! Аз пък мислех, че е от чик*ите.
19
21 вица за Дядо Коледа:
1.Детенце се оплаква в детската градина, че Дядо Коледа бил голяма скръндза. Децата го питат защо:
- Как защо?! Този дъртак вместо да донесе подарък е оставил кутия бонбони, които родителите ми криеха в гардероба...
2. Отива Дядо Коледа при психиатъра и казва:
- Докторе, помогнете! Не вярвам в себе си.
3. Син на мафиотски бос пише писмо до Дядо Коледа:
- Мили Дядо Коледа, ако ти е мил живота на скъпата ти майчица...
4. Четиригодишният син на програмист пита баща си:
-Тате, татеее, как Дядо Коледа носи толкова много
подаръци????
Бащата отговорил:
-С Win Zip дете мое с Win zip!
5. Иванчо пита майка си:
- Мамо, кой е моя татко?
- Дядо Коледа.
- Как така?
- Ами как? Дойде една нощ, даде подарък и повече никой не го видях.
6. Двама пияни си говорят:
- Защо дръпна брадата на Дядо Коледа?
- Исках да проверя - истинска ли е...
- И?
- Истинска се оказа, и сега и идея си нямам какво да правя с нея?!
7. Малкия Иванчо казва на баща си:
- Искам да махна от писмото до Дядо Коледа влакчето и да напиша колело!
- Вече не искаш ли влакче?
- Искам, но намерих едно в шкафа ти.
8. Детството приключва тогава, когато искаш да ти изпълни желание не Дядо Коледа, а Снежанка.
9. Дядо Коледа в детската градина пита:
- Деца, знаете ли какво ви нося?
Децата(в хор):
- КРЕДИТИ!
10. Иванчо пише писмо:
"Скъпи Дядо Коледа, единственото което искам е твоя списък на всички момичета, които са се държали лошо."
11. Две блондинки си говорят:
- Знаеш ли, Снежанка още ходи с дядо Мраз.
- А дядо Коледа с кого ли ходи?
- Как с кого бе, с Мери.
- Коя Мери?
- Абе Мери Кристмас, бе!
12. "Дядо Коледа е нещастник."
Подпис: Дядо Мраз.
13. Въпрос: Защо Дядо Коледа няма деца?
Отговор: Защото топките са му на елхата.
14. Как се нарича човек, който мрази старци?
Дядо Мраз.
15. В живота на мъжа има три периода:
1. Той вярва в Дядо Мраз.
2. Той не вярва в Дядо Мраз.
3. Той е Дядо Мраз.
16. "На Коледа стават чудеса!" – казал Дядо Коледа, надявайки се на тринадесета заплата…
17. Приемаме поръчки за Нова година.
Ценоразпис:
Снежанка и Дядо Коледа - 50 лв.
Снежанка без Дядо Коледа - 200 лв.
18. На вратата се звъни. На прага - Дядо Коледа. Малко момченце се втурва
радостно към него:
- Здравей, Дядо Коледа! Донесе ли ми...
- Споко, дребният! Имаш ли тирбушон?
19. В детската градина, бащата към синчето си:
– Ти вече си голям, трябва да знаеш, че никакъв Дядо Коледа не съществува, това бях аз…
– Знам, знам. Ти си и щъркела…
20. В навечерието на Коледа мъж се клатушка по улицата, носейки елхичка. Една възрастна дама го вижда и с изумление казва:
- Как не ви е срам по Коледа да се напивате, а да не стоите при семейството си?
- И на мен ми се иска да се прибера, но не знам как да се измъкна от тази гора?
21.Говорят си децата на мутри:
- При мен вчера дойде Дядо Коледа.
- Да, бе, той не е истински.
- Истински е, проверих.
- Как?
- Питах го – колко струва Снежанка за нощ, а той казва – 50 лева. Веднага е ясно, че е от гората – не ги знае цените.
51
- Деца, днес ще употребяваме думата очевидно в изречения. Петърчо?
- Баща ми напоследък гледа много CNN, очевидно знае добре английски език.
Иванчо:
- Седим си ние с дядо в нивата, по едно време се задава баба с вестник "Таймс" под мишница. Тъй като тя не знае английски език, очевидно е срала.
70
Скъпи Дядо Коледа! Пиша ти, за да ти кажа, че тази година бях много лошо момче, но пък си заслужаваше...
9
Готино е да си българин, понеже има лютеница, боза, суджук...
1. Возил си се на поне осем вида соц - возила. Включително застлани седалки с губери лятно време и кехлибарче на скоростния лост.
2. Спал си и с дебели и с много дебели жени. Плашил си се да не те набият дебели или много дебели жени. Ухажвали са те и от двата вида. Виждал си мустак да хвърля сянка над червило.
3. Ходил си на селско кино (с много опипване), бригада (с много любов и реално съешаване) и на кръжоци (не знам защо го споменавам, но е вярно).
4. Виждал си комшийка по монокини да се пече на терсата или върху гараж.
5. Карал си балканче. Карал си ваште да ти купят балканче, а те са ти купили "Школник".
6. Слушал си тайно „Камъните падат" и Бийтълс. Рязал си си дънките, за да станат чарлстон.
7. Имал си смешни прически. Както и сега.
8. Хвърлял си пликове пълни с вода през терасата или си целил с балучки приятели.
9. Хващал си ваш'те в подозрителни телосъчетания. Хващали са те да ..., като юноша (сам).
10. Бракониер си. Ще бъдеш бракониер до края на дните си.
11.Поне два пъти катаджията ти е прощавал за извършено нарушение. Поне два пъти си черпил катаджия.
12. На 01.01. по традиция ядеш пача. Последният залък хляб топиш в соса от салатата и си виждал дядо ти да събира трохите от покривката в шепа и да ги гълта.
14. Брулил си орехи с дървен прът, друсал си джанка, брал си череши (или каквото имате по вашия край).
15. Имаш поне един човек у родата, който е Голяма работа. Цялата рода му звъните на Голямата работа за връзка.
16. През март забождаш мартеница. От езически символ е станал чисто суеверие.
17. Садил си картофи. Имал си дубалка. Износвал си дрехи от кака ти. Търчал си като линейка по магазините като дете.
18. Опитал си ракия за пръв път на осем.
19. Карал си кола преди да имаш книжка. Поне двайсет пъти.
20. Имал си въшки и ти е било кеф от това. Мазали са те с газ по главата (това не е кеф).
21. Имаш килим, който вашите са купили от събор по границата.
22. Имаш село (а може и баба ти да има къща на село) или няколко села. Ти си селовладелец.
23. Ял си жмерки, пръжки или чварки (може да не знаеш, че така им викат някъде).
24. Свирил си на акордеон (или друго). В опит вашите да те направят новия Ибро Лолов. Еле па Васко Василев.
25. Събирал си кутии от цигари, опаковки от шоколад, картинки от дъвки.
26. Уморил си двайсет рибки, три хамстера, две кучета, пет котки и два папагала. А казват, че студентът по медицина, докато стане лекар хвърля едно два-трийсет души у гробищата (бил той и офталмолог).
27. Печелил си бас, свързан с оригване или пърдене.
28. Пушил си в училищна тоалетна. Учил си в домашната тоалетна. И други работи (извън обичайното).
29. Били са те поне петима роднини. За добро и с възпитателна цел. Единствено брат ти те е бил за собствено удоволствие.
30. Влизал си без билет на кино, плаж, музей, трамвай, тролей, тролейбус, влак, теснолинейка, концерт, футболен мач.
31.Играл си на фунийки, жмичка, прескочи баба и сляпа кобила (или обратното), стражари и апаши, ааа-да да - бърбулета (джеб за мене, за тебе нема).
32. Пикал си през терасата.
33. Мазали са те с мас, с вестник отгоре (да не облажиш пижамата) и така, за да оздравееш.
34. Изял си поне 4 тона слънчоглед. Можеш и на зъб да ги чоплиш, можеш и с показалец и палец, а можеш и барабар с кюспето. Можеш и белени, но не си е кеф. Можеш да белиш семки, да дъвчеш дъвка, да пушиш, да караш кола, да сменяш радиостанцията и да говориш по телефон заедно и по отделно.
35. Крал си к'во ли не.
36. Можеш да изкараш 23 дни до заплата с 16 лв., включително 700-800 лв. непредвидени разходи междувременно.
37. Можеш да играеш кючек на кръщенка и да кажеш нещо нелепо на погребение. И пак да те запомнят.
38. Знаеш минимум десет думи на цигански, с които да се оправиш във всяко циганско гето по света.
39. Брал си шипки по нареждане на класната.
40. Имал си тайни мераци да изпраскаш класната или даскала по физическо (за всекиго по нещо).
41. Винаги можеш да кажеш нещо лошо за някого.
42. Танцувал си гол на музика от грамофон или на опера по радио „Христо Ботев" (или не баш). Танцувал си на музика, която откровено не харесваш (честно).
43. Имаш спомени, от които ти става приятно, като се сетиш, но те е срам да ги споделиш.
44. Бягал си от вкъщи или си имал подробен план как да го направиш.
45. Ял си шоколад от тубички като паста за зъби.
46. Имал си прашка/чеперага. Положително си настроен към прашките и днес.
47. 94-а пощуря от кеф (освен ако не си роден 95-а или нататък, ако си - да знаеш, че си беше барище 94-а. 97-а зимата също беше барище*, но по друга линия).
48. Писал си си с русначе (като ученик), спал си с рускиня (като пълнолетен по морето), а може и да си си докарал рускиня от Воронеж (ако си набор до 1967г.). Изпуснал си малко ако си набор 1997 г. и нататък.
49. Можеш да оправиш бушон с тел от кламер, да направиш ремък от дамски чорапогащник, да изпечеш месо в тенекия от сирене и да се включиш с две- три идеи по адронния колайдер (може и без последното).
50. Претендираш, че владееш 80% от съчетанията в Кама Сутра, без да си отварял книгата никога. Партньорът ти може да твърди, че си далеч по-тесен специалист, а ти под „тесен специалист" да разбираш съвсем друго нещо...
42
Въпрос от БГ мама:
- Скъпи майки, аз съм една средностатистическа българска жена, но, понеже съм малко притеснителна, ми беше трудно да си хвана гадже. На 16 се залюбих с едно ромче и набързо станах майка на две прекрасни момчета - разнояйчни близнаци. За добро или лошо, единият беше бял, като мен, а другият мургав, като баща си. Поотраснаха в любов, не сме ги делили, но българчето попадна в скинарска банда и много скоро започна да бие цигането и да го псува на майка. Онова пък, не разбрало, пристъпи към изпълнение на псувните и ме оноди. На 28 отново родих двама близнаци, пак разнояйчни. Станах едновременно баба на собствените си деца, мъжът ми техен дядо, а синът ми - цигането, хем им е чичо, хем баща. Ще кажете, че съм луда, но взехме правилното решение изпратихме 12-годишния ром в дом за малолетни, а скинарчето само избяга. Така заживяхме с двете бебета, които, о, дежа-ву, пак бяха бяло и мургаво. Съдбата сякаш ми се надсмиваше, защото, по-късно разбрах, големият ми син прикоткал малкото си братче - племенник и, щом поотрасна, го взел в бандата си. Онзи почна да бие брат си, да му вика "гнусен мангал" и да го псува на майка. Той пък, една вечер ме издебнал пияна и... Сега съм на 40 години. Ще ставам прабаба на собствените си деца, защото пак чакам близнаци. Първите ми синове ще са техни дядовци, макар да са само на 24 години. Мъжът ми се самообеси, белите ми деца се отказаха от мен, циганчетата са в затвора, а аз се чудя какъв цвят тапети да сложа в детската стая. Моля, помогнете!
14
Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...
20