мамо+какво+правят+тая+кака+и+тоя+батко
Бисери от "Глобул":
- Ще получите настройки...нали знаете какво трябва да правите с тях?
- Кога ше ми дойде фрактурата?
- Изчакайте,господине,ще чуете малко музичка...
- Г-жо,по принцип никой няма за цел да ви взима фактурите...
- Глобул, добра нощ!
- Изгубена ли е картата?
- Не!Бетонирана!
- Пуснах си телефона във вода...
- И плува ли?
- Какъв ви е тарифния план?
- Сименс
- Ние сме 2 карти и сме семейство
- Искам да ликвидирам гласовата поща
-Искам да поръчам фингал мелодия
-Искам да си спра гласовата поща
-Ще запишете ли един код?
-Не
-Опитвам се да си направя свирка на телефона,ма не стаа...
-Искам да си поръчам фунцал мелодия...
-Ще ми кажете ли телефонния номер?
-Момент да си сложа ченето...
-Аз съм члена на глобул!
Кой е титуляра?
-Жена ми
-Как се казва?
-Ми...жена ми!
-А има ли си име?
-Ами забравИх!
-Oбещавам,предполагам и съм убеден,че подобна сметка нямам!
K: -Вие нарушавате 1 точка от договора!
O: -Не,г-жо,в момента нарушаваме 6!
-Сега ги разгадах цифрите от ваучера,защото малко така се ококорих...
K: -Ало? ... Кво става?
-Ало?..епааа...вижте ся...смисъла ми е такъв...вземАх си карта...
O: -Г-не, оставям на вас да прецените дали разговаряте с мъж или жена
- Искам да се таковам, тук некво таквоз ми се такова...
O: -...и нямате обхват...къде? ...а, в камиона...камиона е сетра?...и има ТВ...и компания?
-Аз дойдох в щаба и говорих с контрагента ви...
-Аз дойдох при вас...виждате ли ме,стоя с вдигната ръка до знака STOP
-100 мин.за колко часа мога да ги изговоря?
-За час и 40 мин.
-А не може ли за 2 часа?
-Няма латински диез,само български!
На фактура пратена по факс: за РЪдослав
-По 1 такъв въпрос искам да ви безпокоя...
-Купих си карта експерт!(extreme)
-Купих си карта Смрад(smart)
-Пробвам да набирам...и направо ме отхвърля....като вятър...
-Получавам телек!(телец)
-Получавам викове!(вицове)
-Г-не,ние подобна услуга не предлагаме!
-Пише,че дължа забавления 38 лв.(задължения)
-Получих съобщение от императора...(оператора)
-Изпращате думата vic
-Как? v-френско, ”и” и “c” -българско
-Изгубил съм си РИК-а и ПУН-а
-Имам 42 ст.и не мога да пусна стрела...
Клиент на приятел: -Слушай бе тупан!
-Искам да ми активирате услугата ВАР!(WAP)
-Искам акунт да си настроя телефона като дистанционно
-Рестартирайте телефона!
-Опаааа...загаснА...Е те! СветнА!
-Искам да активирам Кой ме търси!
-Пишете А на смс и го изпращате на номер 1775
-А „а”-то къде да го вкарам,отпред или отзад...
-Удрям ПИН-а, иска ПУК...Удрям ПУК-а и картата спрЕ!
-На един приятел нищо не прави и му пускат,а аз и пари давам - и няма!
-Добър ден!И аз звъня от Глобул!
-Лек ден!До чуване!
-И на вас до чуване!
-Добър ден!Чуй сега на мене!Имам карта...
-Телефона ми се казва самуснг и не ще да звъни...
-Имате ли телефонен указател на семействата в село Главница?Те не са много...
О: -Искате да ограничите входящите или изходящите обаждания?
К: -Да, да...подходящите...
-Ало...информацията...
-Звъня на 123, излиза една жена и ми говори...
К: -Кво стаа бе?Аз си въвеждам номерата,ти ми дигаш...
- В смс-а ми пише,че съм изговорил пожарна минути...какво значи това?
ОпЕн, СетУп, реплу, клосЕ, ретру, рУминг
-Имам огрооомна сметка...от 6 лв.!!!
О: -Не ви разбирам,г-не!
К: -Свърши ми българския!
-Понеже обаче дефакто искам да ви кажа...
-Искам да си активирам услугата Коч ме търси!
-Искам да си активирам услугата Фун гол!
-Искам да си активирам функАлите...
-КАжи лелке!
-Доде месаж!Ко пиши?
-Ша искам да ви моля да ми заредите 1 карта...
-Искам да се интересувам от един карт!
-Искам и аз като всички останали да ме почукват...
-Моля?
-Ами докато говоря по телефона да ми почукват в ухото(втора линия)
К: -Как е Bluetooth на турски?
О: -Г-не, точно сега е момента да ви призная, че в момента тъна в блажено неведение как е Bluetooth на турски
-Да ми се намали тарифата,защото вече съм 5...не, 6 години глобулец!
-Знаете ли личния код на клиента?
-Небрежния код го знаем...
-Ако в селото ни няма интернет мога ли да си пусна такъв на телефона...
-Искам да маана гласовата поща!
-Купуам си песни...бая песни вече станаа,а оно не се чуе...
-Мое ли да си купим телефон...на ей тъй...да си го ползвам...
-Кво ще стане ако си пилна картата с 3 мм...не че ми трябва,ама един ден ако се наложи...
-Как да влезна във ВАРА и после GPS-a?
-Имам PUK,ма той умрЕ!
-Мен ми падна телефона от интернату у Струма!
-Ало,безконтактен съм напоследък...
-Г-не,нещо се случва с глобул...усещате ли....потъва...
-Казват ми,че глобул,ще се предаде,така ли е?
-Показва ми ,че пощенската ми кутия е пълна,а имам само 77 съобщения...
-Кажете номер на СИМ...
-Момент...ооо,кравата е изяла СИМ картата!
О: -Г-не,моля,излезте от кочината...
-Искам да ви питам,счупи ми се сим картата и реших да я залепим с каноконлит,и за да я застопоря я сложих в телефона и сега не мога да я махна...
-Г-не,ще прекъсна връзката
-Г-жо,аз с вас връзка не съм имал,та да я прекъсвам...
-Чух,че има инфрачервен пор,който влиза в чуждите телефони и сваля картинки
-Не ще да влезне в интернет!
-Какво точно правите вие?
-Ми не ще!
-Г-не,няма такава операция”Не ще!”
-Обаждам ви се за едни смс-и,които се получават на един номер от друг номер...Махнете ги!
-Защо викате господине?
-Викам,защото няма обхват...и тичам...като луда крава тичам...през полята...към магистралата....и в момента съм на магистрала 94 на едно дърво...докога ще ме правите на маймуна?...смешничко ли ви е?а знаете ли как бодат борчетата???
-Ама г-жо,вие така викате,че аз изобщо не ви чувам!
-Бихте ли ми казали колко ми е сметката мадам?
-Разбира се,мосю!
-Като си купя ваучер от 15 лв.кога ще ми свърши?
-Извинявайте,колко пари е Глобул?
К: -Аз ще ви напиша името в толетната,за да ви глобят
К: - Преди малко се обадих да съобщя за един изгубен телефон,но сега го намерИх в пералнята и да не го спирате...
О: Глобул добър ден!
К: МАНЧЕСТЪР!
О: Моля?
К: Отговора е Манчестър!
О: Господине, вие къде мислите че звъните?
К: Не е ли „Ало,къщата”???
- Опитах се да си включа Пън кол...(Fun call)
- Aз имам задължения към Глобул и не съм ги платил. Защо не сте ме спрели?
- Алллооооу,времето ми свърши!
- Кое време?
- На fun call…ко ша праим ся?
- С какво съм се провинил, та ми е спрян пак телефона?
- Боричкам се с bluetooth-a тука...
- Добър ден, казвам се Стефан, искам да си сваля гласовите пощи...
К: Ало? Каква е тая сметка! Получавам, че имам 15 и 49 лв.задължения...
О: Г-жо, ама това е часът!
- Искам да си спра газовата поща...
К: Хайде приятни сънища и ако не спите, да ги практикувате...
К: Приятна вечер и добър с*кс, ако има с кого...
- Искам да си маана пощенската кутия на тоя номер...
- Искам да ми кажете ПЪК кода...
- Ало,тука в овча купел няма обхват и искам веднага да дойдете и да сложите чиния!
О: Ще вземете ли лист и химикал да запишете един код?
К: Трайте малко,ей сега...
- Как мога да си фърлям гласовата поща?
- Направих си абонация като ми звънят да се чува левски шампион на-на-на, нали разбирате?
- Вижте сега,станал съм абонат без да искам...
- Здравейте, искам да си чуя парите...
- Искам да си попитам сметката...
- Искам да ми дадете ПУТ код!
- Обаждат ми се от зодиака всеки ден...
- В смс-а пише,че имам 25 лв. за забавления...
- Искам да си приключа гласовите пощи...
- Искам да си активирам ЕбЕмЕс...(mms)
- Искам да си подам жалба
- А,не,няма смисъл...
- Пишете WAP… В като Варна, А и П, като праскова...
- Ако ви кажа номер,ще познаете ли кога ме зануляват?
О: - На чие име е картата?
К: -На сина ми
О: -Как се казва той?
К: -Ами той излезе...
О: -Питам ви как се казва?
К: - Стоян ...май че се казва... ( А той се казва Стоил)
- Ало? Колко гигабайта е един килобайт?
- Ало? Блокирах си картата...пин код нящо да ви са намира?
- Колко ми е таксата със СДС?
- Аз съм на таксова сметка в глобула...
- Аз съм титулятора на картата...
- От вчера съм направена на договор...
- Вчера пак се свързах с кооператора...
- Как да го вкарам тоя ваучер мъчих се, мъчих се, как ли не го сгъвах, накрая го свих на 4, малко неудобно става, ама само така влиза под батерията...
- Набирам, нищо не става, показват ми се паяци на екрана, номер няма!
- Нещо ми яде от сметката...
- Какво да направя да ми се поместят минутите, че не мърдат
К: - Веднага да ми кажете с кои номера съм говорил!
О: - Първо нямам възможност и второ, дори да имах, нямам желание!
О: - Вие къде се намирате в момента?
К: - Вкъщи...където винаги говоря!
- Интересува ме разпечатката от пръви пръви до трийсет и пръви пръви!
- Искам да знам защо ми ги няма питтяхто лиева с питстотинтяхто минути...
- 0898 идинайс питнайс шиснайс ми е номера!
- Тук ми пише да си инсталирам настройките за лап топ...(wap)
- Моята гласова поща не е премахната...
- Вие какво въведохте,за да ви се махне?
- „Не желая да имам гласова поща” и го пратих на 1770!
О: - Ало?...Ало?...Чуваме ли се?
К: - Да? Кажете!
- Искам настройки за интернет, ммс, за щуротии и глупости....
Клиент, недоволен мрънка,неразбрал че се е свързал с оператор:
- И разговора се таксува, 10 ст., от половин час ги чакам тука, сега ще видят те...
Операторът в това време вика: - Ало ало, господине, чуваме ли се?...ало? Свързахте се с оператор!
Клиентът възмутен: - Бе я трай бе,пед*раст! (и затваря телефона)
О: - Вие къде се намирате?
К: - Вкъщи
О: - Това вкъщи нищо не ми говори
К: - Ми...На дивана...
- Купих си карта от магазин веер! (Beep)
О: - Глобул, добър ден!...
K: - Ало? ... Човек ли е?
- Като набера ##002# си потушавам гласовата поща, нали?
- Ало?... няма английско „А” тука, има само малко”А” и голямо „А”!
- Вижте сега,звънях ви преди малко да питам как да си въведа номерата и не става...
- Как така не става гсподине?
- Ами не става! Въведете ми ги оттам...
- Обяснете ми какво точно правите...
- Набирам си 123, после 4, там една жена започва да ми говори и аз и говоря и не можем да се разберем с нея...
- Защо не ми е активирана картата?
- Какво да ви кажа ,госпожо, карма...
- Ало! Моля ви, пуснете ми мелодията „Пий куме пий” като funcall ...много е спешно!
- Глобул добър ден, ....
(Равен мъжки глас започва да диктува)
- Телефонът, който спираме, е: 0... 8...8...5....
- Г-не, тук е....
- 4...6...7...
- Ама господине, не можем....
- 3...2...2....този номер да бъде спрян...защото точно в момента е*а жена си и той постоянно ми звъни и ме притеснява!
Нощна на Великден, пиян човек звъни на оператор и не може да формулира въпрос.
О: Г-не, вижте, Великден е, хората се веселят, ходят на църква...защо не отидете да си допиете и да не ни притеснявате за глупости...
След 2 часа същия звъни отново. Вече фъфли.
О: - Пак ли вие?
К: - ВИЕ! Вие ме накарахте да пия!
- На телефона ми, като звъня, изписва моля заредете и не мога да се свържа!
-Явно трябва да презаредите
- Не става...зареждам, зареждам, вече 24 часа го държа на зарядно, а пари няма...
О: - Бихте ли изчакали, това ще отнеме няколко секунди...
К: - Ама от безплатните ли?
- Обаждам се от село Мартен. Искам да си прекарам интернет през глобул на компютъра...
- Глобул добър ден! Краси на морето....
- Искам да знам да се интересувам да ви попитам един въпрос...
- Искам да активирам задграничната ви операция...
- Аз съм получил уж 5 мин.ама ги няма
- А вие как ги получите...
- Ми... измислих си ги...
- Опитвам се да изтрия карта-ваучер...тръгнах да търкам слоя с груб предмет...
- Бихте ли ми казали кой е МОЛ?...това е Морално Опълномощено Лице!
- Не мога да си активирам „Буря” на funcall…
- Кажете ми номера........кой е титуляра на картата?
- А...Софи Маринова и Устата....
- Колко още ми остава докато плясна лимита?
О: - Лек ден и дочуване
К: - Дочуван ден и на вас...
- Лек ден и до чудене...
К: - Ало...сватба ли имате в глобул?
О: - Не,г-не,защо?
К: - Ми кви са тия тъпани,дет се чуват докато ви чакам да вдигнете...
- Ало...днес отидох да си плащтам сметката и ми пъкнА 30 лв!
- Моля?
- Ми казах си номера и ми се пъкна колко дължим и едно име!
- Аз съм в гласова поща,може ли да ме изтриете?
- Извинявайте,колко ми харчи на минута?
- Здравейте, аз съм абонател...
- Вие,г-не, как пишете wap?
- Ми... ”ш”, като „м” обратно нагоре...
- Абонето ми е спрено!
- Имаме налък...голям проблем...
- Голям или малък?
- Ми малко голям...
- Какъв ваучер...аз съм в една гора...тука само вълци и койоти....
- Телефона не ми дава да се обаждам...
- Алоу...не мога да си проверя сметката.....набирам 123 после, после 1 и пак 1 и съобщенията ми вместо от 1000 пристигат от Сашко тире ем!
- Как се наименовате?
- Извинете, в Париж има ли магазин на глобул да си платя сметката?
- Г-жо, имаме каси само в България...
- ....ааа...ма вий май ни сте от Русе! Тук нашия търговски център се казва Париж!
- Ало, пак съм аз...сега съм на свободна тарифа!
- Кажете ми кво ще ви стане да пиете кафе с един мангал...
- Набирам 123 и не мога да си активирам роаминг...
- И какво правите?
- Ами следвам инструкциите,но ми пише, че опцията е невалидна!!!
- ...за роаминга...как мога да си го вкарам?
- Ало, бихте ли ми казали текуща сметка за миналия месец?
- Аз имам фирмена фирма
- Искам да си маана слуховата поща!
- За тази тарифа смарт....дали са 500 дигания или са 500 минути?
- От 4 години имам карта, която нося с благодарност...
- Аз съм горд притежател на B-connect
В училище учителят обяснява на децата как трябва да си мият зъбите преди лягане, и после почва да ги пита:
- Петърчо, ти какво правиш вечер преди лягане?
- Мия си зъбите!
- Браво. А ти, Марийке?
- Мия си зъбите.
- А ти, Иванчо?
- Пуша една цигара и си лягам.
- Браво бе... А родителите ти какво правят?
- Е, господин учител, тоя въпрос не е подходящ за деца във втори клас...
След тазвечершната среща с един от класиците на екшъна, смятам да продължа с класическите истории. Всъщност, само началото на днешната случка е класическо – всичко започнало, когато в един бар се срещнали двама приятели. Единият бил адски весел, а другият – напротив – умълчан, умислен и тъжно поркал уиски след уиски… Пиел и ставал все по-мрачен и все по-мрачен…
Първият гледал, гледал, пък не издържал и решил все пак да прояви малко общочовешко съчувствие. Примъкнал стола си по-близо до приятеля си, тупнал го по рамото и попитал:
- Кажи бе, приятелю, кажи кво те мъчи толкова, кво не е наред?
- Абе мани бе… Не е за разправяне… Ожених се…
- Ааа – разбиращо казал онзи – ясно. И кво, тая кучка сигурно ти изпива мозъка, държи се гадно и не ти се прибира, така ли?
- Не бе – казал вторият – въобще не е така… Не е гадна. Тя е адски възпитана и интелигентна жена.
- Ами тогавна какво? Скандали ли ти вдига?
- Няма скандали бе, братче, нали ти казвам – тя е безкрайно интелигентна, адски умна и адски възпитана…
- Ми тога кво бе – да не би пък нещо, а? С*кса нещо да не би да не върви… Щото се случва да знаеш…
- С*кса… - тихо промълвил вторият – да ти кажа за с*кса… Тя обожава френската любов… Всяка вечер, още щом се прибера, още от вратата ме хваща и ме започва… Толкова френска любов и във Франция няма, вярвай ми… Френска, френска… Направо не знам къде да бягам вече…
- Абе пич – изумил се първият – ти си изперкал бе… Абе ти найш колко са малко жените, дето го правят това всеки ден бе?! Абе ти найш, че твойта жена е злато бе! Ти си луд бе, ти просто не можеш да я оцениш бе! ! Как може да бягаш бе?!
- Ми нали ти казвам – още по-унило продължил вторият –. Тя е адски интелигента и възпитана… И обожава да ти прави френска любов!
- Е кво не ти харесва бе, малоумник?!
- Кво, кво… Ама тя го прави с нож и вилица!
Син на борец:
- Тате, тате, купи ми енциклопедия!
- Я бягай от тука, баща ти само енциклопедии е карал като малък!
- Защо борците си правят кръгли къщи?
- За да не ги пресрещнат на ъгъла.
Борче си купува GSM. Продавачът му обяснява:
- Този модел има специални функции. Ето можеш а си настройваш силата на звънене: "в офиса", "на съвещание", "в стаята", "на улицата"...
Борчето:
- А в "Текила бар" има ли?
Рано сутрин, разтревожена мутра звъни на своя шеф по мобифона и пита:
- Шефе, нощеска сънувах, че съм картоф. Кво значи тва, бе?
Шефът:
- Лоша работа, Тиква. Или ще те закопаят наесен, или ще те приберат напролет...
Нощ. Ню Йорк. Мутра спира такси.
- Пич, карай към Пловдив...
- Абе, ти да не си луд...
- Слушай какво, пич! Виждаш ли тоя куфар? В него има половин милин долара...
- ОК! Стария или новия град?
Една мутра се хвали на приятелите си:
- Днес си купих от новите мерцедеси.
- Кои новите, бе?
- Абе ВМW им казват.
19 алагундур, 3547 лето
Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни дебили, а и старецът напоследък дава фира. Старейшините му нямат предишния страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан. Сигурно ще съм аз. Вярно, Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.
7 кутрихалур, 3547 лето
Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. "С виенска кифла, с каничка кафе..." Ще стане купон.
По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят.
Тая сутрин старецът ни събра – мен, Баян и Котраг и ни накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши клечките. А старецът се зарадва и вика: "Ето на, ако сте заедно, никой не мож ви прекърши". Заедно – как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии.
8 кутрихалур, 3547 лето
Днес беше празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: "Започва жертвоприношението", той взе та се изцепи:
"Започва сношението" и всички изпопадаха от смях.
Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква.
Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов.
Защо не? Ц*ците й не са никак лоши.
62 мутрикур, 3547 лето
Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе.
След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.
73 мутрикур, 3547 лето
Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко. Направи ми много гъзарска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре.
Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.
1 вортаул, 3548 лето
Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей, страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.
20 вортаул, 3548 лето
Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория.
Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше!
84 ерхар, 3548 лето
Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката. Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е.
Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами – славянки. Ще го ударим на разврат.
87 ерхар, 3548 лето
Тия славяне се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя.
Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим... Колко му трябва на човек!
Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам. Аман от опозиционери! На който не му харесва – да се връща обратно във Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя.
А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
Зелено училище
Скъпи мамо и тате, ръководителят ни каза да напишеме писма на родителите си, ако сте видели наводнението по телевизията и се вълнувате. Ние сме наред. Водата само отнесе една палатка и 2 спални чувала. За късмет никoй от нас не се удави, защото когато това се случи всички ние бяхме в планината и търсехме Васко.
А да, позвънете на майката на Васко и и кажете, че той е наред. Само не може да пишка заради гипса. Аз пак се повозих на джипа на спасителите. Беше супер. Никога нямаше да го намериме в тази тъмница, ако не беше мълнията. Ръководителят Сергей беше много ядосан на Васко за дето той отишъл в планината без да му се обади. Васко му каза, че му се е обадил, но това е било по време на пожара и сигурно не го е чул.
А вие знаехте ли, че ако запалиш газта, то газовата бутилка ще се взриви? Мократа дървесина не гореше, но една палатка изгоря. А също така и част от дрехите ни. Пак Игор ще изглежда доста смешен докато пак му порасне косата. Ние ще се върнеме в къщи в събота, ако ръководителят Сергей поправи колата. Той не е виновен за аварията. Спирачките си работеха нормално когато тръгвахме. Ръководителят Сергей каза, че в такава стара кола задължително има какво да се троши и може би за това и не я застрахова.
Ние я намираме за страшно готина кола. На ръководителя Сергей му е все тая, ако я изцапаме, а ако е горещо, понякога ни позволява да се возиме на предния капак. Когато в колата са 10 човека си става доста горещо. Той ни разреши да се возиме в ремаркето докато полицаят не ни спря и не си поговори с нас.
Ръководителят Сергей е готино момче. Не се безпокойте, той е добър шофьор. Всъщност, той учи Светка да кара по планинските пътища когато там няма коли. Всичко, което въобще сме виждали там, са камионите превозващи трупи.
Днес сутринта всички момчета скачаха от скалите и плуваха в езерото. Ръководителят Сергей не ме пусна, защото аз не умея да плувам, а Васко се страхуваше да не потъне заради гипса. За това той ни разреши да вземеме кануто и да се повозиме по езерото. Беше много яко. Под водата все още можеха да се видят дърветата от наводнението. Ръководителят Сергей не е такъв сухар като другите ръководители. Той даже и не мрънкаше по повод на спасителните жилетки. На него му се налага да прекарва много време около колата и ние гледаме да не го безпокоиме.
Познайте? Изкарахме курс по първа медицинска помощ. Когато Олег се гмурна езерото и си поряза ръката видяхме как действа стипцата.
Аз и Славик имахме разстройство и повръщахме, но ръководителят Сергей каза, че сигурно това е само отравяне от останките от кокошката. Той каза, че и те така са се тровили когато яли в затвора. Аз толкова се радвам, че той е излязъл и е станал наш ръководител. Той каза, че докато е бил вътре е разбрал как да си направи живота по-добър. Между другото, какво е това "пед*филство"?
Добре, трябва да тръгвам. Отиваме до града за да изпратиме писмата си и да купиме вазелин. Не се безпокойте за нищо. Ние сме добре.
Жена умира и се появява пред вратите на рая, където я посреща свети Петър. Докато чакала да и оформят документите, жената се заприказвала със светеца. Изведнъж се чул страхотен крясък.
- Какво беше това? - уплашено пита жената.
- А, нищо особено. На един новодошъл му правят дупка в главата за ореол.
След малко пак се чува вик.
- А това какво беше? - пита жената.
- На същия човек му пробиват дупки в гърба за криле.
Жената бавно започнала да отстъпва назад.
- Къде тръгнахте? - попитал свети Петър.
- А, отивам долу в ада!
- Недейте! Там дяволите ще ви изнасилват, ще се гаврят с вас!
- Да, ама няма да ми пробиват дупки за тая цел...
Имало едно време, през девет кралства в десето, един крал и една кралица. Народът много ги обичал, защото били добри, а и царството било богато и никой не се лишавал от нищо - всеки си имал тонален телефон, и средния достъп до Интернет бил 8К/сек.
Обаче кралят и кралицата били много нещастни, защото си нямали деца. Но и това нещастие отминало, когато една сутрин кралицата разбрала, че скоро ще си има дете. Когато разбрал за това, кралят пощръклял от кеф и издал заповед - цялото кралство да празнува. Хората само това и чакали - започнали да се веселят, да пеят и да пият, въпреки че повечето от тях дори не знаели защо правят първото, вършели много зле второто, и доста наблягали на третото. И ето, че съвсем скоро (според биологията не съвсем, но сега аз разказвам) детенцето се родило - то било момиченце.
Тъй като кралят много се притеснявал да не би неговата рожба да се зарази от нещо, той редовно си я преглеждал с F-PROT, и CleanUp.
Месец след раждането на детенцето, кралят поканил седем вълшебници, които да орисат детенцето. Първата казала, че момиченцето ще бъде с чудна красота. Втората предрекла, че то ще има дарба да свири на всякакви инструменти (включително и бас-китара). Третата изтърсила, че тя ще бъде много интелигентна, четвъртата - че ще научи перфектно Асемблер, петата - че няма да се напива на купоните, тъй като ще издържа на пиене. Шестата - че ще танцува прекрасно.
И докато седмата се чудела какво да каже, през прозореца влетяла на метлата си една вещица, която всички били забравили, тъй като мислели, че е хвърлила топа много отдавна. И преди някой да успее да реагира, вещицата предсказала, че когато навърши 16 години, момиченцето ще го хване ток от ПРАВЕЦ-8Ц и ще умре. След което вещицата излетяла през прозореца. Тя не стигнала далеч, защото в двореца разполагали с ракети ЗЕМЯ-ВЪЗДУХ, но това е друга тема.
Лошото било, че бедата била сторена. За щастие седмата вълшебница не била казала още предсказанието си, и ето че донякъде спасила положението, като съобщила, че момиченцето няма да умре, а само ще изпадне в кома, за 256 години. Като чула това, за малко кралицата не изпаднала в кома.
Но кралят веднага съобразил, и издал заповед всички компютри ПРАВЕЦ-8 да бъдат заменени с К6-2 на 300, независимо дали притежателите им искат или не. За по-сигурно кралят заменил и ПРАВЕЦ-16.
И ето излезли две почти качествени версии на Internet Explorer, и момиченцето станало на 16 години. Орисията на вълшебниците излязла вярна, и момиченцето било точно такова каквото предсказали: Всеки месец я избирали за мис IRC, свирело де що-имало на музикален инструмент, а когато нямало - и без инструмент, в цялото кралство нямало кой да я затапи, сутрин преди лягане понаписвала един-два вируса за да не загуби тренинг. Колкото до купоните... абе не я канели много, защото поставяла всички гости на сух режим. Иначе наистина танцувала прекрасно, особено на рап-версията на "Две хубави очи", и денс хита "Тигре, тигре".
Обаче един следобед на принцесата и било много скучно. Събудила се още в 10 сутринта, и нямала какво да прави. До любимия й сериал имало още цели 5 часа и тя решила да се поразходи из двореца, който всъщност не познавала много добре. Та мотала се де се мотала, и накрая стигнала до кралската изба. Той краля предвидливо бил обезопасил избата за да не може ненапиващата му се дъщеря да я пресуши: Бодлива тел, 500 кв.м. противопехотни мини и две роти гвардейци охранявали избата (Всъщност отначало мините били 1000 кв.м., а гвардейците - 8 роти).
На младата принцеса и станало ясно, че няма да може да се добере до избата, така че се отказала и заразглеждала мазетата наоколо. В едно тясно коридорче намерила една почти прогнила дървена вратичка забравена кой знае от кога. Тя решила да провери какво има зад вратичката (ей тъй - от любопитство) и й теглила един шут.
Каква била изненадата й, когато зад вратата се появила една мила бабичка с усмивка до ушите тикнала й едно MS-UZI под носа, и я питала за парола. Принцеската се пробвала, ама не й минал номера. Както и да е, тя бабката недочувала и я питала още два пъти, пък накрая вдигнала рамене и я пуснала като гост. Като влезнала в стаичката на бабката, принцесата пак се отдала на любопитство. Но какво било учудването й, когато мернала на една дървена маса една дънна платка на ПРАВЕЦ-8Ц. Бабката била разбрала за офертата на краля преди години, ама си затраяла и не казала, че има Правец, щото тя си го ползвала за котлонче, а не знаела дали новите технологии ще й свършат работа.
Принцесата направо се ококорила. Тя бързо преместила тенджерката с боб която бабичката си варяла, и почнала да изследва пистите на дъното, щото те се виждали с просто око. И както си сочела с пръстче, без да иска докоснала някакво краче на процесорчето...
Всички светлини в двореца премигнали.
Бабичката хич не била доволна. Тя изхвърлила изпадналата в безсъзнание принцеса в коридора, залостила вратичката и си обещала никога повече да не пуска гости.
Скоро гвардейците намерили изпадналото в безсъзнание девойче...
Когато пренесли принцесата в спалнята й, разбрали кралят и кралицата, че това ще да е
предсказанието на покойната дъртофелница. Взели те един GSM, написали на него "идвай веднага", и го дали на едно циганче да го занесе на седмата вълшебница. Този подход те използвали откакто вече не останал кабел за крадене от кралството. И тъй като циганетата нямало как да си изкарват хляба, те решили да ги разкарват. Оказало се обаче, че с "МангалТел" вестите идвали по-бързо, щото те не минавали през БТК.
Дошла набързо вълшебницата с едно ферари с цвят червен, и разбрала каква е работата. Кралят и кралицата искали ако може и те да заспят, че дъщеря им като се събуди да си живеят живота всички заедно. (Защото така им харесва). Чула туй вълшебницата и си дала офертата:
Цените са без ДДС, всички непредвидени разходи се заплащат допълнително,
всички оплаквания пренебрегнати!
Услуга Цена
Френско заспиване $1500/човек
Заспиване 69 по договаряне
Заспиване с дрогиране $150/човек + $25/доза
Заспиване с напиване $100/човек + $20/бутилка
Обикновено заспиване $2 на минута чакане, $1.5 за групи
Заспиване с чук $0.75/човек, и $0.60 за над 1000 души.
Като видял офертата, кралят много се изкефил. Кралицата го изгледала накриво, и той като почнал да се пазари за "Заспиване 69", кралицата решила проблема като набързо го приспала. Това дало нова идея на вълшебницата, и тя набързо добавила в офертата "Заспиване Брус Лий - бързо и неусетно!".
След като поела нещата в свои ръце, кралицата набързо сключила договор. До вечерта целият дворец бил приспан почти безплатно. Тъй като кралицата била много умна жена, тя взела парите от хазната и ги изхарчила. Ама тя умно ги изхарчила: Купила 80 бъчви първокласно уиски и още толкова с вино. Продала всичкото злато, и обърнато във валута го внесла на срочен влог за 256 години в "Първа инвестиционна".
Накрая й останали само $1500.
Когато и кралицата заспала, вълшебницата почнала да подсигурява двореца, така че никой да не може да се добере до него преди да са минали колкото там години трябвало. За целта тя мислела да си използва вълшебната пръчка, ама тъй като напоследък често я използвала, решила да поспести малко мана. Затова купила 160 каруци фиданки, наела стотина души, и за нула време залесила около двореца. След това, 10 години поред давала под наем земята около двореца за прегаряне на оборски тор. Тя и още щяла да го дава под наем, ама земята твърде много се обогатила, и храсталаците станали големи и заплетени. Останала само една малка пътечка, която стигала на 500 клавиатурни дължини от двореца. В края на тази пътечка, вълшебницата оставила 5 тома "Да научим МS-ххххх", и поставила табела "Който използва книгите по най-добрия начин, печели дворец". По този начин тя поставила началото на играта "Стани богат", щото сама знаела, че каквото и да правят героите които идвали да се пробват, нищо нямало да стане. Нощем водела арабски шейхове в двореца да разглеждат, срещу съвсем скромната такса от $5000.
Въобще вълшебницата много добре се възползвала от ситуацията. А какви купони въртяла там...
Сто години по-късно, един принц бил на лов. Видял той в далечината сред огромни дебри да проблясва покрива на някакъв палат, и разпитал селяните които точно в тоя момент разбирате ли, били наблизо. Те му казали, че нищо не знаят. И тъй като принца не бил учил нито история, нито география, свил рамене и хукнал да гони вълци. Затова, мили деца, учете и история, и география, да не изпуснете някоя принцеса.
Изминали двеста петдесет и шест години, и в една дъждовна вечер един заблудил се принц стигнал до гората, и веднага намерил тясната пътечка, щото според една видоизменена теория на вероятностите шанса затова бил цели 50%. Стигнал той до края на тази пътечка и намерил 5-те тома "Да научим МS-ххххх", и тъй като му било студено си подпалил огън с тях. Не щеш ли обаче, тъкмо това било най-доброто което можело да се направи с тези книжки.
И като пламнала оная ми ти гора!
Два месеца вълците яли пържени пилета от МFC!!!
Ама принца като видял това и се уплашил. Хукнал той да бяга, ама не натам ами насам, и стигнал до двореца. А там всичко включено на Sleep Mode. Влезнал той в двореца, и почнал да разглежда, щото бил любопитен принц. Не след дълго, стигнал и до спалнята на принцесата. Видял я той колко била хубава, и естествено веднага хлътнал по нея. Решил да я събуди с целувка като в холивудски третокласен филм и... нищо не станало. Пак я целунал, ама тя пак не се събудила. (Ами друго не е ли пробвал? Абе пробвал е, ама пак не станало.) Чудил се принца, чудил се какво да прави, и накрая прибегнал до последното което се сетил - Затворил всички прозорци, излезнал, влезнал, и принцесата се събудила!
Постепенно се събудила и цялата периферия. Никой не вярвал, че са спали цели 256 години, щото всички имали чувството че това бил най-приятния им сън. Само кралят имал главоболие, което не можел да си обясни, а кралицата странно му се усмихвала.
По-нататък няма какво да ви обяснявам, вие си знаете - оженили се принцът и принцесата, всички много се радвали, щото който не се радвал го гъделичкали. Друго интересно няма, освен да спомена, че борсата за спиртни напитки преживяла голямо сътресение, след като неизвестен контрабандист обявил за продан 256-годишни уиски и вино, и то с бъчви, а "Първа инвестиционна" обявила фалит.
Писмо от пионерския лагер
Скъпи мамо и тате, ръководителят ни каза да напишеме писма на родителите си, ако сте видели наводнението по телецизията и се вълнувате. Ние сме наред. Водата само отнесе една палатка и 2 спални чувала. За късмет никoй от нас не се удави, защото когато това се случи всички ние бяхме в планината и търсехме Васко.
А да, позвънете на майката на Васко и и кажете, че той е наред.
Само не може да пишка заради гипса. Аз пак се повозих на джипа на спасителите.
Беше супер. Никога нямаше да го намериме в тази тъмница, ако не беше мълнията. Ръководителят Сергей беше много ядосан на Васко за дето той отишъл в планината без да му се обади. Васко му каза, че му се е обадил, но това е било по време на пожара и сигурно не го е чул.
А вие знаехте ли, че ако запалиш газта, то газовата бутилка ще се взриви? Мократа дървесина не гореше, но една палатка изгоря. А също така и част от дрехите ни. Пак Игор ще изглежда доста смешен докато пак му порасне косата.
Ние ще се върнеме в къщи в събота, ако ръководителят Сергей поправи колата. Той не е виновен за аварията. Спирачките си работеха нормално когато тръгвахме. Ръководителят Сергей каза, че в такава стара кола задължително има какво да се троши и може би за това и не я застрахова.
Ние я намираме за страшно готина кола. На ръководителя Сергей му е все тая, ако я изцапаме, а ако е горещо, понякога ни позволява да се возиме на предния капак. Когато в колата са 10 човека си става доста горещо. Той ни разреши да се возиме в ремаркето докато полицаят не ни спря и не си поговори с нас.
Ръководителят Сергей е готино момче. Не се безпокойте, той е добър шофьор. Всъщност, той учи Светка да кара по планинските пътища когато там няма коли. Всичко, което въобще сме виждали там, са камионите превозващи трупи.
Днес сутринта всички момчета скачаха от скалите и плуваха в езерото.
Ръководителят Сергей не ме пусна, защото аз не умея да плувам, а Васко се страхуваше да не потъне заради гипса. За това той ни разреши да вземеме кануто и да се повозиме по езерото. Беше много яко. Под водата все още можеха да се видят дърветата от наводнението. Ръководителят Сергей не е такъв сухар като другите ръководители. Той даже и не мрънкаше по повод на спасителните жилетки. На него му се налага да прекарва много време около колата и ние гледаме да не го безпокоиме.
Познайте? Изкарахме курс по първа медицинска помощ. Когато Олег се гмурна езерото и си поряза ръката видяхме как действа стипцата.
Аз и Славик имахме разстройство и повръщахме, но ръководителят Сергей каза, че сигурно това е само отравяне от останките от кокошката. Той каза, че и те така са се тровили когато яли в затвора. Аз толкова се радвам, че той е излязъл и е стананал наш ръководител. Той каза,
че докато е бил вътре е разбрал как да си направи живота по-добър.
Между другото, какво е това "пед*филство"?
Добре, трябва да тръгвам. Отиваме до града за да изпратиме писмата си и да купиме вазелин. Не се безпокойте за нищо. Ние сме добре.
ЦЕлувам ви, Андрейчо.
Отишъл кмета в местната лудница на проверка. В едната стая видял много луди, струпани в единия ъгъл и се взирали нещо в една дупка в стената.
- Как сте момчета - попитал кмета, - мога ли аз да видя какво гледате?
Погледнал и кмета в дупката, но нищо не видял:
- Нищо не се вижда, само дупка в стената - очудил се кмета
- Еб*х те у кмету, ние за 15 години нищо не видееме, ти за една секунда ли искаш да видиш - обадил един луд от шопско
В следващата стая, няколко луди разпънали друг, като го държали за ръцете и краката и се взирали по него.
- Тия какво правят - попитал кмета доктора
- Ами тоя се мисли за вестник, а другите го четат.
На излизане от стаята, в коридора видял някакъв луд, с главата надолу в кофата за боклук,
- Ами тоя - опулил се кмета
- Ами тоя е... вчерашния вестник
Как биха разказали приказката за Червената шапчица
Анонимен тинейджър:
Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
-Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.
А вълкът:
-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
-Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извр*тен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
-Влизай-вика оня.
И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
-За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.
Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово:
Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322-домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова еденица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:
Първо:Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";
Второ:Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.
Каруцар
Е*а да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го е*ъ у гъзъ. Тогава вълка, да го е*а в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, де*а тая женка парлазирана. Е*а й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, де*а нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе е*ала си е майката. И почва да я пита, де*а нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й де*а. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му е*ал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.
Програмист
Още докато е под DOS юсера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.
Филмов критик
Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район-гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж-Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи-Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване-за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.
И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън
Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.
Рокясал младеж
Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
-Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
-Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
-Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
-Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена-отвърнал Улфа.
-Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
-Щото съм метълка, ма!-пак отвърнал Вълка.
-Ми що са ти такива големи кубинките ма?
-Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits!-отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
-Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и тал намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.
Нека да сме живи и здрави, но главно живи, защото много здрави се споминаха.
(професор по физика в СУ)
Както сте яхнали чиновете, тъй и вас ще яхнат в живота.
(учителка по философия)
И мъжът, и магнетофонът имат по две глави - едната за запис, другата за възпроизвеждане.
(из лекция по Аудио-визуални средства във ВТУ)
Кой ще ми обясни разликата на различните постановки при свирене на обой? Ама, че сте тъпи! Всеизвесто е, че при Италианската школа са го лапали целия, а при Френската - до половината, с треперещ език!
(учител по инструментознание в музикална гимназия)
Колеги, ъук трябва да се мъча докато стигна до удоволствието... в Германия като бях на специализация, направо ми го вадеха готов и започвах да работя по него .
(асистент - ТУ-София)
Имам уши на най-невероятни места.
(учителка МГ Варна)
Откъде се взе тоя прах? Излизайте, излизайте, че ще се опрашим.
(учителка)
Дойчо, не си играй с крокодилите! Няма да можем да ги съберем!
(в час по практика в механотехникума във Варна)
Подчертайте с кръгче
(Учител по география)
С две думи - вулканизъм
(Учителка по география)
Стройте се от мен до другото дърво
(Учител по физическо)
От тия два жълти триъгълника, ше избереме синия!
(учителка по математика)
Докато съм тук и ви чукам на тази маса ще мълчите.
(учител)
Ученици можете ли да си представите колко много насекоми е имало в палеолита, това не са стотици, милиони, милиарди, а десет хиляди!!!
(учителка по биология)
Ученици, кой пожелание, ще ми носи топките...
(В час по физическо)
Цар Симеон умира на 56 страница, горе вдясно!
(учител)
Вие вече почвате да ме обиждате. Първо като ме видите и веднага хуквате към тоалетната, сякаш съм ви някакъв диуретичен чай.
(учителка)
И Мишо много добре се справя, само дето си слага пълния член отзад...
(учителка по немски език)
Дядо Йоцо чувствал новата действителност, но не можел да я усети.
(Анализ на учителка по литература)
Престанете да се изпразвате в часа ми!!! Имам предвид духовно!
(учител)
Момчетата са без облекло и се държат непристойно!
(забележка от учител по физическо)
Цял час чукам ли чукам, а вие - нито "Ах", нито "Ох"!
(учител в час по физика)
Точно вие ли момчета не знаете къде да поставите пълния член...
(учител)
Сега ще отворя вратата и един по един ще ви изхвьрля през прозореца.
(учителка)
Бисере, веднага иэвади пищова между краката!
(учителка)
Застрашава живота на съучениците си, като хвърля тебешир по тях!
(забележка в бележник)
Ученикьт мете двора в час по биология!
(забележка в бележник)
Ученикът слуша музика в час по музика!
(забележка в ученически бележник)
Сега ти тургам среден, да знаеш че още няколко пъти ще те мина!
Няма да се събличам, направо почвам.
(учителка по литература)
Аз се мъча да ви обясня, а вие само говорите, само се пипате.
(учителка)
Другия път, като правите контролно, ще съблека всички момичета по монокини, да видя тогава къде ще си крият черешовите топчета.
(Учителка по история)
Искам да видя физиономии, които мислят.
(учителка)
Ще ви го покажа, за да го видите визуално.
(учителка)
- Чукането отвън ли ви разсейва, колеги?
- Да, но ще видят те! Следващия път ще ги пратим те да карат лабораторно, а ние ще чукаме!
(Между асистент и колега от ТУ-Пловдив)
Иди в ъгъла и изобрази пребита кокошка, която се мъчи да се закрепи на перваз.
(Учител по история)
Сега ще изпаднем в междучасие...
(Асистент по "Теория на вероятностите" ФМИ)
"Спи в час и гледа през прозореца"
(забележка в бележник)
Искам да усетя моето присъствие в твоята работа!
(Учител по рисуване към ученичка)
И в древността е имало генетични експерименти - кентаврите и сирените го доказват...
(Учител по фолософия)
Когато човек се задави, може да умре много сериозно
(Учител по биология)
Ученикът, който не си казва номера, ме нарича куче.
(Забележка в дневник)
...и да не мислите, че ще минете като дъжд между капките.
(Проф. Иван Русев-ТУ Варна)
Ученика се заключва с белезници за радатора в час по География
(Забележка в бележник - 28СОУ)
- Господине, как се решава тази граница?
- Абе заеби я тая граница! Решавай другите!
- Момченце, в момента си в час по история! Намираш се в 4-ти век след новата ера!
( Учител по история)
До края на часовете нямам часове!
Утре ще ви довърша.
Простите числа са числа, които не се делят на никое друго число, освен на себе си и на всички останали....
Ако още ведньж, ти отзад свирнеш, такава свирка ще ти извьртя...
Другата година няма да ви оставя така. Ще ви РАЗБИШКАМ през два чина!
Запишеше следната моя мисъл, която не съм измислила аз.
Извади си оная работа изпод чина, защото ако аз дойда да ти я извадя, на мен ще ми стане хубаво, а на теб не.
Сега ще изпаднем в междучасие...
(Асистент по "Теория на вероятностите" ФМИ)
Ех, деца, вече станахте истински мъже, особено момчетата.
(Учителка към своите ученици-абитуриенти)
О студенти, тази сутрин сте свежи и красиви, като цветя и на мен ми се иска да късам, да късам.
"Каквото и да стане - Ботев си го вкарваме целия!"
(По въпроса за програмата по литература за десети клас.)
"Декамерон" е творба на с*ксуално-приключенска тема!
Назубрили сте текста, като коне с капаци!
(А.Н. учителка от 33ЕГ)
Който хлопа да не хлопа! Нямаме час по тъпанарство!
Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.
(Учителка по физика в 91 НЕГ София)
Тук е написано черно на бяло със зелено.
(Учителка по литература в 12СОУ)
Ако не си дадеш бележника ще ти пиша в бележника, че нямаш бележник!
Гледай ги как изникват изпод чиновете. Никнат като гъби...
Той бил бедна душица - имал само едни гащи на гърба си.
Вие се смеете и аз се смея, но утре ще си разменим ролите!
При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е обратното.
(учител по обществознание)
Колега, Вие може и да сте свършил, но аз не съм задоволена!
(На изпит по право, СУ)
Номер осми ми дава жежко железо да си изгорим рацете!
(Забележка в книжката от учител по трудово обучение)
След третия месец абортите са свързани с редица усложнения - тогава плодът е вече жив.
(учебник по акушерство)
Извънматочна бременност означава развитие на плода извън матката.
(пак там)
Нашите лекции нямат за цел да ви готвят за психиатрията...
(лекция по психиатрия)
На изчезване е бесът в островните държави (Англия, Дания)...
(Учебник по епидемиология)
Борбата срещу изкуственото хранене трябва да се пренесе към преодоляване на модното увлечение да се "пази линия" сред майките, чрез... даване на личен пример, и др.
(Учебник по социална хигиена)
Столът трябва да се нагажда към естествените извивки на гръбначния мозък
(Учебник по хигиена)
Токсико-иритативните бронхити се срещат главно при хлебарки, текстилци и дърводелци...
(Учебник по хигиена)
Целта на къпането е чрез изтривалка, сапун и вода да се смъкнат нечистотиите от тялото...
(Учебник по хигиена) (мерси, че ни осведомяват!)
Заслугата... принадлежи на Громашевский, който предизвиква експериментално инфекции у хора, а по-късно и у животни...
(Учебник по инфекциозни болести)
Какво само прескачате от круша на круша?
Стига сте се замеряли с домати
(На бригада за бране на ябълки)
Тази ябълка е първо качество... дори второ!
(пак там)
Димитре, от пет минути те гледам - половин час нищо не си написал!
(в час)
Ти в кошчето и с дъвката навън!
Ти, с дъвката, веднага в кошчето!
Ти, Плювай дъвката да я не плювам аз!
Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!
Аз се опитвам да ви развеселя, а вие се смеете!!!
Не съм казал, но ще повторя...
Слагате точка и изречението продължава
Ето на тази картина ще видите как Исус Христос ще се приближи към еврейския народ, който няма да го изчака
- Говорихме ли за Майстора миналата година?
- НЕ (целият клас)
- Ами сега ще го довършим, човека...
В българската възрожденска къща е имало три вида стаи - големи, малки и двор.
- Колко минути остават до края на часа колеги - да или не?!?
- Стойността на тази константа не е константа...
- Тази новата формула тука, изобщо не е нова формула, а е оная старата формула...
- Аз като говоря не приказвам!
- Ти като говориш с мене ще мълчиш!
Майка с малкото си синче се возят на такси. Минават покрай луксозен хотел и синчето вижда пред входа му прос*итутки. Гледа ги и пита майка си:
- Мамо, а какво правят тези лелички на улицата толкова късно през нощта?
- Ами, разбираш ли, синчето ми, това са много бедни лелички, които няма къде да пренощуват и чакат тук, някой да се смили над тях и да ги прибере за през нощта...
В този момент се намесва таксиджията:
- Абе какви "бедни лелички", това са си чисти ку*ви!
След малко момченцето отново пита:
- Мамо, а тези лелички, т.е. ку*ви, имат ли си деца?
Таксиджията пак тръгва да си отваря устата, но майката го прекъсва:
- Разбира се, че си имат. Иначе от къде щяха да се вземат таксиметровите шофьори?
Десет дена на село на един луд геймър без РС
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.
Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.
Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.
Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.
Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.