мамо+какво+правят+тая+кака+и+тоя+батко

Директор пътувал със секретарката си. По пътя им се повредила колата. Директорът си мисли:
- Аз сега, като директор, мога да извикам пътна помощ и набързо да ми оправят колата. Но като мъж трябва да се покажа пред секретарката колко съм добър и сам да си оправя повредата.
Слязъл той и легнал под колата да я поправя. Секретарката седи и си мисли:
- Аз, като жена, мога да му гледам сеира на тоя, но като негова секретарка трябва да отида и да му помогна.
И тя слязла и легнала под колата при шефа си. След 2 часа наблизо минава полицай. И той си мисли:
- Сега, аз като един обикновен гражданин, не ме интересува какво правят тия двамата. Но като полицай съм длъжен да им кажа, че още преди един час им откраднаха колата…

Добавен преди 8 години Харесвам този виц!

АКО ИМАШ BMW E36:
1. Знаеш точно какви части ще поръчаш със следващата заплата.
2. М43 — това не е мотор, а резба.
3. Всичко до 1.6 е велосипед.
4. 1.6 малолитражка. Трябва 3.0 л.
5. Антифриза все някъде изчезва.
6. Чакаш кога най-накрая ще издъхне твоя М43, за да сложиш М50.
7. Дърпаш се на светофара с всички и ги демотивираш с надпис от 316.
8. Из цялата ти къща са разхвърляни части от БМВ и от тях най-вероятно може да се сглоби още едно БМВ.
9. Да се поръчват части по VIN номер няма никакъв смисъл.
10. Можеше вече да си си купил е90, но на кой му е притрябвала тая е90-ка.
11. Литър масло на 1000км - в нормата.
12. Купуваш части втора ръка с големи отстъпки за количество.
13. Изпреварваш потока от външната страна. С вратите напред.
14. Трета скорост = автомат. Първа скорост въобще не ти трябва.
15. Като видиш друго е36 на пътя, забравяш всичко и се втурваш да го догонваш.
16. Имаш ключ 32.
17. Приятелката ти може да различи Е36 от Е34.
18. Сваляш километража за по-малко от минута.
19. Когато те питат къде работиш, много се изненадват, че не е в сервиз.
20. Всъщност ти си майстор по ходова част, елтехник, ключар, диагностик, заварчик, бояджия и то по-добър от тия които работят по сервизите.
21. Парното или не работи или прави на сауна.
22. Приятелите ти повтарят - изхвърли го тоя варел.
23. А ти след такива изказвания наливаш още кинти в колата.
24. Когато нещо спре да тропа, ти нервно търсиш какво е изпаднало от колата.
25. В разговорите ти често се повтарят думите "менте" и "ОЕМ."
26. Пускаш теми във форума "не върви след 180."
27. Купуваш оригинални, болтове, гайки, бутала.
28. Чакаш части с месеци.
29. Безпогрешно определяш на око размера на гайките.
30. За теб снегът е = веселба.
31. Разходите за ремонти по колата е превишил стойността и над 3 пъти.
32. В магазина за части те знаят по физиономия, знаят името и фамилията ти. Ако не се появиш повечето от седмица се притесняват.
33. В колата нищо не се чупи, всичко се е счупило преди 15 години.
34. Всеки малък ремонт преминава в разглобяване на половината кола, понеже "така и така съм разглобил, дай да сменя и останалото."
35. Постоянно караш полуразглобена кола - виж 34.
36. Скорост и мощност никога не стигат.
37. За теб няма нито един детайл, който не можеш да поправиш сам или да кажеш "това е прекалено сложно."
38. Твоята приятелка знае, че трябва да дърпа ръчката НАГОРЕ, за да регулира облегалката на седалката, понеже няколко пъти е пропадала заедно със седалката надолу.

Добавен преди 8 години Харесвам този виц!

Приятелката ми се учи да шофира...

Любимата изкара книжка, тъкмо когато се взехме. Такова каране не бях виждал – явно свидетелството е било издадено от инструктор, членуващ в съюза на слепите. Купихме си втора кола, че да не припарва до моята. Форд Сиера хечбек, едно и шест бензин, 85-та година. Страшен ръняк – изгнила отвсякъде, изтърбушен салон, за да дадеш на задна, трябва да включиш парното. Гумите – галоши, моторът хрипти като туберкулозно болен, форсираш ли го, се отваря багажника. За да завиеш наляво, първо трябва да навиеш волана половин оборот в дясно, искаш ли да поемеш надясно – пускаш задължително чистачките, инак не ще. Единият фар свети навътре към купето, другият в Космоса. Моята жена се влюби в първата си кола. Била страхотна: червена (всъщност ръждясала), спортна (защото е грохнала), миришеща на състезателно гориво (предният собственик се е опитал да я изгори)... С бъдещата ми годеница и таралежът Тихомир сядаме вътре за първо кръгче (тапицерията смърди на умрели койоти). Не ще да запали – вдигам капака. Ами тоя акумулатор е от кръщенето на баба ми. Имам един резервен в мазата. Слагам го – стойката му е счупена, но с една дъска и малко тел някак го заклещвам на положение. Втори опит – стартерът вие като магаре, раждащо носорогче. Коляновият вал превърта, а отзад излиза гъст чернобилски дим. Потегляме с грохот на бетонопробивна машина. Прави ми впечатление, че когато пуска касетофона или отваря прозореца, жената натиска съединителя. Така я били учили – винаги съединител. Откривам, че в жабката са свили гнездо стадо гарвани, а някъде отзад върлуват лисици. Радиото хваща само чалга станции, но нищо – пак се забавляваме. Леко ускорение – викам нажената да изпробва спирачките. Натиска ги с все сили. Браво, при скорост от 40 км/ч спирачният път е половин километър. Тръгваме по черно, та да не убием някого. Автомобилът трещи ужасно: губим задна лява врата, птиците отлитат, яйцата им се излюпват, лисиците търсят коланите на задните седалки. През запалката потича антифриз, а предният амортисьор се е показал сред чистачките (които работят само при дръпната ръчна). Стигаме рекичката. Колата угасва с тътена на малка водородна бомба. Взел съм ракия, два големи селски домата и сол. Тримата пием и си приказваме. Лъжа любимата, че в ония храсти съм намерил много интересна костенурка. Тя идва заинтригувана, знаейки, че няма никаква костенурка – върша си съвестно мъжката работа. Смрачава се. Тая барака изобщо не ще да запали. Наклаждам огън и убивам една умряла риба. Разглобявам седалките и ги слагам на топло. Вечеряме. Какво му трябва на човек – момиче с което се обичате, един верен приятел, ракия и цигари. Говорим до късно (Приятелят се нацепва като глиган и го скривам в жабката при пиленцата, за да не тръгне на пияна глава да търси любов, па и да не го изяде някой звяр). С жената търсим костенурката за последно. Заспиваме пред огнището завити с едно мухлясало одеяло. На сутринта Сиерата пак не ще да тръгне. Любимата предполага, че водната помпа не подава искра в накладките. Трябва да бутам до село – добре че има лек наклон надолу. Сега разбирам защо Форд първи са инсталирали отопление на задното стъкло – през зимата да не им мръзнат ръцете на тия, дето бутат. Жената стана отличен шофьор – тежък десен крак, добре разпънат среден пръст, използване на богат залеж от свирепи клетви...

Добавен преди 8 години Харесвам този виц!

На разбит съветски път поради внезапен трап на платното верижно катастрофират волга, зазка и лада. Точно в тоя ред! Излязъл от ладата арменец - златар, погледнал спитлената предница и се завайкал:
- Ай, ай! Какво направих! Цял месец работих за тая кола и я съсипах за една секунда!
След него от трапа, изкалян и натъртен се показал грузинец - цветар, погледнал разбитата машина в ямата и заръкомахал:
- Вах! Какво направих! Цяла седмица работих за тая волга и сега за секунда я поломих!
Накрая от сгънатата на акордеон зазка се измъкнал руснак - учител, наместил спуканото стъкло на очилцата си и заплакал:
- Ой, мъка, мъка! Цял живот работих като вол за тая колица, а за секунда я изгубих!
Грузинецът го погледнал съчувствено и попитал:
- Уважаеми, а защо толкова скъпа кола си си купил?

Добавен преди 8 години Харесвам този виц!

Един мъж спорил с три жени. Той бил прав, но те отказвали да приемат това. Отказвали, защото били жени и защото, докато течал спора, неусетно си били изравнили мензисите. Тогава мъжът им казал:
- Какво трябва да се случи, за да се съгласите с мен? Кажете ми, какво ще ви накара да се откажете от това, на което така погрешно и упорито държите?
- Ти пък за какъв се мислиш? - подхванали трите една през друга.
- Да не би Бог да ти е прошепнал истината, че ти да си правият, а ние кривите?
- И все пак какво трябва да се случи, за да отстъпите?
- Ами какво... хаха, ако сега Бог, в тоя момент, сътвори светкавица, която да прониже ясното небе над нас и се чуе гръмотевица, ще се съгласим с теб.
И точно тогава светкавица разцепила синьото небе и мощен гръм разтресъл околността.
- Пфу, това е случайно, ако си мислиш, че ще се вържем на това, няма да стане. Не може ние току-така да приемем, че причина за тая светкавица е Бог.
В този момент небето просто се разтворило. Изникнал вездесъщият образ на Господа и с дрезгав глас се стоварил на земята:
- Той е прааав! Вие, жените грешитееее!
- Оооооо, ама вие за какви се мислите? Все пак сте само двама, а ние сме три! Айде да не се разправяме вече...

Добавен преди 8 години Харесвам този виц!

Живял някога един мъж. Жена му била абсолютна скочубра, керкенез и шаврантия и куха в главата, кат казан. Един ден на нашият човек тотално му изтрещяла инсталацията, щото да не е лесно да се живее с такова чудовище и отишъл право при съдията:
- Г-н, съдия, искам да се резведа! Не мога повече да спя с тая жена!
- Айде ся претенции... Целият град може да спи, той не могъл! - казал съдията и го изпратил да си ходи по живо, по здраво с един шут, щот зарад него не могъл да отиде на солариум.
Прибрал се човека в къщи-гледа жената я няма, само една бележка закована с пирон на хладилника:
- „Хванах гората с комшията. Не ме търси повече!”
Гледа нашия и не вярва на очите си. Гледа и пак не вярва. А-ха да каже нещо и пада долу на земята. Тамън се свести, погледне пак бележката и аре пак долу. Нокаут. И така 17 пъти. Ма тва от радост и вълнения де.
- Разгеле! Най-после ми се разкара от главата, дее*а твойто мама неграмотно дее*а! - успял да каже мъжа, щото накрая се успокоил вече и останал сам да се грижи за дъщеря си, ама първо отишъл в кръчмата да се направи на паве. От щастие нали. Скоро, е те тоя същия будала се оженил повторно. Да го питаш защо - и той не знае. Мани това, ми новата му жена била баш като първата. Ма, поне била красива. Е, красива, красива... Кат Мик Джагър красива. Освен това тя домъкнала със себе си и двете си дъщери, които си били лика прилика кат две капки мастика. В смисъл били близначки. С 2 години разлика. Едната се казвала Белолебедка, понеже имала лебедова шия. В смисъл толкова крива, не толкова дълга, а другата дъщеря се казвала Червеновинопийка. Още от първият ден мащехата и двете и дъщери започнали да се е*ават със заварената девойка. Криели и водката, крадели и от цигарите и и пиели от коняка. Ама нашето момиче се отворило каква е халвата и взело да си спи с бутилките. Та от там почнали да му викат Къркаляшка. Един ден царският син организирал джамбуре и поканил на него всички девойки. Сестрите на Къркаляшка много се зарадвали и веднага започнали да се приготвят. Ама коя как се облече и застане пред огледалото, то се трошело моменталически, щот толкоз „красота” нямало в целият млечен път. И така 17 пъти Къркаляша сменяла огледала докато сестрите и се приготвили за джамбурето. Накрая те яхнали метлите и заминали.
- Ай сиктир! 17 пъти ще им сменям огледалата, дее*а и грозотиите дее*а! Да ме б*ха взели и мене, ама... Уй! Поне наистина уй да било, ми то... - ревнала Къркаляшка, седнала на двора и си отворила една бутилка водка. За утеха. Ама по едно време чула някакъв шум от към лехата с домати "Тъпото мащеха пак се опитва да ми крадне от водката... Их беее, не се научи. И бележки слагах. И предупреждения писах. И табели слагах. И ток по табелите пусках. Не става..." - мислела си Къркаляшка и тръгнала по посока на стъпките като за всеки случай проверила пълнителя на АК-то си. И точно в тоя момент нещо я треснало право в главата. 12 мин. кома. Свестила се по едно време Къркаляшка и гледа няква жена облечена кат пиле стои пред нея.
- Ай стиа, бе! Бахти и яката водка...
- Не е от водката ма, патка с патка. Аз съм фафла, ъъъъъъ фауна, тва фея де. Ама нещо телепорта ми засича напоследък, щото ЧЕЗ ми отрязаха тока и ся се мъча тука с един амулет 2 to all skills. Дошла съм да те изпращам на джангъра, щото всичко орева. Бягай ся да донесеш три домата, една краставица и бутилка ракия.
- Е как домати, бе?! Не требеше ли тиква да е?
- Доматите и краставицата са да си направя шопска салата за ракията ма, овца. Паяка дигна бентлито на наказателен паркинг и трябва да "одиш" с голфа на Червената Барета. Има музика, ама няма климатик.
- Ма, виж ме как изглеждам. Не мога да отида с тези дрехи... - ревнала пак Къркаляшка, а фафлата, твааа феята де „лееекичко” я докоснала с вълшебната щанга по главата и дрехите на момичето моменталически се превърнали в рокля на „ДончУ и Драгана”. След това фантата, твааа феята де и дала и едни стъклени пантофки да обуе и и казала:
- Аре ма, пача - готова си. Само гледай да се прибереш преди 12, щото Червената Барета ще ходи на лов за вълци и ще и трябва колата, а роклята трябва да я връщам на Евг. Минч, че утре и той е на е-Бал.
Метнала се Къркаляшка на голфа и газ към купона. А там като се появила на вратата и всички барабар с продуцента, твааа принца - припаднали. Толкоз фотошоп, твааа красота не били виждали. Докато били в несвяст Къркаляшка естествено свила 5-6 телефона и 4 часовника. Къде ги скрила приказката мълчи, щото по роклята и всъщност нямало джобове... Кат се свестили хората джамбурето продължило по обичайния си начин за „Вселена Пайнер Клуб”. А принцът се влюбил в Къркаляшка от девети поглед, щото имал 10 диоптъра късогледство и после цяла вечер не я оставил да играе кючек с друг. А от толкоз гюбеци Къркаляшка съвсем забравила какво и казала феята. Изведнъж чула как часовника почнал да отброява 12, скочила и уа! Бегалеята! Докато тичала едната и пантофка паднала на стълбите. Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката, ама тя се била изпарила вече. Гледа принцът пантофката и не вярва. Пак гледа и пак не вярва.
- Е*аси мамата, ква е па тая пантофка, бе... 43-ти номер? Ама любовта кьорава. 10 диоптъра нали. След няколко дни PR-а на принца обявил, че той ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка стане по мярка. И няколко царедворци започнали да обикалят от къща на къща с пантофката кат алтави. Ама уй! И докато всички в царството чакали добрият финал станало ясно, че на финала са Челси и Арсенал, а пантофката се оказала на Дидие Дрогба...

Добавен преди 8 години Харесвам този виц!

Един мъж си купил чисто нов мерцедес и си джитка по града, когато на светофар до него спира едно Юго. Тоя от Югото сваля прозореца и го пита:
- Имаш ли в тая кола телевизор?
- Имам.
- Имаш ли навигация?
- Имам.
- А имаш ли легло?
- Е легло нямам.
Присмял се ония от Югото, казал че той има и отминал. Нашият човек сън не го лови... след специална поръчка и няколко месеца без кола и той се сдобил с легло в мерцедеса. Тръгнал по града да търси Югото и го намерил на един паркинг. Слиза, гледа прозорците замъглени отвътре. Чука, чука и след няколко минути се сваля прозореца.
- Кво чукаш бе? Какво има?
- Ахаааа, имам си и аз легло вече в мерцедесаааа!
- А бе идиот, ти затова ли ме изкара изпод душа?

Добавен преди 8 години Харесвам този виц!

История за мръсните чорапи:
Ден 1-ви: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис… така е по-добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено – няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи… нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?” Какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи нащте да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска) това пък защо?
ден 12: Родителските тела ме заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна, даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка…
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо, така ли? Аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягват района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно… а бе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат… сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха… странно вчера ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село. Тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока… такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка… не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил във болницата според лекари от натравяне, горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо… продължавам да драйфам...
ден 27: ...
ден 28: ...
ден 29: ...
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми, които стояха изправени до стената. След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме, не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас.