ей+сега+ако+ме+спре+полицай+ще+му+кажа

Върви си полицай и вижда малко момиче да прави някаква фигурка в пясъчника.
- Момиченце, какво правиш?
- Полицай.
- От какво?
- От глина, пясък и лайна.
Ченгето се разлютило:
- Ей сега ще я разваля, а на родителите ти ще кажа да те накажат!
След известно време ченгето пак минава оттам.
- А сега какво правиш?
- Пожарникар.
- От какво?
- От глина, пясък.
Ченгето (видимо радостно):
- И защо без лайна?
Момиченцето:
- Е, ако добавя лайна, пак ще се получи полицай...

Добавен преди 9 години 13

Кръчмарски лафове
“Завод за кратък и щастлив живот.” – надпис на вратата на ракиджийницата в село Розово.
“Няма градус – няма радост!” – прозаично кръчмарско мото и лаф. Т-то в радост не се произнася.
“Ако ми дадеш 100 лева назаем, ще ти бъда длъжник цял живот.” – или казано по друг начин, пари назаем само взимам.
“Който пие бира – не умира.” – надпис на стената на пловдивска кръчма.
“То даа х*й, да му го набиеш. Ма то акъл, няка как!” – възмущение от тъпотата на някой, който не блести с интелект.
“Обичам да пия – да, това не е тайна, аз съм една истинска пловдивска майна.” – признание в квартална кръчма.
“Жен-шенът расте само на две места в целия свят: на Хималаите и на моята тераса.” – известен бисер на вече покойния посетител на Водолаза Жоро Женшена.
“Той е стабиляга – магаре да го е*е, назад дава!” – този израз е легендарен. Точният му произход за съжаление е забулен в мистерия.
“Дрян без дренки, жена без ненки и мъж без пари – огън да ги гори!” – един от нашите любими лафове.
“С вино и мезета се правим на прасета!” – съюза между виното и мезето е по-здрав от всичко останало.
“Алкохолът е като солта – може и без него… нo някак си не е вкусно така…” – житейска мъдрост и много народен лаф.
“Хората живот си живеят, а на нас ни се е*ава майката от ядене и от пиене!” – популярен лаф на един наш познат и виден пловдивски сексолог.
“Тежък е лекия живот…” – източникът на този лаф е неизвестен.
“Сиромах човек и на половин п*тка се радва…” – народна и много популярна по кръчмите мъдрост.
“Голем х*й – весела къща! ” – народна мърдост.
“Най-обичам боба, леба и да е*а!” – кръчмарска сентенция, начин на живот или казано по-извисено – житейска философия.
“Една кола и една жена не ги ли опъваш постоянно – ще ти изневерят.” – най-вече голфаджийски лаф, но все пак и общочовешки.
“От съдбата си не можеш да избягаш!” – надпис над вратата на квартална кръчма.
“Шумахер почива, Валери работи!” – този култов лозунг краси един стар разнебитен пикап.
“Тичането сутрин, правилното хранене и пълният отказ от вредни навици могат да удължат вашето жалко съществуване. ” – надпис от стена на заведение.
“Някои хора пият от мъка, други – от радост, трети – от сутринта!”
“Спирачките са за страхливците!” – стикер/лаф който може да краси и вашата кола.
“Тук работят 300 коня и едно магаре…” – надпис върху трактор.
“Пиян съм, карам на автопилот!” – стикер върху Лада, все пак ние от Kry4mi.com препоръчваме да карате трезвени!
“Малък, но подъл!” – този забавен стикер красящ Пежо 206 изключително много ни зарадва.
“20 минути страх и сте си вкъщи!” – успокояващ надпис на вратата на такси.
“Моля, ако ще ядете семки, фъстъци, банани, портокали… яжте ги с обелките!” – приветлив и закачлив надпис в рейс.
“Де*ба твойта мама късотрупа!” – псувня, която обръща внимание на незавидния ръст на псувания субект.
“Единственото по-страшно нещо от руския танк е пияния му екипаж!” – руска мъдрост.
“Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват – кажи НЕ на наркотиците!” – руска мъдрост.
“Ревността винаги се ражда с любовта, но невинаги умира с нея.”
“Пием не защото искаме, а защото трябва!” – надпис на селска кръчма.
“Ти си правен с обратната страна на уя!” – към някой грозен човек.
“Много си се изсушил от ебане… ” – констатация за свалени килограми отправена към редовен посетител на кръчмата.
“Диарийна циганка да ти сере у устата!” – тук вече коментарът е излишен.
“И цялото село да сере, не мое ти напълни устата.” – или казано на разговорен български: много говориш.
“Фани ма за шпеко.” – този израз най-често се използва не като покана за греховни дейности, а като изразяване на несъгласие с дадена теза.
“Колко е дълга минутата зависи от това от коя страна на вратата на тоалетната се намираш.” – надпис на вратата на тоалетна в кръчма.
“Алкохол – решение за всеки ден!” – бисер красящ щанд в супермаркет.
“При с*кса е като при футбола – точка при гостуване е много по-ценна от три точки у дома.”
“Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава – малко по-надолу има по-подходящо място за това.” – източник: неизвестен, истина: безспорна!
“Таз като я гледам обича к*ра повече от хляба.” – коментар насочен към жена със съмнително минало и още по-съмнително бъдеще.
“П*тка, ягоди и сиренье колкото и да ги миеш, все си миришат.” – научно доказано народно наблюдение, може да се счете и като народна мъдрост.
“Не знам колко уши имам на главата си.” – еквивалентен заместител на общоизвестния израз “не знам на кой свят се намирам” (след пиянство).
“Няма време, братко, ще засмуча въздух!” – подкана към сервитьор/ка за ускорена доставка на следващото питие.
„Ръгай, Генади, ръгай! Мъжо ми е у Либия за долари!” – подкана за изневяра, отправена от похотлива жена на кръчмар-гурбетчия.
„Той е зъл като не лекуван трипер!” – описание на човек, със свадливо и избухливо пиянство.
„Че мен за какво ми е мека, да няма да сядам на нея, та да ме е страх да не ръби?” – в отбор на упрек, че ракията на някой е много силна и не е мека.
“Алкохолът в малки дози е полезен във всякакви количества!” – руска рецепта за дълголетие.
“Два съвета относно това как да спечелиш спор срещу жена:
1. Не можеш!
2. Сега и се извини!” – народна мъдрост.
“Има три начина да се направи нещо – направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.” – руска мъдрост.
“Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.” – руска мъдрост.
“Ша та напраим труден за рисуване.” – или казано на чист български, ще яде бой, в 98 % от случаите просто безобидна закана.
“Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият – към другите.”
“Защо пиеш бе, нали имаш диабет?” – въпрос към посетител на кръчма. “Аз в момента нямам.” – категоричен, кратък и ясен отговор.
“Строго се забранява мазането на г*вна по стените!” – този весел надпис може на намерите в наръчника (разбирайте ламинираната табела) за ползване на обществената тоалетна в пивница в северозападно село. Точното име на заведението и селото остава загадка, преводът на надписа и коментарът са излишни.
“Без пари е третата ракия, аз пък вече пет безплатни пия.” – из творчеството на един истински кръчмар Сашо Роман, песента “Шампион”.
“Малката ракия е просто бягане от отговорност!!!”
“Тъкмо проходиш и проговориш, и вече ти нареждат да стоиш мирен и да мълчиш.” – из размишленията на човек, живял по времето на комунизма.
“Светът ще свърши, но баламурниците в него никога!”
“Тази е такава к*рва, че ако не прави секс два дена ходи в болницата да и бият сперма венозно!”
“Кръчма е единственото място на света, където бозайникът понякога се превръща във влечуго…”
“Снощи казах някъде, че няма повече да пия, ама не мога да се сетя къде…” – сутрешни размишления на посетител в квартална кръчма.
“Да грешиш е човешко, но чувството е божествено.” – житейска синтенция.
“Най-мразя като ми кажат “аз мога да се веселя и без да пия”… Еми аз пък мога да пия без да се веселя, ама не го изтъквам!”
“Кислород за водолази.” – надпис над алкохолното меню във Водолаза.
“Когато безпаричието почука на вратата, любовта скача през терасата!” – един от нашите любими лафове.
“Жените дават повече в любовта, но на мъжете тя им струва по-скъпо!” – което си е така, така си е.
“Може да е криза, но искам да ми влиза!” – удоволствие трябва да има винаги.
“Не мога да кажа “не” на жена, която казва “да”.” – житейска мъдрост.
“Пиенето е като пазаруването – трябва да можеш да носиш…”
“За всяка силна болка има още по-силна ракия!”
“Аз не съм алкохолик по рождение… Живота ме направи такъв!”
“Когато съм на сватба и водещият каже “Нека всеки да застане до този, който е придал смисъл на живота му!” аз заставам до бармана!”
“Господ да ме убие, как ми се пие!” – един от любимите ни лафове, излишен е какъвто и да е превод.
“Детството свършва тогава, когато желание искаш да ти изпълнява Снежанка, а не Дядо Коледа.”
“По-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.” – приветлив лозунг пред шкембеджийница.
“Една чаша – добре. Две – още по-добре. На три – спри! На четвъртата вече няма спиране, ами направо до посиране…”. – лаф красящ стената на квартална кръчма.
Разговор в ловешка кръчма:
“- Шо работи сестра ти?
– Защото има нужда от пари.
– Язи не те питам оти, язи те питам шо? (б.р.: в ловешко “шо” значи “какво”.)”
“Вицовете са като секса – тайнствеността засилва удоволствието, а прекалената консумация убива апетита.” – известен лаф и житейски доказана истина.
“От нов шеф и от малко прасенце никога не знаеш каква свиня ще излезе!”
“Това, че когато отидеш в чужбина започваш да слушаш чалга не е вярно – аз и преди да замина си слушах!”
“Фаса прави паса, алкохола прави гола!” – народна футболна мъдрост.
“А ти знаеш ли защо в Норвегия и Швеция няма рапъри? Защото там няма как да израстнат на улицата!”
“Ако пиенето ти пречи на работата, зарежи работа!” – надпис в кръчмата “Тихия кът” във Велико Търново.
“По-добре цироза, отколкото склероза!” – този надпис краси стената на една квартална кръчма.
“Алкохолът убива нервните клетки – остават само спокойните!” – всепризната истина.
“Ако искаш да си пиян – пий ракия, не айрян!” – един от любимите ни лафове.
“Защо когато най-много ми се е*е, още повече ми се пие?!?” – из разсъжденията на един виден кръчмар, пожелал да запази анонимност.
“Бе не съм най-готиния пич в кръчмата, ама само аз си говоря с теб, нали?” – мъж обяснява с прост пример защо непозната жена трябва да си тръгне с него.
“Изкуство е да направиш хубава ракия… А чрез натрупаното знание през годините знаеш и как да я пиеш.”
“Ще те клатя като рецидивист решетка!” – врачански лаф, с който мъж изразява мераците си към дадена мома.
“Тоя е толкова анонимен, че даже и гугъл не го знае кой е!”
“Загинал съм за снага с боска!” – пак врачански лаф, с който мъжете показват колко важна е женската гръдна обиколка за тях.
“Бирник и гърчава булка у дома ти не требва.” – пак от Враца с любов.
“Къса пола и къса пишка колкото и да ги дърпаш по-дълги няма да станат!” – народна мъдрост.
“Ако не искаш някой да прекъсне философските ти размисли за смисъла на живота и първоизточника на битието, заключвай вратата!” надпис на вратата на тоалетната в една селска кръчма.
“Ако няма алкохол, хората ще спрат да се уважават.”
“За пиене зъби не ви трябват, така че правете каквото щете!” – надпис пред зъболекарски кабинет.
“На всеки липсва нещо: на жените – девственост. На момичетата – женственост.” – народна мъдрост.
“Спортовете се измислят от бели, развиват от негри и умират в България…” – лаф, който наш познат каза след поредната загуба на националният отбор по футбол.
“Най-обичам на село да пия от домашната на дедо.” – лаф който чухме от един наш познат.
“Колкото по-малко знаеш, толкова по спокойно спиш. А колкото повече знаеш, толкова повече пиеш.”
“Който не пие от кръчма пие от аптека.”
“В днешно време не може да имаш вяра даже и на средния си пръст!”
“Там ли бе! Там ходят само Ал Капонета!” – един вид заведението се посещава предимно от изпаднали алкохолици.
“Английският му е на ниво “мексиканец градинар”.”
“Всички ще умрем от пиене, но важното е колко ще сме изпили!” – врачански лаф.
“Чудя се да се напия ли още или вече те харесвам.” – пред тази морална дилема сме били изправени безброй пъти.
“Добрите прасенца отиват в рая, а лошите в стомасите ни.”
“Всеки човек се ражда и умира, а междувременно му досаждат.”
“Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете и да разбере какво е нещастие.”
“Домът е там, където алкохолът ми излиза най-евтино.” – лаф предложен от ни от Маргото.
“Най-големият парадокс на света е, че п*дерасите се увеличават, а в същото време не могат да се размножават!!!”
“Нищо хубаво от теб няма да излезе.” – надпис на вратата на тоалетната в квартална кръчма.
“Тялото ни се състои от повече от 70 процента течности, затова се налага непрекъснато да се пие, да се пие, да се пие… ”
“Времето е еднопосочно, няма начин да се върнеш назад, за да си допиеш.”
“Защо ли??? Защото козата си сака пръч!” – мъж обяснява на свой приятел в кръчмата защо е сигурен, че жена му му изневерява.
“Уж нова година, а пак ме гони старият махмурлук…”
“Ходенето на работа вреди сериозно на Вас и на другите около Вас.” – забавен надпис от стената на кръчма.
“Само пияниците истински знаят какво е да си трезвен!”
“Континентите се движат по-бързо от мисълта ти!”
“Изневярата крепи семейството.” – размишление казано на глас от един прелюбоделец.
“Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.” – Ч. Буковски.
“Куче и зет – наяждане нямат!” – селска поговорка.
“К*рвите са като бездомните кучета – всички им се радват, обаче никой не ги прибира вкъщи!!!” – мутренска мъдрост.
“От ялова жена и ялова коза изгода нямаш!”
“Допуснатият брак е враг на целия колектив!” – надпис на табела в комунистически завод.
“Зад всяка красива жена има мъж, но който му е писнало да я е*е.” – това като цяло е американски лаф, добил популярност и в нашите кръчми.
“Ако пиете, за да забравите, моля платете си предварително!” – надпис в кръчма.
“Да е*еш жена си е все едно да биеш вързано куче – няма тръпка!” – врачански лаф.
“Парите разваляли хората… Глупости! Ако беше така, циганите щяха да са най-хубавите хора в света.” – разсъжденията на един български бохем.
“Ако не точа ножа навън няма да мога да режа вкъщи!” – в отговор на упрек към женен мъж, че жена му е много красива, но въпреки това той ходи по бардаци.
“Веднага се връщам. Елате утре!” – надпис на входната врата на кръчма.
“В секса най-важното е да не се окажеш от грешната страна на х*й в нито един момент!” – разговор между двама пияни мъже.
“За жалост в днешно време футболът остана единствения легален начин да си купиш негър!” – разсъжденията на един кръчмонавт.
“Такива ни били дедите –
едромъдести и хубвити.
Не страдали от ишиас, лумбаго,
на всичко казвали: “Еба го!””.
Иван Вазов
“Нещеме ний Европа, нещеме ний пари, искаме ракията на старите цени!” – надпис на стената на жилищна сграда в България.
“Когато Горан Брегович свири дори алкохолиците мълчат!” – лаф на нашия читател Виктор.
“П*ниса е като рибата… Няма млада и стара риба, има само голяма и малка!”
“Ако пиеш ром в 10 сутринта това не те прави алкохолик, а пират!” – Ърл Дибъл младши.
“Пачавра леке не хваща!” – българска поговорка.
“Дошъл си – благодаря, отишъл си си – много благодаря!” – руска мъдрост.
“Когато жена казва, че няма какво да облече – това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече – това означава, че няма чисти дрехи.” – руска мъдрост.
“Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.” – руска мъдрост.
“Дори червата да ти се влачат по пътя трябва да вървиш и да казваш, че пояса ти се е развързал!” – стара българска поговорка.
“Палав съм колкото на масажист палеца!” – този лаф е доста често използван от всички, които някога са играли футбол или пък са имали доста чести контакти с един и същ масажист.
“Лекувам кръста с пръста!” – в отговор на това, че един посетител на кръчма се оплаква, че го боли кръста.
“Нащта ракия се пали по-бърже от бензина бе!” – в отговор на въпрос дали е добра ракията в Монтанска област.
“Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката си!” – Аристотел.
“Всеки проблем си има име, фамилия и адрес.” – Сталин.
“Никой не става приятел на жена, ако може да стане неин любовник.” – Оноре дьо Балзак.
“Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.” – Антон Павлович Чехов.
“На човека ще му стане по-добре тогава, когато му покажете какъв е.” – Антон Павлович Чехов.
“Удоволствие доставя само това, което не е нужно.” – Антон Павлович Чехов.
“Ако в първо действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля!” – Антон Павлович Чехов.
“Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал.” – Борис Пастернак.
“Нека имаш мир вкъщи и любов навън!” – пожелание за рожден ден на женен мъж.
“Ша та клата като гладен циганин джанка!” – лаф, с който мъж изразява мераците си към дадена жена.
“Човек може да живее без въздух 3 минути, без вода – 3 дена, без храна – 3 седмица, а без акъл – цял живот!”
“Ако мъжът подарява цветя без причина, това значи само едно – причина все пак има.” – руска мъдрост.
“Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан – омъжена е, но това нищо не значи.” – руска мъдрост.
“Приятелите са като циците. Някои са големи, други са малки. Някои са истински, други са фалшиви!” – съвременна народна мъдрост.
“Кой не пие – да мрие!” – лаф предложен ни от нашия читател Симеон.
“- От какво предпочита да е болен един пияница – паркинсон или склероза?
– Предпочита склерозата, защото по-добре да не помни какво е пил отколкото да го разлива!” – лаф предложен ни от нашия читател Денислав.
“Трябва да спрем да търсим щастието в парите, а да се концентираме върху това, в което ни бива и ни прави щастливи – почивката, секса и алкохола!” – размишления в квартална пивница.
“Тези, които твърдят, че шоколадът повдига настроението, вероятно не са опитвали домашна ракия!”
“Да спиш с к*рви и да се мислиш за “играч”, е като да се къпеш във вана и да се мислиш за водолаз!” – мутренска мъдрост.
“Ако ви сърби лявата ръка – това е на пари, ако ви сърби носа – това е на пиячка; ако са и двете – това е на пиячка на аванта.” – руска мъдрост.
“По-добре на колене пред бара, отколкото прав пред струга!”
“Куха си като пещера Магурата!” – към много тъпа жена.
“Таратор без чесън е като жена без цици.”
“Ние сме пияници, без ник’ви граници!” – лаф на феновете на Ботев Пловдив.
“Любовта към алкохола,
никога не ще умре.
Даже гадната цироза
ние ще пребориме!” – песен, измислена от фенове на Ботев Пловдив.
“Българите сме като тампоните – живеем на едно от най-хубавите места на земята, но в един иначе доста гаден период…” – разговор между двама приятели в квартална кръчма.
“Всички болести са от нерви, само триперът – от удоволствие!”
“Като я гледам тази през живота си най-тежкото нещо, което е вдигала е х*й…” – по повод на минаваща край кръчмата “бизнес” дама.”
“Ракията се пие по четири начина: с вода, без вода, като вода и вместо вода!” – вечна българска мъдрост!
“В този живот, за да направиш нещо трябва някой да те чука, особено ако си пирон или жена!”
“Предколеден призив: Спаси дърво – изпий парите за елхата!!!”
“Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.” – руска мъдрост.
“Глупаците се женят, а умните се омъжват.” – руска мъдрост.
Разговор между врачани:
– Знаеш ли какво изпитваш, когато голяма група жена скачат в дискотека и ти трябва да минеш между тях?
– Не, какво?
– Е как какво – К*РВОЛЕНЦИЯ!
“Има едно златно неписано правило – никога не вярвай на пръднята!” – народна мъдрост.
“Защитниците печелят мачовете, а нападателите определят с колко.” – английска поговорка.
“Не мога да ги разбера дебелите хора – при доктор Емилова за 400 лева гладуваш 10 дни, докато в Студентски Град за тези пари може да гладуваш цели 2 месеца!”
“Жените, също като децата, обичат да казват “не”. Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.” – руска мъдрост.
“Когато си мъртъв, ти не знаеш, че си мъртъв. Трудно е само за другите! Абсолютно същото е положението и когато си тъп…”
“В случай на бомбардировка – скрийте се зад тази тоалетна чиния. Нея още никой не я е улучил! Чистачката.” – надпис на стената на тоалетна.
“Моята диета е ракия с бира, досега съм загубил 2 дена!” – квартален пияница отговоря на въпроса на каква диета е и как е отслабнал толкова.
“Жена и ражда тръгнат ли… спиране за жалост няма!” – монтъорска мъдрост.
“Аз не съм дебел, аз просто задържам течности!” – един пияница обяснява на друг как той всъщност не е качил килограми зимата.
“Няма аудитория за пошла бутафория!” – надпис издигнат по време на общественото обсъждане в Пловдив относно проекта за реставрация на Небет тепе на Юлий Фърков.
“Първата Рада била дебела,
цели десет к*ра поела!
Втората Рада била връзтънка,
хич не го сакала отвънка!” – куплет от песен измислен от кръчмарски гении. За жалост по-късно останала част от песента е изтрита и безвъзвратно изгубена!
“Има три неща които никой не може да спре – рака, мерака и простака!” – лаф идващ от почерпен посетител на квартална кръчма, който обяснява защо през цялото време говори глупости и ухажва посетителките на кръчмата.
“Туристите ще идват за култура, а не за арматура!” – надпис издигнат по време на общественото обсъждане в Пловдив относно проекта за реставрация на Небет тепе на Юлий Фърков.
“Има само едно нещо, което мразя повече от расизма – негрите!”
“В Перущица с вино карат воденицата!” – народен лаф, който пеят хората в Перущица на празника Трифон Зарезан (един вид виното никога не свършва там).
“Хляб може да изхвърлиш, ама пиене е грехота!” – забавен надпис на вратата на ракиджийница.
“Чак когато опита уиски за първи път катерицата разбра защо толкова много обича лешниците!”
“Ако жената не е бременна, сватбата не е съвременна!” – тъжната модерна действителност.
“В днешно време най-много ме е страх от две неща – спукан презерватив и ядрен апоколипсис… В този ред!” – из размишленията на един алкохолик в квартална кръчма.
“С*кс не е отговора на всички въпроси!
Секс? – това е въпроса.
Да! – това е отговора.”
“Традицията показва, че ако шише от Кока кола има капачка от Фанта, то почти със сигурност в шишето има ракия!” – народна мъдрост.
“Който не пие или е болен, или е долен.” – надпис на вратата на ракиджийницата в село Розово.
“Червеното вино е полезно за здравето, а здравето е необходимо, за да се пие ракия!” – лаф на пожелал анонимност алкохолик.
“Тъй ще се напия, че и на най-добрите художници ще им е трудно да ме нарисуват!” – лаф използван много в с.Камбурово, обл. Търговище.
“С лош човек може да се разбереш, но с прост – никога!” – лаф предложен ни от нашия читател Денислав.
“Долу алкохола! Живее трезвеността!” – комунистически лозунг.
Футболисти след тежка тренировка отиват да се оплакват на Петър Курдов от натоварването. Капитанът казва:
– Тренер, не издържаме вече, болят ни много краката!
Петър Курдов отговаря:
– Болят ви краката, защото сте футболисти! Ако бяхте педераси примерно, щяха да ви болят задниците!
Правилата на добрия тон в България: бира може да се пие по немски – с вурстчета, може и по английски – с чипс, може и по японски – със суши, но най-обичаме по руски – с водка.
“Пих червено вино, пих и ракия…
Много ме е страх, че ще се напия!” – част от народна песен, която се пее по селски събори.
“Махмурлукът не е страшен! Страшна е мисълта, че въпреки целия зор на следващия ден нищо няма да се е променило!” – страшната истина за българската действителност.

Добавен преди 8 години 93

Директор пътувал със секретарката си. По пътя им се повредила колата. Директорът си мисли:
- Аз сега, като директор, мога да извикам пътна помощ и набързо да ми оправят колата. Но като мъж трябва да се покажа пред секретарката колко съм добър и сам да си оправя повредата.
Слязъл той и легнал под колата да я поправя. Секретарката седи и си мисли:
- Аз, като жена, мога да му гледам сеира на тоя, но като негова секретарка трябва да отида и да му помогна.
И тя слязла и легнала под колата при шефа си. След 2 часа наблизо минава полицай. И той си мисли:
- Сега, аз като един обикновен гражданин, не ме интересува какво правят тия двамата. Но като полицай съм длъжен да им кажа, че още преди един час им откраднаха колата…

Добавен преди 8 години 12

Телефонен разговор с любимата:
- Алооо, кажи, Норо.
- Събудих ли те, меченце?
- Да.
- Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно.
- Добре.
- Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е?
- Не.
- Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия?
- Ще пусна пералнята.
- Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата (ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли?
- Да.
- Лъжеш.
- Да.
- Кога ми е рожденият ден?
- Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство.
- Мразя те.
- И аз.
- Какво и ти!?
- Обичам те.
- Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен!
- Мисля си.
- Кога?
- Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите.
- И какво по-точно?
- Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях.
- Много смешно – идиот. Едвам те понасям.
- И аз.
- Какво и ти!?
- Обичам те.
- Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката.
- Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи.
- Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб.
- И аз.
- Между другото ми дойде.
- Пак ли?
- Да.
- Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре?
- Нищо не пречи да пробваш!
- Добре.
- Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...

Добавен преди 8 години 0

Съпруг, съпругата и тъщата отишли на сватба и много се напили. Тръгнали си с колата като се надявали да не ги спре полиция. Но... на 100 м по напред нещастие... полиция.
Полицаят бил най-извратеният в района.
- Добър вечер!
- Добър вечер! - казали те.
- Нещо май доста сте подпийнали ще се наложи да духнете в дрегера.
Духнали те и ясно - положението не било цветно.
- Айййдее сега да се глобяваме.
Съпругът отвърнал:
- Моля ви Г-н полицай, дайте да измислим нещо.
Полицаят мислил и измислил.
- Добре тогава, съпругът ще ми направи една свирка, жената ще ми даде да я е*а в г*за, а бабата ще ми яде лайната.
Спогледали се те и се съгласили, нямали друг избор. Свършили всичко и тръгнали. След дълго мълчание мъжът като мъж, трябвал да отсрами положението.
- Вие какво мислите, че съм му направил толкова, стиснах малко повече устата и той свърши...
Жената:
- То и аз не направих кой знае какво, стиснах си дупката и той свърши...
Тъщата:
- То пък да не мислите, че аз толкова съм му яла лайната, обрах чушките и боба и това е...

Добавен преди 8 години 6

Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...

Добавен преди 7 години 17

Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...

Добавен преди 7 години 3

Телефонен разговор с любимата от понеделник сутрин...
- Алоо, кажи, Норо.
- Събудих ли те, меченце?
- Да.
- Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно.
- Добре.
- Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е?
- Не.
- Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия?
- Ще пусна пералнята.
- Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата(ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли?
- Да.
- Лъжеш.
- Да.
- Кога ми е рожденият ден?
- Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство.
- Мразя те.
- И аз.
- Какво и ти!?
- Обичам те.
- Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен!
- Мисля си.
- Кога?
- Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите.
- И какво по-точно?
- Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях.
- Много смешно – идиот. Едвам те понасям.
- И аз.
- Какво и ти!?
- Обичам те.
- Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката.
- Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи.
- Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб.
- И аз.
- Между другото ми дойде.
- Пак ли?
- Да.
- Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре?
- Нищо не пречи да пробваш, Кольо!
- Добре.
- Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...

Добавен преди 6 години 18

Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...

Добавен преди 6 години 20

УЧИТЕЛСКИ бисери:

- Георги, моето момче, гледай ме внимателно, ако искаш да разбереш поне нещичко за маймуните!
- Сега се смеете вие, смея се и аз, но на края на срока ще си разменим ролите!
- Ти, ти и топката, и тримата при директора.
- Ще изгоня всички и ще работя с останалите.
- Изплюй дъвката в кошчето, да не я изплюя аз!
- Тук е написано черно на бяло със зелено.
- Имам да казвам нещо на някои от вас, но първо ще го кажа на всички.
- Това съчинение е написано с левия крак, и то с мазола!
- Отдавна съм установила, че ви липсват първите седем години, а на някои от вас и повече, така че няма нужда да ме убеждавате в това!
- Счупеното имущество се удвоява в троен размер...
- Внимавай, че си вързал три пъти и цъфнал четири пъти по френски език!
- Нито едно природно явление не може да ме спре да ви напиша отсъствията!
- Конят, освен всичко друго, е и средство за удоволствие...
- Да направим квадратен чертеж с известна правоъгълност...
- Ученици, начертайте окръжност с формата на кръг!
- През 1742 година, както си спомняте...
- Цял час чукам ли чукам, а вие - нито "Ах!", нито "Ох!"!
- Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.
- Когато часовникът удари 13 пъти, не само че последният е грешен, но и поражда съмнение в останалите дванайсет...
- Не ме гледайте какво говоря! Следете мисълта ми там, където я има.
- Има отсъстващи - виждам ги!
- Ученикът с дъвката - в коша!
- Говорете си наум, че притеснявате изпитваните!
- Браво бе! Вие много учите! Вчера влизам в едната стая - двама четат, двама спят, влизам после в другата - точно обратното.
- Казала съм: като се прозяваш, да си затваряш устата.
- В българската възрожденска къща е имало три вида стаи - големи, малки и двор.
- Ако Йовков беше жив, щеше да се обърне в гроба.
- Подчертайте с кръгче!
- Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!
- Какво ми се мъкнете на тумби един по един?!
- Ами така е като с едното ухо слушате, а с другото приказвате.
- По коя тема ще говориш, Петко? Забележи, че само на теб давам избор по какво да те скъсам!
- Ученици, тъй като утре е събота и неделя...
- Деца, много сте ми умнички, ама що тъй простейте, бе келеши.
- Погледни се на какво приличаш! Панталонът ти смачкан, обувките - мръсни, не си се обръснал. Все едно си петгодишен...

Добавен преди 6 години 14

Върви си полицай и вижда малко момиче да прави някаква фигурка в пясъчника.
- Момиченце, какво правиш?
- Полицай.
- От какво?
- От глина, пясък и лайна.
Ченгето се разлютило:
- Ей сега ще я разваля, а на родителите ти ще кажа да те накажат!
След известно време ченгето пак минава оттам.
- А сега какво правиш?
- Пожарникар.
- От какво?
- От глина, пясък.
Ченгето (видмимо радостно):
- И защо без лайна?
Момиченцето:
- Е, ако добавя лайна, пак ще се получи полицай...

Добавен преди 5 години 16

Директор пътувал със секретарката си. По пътя им се повредила колата. Директорът си мисли:
- Аз сега, като директор, мога да извикам пътна помощ и набързо да ми оправят колата. Но като мъж трябва да се покажа пред секретарката колко съм добър и сам да си оправя повредата.
Слязъл той и легнал под колата да я поправя. Секретарката седи и си мисли:
- Аз, като жена, мога да му гледам сеира на тоя, но като негова секретарка трябва да отида и да му помогна.
И тя слязла и легнала под колата при шефа си. След 2 часа наблизо минава полицай. И той си мисли:
- Сега, аз като един обикновен гражданин, не ме интересува какво правят тия двамата. Но като полицай съм длъжен да им кажа, че още преди един час им откраднаха колата...

Добавен преди 3 години 26

Белградски графити!!!

Бях скептичен към християнството, докато не видях, че съм Бог.

Яжте повече фасул!
На Съюзната република й е необходим газ!

Някои оставят нещо след себе си само когато клекнат.

Върхът на интелигентността е да преписваш на тест за интелигентност.

КИРИЛИЦА ИЗ НОТ ДЕД!

Белоградчанки, не ни изневерявайте с гърци.
Ваши араби

Кастрирам по домовете.
Блондинка с метална протеза

По- добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.

Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава,
след като малко по долу има по -
подходящо място за това.

Да удариш жена не е джентълменско.
Да я изчукаш - това е вече друго нещо.

Когато смъртта ти позвъни на вратата,
ти се направи на луд и вдигни телефона.

Ценя жени, които понасят удари под кръста.

Толкова много неща имах да ти казвам.
Жалко, че си глуха.

Когато съм на кеф, чукам жената.
Когато съм ядосан - майка й.

Имате прекрасни крака...
Да се поразходим малко?

Не мога да кажа "не" на жена, която казва "да".

Проклета мъгла!
Не се вижда дори пръст в окото.

Мразя женените мъже.
Могат да чукат всеки ден, а не искат.

На днешно време трябва да си перко, за да не изперкаш.

Най - съкрушителното нещо в живота е
майка ви да пръдне на родителска среща.

Толкова е грозен, че позира за плакат в подкрепа на абортите.

Не ми пречи, че сънувам на английски,
но ме нервират немските титри.

Купих си нощно шкафче,
но не зная къде да го държа през деня.

Трите най - хубави неща на света са:
питие преди и цигара след!

Хладилникът е по - добър от мъжа.
Колкото и вино да сложиш в него, няма да запее чалга.

Не серете по ливадите.
После някой трябва да пуши тази трева.

Любов е онова, което баща ми изпитва към чевермето.

Бих искал да те позная с вързани очи между хиляди.
Какво пипане ще падне!

Бийте децата си, когато забележите,
че започват да приличат на вас.

Любовникът ми избяга с най- добрата ми приятелка.
Ще полудея без нея.

По- добре ужасен край, отколкото ужас без край.

Тази година няма Великден - намериха тялото.

Да бъдеш или не - излишното да се зачеркне!

Работата е удоволствие. Но сега не е време за удоволствия.

Не обичам бързата храна, трудно се хваща.

Повтарял съм класа. Класната - много пъти.

Псувня на един дилър: Дреме ми на курса!


Ако жена ви побеждава на тенис - сменете спорта.
Но ако жена ви побеждава на бокс - сменете жената.

Който учи - ще сполучи,
който яде - ще сере.

По- добре врабче в ръката,
отколкото Франкфурт на Майната му

Боже, спаси ни от чума, глад и чалга!

Господ да ти е на бърза помощ!

Вълчо, сгрешил си първите букви.
Трябваше да ме изядеш, а не...
Бременната Червена шапчица

Паднах през прозореца, докато гладех пердето.
IQ 40

Обичам, когато ме пълнят с месо.
Сарма

Фирмата ми работи на ръба.
Мияч на прозорци

Момичетата никога не забравят,
когато младежите не се възползват от случая.

Леонардо, ако знаеха, какъв ти беше,
щяха да разберат защо се усмихвам.
Мона Лиза

Истина е, лъжеха ни!

А започна с опипване на пулса...

Ако ми дадеш 100 марки назаем, ще ти бъда длъжен цял живот.

Винаги ме е гледала като Бог,
а след първата брачна нощ започна и да се кръсти.

Колумбе, да ти е*а любопитството!

Направи нещо за отечеството
-
емигрирай!

Само дванадесет милиона души имат щастието да живеят в Югославия.
Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.

Всичко е в пълен хаос, само престъпността е организирана.

Отивам до Берлин да пиша графити
-
а те срутили стената.

Моля ви да не рисувате голи жени по стените.
Целият се изпонатроших.


Няма да те забравя никога. Само си върви!

Луд съм по жените!
Иначе не съм луд.

Мъжете най - лесно се очароват от пълен сутиен и празна глава.

Трябва, не трябва - къпя се веднъж месечно.

Добавен преди 11 години 9

Един пиян се прибирал вечерта и видял в една локва да се отразява Луната. Стъпил отгоре на отражението и почнал да вика:
- Аз съм царят на Луната! Аз съм царят на Луната!
Минал един полицай и му казал:
- Добре, добре, само по-тихо... А, аз ей сега ще викна лунохода да те прибере.

Добавен преди 11 години 3

Полицай разпитва шофьор:
- Сега искам да ми обясните как ударихте пешеходеца?
Шофьорът:
- Господин полицай! Изобщо не съм го удрял. Аз спрях за да му дам предимство и той припадна от изненада...

Добавен преди 11 години 0