мамо+какво+правят+тая+кака+и+тоя+батко
Майка и дете се разхождат в парка. Видели едно момиче и момче да се натискат. Детето попитало:
- Мамо, какво правят тая кака и тоя батко?
- Ами, кекс.
После видели в зоологическата градина една маймуна и един маймуняк да се натискат. Детето пак попитало какво правят и майката пак отговорила:
- Кекс, детето ми.
На другата сутрин детето попитало майка си:
- Мамо, снощи с татко правихте кекс, нали?
- Как разбра?
- Ами, аз облизах глазурата от дивана.
1
Майка и дете се разхождат в парка. Видели едно момиче и момче да се натискат. Детето попитало:
- Мамо, какво правят тая кака и тоя батко?
- Ми, кекс.
После видели в зоологическата градина една маймуна и един маймуняк да се натискат. Детето пак попитало какво правят и майката пак отговорила:
- Ми, кекс.
На другата сутрин детето попитало майка си:
- Мамо, снощи с татко правихте кекс, нали?
- Как разбра бе?
- Ами аз облизах глазурата от дивана.
1
Майка и дете се разхождат в парка. Видели едно момиче и момче да се натискат. Детето попитало:
- Мамо, какво правят тая кака и тоя батко?
- Ми, кекс.
После видели в зоологическата градина една маймуна и един маймуняк да се натискат. Детето пак попитало какво правят и майката пак отговорила:
- Ми, кекс.
На другата сутрин детето попитало майка си:
- Мамо, снощи с татко правихте кекс, нали?
- Как разбра бе?
- Ами аз облизах глазурата от дивана.
3
Майка и дете се разхождат в парка. Видели едно момиче и момче да се натискат. Детето попитало:
- Мамо, какво правят тая кака и тоя батко?
- Ами, кекс.
После видели в зоологическата градина една маймуна и един маймуняк да се натискат. Детето пак попитало какво правят и майката пак отговорила:
- Кекс, детето ми.
На другата сутрин детето попитало майка си:
- Мамо, снощи с татко правихте кекс, нали?
- Как разбра, миличко?
- Ами, облизах глазурата от дивана.
1
Майка и дете се разхождат в парка. Видели едно момиче и момче да се натискат. Детето попитало:
- Мамо, какво правят тая кака и тоя батко?
- Ми, кекс.
После видели в зоологическата градина една маймуна и един маймуняк да се натискат.Детето пак попитало какво правят и майката пак отговорила:
- Ми, кекс.
На другата сутрин детето попитало майка си:
- Мамо, снощи с татко правихте кекс, нали?
- Как разбра бе?
- Ами аз облизах глазурата от дивана.
1
Майка и дете се разхождат в парка. Видели едно момиче и момче да се натискат. Детето попитало:
- Мамо, какво правят тая кака и тоя батко?
- Ами, кекс.
После видели в зоологическата градина една маймуна и един маймуняк да се натискат. Детето пак попитало какво правят и майката пак отговорила:
- Кекс, детето ми.
На другата сутрин детето попитало майка си:
- Мамо, снощи с татко правихте кекс, нали?
- Как разбра?
- Ами, аз облизах глазурата от дивана.
2
Дете с майка си минава прокрай публичено дом.
- Мамо, мамо, какво продават тук?
-попитало детето.
Майката се смутила и отгововила:
- Щастие мама, продават щастие на мъжете.
- Мамо, мамо, купи ми щастие моля те моля те моля те!
Какво да прави майката, дала му 2 лева и със свито сърце го пуснала да влезе в бардака.
Вътре, в салона наредени всичките момичета + мадам. Момченцето влязло, дало двата лева на първата кака и казало:
- Искам да си купя щастие!
Притеснили се момичетата - какво да го правят това дете. Една от тях отишла до кухнята и му намазала една филия с мед и масло.
Момченцето излапало филията, но не си тръгва. Гледали го гледали - намазали му още една филия с масло. То и нея изяло и още стои.
Намазали му трета филия, но тя вече му дошла много и хлапето само изяло меда и маслото.
Излязло навън щастливо, а майка му притеснена го пита.
- Е, как е мама?
- Ааа, екстра, две опрасках и една излизах!
0
Мъж и жена щели да ходят на море без децата и решили да ги оставят на село. Завели трите момченца на село и ги оставили при бабата. Едното било на 3, другото на 5, а третото на 7 годинки. Първия ден бабата завела най-голямото момченце на една полянка. По същото време там кротко си пасяло едно магаре с изваден к*р. Момчето веднага попитало баба си:
- Бабо, какво е това под корема на магарето?
Бабата се притеснила, но казала:
- Нищо , баба,нищо. - а момчето отвърнало:
- Абе ти на тоя к*р нищо ли му викаш?
Прибрала го бабата и го наказала да не излиза никъде. На другия ден завела по-малкото момченце на езерото, а в този момент над тях прелетял щъркел. Детето попитало баба си:
- Бабо каква е тая птица?- а тя му отговорила:
- Ами щъркел бабиното, той носи бебета, нали знаеш!
Детето помълчало и казало учудено:
- Абе бабо, умреха ли в това село еб*чите, та щъркели ви правят децата?
Прибрала го баба му изплашена и казала на най-малкия: -
Ако и ти ми говориш такива глупости,още утре ви качвам на рейса и тримата! А малчугана казал:
- Бабо, ако в това село загубено нема пички за еб*не, ние сами щи си ходим...
1
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5
Какво не трябва да казваме по време на с*кс
1. вътре ли е вече?
2. и това ли беше всичко?
3. ти кво ? еб*ваш ли се с мен?.
4. (звъни телефона). ало? Ааа, нищо, а ти?
5. а стига бе, трябва ли да плащам сега?
6. да ти се обаждам ли утре?
7. ооох, мамо, мамо, мамоооо!
8. ооох, тате, тате, татееее!
9. обаче на тъмно изглеждаш по-добре.
10. aaaa, това определено беше по-готино, отколкото с бившето ми гадже
11. спри. Помислих си, че влиза в другата дупка
12. моля те, не казвай на мъжа/жена ми
13. имаш същия сутиен като майка ми
14. пфууу, тва е гадно... много мърда
15. ще свършваш ли вече? Трябва да ходя на родителска среща
16. надявам се не очакваш повишение за свършената работа
17. смятам, че заслужаваш повишение
18. боооооже, ама само това ли можеш? аре, че ме заболя гърбът от мисионерска.
19. не ти ли казах, че имам херпес?
20. след това, мисля, че трябва да се оженим
21. побързай де, след малко почва мачът
22. гладен(на). съм
23. жаден(на) съм
24. бзззззззз.
25. ти кво? Опитваш се да бъдеш забавен(на) ли ?
26. ше ме закараш ли до нас после?
27. ихааа, тия истински ли са?
28. между другото, искам да ти кажа, че се разделяме
29. тази миризма от теб ли е?
30. никога преди ли не си правил(а) това?
31. охааа, никога не съм виждал такива (след което разтваряш широко ръце)
32. знаеш ли кво правят богомолките след с*кс?
33. толкова много приличаш на сестра (брат) си
34. ама майка ти е много сладка
35. как се казваше?
36. на сутринта тук ли искаш да ме видиш пак?
37. още веднъж ли? Аз едва не заспах първия път...
38. ама ти тъкмо започна?!?
39. еб*ти, ти си добра почти колкото 9-годишно момиченце бе. трябваше да ми кажеш по-рано
40. не пипай там!!!
41. искаш ли да си поръчаме пица?
42. мисля, че татко подслушва зад вратата
43. усмихни се за скритата камера, бейби
44. свали тоя шибан шлифер от делфинчето
45. махни си ръцете от там
46. а бе, мисля, че презервативът се скъса преди около 10-на минутки
47. така си и знаех, сутиенът ти е с подплънки
48. прикривайте ме момчета, влизам
49. влизай! влизай! влизай!
50. по вражеския окоп, огъъъъън!
51. божкееее, ама тва много късо бе?!?
52. задръж за малко, само да сменя ТВ програмата...
53. а бе кво мирише на риба?
54. става ли ако мама (и/или) тате се включат и те?
55. най-добрият ти приятел се справя по-добре, пич
56. надявам се нямаш нищо против, че не си събух чорапите (шушоните, наполеонките, клина, кюлотките)
57. побързай де, двигателят на колата е запален и само харчим бензин
58. замъгляваш ми огледалото за обратно виждане
59. ше ми дадеш ли назаем 5 кинта?
60. чу ли това? Къв беше тоя звук?
61. спри да мучиш, много е тъпо
62. млъквай, кучко ! (по-лошо е ако жената го каже)
63. знаеш ли, че не си чак толкова привлекателен(на)
64. извинявай, не те чух
65. кво? И аз те обичам, ама нека се концентрирам малко повече сега
66. спри да ме прекъсваш, мамка му
67. трябва да се изсера
68. дали изключих ютията?
69. дъхът на устата ти ме плаши
70. (започне да си тананика нещо на Slipknot).
71. може ли да се обадя по телефона? Както и да е, продължавай де
72. няма нищо, миличък, ще си представям, че ти е по-голям
73. боже, как ми се иска да си истинска жена
74. кога ше си обръснеш краката най-накрая?
75. между другото, като идвах насам, мисля, че прегазих кучето ти
76. оооох, спаскеее, спаскееее, т.е. донкеее, мамка му
77. кърмата ти е същата като на мама
78. уф, че си косматаааа
79. постоянното ти омекване ме довърши...
80. става ли ако повече никога не се виждаме?
81. май забравих да ти кажа, че си хванал(а) тения от котката ми
82. не ми прави такива физиономии, дракула не е сред живите
83. изведнъж ме заболя главата
84. офффф, много си отегчителен(на).
85. харесват ми цицоранките ти.
86. лапай бахура, кучко.
87. колко пари имах да ти връщам?
88. как може и двамата да имаме х*йове?!?
89. как ше си отгоре? Толкова си дебел, че ше ме изшкембиш
90. гъзъ ти много космат ма (тва го казва мъжът).
91. използвай си средния пръст, по-голям е
92. е трябва ли всичките ти роднини да ни гледат ?
93. ще опитаме пак малко по-късно, когато и ти ще ме задоволиш
94. разкарай се, сам(а) ще си го направя
95. ще подържиш ли този хамбургер за малко
96. мека си като офцъ. Отвън и отвътре
97. ама да знаеш, че го правя, само щото съм пиян(а)
98. мама ме научи на това
99. колко сладко... да имаш толкова много косъмченца по цицките...
100. тъпа пу*ка!!! че моите ц*ци са по-големи от твоите, ма
101. трябва ли да питам защо пичката ти кърви?
102. тва ми домашното плъхче, викам му Ваньо
103. ако ти не можеш да довършиш започнатото, ше си намеря друг(а) за това
104. такова еб*не не съм имала, откакто спрях с ку*валъка
105. преди бях жена
106. искаш ли да си сваля стъкленото око?
107. НЕ, не обичам интелекта ти. Просто няма как да го изчукам
108. мога ли да кажа, на гаджето си за това, което правим?
109. почвам да изтрезнявам, а ти да ме стряскаш все повече...
110. ама ти сериозно ли искаше да си сложа презерватив?
111. не си по-добър от моя брат
112. ощеееееее!!
113. запари ми на дупкатаааа!!!
114. не бе, просто искам да видя колко пръста ще се поберат вътре
115. побързай де, закъснявам за лекции
116. ОК, започвай... оооох, толкова е... СВЪРШИ ЛИ ВЕЧЕ ?!?
117. ти изобщо виждаш ли някога първичен инстинкт
118. свършиха ми презервативите, аре да си сложа един чорап?
119. стига си се въртяла, ше ми разлееш бирата
120. аз не ти ли казах от какво са тия ранички и сърбежите?
121. кво танцуваш в момента? Стига с тия кючеци
122. (рецитиране на 10-те божи заповеди) .
123. май се посрах на леглото ти
124. разбира се, че не те обичам
125. ше ти го кажа ясно: д-ъ-х н-а м-е-н-т-а
1
Прабългарската история... Завета на Кубрат...
Фанагория 659 година.
Столицата на прабългарите кипеше от приготовления. Великия хан Кубрат щеше да издадава официално своя «Завет към синовете» All Rights Reserved (Ол райтс ризървд – тъй да са каже). За тая цел в Фанагория бяха дошли журналисти от Византия с наскоро изобретения компютър с каменни перфокарти – служеше им да си водят записките. Също така индианци от Северна Америка (на тях по-късно конкистадорите им затвориха бизнеса, при това вандалски) и затова не останаха писмени свидетелства. Също така имаше представители на шоу-бизнеса от Африка, но тях впоследствие ги изядоха съплеменници. Имаше някви журналисти хуни, които казваха, че всичко ще запомнят понеже не можеха да пишат и арабски хронисти, които нищо не записаха понеже бяха с харемите си.
Между другото трябва да кажем няколко думи за главните герои в завета, който готвеше Кубрат.
Хан Кубрат беше нещо като смесица от Тодор Живков, Никита Хручшов, Наполеон, Арнолд Шварценегер, габровец, Юлий Цезар, Батман, Спайдърмен и Леонсио от «Робинята Изаура». Толкоз беше велик, умен и талантлив. Баща му бил умен и го пратил да следва във Византия на държавна стипендия. Там той успял да отклони държавни византийски пари и след туй да ги използва за създаването на държавата си. С това влезе по-късно в Книгата на Гинес с рекорда си «Прецакване на византиец» - никой не можа да повтори номера му. Беше се сдушил с бъдещия византийски император Ираклий, с който се бяха запознали след пиян купон в Константинополски рок клуб. Докато следваше изобрети ракията и заради нея византийския император много го ценеше. Бая тарикат трябваше да си, че да се сприятелиш с византиец по онова време, а пък с императора да не говорим. Във Византия Кубрат се научи на всички държавни тарикатлъци. Как да вдигнеш данъците без да предизвикаш народен бунт, как да продаваш на чукчите хладилници (макар още никой да не знаеше какво е това), как да наложиш акциз на ракията без държавен монопол, как да продаваш на негри византийски лосион против изгаряне, как да говориш истината повече от 2 минути (за византиец това беше свръхизкуство), как да продадеш нещо на еврей за повече от 2 лева, как да накараш циганин да работи. За усвояването на последното умение Кубрат получи докторска степен. След като получи така всички свои умения, император Ираклий го постави пред изпит да изнасили шампионката на Китайската империя по кунг фу, която между другото не беше против. След като извърши това благородно дело, императора го благослови и изпрати. Кубрат си дигна дисагите и тръгна по тайгите да дири прабългарските племена. След като ги намери обеща им ГОЛЯМ КЕЛЕПИР и безплатни пари и поради природната гениалност на прабългарите, те не мислиха дълго и се съгласиха да ги води. И тъй Кубрат основа Велика България, което официално бе прието за основаването на Европейския Съюз (ЕС). След това Кубрат получи Нобелова награда за това, че накара българските племена да мислят еднакво и да имат единно мнение, макар учените от БАН да го обвиняваха в зомбиране на нацията и след научното им изследване, което доказа, че дори 5-ма българи като се съберат не могат да бъдат единни. Също Кубрат забрани футбола и най-вече отборите на ЦСКА и Левски, който предизвикваха безредици и омраза сред оногундурите и кутригурите, освен това замърсяваха с шлюпки от семки Фанагория. След като хазарите чуха какво е направил Кубрат с китайската шампионка си сложиха нагъзници и тържествено обявиха, че никога няма да нападат България поне докато Кубрат е жив. Поради тези причини учените от БАН смятат, че вероятно ако е имало хазарски нападения над Велика България те са били от хазарските с*кс малцинства. И тъй Кубрат мъдро управляваше ЕС тоест Велика България, въртеше търговийка с Византия, като поради дружбата с Ираклий византийските търговци лъжеха българите като им продаваха примерно 1 кг олио с разлика не повече от 300 грама на килограм по-малко. Това беше голям политически успех и престиж на Кубрат. До тогава беше нечувано византиец да лъже тъй малко, дори Римският папа прати хвалебствено писмо до Кубрат. След като чуха за това евреите обявиха, че са българи, понеже и те не можеха да съперничат с византийския тарикатлък. За допълнително скрепяване на племенната нация, Кубрат за една нощ влезе в юртите (палатките) на най-с*ксапилните и едрогърди прабългарки от 5-те български племена, носителки на титлите «Мис Оногондурка» (и така нататък) и те му родиха 5 сина. Учени от БАН доказаха, че Кубрат е имал синове и от китайската шампионка по кунг фу, един от които е народния герой Хон Гил Дон, а останалите са прародители на Брус Ли и Джеки Чан. Синовете на Кубрат растяха мъдри, умни, силни, красиви и справедливи като византийски цигани от еврейски произход.
Време е и за няколко думи за синовете на Кубрат.
Големият син Баян ходеше като мечка и сумтеше като прасе. Бая тъп беше ама много силен и последователен. Изпълняваше всички думи на дъртия Кубрат, е с малки изключения. Имаше познания по география – смяташе, че хазарите са роднини на баба Яга, понеже баща му от малък говореше за тях и все гадни работи и бая страшни.
Втория син Котраг беше типичен селски тарикат и пазарен Бай Ганьо. Не случайно по-късно на Волжска България так добре и вървеше търговията. От малък без да знае Кубрат малкия Котрагчо беше завъртял бизнес на пазара в Фанагория, така, че като стана на 20 години вече имаше 50 сергии и 8 големи Универсални палатки и всичко това от нулата. Продаваше най-различни работи, добре вървяха дъвките «Турбокон» с картинки на коне които сам рисуваше от малък. Продаваше китайски каруци, които обаче бързо се чупеха. Поради тая причина Кубрат наложи вето за конете, които Котраг почна да внася от Китай и забрани търговията с тях. Китайските коне бяха малки, жълти, мършави и умираха насред пътя. Но този неуспех не отчая Котрагчо.
Той пръв в Българската история завъртя бизнеса с мускали и розово масло, учените от БАН доказаха, че е прародител на Бай Ганьо. Много екзотичен беше с*ксшопа му където за пръв път представи на света презерватив от бамбукови листа и афродизиак от доматено пюре и конска пача. Накрая така задобря, че продаде и пръчките на Кубрат за завета, но за това по надолу.
Третият син Аспарух беше екшън герой и културист. Пиеше византийски протеин от соя макар, че беше отврат на вкус. Май беше христианин ама имаше собствени разбирания и говореше, че Рая бил някъде между Черно море и Дунав. Беше също така шампион на Фанагория по канадска борба и баща му възлагаше на него големи надежди. Хората разказваха, че в една битка с хазарите след като преял с соев протеин така пръднал, че паднали 500 хазари за 1 секунда. По тая причина го обявиха за народен герой и изобретател на газовото оръжие, но при една среща с масмедийте случайно така бе пръднал, че после не останало кой да напише това и затова не се знаеше. Имаше спречквания с Котраг понеже оня тарикат като заспал един ден Аспарухчо го сложил в кашон, опаковал кашона и го занесъл на пазара. Там се опитал да го продаде на византийски търговци като «супероръжието» с което Византия да победи шибаните араби. И поради тея причини беше бая популярен сред народа. Освен това обичаше и иогурт, който после патентова като кисело мляко. След като заплашил бактерийте от вида «Лактарикус булгарикус» с газово отравяне, те се съгласили да живеят само в района на Стара Планина. След това ги продаваше стабилно на французите от област Данон и на японски самураи срещу закалени катани (японски мечове) и телевизори Сони, но това е друга история.
Четвъртия син Кубер беше малко чалнат и си падаше грандоман. Смяташе, че дядо му е Александър Македонски и затуй като умря дъртия си вдигна дисагите и отиде към Македония. Абе беше си типичен шоп – изобрети Шопската салата, те по принцип синовете на Кубрат си падаха изобретатели. Някои му викаха Кувер понеже си падаше по аварски ку*ви.
Петият син Алцек и той си падаше главозамаян. Когато бе на 15 батко му Котраг беше реши да заработи на него и го заведе при една шаманка, която Котраг се опитваше да продюсира в Фанагория. Там тя му гледа на кумис и му предсказа, че ще стане Цезар. Тя всъщност каза Дуло ша стане Цезар, ама нали си беше глупава врачка. Алцекчо така се шашна, че и даде всичките си византийски драхми, прабългарски левове и индиански долари. Освен това подари на брат си любимия си кон от порода «Порше», който Кубрат му бе подарил. Котрагчо потриваше доволно мазните си ръчички, а Алцек след като гледа няколко филма за Римската империя в Народния театър във Фанагория съвсем се главозамая от мечти. Почна да работи като гастърбайтар във Фанагория, стана снабдител на баклава за Котраг, сдуши се с някви византийски градинари и продаваше евтина соя на Аспарух. Всичко това за да заработи кинти за пътуване до Италия. Почна да носи доспехи от Долче и Габана, през 661 година отиде на ескурзия в Милано като се върна с много бутикови стоки, които бе купил на разпродажба: римски саби, кожени садо-мазо дрешки, венци от тенекия, свещени гъски от породата на тия дето спасили Рим и все такива култови неща. Като видя редките стоки Котраг много му завидя, предложи му място на вицепрезидент в сергийната си корпорация и му подари любимите си цървули. Като умря Кубрат Алцек плю на всичко вдигна си парцалите, взе племето си и отиде в Италия при лангобардите. Обаче се оказа, че врачката малко се объркала и Цезар стана племенника му Тервел – пък и то далеч от Рим. Котраг обикновено не даваше гаранция на стоката си.
И тъй дуйде големия ден и Кубрат събра синовете в оперната зала на Двореца си в Фанагория. Индианските журналисти бяха насядали и ядаха пуканки и пиеха конска кола. Византийските гледаха лукаво и се чудеха какво да откраднат ако им падне, ако не да вземат на муфта. Кубрат изръмжа:
«Баяне говедо такова ила тука».
Батбаян излезе наперен, погледна с насмешка по-малките си братя и тихо им каза: «Видяхте ли бе дришльовци».
Котраг между другото се опитваше да продаде на византийците рекламните права за хроникиране на събитието. Кубер се възмути и му викна:
« Ке ти дарим е’днааа».
Кубрат се поуригна и замери с парче баклава Котраг, който се успокои временно. След това каза:
«Дайте ми едно копие».
Оказа се, че няма. Тук услужливия Котраг предложи да му продаде едно. Кубрат изръмжа:
« Ти си игати циганина, кой е башта ти бе башибозук такъв».
Наложи се Кубрат да купи копия от сина си. Тук византийските папараци отбелязаха, че това е първия път в историята когато се споменава думата «циганин». Това даде основания да смятат циганите за българи и 10 века по-късно ООН да нареди България да даде политическо убежище на циганите. Кубрат взе копието и го даде на Батбаян.
«На, я сега го счупи».
Като чу това Аспарух излезе напред, скъса си ризата и каза:
« Шшш тате аз съм най-як дай на мене».
Баян го изгледа кръвнишки ала Кубрат не му даде. След туй Алцек излезе и каза:
«Аз като бъдещ Римски император на мен се пада тая чест».
Кубрат хвана един чироз и го замери. Котраг се реши и викна:
«Ааа шшш аз съм спонсора на туй предприятие и затуй аз трябва да строша сопата иначе ще изтегля инвестицийте си».
Кубрат не издържа хвана един буркан с прабългарска лютеница и подгони Котраг.
«Койта й учил да пикайш бе маскара»
- ревеше Кубрат и накрая разби буркана в главата на Котраг, който беше повече зает с финансовите загуби от разбития буркан, отколкото с цицината на главата си голяма като цицка на негърка.
Като се успокоиха всички, Баян хвана сопата сиреч копието и го строши. Залата избухна в аплодименти, само няколко византиеца освиркваха. След като Баян даде интервю на арабските летописци шоуто продължи.
«А сига взими тоя сноп от прабългарски тояги, будала такъв» - изрева Кубрат и взе сноп от копия. Като застана така с тях накара да го фотографират византийските художници за да запечатлят момента. Около 5 часа им трябваше за да нарисуват картината с престижни бои на Кодак при което част от гостите се попикаха, а други захъркаха.
« А сега счупи го» - ревна Кубрат.
Всичките 594 гости в залата затаиха дъх. Баян хвана снопа, изръмжа като мечка–стръвница, напъна се, пръдна при което Аспарух извика «давай брат ми» и счупи снопа от сопи.
Кубрат си глътна езика, Аспарух почна да цъка и да си проверява бицепсите, Котраг обяви фалит, Алцек изпсува: «мама ти римска…за папата няма да говоря», а останалите гости не знаеха какво и да мислят.
След като стоя като ударен от гръм 10 минути Кубрат викна:
«Баяне ти си егати простака…» - и млъкна затревожен и замислен за бъдещето на страната си.
Продължение следва.
42
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.
4
125 забранени фрази, които не трябва да споменавате на партньора си докато сте "вътре" или той е "във вас"
1) вътре ли е вече?
2) и това ли беше всичко?
3) ти кво ? еб*ваш ли се с мен?.
4) (звъни телефона) ало? Ааа, нищо, а ти?
5) а стига бе, трябва ли да плащам сега?
6) да ти се обаждам ли утре?
7) ооох, мамо, мамо, мамоооо!
8) ооох, тате, тате, татееее!
9) обаче на тъмно изглеждаш по добре.
10) aaaa, това определено беше по готино, отколкото с бившето ми гадже
11) сори. Помислих си, че влиза в другата дупка
12) моля те, не казвай на мъжа/жена ми
13) имаш същия сутиен като майка ми
14) пфууу, тва е гадно... много мърда
15) ще свършваш ли вече? Трябва да ходя на родителска среща
16) надявам се не очакваш повишение за свършената работа
17) смятам, че заслужаваш повишение
18) боооооже, ама само това ли можеш? аре, че ме заболя гърбът от мисионерска.
19) не ти ли казах, че имам херпес?
20) след това, мисля, че трябва да се оженим
21) побързай де, след малко почва мачът
22) гладен(на) съм
23) жаден(на) съм
24) бзззззззз.
25) ти кво? Опитваш се да бъдеш забавен(на) ли ?
26) ше ме закараш ли до нас после?
27) ихааа, тия истински ли са?
28) между другото, искам да ти кажа, че се разделяме
29) тази миризма от теб ли е?
30) никога преди ли не си правил(а) това?
31) охааа, никога не съм виждал такива (след което разтваряш широко ръце)
32) знаеш ли кво правят богомолките след с*кс?
33) толкова много приличаш на сестра (брат) си
34) ама майка ти е много сладка
35) как се казваше?
36) на сутринта тук ли искаш да ме видиш пак?
37) още веднъж ли? Аз едва не заспах първия път...
38) ама ти тъкмо започна?!?
39) еб*ти, ти си добра почти колкото 9 годишно момиченце бе. трябваше да ми кажеш по рано
40) не пипай там!!!
41) искаш ли да си поръчаме пица?
42) мисля, че татко подслушва зад вратата
43) усмихни се за скритата камера, бейби
44) свали тоя шибан шлифер от делфинчето
45) махни си ръцете от там
46) а бе, мисля, че презервативът се скъса преди около 10на минутки
47) така си и знаех, сутиенът ти е с подплънки
48) прикривайте ме момчета, влизам
49) влизай! влизай! влизай!
50) по вражеския окоп, огъъъъън!
51) божкееее, ама тва много късо бе?!?
52) задръж за малко, само да сменя ТВ програмата...
53) а бе кво мирише на риба?
54) става ли ако мама (и/или) тате се включат и те?
55) най добрият ти приятел се справя по добре, пич
56) надявам се нямаш нищо против, че не си събух чорапите (шушоните, наполеонките,
клина, кюлотките)
57) побързай де, двигателят на колата е запален и само харчим бензин
58) замъгляваш ми огледалото за обратно виждане
59) ше ми дадеш ли назаем 5 кинта?
60) чу ли това? Къв беше тоя звук?
61) спри да мучиш, много е тъпо
62) млъквай, кучко ! (по лошо е ако жената го каже)
63) знаеш ли, че не си чак толкова привлекателен(на)
64) извинявай, не те чух
65) кво? И аз те обичам, ама нека се концентрирам малко повече сега
66) спри да ме прекъсваш, мамка му
67) трябва да се изсера
68) дали изключих ютията?
69) дъхът на устата ти ме плаши
70) (започне да си тананика нещо на Slipknot).
71) може ли да се обадя по телефона? Както и да е, продължавай де
72) няма нищо, миличък, ще си представям, че ти е по голям
73) боже, как ми се иска да си истинска жена
74) кога ше си обръснеш краката най накрая?
75) между другото, като идвах насам, мисля, че прегазих кучето ти
76) оооох, спаскеее, спаскееее, т.е. донкеее, мамка му
77) кърмата ти е същата като на мама
78) уф, че си косматаааа
79) постоянното ти омекване ме довърши...
80) става ли ако повече никога не се виждаме?
81) май забравих да ти кажа, че си хванал(а) тения от котката ми
82) не ми прави такива физиономии, дракула не е сред живите
83) изведнъж ме заболя главата
84) офффф, много си отегчителен(на).
85) харесват ми цицоранките ти.
86) лапай бахура, кучко.
87) колко пари имах да ти връщам?
88) как може и двамата да имаме х*йове?!?
89) как ше си отгоре? Толкова си дебел, че ше ме изшкембиш
90) гъзъ ти много космат ма (тва го казва мъжът).
91) използвай си средния пръст, по голям е
92) е трябва ли всичките ти роднини да ни гледат ?
93) ще опитаме пак малко по късно, когато и ти ще ме задоволиш
94) разкарай се, сам(а) ще си го направя
95) ще подържиш ли този хамбургер за малко
96) мека си като офцъ. Отвън и отвътре
97) ама да знаеш, че го правя, само щото съм пиян(а)
98) мама ме научи на това
99) колко сладко... да имаш толкова много косъмченца по цицките...
100) тъпа пу*ка!!! че моите ц*ци са по големи от твоите, ма
101) трябва ли да питам защо пичката ти кърви?
102) тва ми домашното плъхче, викам му Ваньо
103) ако ти не можеш да довършиш започнатото, ше си намеря друг(а) за това
104) такова еб*не не съм имала, откакто спрях с ку*валъка
105) преди бях жена
106) искаш ли да си сваля стъкленото око?
107) НЕ, не обичам интелекта ти. Просто няма как да го изчукам
108) мога ли да кажа, на гаджето си за това, което правим?
109) почвам да изтрезнявам, а ти да ме стряскаш все повече...
110) ама ти сериозно ли искаше да си сложа презерватив?
111) не си по добър от моя брат
112) ощеееееее!!
113) запари ми на дупкатаааа!!!
114) не бе, просто искам да видя колко пръста ще се поберат вътре
115) побързай де, закъснявам за лекции
116) ОК, започвай... оооох, толкова е... СВЪРШИ ЛИ ВЕЧЕ ?!?
117) ти изобщо виждаш ли някога първичен инстинкт
118) свършиха ми презервативите, аре да си сложа един чорап?
119) стига си се въртяла, ше ми разлееш бирата
120) аз не ти ли казах от какво са тия ранички и сърбежите?
121) кво танцуваш в момента? Стига с тия кючеци
122) (рецитиране на 10те божи заповеди) .
123) май се посрах на леглото ти
124) разбира се, че не те обичам
125) ше ти го кажа ясно: д ъ х на м е н т а
5
Иванчо имал за домашно да научи пет изречения.
Първо попитал майка си:
- Мамо, кажи едно изречение.
- Не стига, че ти пера керливите гащи, че и изречение искаш да ти казвам!
Иванчо го записал.
Отишъл при баща си и го пита:
- Тате кажи ми едно изречение.
- Ся си чета вестника.
Иванчо го записал.
Видял кака си и я питал:
- Како, кажи ми едно изречение.
- Тихо, че си говоря с гаджето.
Иванчо го записал.
Минал покрай железарията и чул:
- Винтчета, болтчета, гайки, винтчета, болтчета, гайки.
Иванчо го записал.
Иванчо чул по радиото:
- Тарзан по бели гащи, Тарзан по бели гащи.
Записал го.
На другия ден отишъл на училище и госпожата го попитала:
- Иванчо кажи ми изреченията.
- Не стига, че ти пера керливите гащи, че и изречение искаш да ти казвам.
- Иване кажи изреченията!
- Ся си чета вестника.
- Искаш ли при директорката?
- Тихо, че си говоря с гаджето.
- Иване, какво имаш в тая глава?
- Винтчета, болтчета, гайки, винтчета, болтчета, гайки.
- Кой ти каза тези простотии?
- Тарзан по бели гащи, Тарзан по бели гащи.
73
Към четири сутринта, след бурни танци и коктейли, от дискотеката "Смоко" си тръгнал 14 годишният тинейджър Генади. Въпреки усилията си да пази тишина събудил родителите си. Майка му само прехапала устни и кротко заплакала. Баща му обаче бил бесен:
- За наказание, че се прибираш в това състояние, сутринта те събуждам и отиваме да копаем лозето!!!
- Тате, аз лозе няма да копая! - отсякъл Генади и тръшнал вратата на стаята си.
Обаче баща му бил неумолим. Точно два часа след като бил легнал синът му, го събудил с викове. Докато впрягал каруцата, младият хайлазин едвам изпълзял от кревата. Облякъл си дънките, коженото яке и отишъл до каруцата:
- Ти да не си тръгнал пак към "Смоко", бе, мискинин!
- Тате, аз лозе няма да копая! - сърдито повторил Генади.
Баща му, без повече да говори, му отпрал два яки шамара, хванал го за якето и го хвърлил в каруцата. По едно време по пътя, бащата забелязал, че в каруцата има само една мотика:
- Генчо, защо мотиката е само една?!!
- Тате, аз лозе... - но не могъл да се изкаже, защото баща му отново замахнал с грамадното си ръчище.
- Сега за назидание, ще отидеш пеш до селото и ще донесеш на лозето най-голямата мотика. Тая, дето като я вдигнеш, пази сянка!
Затътрил се бавно Генади към селото и тъкмо стигнал до в къщи, когато чул някакво странно пъшкане. Приближил се до отворения прозорец, надникнал и видял майка си с запретнат комбинезон, а съседът, бай Цеко се поклащал ритмично зад нея. Когато приключили, майка му се обърнала и рекла:
- Цеко, много ми беше хубаво! Какво искаш да направя за тебе?
- Значи, аз отивам сега на лозето, донеси ми обяд.
- Не мога, мъжът ми и детето са там, ще ме видят.
- Няма страшно, ще издебна мъжът ти, когато отиде на другия край на лозето, ще вържа едно бяло парцалче на сливата и ти ще дойдеш.
След като станал свидетел на тази срамна сцена, Генади взел мотиката и тръгнал към лозето. Тъкмо да се обади на баща си че е дошъл, когато видял храстите да се клатят. Надникнал и що да види! Баща му правел с магарицата това, което майка му с комшията... Тихо се дръпнал, да не го усети баща му и видял, че от селото приближава бай Цеко. Отишъл при него:
- Бай Цеко, тате е научил какво правите с мама. Ако го видиш да идва към теб със секирата бягай, че иначе...
Тръгнал обратно към баща си, като вдигал колкото може шум. Излязъл баща му из храстите и Генади му казал:
- Тате, срещнах комшията по пътя и те моли да идеш със секирата да му помогнеш за един дънер.
Тръгнал баща му, а той се качил на сливата и вързал едно бяло парцалче. След малко дошла майка му с една бохча. Като не видяла никой освен сина си и го попитала:
- Къде е баща ти?
- Мамо, тате разбра за тебе и бай Цеко, и тръгна да го гони с брадвата. И ти бягай, че него може и да не го настигне, ама тебе със сигурност...
Хукнала майка му обратно към селото. След малко се върнал баща му и учудено казал:
- А бе, к'во му стана на тоя Цеко? Щом ме видя с брадвата и хукна да бяга, до сега съм го гонил. Каква е тая храна?
- Мама я донесе. Каза че ти е за последно, защото е разбрала за оная работа с магарето и тръгна да разправя по селото. Бързо я настигни, преди да те е направила за резил.
Бащата хукнал, както си държал брадвата. Генади развил бохчата, легнал под сливата и казал:
- ТАТЕЕЕ, аз на тебе казах ли ти, че лозе няма да копая...
12