кафе
Момче изпраща момиче до дома й и пита:
- Може ли да дойда у вас на чаша кафе?
- Не знам, аз никога не каня момчета вкъщи на първата среща.
- ОК, а ако е последна.
1
След първата брачна нощ мъжът се събужда рано сутринта и на пръсти отива в кухнята. Там прави кафе и сандвичи, слага ги на поднос и ги носи на жена си в леглото.
- О колко мило! - казва жената.
- Видя ли как го направих, защото от утре искам ти да правиш същото, и то всяка сутрин.
3
- Слънчице, кафе искаш ли?
- Да, скъпи!
- Тогава направи и на мен едно.
1
Блондинка работи като сервитьорка. Заведението е пълно. Тя отива да вземе поръчката на двама мъже.
- Чай или кафе, господа? – пита блондинката. Първият мъж поръчва:
- За мен чай, моля. Вторият също се обажда:
- За мен също. И гледайте да е в чиста чаша! Блондинката си записва и отива да обслужи други маси. След няколко минути се завръща и носи поръчката, застава до масата и пита:
- Кой от двама ви искаше чистата чаша?
6
Мъж пийнал прилично с приятели. Те го "донесли" до вратата на дома му…
На сутринта се събужда в семейното легло, съблечен и завит. Става, влиза в кухнята и намира на масата топла закуска и кафе, както и бележка от съпругата си: "Скъпи ето 50 лв. за дневни, ако не стигнат в палтото ми в гардероба има още. Надявам се закуската и кафето да ти харесат. Целувки."
Невярващ на очите си мъжът влиза в детската и буди сина си:
- Сине кажи ми моля те какво стана снощи?
- Ами тате, прибраха те приятелите ти. Ти беше доста пийнал… Мама те заведе в стаята и като почна да те съблича ти й каза: "Махни се к*рво, аз съм женен мъж!"
9
- Келнер, какво е това, чай или кафе?
- На вкус, на какво прилича?
- На фекални води...
- Тогава значи е какао!
1
- Слънчице!
- Да, мечо?
- Ще станеш ли да направиш кафе, сладката ми?
- Разбира се, зайо!
- Благодаря ти, пиленце.
- Няма защо, златце.
- Обичам те, писе!
- И аз те обичам, пухчо!
- Чакай малко! Ти също не се сещаш как се казвам, нали?!
13
Французойката:
Ако сте поканили французойка на среща в шест часа вечерта, тя ще пристигне не в три, не в четири, а точно в шест.
Когато я поканите у вас, тя с удоволствие ще приеме поканата.
Когато види виното на масата, тя ще каже, че това е любимото и питие.
Когато сте в леглото, тя ще ви научи на неща, които не сте можели да правите.
Сутринта ще ви събуди в седем, за да не закъснявате за работа, ще ви свари кафе и ще ви го поднесе в леглото, ще ви остави визитната си картичка, ще каже, че ще бъде на ваше разположение по всяко време на денонощието и тихо ще си тръгне.
Българката:
Ако сте я поканили на среща в шест часа вечерта, тя ще дойде не в шест, не в седем, даже не в осем, а в девет и половина.
Когато я поканите у вас, тя ще попита за какво е необходимо това.
Когато влезе в квартирата ви и види на масата вино, ще попита за каква я вземате.
Когато легнете с нея в леглото, ще ви тормози до изнемога на принципа "ще ти дам - няма да ти дам".
После ще ви събуди в три часа през ноща и ще попита дали я обичате.
След това ще ви събуди в пет сутринта и ще ви попита кога ще се ожените.
После ще ви събуди в девет сутринта, когато вече безнадежно сте закъснял за работа и ще помоли за чаша кафе.
Когато и поднесете кафето в леглото, ще каже, че тук и харесва и че ще се премести тук завинаги.
0
Направили си горските животни кафене. Отишъл един ден заека и си поръчал кафе и кифла. Наложило му се да ползва тоалетна и като се върнал кафето му било изпито! Заека много се ядосал и нервно и заплашително започнал да пита: "Кой ми изпи кафето,бе?А?Кажете кой беше? "Станала мечката и казала: "Аз бях?И к'во?" И заекът уплашено й отговорил: "Ем що не изяде и кифлата?"
0
Сутрин жена сервира кафе на мъжа си в леглото. По някое време се чува як вик. Жената от кухнята пита:
- Скъпи, какво става?
- А-а-а! Изгорих се! А-а-а! Разлях кафето върху себе си! А-а-а!
- Скъпи, не викай така. Почакай малко. Сега ще ти направя още кафе!
1
Прекалено рядко се виждаме, че при среща да пием кафе.
0
- Не те разбирам, скъпа, от какво си недоволна? Всяка сутрин ти нося кафе в леглото и... ти остава само да го смелиш...
0
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
3
Ако ти сервират кафе в леглото, то значи не си в твоето легло.
0
Един си говори с приятел психиатър и го пита, какъв е критерия, че един пациент се е излекувал.
- Много прост - казва психиатъра.
- Напълваме една вана с вода и му даваме да избере - лъжичка за кафе, черпак или кофа и му казваме да изпразни ваната.
- А-а, разбирам. Оздравелият ще избере кофата, защото е с най-голяма вместимост!
- Неее! Здравият ще издърпа тапата!!
0