ей+сега+ако+ме+спре+полицай+ще+му+кажа

Един пиян си кара мотора и си казва "Ей сега ако ме спре полицай ще му кажа - очите ми са зачервени от вятъра."
Спира го полицай и го пита:
- А бе, да не би от вятъра да са ти зачервени очите?
- Не бе, пил съм.

Добавен преди 11 години 2

Един пиян си кара мотора и си казва:" Ей сега ако ме спре полицай ще му кажа - очите ми са зачервени от вятъра."
Спира го полицай и го пита:
- Абе, да не би от вятъра да са ти зачервени очите?
- Не бе, пил съм.

Добавен преди 11 години 2

Бисери от "Глобул":
- Ще получите настройки...нали знаете какво трябва да правите с тях?
- Кога ше ми дойде фрактурата?
- Изчакайте,господине,ще чуете малко музичка...
- Г-жо,по принцип никой няма за цел да ви взима фактурите...
- Глобул, добра нощ!
- Изгубена ли е картата?
- Не!Бетонирана!
- Пуснах си телефона във вода...
- И плува ли?
- Какъв ви е тарифния план?
- Сименс
- Ние сме 2 карти и сме семейство
- Искам да ликвидирам гласовата поща
-Искам да поръчам фингал мелодия
-Искам да си спра гласовата поща
-Ще запишете ли един код?
-Не
-Опитвам се да си направя свирка на телефона,ма не стаа...
-Искам да си поръчам фунцал мелодия...
-Ще ми кажете ли телефонния номер?
-Момент да си сложа ченето...
-Аз съм члена на глобул!
Кой е титуляра?
-Жена ми
-Как се казва?
-Ми...жена ми!
-А има ли си име?
-Ами забравИх!
-Oбещавам,предполагам и съм убеден,че подобна сметка нямам!
K: -Вие нарушавате 1 точка от договора!
O: -Не,г-жо,в момента нарушаваме 6!
-Сега ги разгадах цифрите от ваучера,защото малко така се ококорих...
K: -Ало? ... Кво става?
-Ало?..епааа...вижте ся...смисъла ми е такъв...вземАх си карта...
O: -Г-не, оставям на вас да прецените дали разговаряте с мъж или жена
- Искам да се таковам, тук некво таквоз ми се такова...
O: -...и нямате обхват...къде? ...а, в камиона...камиона е сетра?...и има ТВ...и компания?
-Аз дойдох в щаба и говорих с контрагента ви...
-Аз дойдох при вас...виждате ли ме,стоя с вдигната ръка до знака STOP
-100 мин.за колко часа мога да ги изговоря?
-За час и 40 мин.
-А не може ли за 2 часа?
-Няма латински диез,само български!
На фактура пратена по факс: за РЪдослав
-По 1 такъв въпрос искам да ви безпокоя...
-Купих си карта експерт!(extreme)
-Купих си карта Смрад(smart)
-Пробвам да набирам...и направо ме отхвърля....като вятър...
-Получавам телек!(телец)
-Получавам викове!(вицове)
-Г-не,ние подобна услуга не предлагаме!
-Пише,че дължа забавления 38 лв.(задължения)
-Получих съобщение от императора...(оператора)
-Изпращате думата vic
-Как? v-френско, ”и” и “c” -българско
-Изгубил съм си РИК-а и ПУН-а
-Имам 42 ст.и не мога да пусна стрела...
Клиент на приятел: -Слушай бе тупан!
-Искам да ми активирате услугата ВАР!(WAP)
-Искам акунт да си настроя телефона като дистанционно
-Рестартирайте телефона!
-Опаааа...загаснА...Е те! СветнА!
-Искам да активирам Кой ме търси!
-Пишете А на смс и го изпращате на номер 1775
-А „а”-то къде да го вкарам,отпред или отзад...
-Удрям ПИН-а, иска ПУК...Удрям ПУК-а и картата спрЕ!
-На един приятел нищо не прави и му пускат,а аз и пари давам - и няма!
-Добър ден!И аз звъня от Глобул!
-Лек ден!До чуване!
-И на вас до чуване!
-Добър ден!Чуй сега на мене!Имам карта...
-Телефона ми се казва самуснг и не ще да звъни...
-Имате ли телефонен указател на семействата в село Главница?Те не са много...
О: -Искате да ограничите входящите или изходящите обаждания?
К: -Да, да...подходящите...
-Ало...информацията...
-Звъня на 123, излиза една жена и ми говори...
К: -Кво стаа бе?Аз си въвеждам номерата,ти ми дигаш...
- В смс-а ми пише,че съм изговорил пожарна минути...какво значи това?
ОпЕн, СетУп, реплу, клосЕ, ретру, рУминг
-Имам огрооомна сметка...от 6 лв.!!!
О: -Не ви разбирам,г-не!
К: -Свърши ми българския!
-Понеже обаче дефакто искам да ви кажа...
-Искам да си активирам услугата Коч ме търси!
-Искам да си активирам услугата Фун гол!
-Искам да си активирам функАлите...
-КАжи лелке!
-Доде месаж!Ко пиши?
-Ша искам да ви моля да ми заредите 1 карта...
-Искам да се интересувам от един карт!
-Искам и аз като всички останали да ме почукват...
-Моля?
-Ами докато говоря по телефона да ми почукват в ухото(втора линия)
К: -Как е Bluetooth на турски?
О: -Г-не, точно сега е момента да ви призная, че в момента тъна в блажено неведение как е Bluetooth на турски
-Да ми се намали тарифата,защото вече съм 5...не, 6 години глобулец!
-Знаете ли личния код на клиента?
-Небрежния код го знаем...
-Ако в селото ни няма интернет мога ли да си пусна такъв на телефона...
-Искам да маана гласовата поща!
-Купуам си песни...бая песни вече станаа,а оно не се чуе...
-Мое ли да си купим телефон...на ей тъй...да си го ползвам...
-Кво ще стане ако си пилна картата с 3 мм...не че ми трябва,ама един ден ако се наложи...
-Как да влезна във ВАРА и после GPS-a?
-Имам PUK,ма той умрЕ!
-Мен ми падна телефона от интернату у Струма!
-Ало,безконтактен съм напоследък...
-Г-не,нещо се случва с глобул...усещате ли....потъва...
-Казват ми,че глобул,ще се предаде,така ли е?
-Показва ми ,че пощенската ми кутия е пълна,а имам само 77 съобщения...
-Кажете номер на СИМ...
-Момент...ооо,кравата е изяла СИМ картата!
О: -Г-не,моля,излезте от кочината...
-Искам да ви питам,счупи ми се сим картата и реших да я залепим с каноконлит,и за да я застопоря я сложих в телефона и сега не мога да я махна...
-Г-не,ще прекъсна връзката
-Г-жо,аз с вас връзка не съм имал,та да я прекъсвам...
-Чух,че има инфрачервен пор,който влиза в чуждите телефони и сваля картинки
-Не ще да влезне в интернет!
-Какво точно правите вие?
-Ми не ще!
-Г-не,няма такава операция”Не ще!”
-Обаждам ви се за едни смс-и,които се получават на един номер от друг номер...Махнете ги!
-Защо викате господине?
-Викам,защото няма обхват...и тичам...като луда крава тичам...през полята...към магистралата....и в момента съм на магистрала 94 на едно дърво...докога ще ме правите на маймуна?...смешничко ли ви е?а знаете ли как бодат борчетата???
-Ама г-жо,вие така викате,че аз изобщо не ви чувам!
-Бихте ли ми казали колко ми е сметката мадам?
-Разбира се,мосю!
-Като си купя ваучер от 15 лв.кога ще ми свърши?
-Извинявайте,колко пари е Глобул?
К: -Аз ще ви напиша името в толетната,за да ви глобят
К: - Преди малко се обадих да съобщя за един изгубен телефон,но сега го намерИх в пералнята и да не го спирате...
О: Глобул добър ден!
К: МАНЧЕСТЪР!
О: Моля?
К: Отговора е Манчестър!
О: Господине, вие къде мислите че звъните?
К: Не е ли „Ало,къщата”???
- Опитах се да си включа Пън кол...(Fun call)
- Aз имам задължения към Глобул и не съм ги платил. Защо не сте ме спрели?
- Алллооооу,времето ми свърши!
- Кое време?
- На fun call…ко ша праим ся?
- С какво съм се провинил, та ми е спрян пак телефона?
- Боричкам се с bluetooth-a тука...
- Добър ден, казвам се Стефан, искам да си сваля гласовите пощи...
К: Ало? Каква е тая сметка! Получавам, че имам 15 и 49 лв.задължения...
О: Г-жо, ама това е часът!
- Искам да си спра газовата поща...
К: Хайде приятни сънища и ако не спите, да ги практикувате...
К: Приятна вечер и добър с*кс, ако има с кого...
- Искам да си маана пощенската кутия на тоя номер...
- Искам да ми кажете ПЪК кода...
- Ало,тука в овча купел няма обхват и искам веднага да дойдете и да сложите чиния!
О: Ще вземете ли лист и химикал да запишете един код?
К: Трайте малко,ей сега...
- Как мога да си фърлям гласовата поща?
- Направих си абонация като ми звънят да се чува левски шампион на-на-на, нали разбирате?
- Вижте сега,станал съм абонат без да искам...
- Здравейте, искам да си чуя парите...
- Искам да си попитам сметката...
- Искам да ми дадете ПУТ код!
- Обаждат ми се от зодиака всеки ден...
- В смс-а пише,че имам 25 лв. за забавления...
- Искам да си приключа гласовите пощи...
- Искам да си активирам ЕбЕмЕс...(mms)
- Искам да си подам жалба
- А,не,няма смисъл...
- Пишете WAP… В като Варна, А и П, като праскова...
- Ако ви кажа номер,ще познаете ли кога ме зануляват?
О: - На чие име е картата?
К: -На сина ми
О: -Как се казва той?
К: -Ами той излезе...
О: -Питам ви как се казва?
К: - Стоян ...май че се казва... ( А той се казва Стоил)
- Ало? Колко гигабайта е един килобайт?
- Ало? Блокирах си картата...пин код нящо да ви са намира?
- Колко ми е таксата със СДС?
- Аз съм на таксова сметка в глобула...
- Аз съм титулятора на картата...
- От вчера съм направена на договор...
- Вчера пак се свързах с кооператора...
- Как да го вкарам тоя ваучер мъчих се, мъчих се, как ли не го сгъвах, накрая го свих на 4, малко неудобно става, ама само така влиза под батерията...
- Набирам, нищо не става, показват ми се паяци на екрана, номер няма!
- Нещо ми яде от сметката...
- Какво да направя да ми се поместят минутите, че не мърдат
К: - Веднага да ми кажете с кои номера съм говорил!
О: - Първо нямам възможност и второ, дори да имах, нямам желание!
О: - Вие къде се намирате в момента?
К: - Вкъщи...където винаги говоря!
- Интересува ме разпечатката от пръви пръви до трийсет и пръви пръви!
- Искам да знам защо ми ги няма питтяхто лиева с питстотинтяхто минути...
- 0898 идинайс питнайс шиснайс ми е номера!
- Тук ми пише да си инсталирам настройките за лап топ...(wap)
- Моята гласова поща не е премахната...
- Вие какво въведохте,за да ви се махне?
- „Не желая да имам гласова поща” и го пратих на 1770!
О: - Ало?...Ало?...Чуваме ли се?
К: - Да? Кажете!
- Искам настройки за интернет, ммс, за щуротии и глупости....
Клиент, недоволен мрънка,неразбрал че се е свързал с оператор:
- И разговора се таксува, 10 ст., от половин час ги чакам тука, сега ще видят те...
Операторът в това време вика: - Ало ало, господине, чуваме ли се?...ало? Свързахте се с оператор!
Клиентът възмутен: - Бе я трай бе,пед*раст! (и затваря телефона)
О: - Вие къде се намирате?
К: - Вкъщи
О: - Това вкъщи нищо не ми говори
К: - Ми...На дивана...
- Купих си карта от магазин веер! (Beep)
О: - Глобул, добър ден!...
K: - Ало? ... Човек ли е?
- Като набера ##002# си потушавам гласовата поща, нали?
- Ало?... няма английско „А” тука, има само малко”А” и голямо „А”!
- Вижте сега,звънях ви преди малко да питам как да си въведа номерата и не става...
- Как така не става гсподине?
- Ами не става! Въведете ми ги оттам...
- Обяснете ми какво точно правите...
- Набирам си 123, после 4, там една жена започва да ми говори и аз и говоря и не можем да се разберем с нея...
- Защо не ми е активирана картата?
- Какво да ви кажа ,госпожо, карма...
- Ало! Моля ви, пуснете ми мелодията „Пий куме пий” като funcall ...много е спешно!
- Глобул добър ден, ....
(Равен мъжки глас започва да диктува)
- Телефонът, който спираме, е: 0... 8...8...5....
- Г-не, тук е....
- 4...6...7...
- Ама господине, не можем....
- 3...2...2....този номер да бъде спрян...защото точно в момента е*а жена си и той постоянно ми звъни и ме притеснява!
Нощна на Великден, пиян човек звъни на оператор и не може да формулира въпрос.
О: Г-не, вижте, Великден е, хората се веселят, ходят на църква...защо не отидете да си допиете и да не ни притеснявате за глупости...
След 2 часа същия звъни отново. Вече фъфли.
О: - Пак ли вие?
К: - ВИЕ! Вие ме накарахте да пия!
- На телефона ми, като звъня, изписва моля заредете и не мога да се свържа!
-Явно трябва да презаредите
- Не става...зареждам, зареждам, вече 24 часа го държа на зарядно, а пари няма...
О: - Бихте ли изчакали, това ще отнеме няколко секунди...
К: - Ама от безплатните ли?
- Обаждам се от село Мартен. Искам да си прекарам интернет през глобул на компютъра...
- Глобул добър ден! Краси на морето....
- Искам да знам да се интересувам да ви попитам един въпрос...
- Искам да активирам задграничната ви операция...
- Аз съм получил уж 5 мин.ама ги няма
- А вие как ги получите...
- Ми... измислих си ги...
- Опитвам се да изтрия карта-ваучер...тръгнах да търкам слоя с груб предмет...
- Бихте ли ми казали кой е МОЛ?...това е Морално Опълномощено Лице!
- Не мога да си активирам „Буря” на funcall…
- Кажете ми номера........кой е титуляра на картата?
- А...Софи Маринова и Устата....
- Колко още ми остава докато плясна лимита?
О: - Лек ден и дочуване
К: - Дочуван ден и на вас...
- Лек ден и до чудене...
К: - Ало...сватба ли имате в глобул?
О: - Не,г-не,защо?
К: - Ми кви са тия тъпани,дет се чуват докато ви чакам да вдигнете...
- Ало...днес отидох да си плащтам сметката и ми пъкнА 30 лв!
- Моля?
- Ми казах си номера и ми се пъкна колко дължим и едно име!
- Аз съм в гласова поща,може ли да ме изтриете?
- Извинявайте,колко ми харчи на минута?
- Здравейте, аз съм абонател...
- Вие,г-не, как пишете wap?
- Ми... ”ш”, като „м” обратно нагоре...
- Абонето ми е спрено!
- Имаме налък...голям проблем...
- Голям или малък?
- Ми малко голям...
- Какъв ваучер...аз съм в една гора...тука само вълци и койоти....
- Телефона не ми дава да се обаждам...
- Алоу...не мога да си проверя сметката.....набирам 123 после, после 1 и пак 1 и съобщенията ми вместо от 1000 пристигат от Сашко тире ем!
- Как се наименовате?
- Извинете, в Париж има ли магазин на глобул да си платя сметката?
- Г-жо, имаме каси само в България...
- ....ааа...ма вий май ни сте от Русе! Тук нашия търговски център се казва Париж!
- Ало, пак съм аз...сега съм на свободна тарифа!
- Кажете ми кво ще ви стане да пиете кафе с един мангал...
- Набирам 123 и не мога да си активирам роаминг...
- И какво правите?
- Ами следвам инструкциите,но ми пише, че опцията е невалидна!!!
- ...за роаминга...как мога да си го вкарам?
- Ало, бихте ли ми казали текуща сметка за миналия месец?
- Аз имам фирмена фирма
- Искам да си маана слуховата поща!
- За тази тарифа смарт....дали са 500 дигания или са 500 минути?
- От 4 години имам карта, която нося с благодарност...
- Аз съм горд притежател на B-connect

Добавен преди 11 години 4

При жени, които водят полов живот, окосмяването е къдраво, а при другите - право.
На изпит по акушерство в Медицински колеж (2.07.2002)

Толкова си дебела, че като стъпиш на кантара пише "Следва продължение"!

Моканина кротко пошибваше говедата...
Преразказ по литература

.. взимате и започвате да лъскате, лъскате,.. докато частиците не се възбудят!
Учителка по физика по повод опит с метална тръба

Момичета, докога ще ви чукам, за да ми обърнете внимание?
Учител по френски език

"Не ме е яд, че колежките ми са грозни, яд ме е, че започват да ми харесват! "
Надпис на стена в МЕИ

Ремонт на сложни битови уреди - Табела

A "shit" of meat and vegetables
Ястие в менюто на р-т Езерото, Стара Загора. Българската му версия е шишче от свинско и зеленчуци.

- Не може да влезнете от тук - това е изход!
- Като е изход, аз как влезнах?!?!
Диалог в магазин "Фантастико"

Казвам ти, че съм изпитвала желание да те хвана в кабинета насаме и... модерен петобой!
Учителски лаф

Жените определено не знаят какво искат, лошото е, че го искат веднага

"Плодове и зеленчукове" - Табела на магазин

Не стига, че мъжът ми умря преди десет години, ами сега и овцете ми се отровиха.
Баба в репортаж, излъчен в новините на бТВ, 07.06.2002

Най-лошото е това, че ако държиш на една жена, трябва да я издържаш цял живот!
Доволна съпруга

Цицки да напуткат заведението!
Ядосан управител на таверна

Госпожо, нагласете задницата така, че да може да влезе.
Инструктор по шофиране

Като не искаш - не го вдигай! Откъде да знам, че си в кенефа?!
Дочут разговор по GSM

Духайте си работите, иначе няма да изсъхнат...
Учителка по рисуване

Колеги, мозъкът може да е във възбудено състояние и докато си почива. Например, може да го възбудите, ако докато спите, ви духа отнякъде...
Лекция по Обща психология, АМТИ Пловдив

Ще ме накарате следващия път да вляза отзад!
Мехмед Дикме, министър

Само чудо спаси сервитьорка от "Двете халби", след като случаен куршум я удари в меките части, където стоял мобилният й телефон.
От статия във в."Стандарт" (27.08.2002)

Онанизмът предизвиква загуба на памет, както и други умствени разстройства... Забравих какви точно...
Учителка от 95 СОУРИЧЕМ-София

“Търся жилище в района“ - Обява в рейс

Когато рибата е развалена, тя има мътен поглед

Ей, ти отзад, ако още веднъж свирнеш, такава свирка ще ти извъртя....
Учителка

В кабинета по природознание да знаеш какъв страхотен парализиран бухал има!
Ученик в 5 клас

Баба Илийца се качила на латвиятя и тя я откарала на другия бряг

Ама, Николай, няма да се разберем така. Аз отпред, вие отзад, няма синхрон!
Учителка

То мъжа всички го знаят, че има член, ама в изречението няма.
Учителка по български

Колежки, вие не разбрахте ли, че с уста ще си изкарвате хляба?
Доцент по история

Извинете, пресни ли са ви гърдите?
Клиент пита продавачка в магазин

Иване, скоро не съм те виждала как изглеждаш на фона на дъската.
Учителка по математика МГ-Стара Загора

На гроба ми, само тебешир недейте да носите. Да си умра спокойно.
Учител по информатика в МГ

На всяка дума ли трябва да ви чукам, за да спрете да говорите!
Учителка

Другия клас ги питам за дължина на връзката, те ме гледат като изкопаемо; питам ги за нещо друго, те ме гледат като две изкопаеми; питам ги за валентен ъгъл, те ме гледат като три изкопаеми под ъгъл!...
Учителка по химия

Госпожо, Гошо ми скубе космите на косата...
Ученичка в час по география

Не чукай, докато аз чукам.
Надпис на вратата на студент.

Този член, като го изкараме, ще го вкараме отзад...
Асистент по Числени методи

И така, играчът поема топката с гърди, сваля я в краката си и центрира с глава...
Из футболен коментар

Аз съм голяма ваша феноменка
Участничка в "Риск печели, риск губи"

Георги, стига си го пускал това бялото в устата на Станислава там отзад.
Учителка от ФЕГ-Пловдив

Това, тук долу няма да си го пипам, защото ще ми трябва за по-нататъшното развитие на действието.
Преподавател по математика от 73СОУ във вихъра на решаването на задача

Камилите издържат дълго в пустинята, защото имат вода в бъбреците. - Ученически

А сега да разделим тази дроб на по-малки дробченца...
Учител по математика в ПМГ-Ст.Загора

...той казал на Серафим да влезе да не го духа вятъра, но Серафим казал да го духа.

Митко, да не вземеш да се биеш с Апостол. Остави го да се развива. Майка ти.
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Иво, веднага хващай такси, защото нямам ключ и ще се напикая.
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Скоростта, с която се движи моята жена из магазините е 200 лева в час.

"ЕЛА СИ ЩЕ КОЛИМ ЧИЧО ТИ"
Автентичен текст от телеграма (правописът - запазен)

Как можете да решавате кръстословици под носа на очите ми!!
Учителка в ЕГ Силистра

Извинете, бихте ли й го вкарали на жена ми между краката, защото й е за първи път.
Молба на съпруг към лифтаджията на влека на `Платото` в Банско

Хан Крум издебнал самозадоволените ромеи в дерето и ги изненадал отзад.

Не виждате ли оттам? Е, то какво има да гледате, само местя ръката си от единия член на другия....
Преподавателка от НБУ

Пенке, оставих ти двама умрели на бюрото, моля те оправи ги.
Служителки в пенсионно

Три степени на с*кс в българската литература:
1. "Лодкарят не искаше да прекара баба Илийца, за това тя се прекара сама..."
2. "...Андрешко шибаше конете в калта...."
3. "Кочо го извади кървав от жена си и го заби в себе си!..."

Така, ученици... запишете хардуер и софтуер... от думите разбирате, че става дума за нещо твърдо и нещо меко...

Жените са като червеното вино - трябва винаги да са в хоризонтално положение и добре затапени.
Учител по история

Този член отдолу няма да го пипаме повече, защото колкото повече го бараме толкова по-голям става.
Обяснение на учител по математика

Тестисите се намират извън тялото, за да могат да се пипат.
Ученически

Продавам старинно бюро за жени с дебели крака и чекмеджета - Обява

...ето сега ще пъхнем един корен отдолу и членовете ви ще изпопадат...
Учителка по математика

Муцка, здрасти. Аз съм в козметичния салон.
Тука една гадна клиентка ме изнервя и аз й чопля тука една пъпка - белег да й остане дано!
Оф, писна ми, аре чао.
Съобщение

Изневиделица Крум се озовава и в долината на Струма, където се раздават заплатите на византийските войници.
Кандидатстудентски

Баба Илийца не обръща внимание на факта, че е жива.
Кандидатстудентски

Баба Илийца захвърля детето си в реката и эапочва мъжки да се бори с кола. Но детето не е умряло! То само се преструва!

...и тогава вместо войниците на Аспарух да наръгат бунтовниците отпред, те започнали да ги ръгат отзад.

...и да знаеш, че ако телефонът не ти звъни, това съм аз, който не ти се обажда!!!
SMS съобщение

Вчера си купих страшен сутиен с бандероли..
Учителка от механотехникум Сливен

Ало, мило, Чочо е осрал къщата и даже успях да настъпя едно лайно. Значи дадох му да яде от ония ориз в хладилника и той, де да знам - яде го!
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Пак е десет часа, теб пак те няма вкъщи и вече не знам на какъв език да говоря. Просто не знам. Ти си ударила през просото и ще си хапеш гъза някой ден. Аре, чао!
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Прибрах се и имам желание, а тебе те няма. Добре, че имам здрави батерии!
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Абе слабоумнико, казах ли ти да не скъсяваш веригата на закачалката в банята? Не си ли виждаш пилешкия мозък? Имаш ли някакъв друг секрет в организма си освен сперма?
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Гошо, Петър Иванов е. В В 10:00 часа ще те чакам пред затвора. Излез там да се разберем.
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Ей овен, прибирай се. На баба ти футболните гащи се обаждат. Чао!
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

И защо баба Илийца не оставя детето директно в лодката. Ами така тя може да го настъпи, докато вади кола....
Ученическо съчинение

Стига си ми чел Библии в час, че после ще ми кажеш, че земята е създадена от Бог, преди 7000 години и ще ти пиша двойка завинаги!
Учител по физика

Идиотино, трябва да ми нарежеш филии за пържене! Къде изчезна?!
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Хриска, прибирай се вкъщи! Купих ти шампоан, да обядваш. Мама
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Бони, в тоалетната сме. Ела да ни донесеш салфетки, моля те. Чао! Чакаме те.
Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

Когато Сърбия обявила война на България, през 1885 г., българските войски трябвало да преминат на "марш на скок" от южната до западната граница. Те тичали денонощно - двама тичали отстрани, а един спял по средата. През това време ентусиазираното население им пъхало пържоли в устите.

- Няма смисъл да влизате, колега, ние свършваме вече!
- Няма нищо, значи ще свърша с вас!

11 слона изчезнаха мистериозно от будистки храм в Шри Ланка. Полицията ги търси под дърво и камък!??!
Заглавие

...и когато чу това Моканина, тутакси му се повдигна нещо...

Труп намери полицай!
Заглавие във вестник

И мъжът, и магнетофонът имат по две глави - едната за запис, другата за възпроизвеждане.
Из лекция по Аудио-визуални средства във ВТУ

Кой ще ми обясни разликата на различните постановки при свирене на обой?
Ама, че сте тъпи! Всеизвестно е, че при Италианскта школа са го лапали целия, а при Френската - до половината, с треперещ език!
Учител по Инструментознание в Музикална гимназия

Докато съм тука и ви чукам на бюрото ще мълчите и ще ме гледате в очите.
Учител в икономическия техникум в Перник

Ако сте сляп използвайте Брайловите букви.
Надпис на банкомат в САЩ.

Значи... туй идва от ей онуй там. Значи... туй е равно на онуй върху туй-онуй.
Асистент по математика в ПУ

Преди да слезете, моля помолете шофьора да спре!
Надпис в маршрутка

Атомната бомба убила няколко човека, даже повече от няколко
В час по физика

Вие вече почвате да ме обиждате. Първо като ме видите и веднага хуквате към тоалетната, сякаш съм ви някакъв диуретичен чай
Учителка по английски език

Професоре, не знам защо непрекъснато се бъркате в работата на колежката.... да няма нещо по-различно там?

Видяхте ли този сперматозоид? Ако не, да го пусна по масите...
Учител по биология

Баба Илийца, обзета от свръхестествена сила, се опъна на кола

Вълците вият в полето, но това за тях си е нормално.
Ученически анализ на "Хаджи Димитър" ПМГ-Благоевград.

- Колко са дините?
- Па те на брой ги, като искаш.
на пазара

В любовният триъгълник винаги един от ъглите е тъп

И ето, 37-годишния Важиха пада. Съдията му показва жълт картон за симулация. А той може да е паднал от възрастта си.
Томислав Русев Панатинайкос- Ювентус по Btv

Както знаете, две глави мислят по-добре от една, което само доказва, че и един мъж е достатъчен.
Свилен Димитров, журналист от Велико Търново

Дох Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон.
Из класна работа по литература

- Абе, шофьоре, що не тръгваш бе? Седем и двайсе стана, на билета пише седем и петнайсе.
- Ами качвай се на билета и тръгвай!
Реплики на пътници в автобус от Пазарджик за Пещера.

A сега песента на металика "and nothing else matters", или ти повече не си ми майка.
DJ в дискотека.

Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар
Обява във в-к "Борба", В. Търново

Ужасно намаление на гащи - 10 - 12% Надпис на витрина на магазин.

Предложение за дефиниране на "порнография" в Закона за радио и телевизия:
Порнографията е описание на половите органи и отношенията между тях.
Свилен Димитров, журналист от Велико Търново

Днес времето ще е хладно, така, че никакви къси гащи и чадъри, всъщност вземете си само чадъри и никакви гащи...
Боян Христов водещ сутрешен блок на софийското радио "Вива"

В България има места, където има по един душ на квадратен километьр....
Учителка по география

Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал! - майор от под. 32990

Построили сте се под формата на буквата... на буквата... Абе нема такава буква, бе! - Военен

Ex, ако кракът му беше с 15 см по-дълъг...
Спортен коментатор

- How do you do?
- All right!
Превод:
- Как го правиш?
- Винаги с дясната.
Субтитри на филм

Продава се дог. Яде всичко. Много обича деца
Обява

NON STOP боб чорба
Надпис на крайпътна кръчма след "Правешки ханове

надпис на сергия - ПЪПЪШЕ (по-късно поправено на: ПЪПЪШИ)

Играчите са доволни от свирката на съдията...
Коментар по БНТ

Не оставяй отпечатъци не съм следовател!!!
Надпис на кабината на шофьор в автобус от градския транспорт

...и бяха намерени около 50 000 убити трупа!
Учител по история

...Кенгурото има на корема си джоб, за да се скрие в случай на опастност.

Температурата на кипене на водата в танка е 90 градуса. Не 90 градуса беше правият ъгъл...
Военен

аткуда накуда/откъде накъде/
Пловдивски ученик към учителка по руски

Обвиняемият е заварен абсолютно пиян, да пълзи на четири крака в кръг около себе си...
Полицейски рапорт

- Госпожо, знаете ли че Гео Милев бил пънкар?
- Така ли? Ами то щом Йовков е написал "По жицата", трябва да е бил металист!

Студент търси да наеме стая със сънитарен възел в центъра!

Поради ремонт бръснеме отзад.
Надпис на вратата на бръснарница

Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.

Някой хора си мият чиниите преди формите на живот развили се върху тях да открият колелото!

Колегата втори обоист, а сте обърнали интервала, качвайки го една октава по-високо, и ще можем с чиста съвест да
поръчаме по порция кебапчета!
Диригент към оркестрант

На брега доячката дояла крава, а в реката всичко се отразявало наопаки.

"ако останем без въздух....... то всички ще опънем жартиерите и........."
учителка по биология

Мръднал съм за малко!
Надпис на малка бакалия в центъра на Варна

"Нищо хубаво няма да излезе от теб!"
Надпис на врата на тоалетна

Земя и жена тръгнат ли, спиране няма!
Лекция по Земна механика на тема "Свлачища"-ВИАС

Изкуственото осеменяване е когато ветеринарят замества бика.

Ю пей ми а глоуб нау!
Ядосана контрольрка иска глоба от чужденец

Кукувицата е птица, която снася своите яйца в чужди гнезда и обратно.

След майчиното мляко, най-добро е млякото на аптеката. Смесеното хранене е когато майката и бащата кърмят детето подред.

Когато мама е болна, татко служи за жена на всички в къщи.

Прабългарите нападали тутакси, а бягали изневиделица.

"Супрадин" подпомага "Спешно отделение"
Телевизионна реклама

Нютон си лежал под дървото, една ябълка му паднала на главата и той открил, че ябълките падат на земята.

Архимед, както се къпел във ваната изведнъж се сетил и открил питагоровата теорема.

- Кой уши байряка? - ще запита по-късно турския военачалник.
- Кой му тури знака? - но и на двата въпроса ще получи отрицателен отговор.

Гравитацията е открита от Нютон. Забелязва се есенно време, когато листата капят.

"НАЙ-НИЗКИ ЦЕНИ", "АНЦОК"
Надписи над сергия

ass`s milk
Превод на "Магарешко мляко" в меню

БУЛЮН - 0.20лв
Надпис от менюто на едно заведение

кюкичета- 1лв.
зубули - 1 лв.
мензохари - 1.20 лв.
Надписи на сергия за цветя

Нашите прадеди са живели в колиби. Те не са имали дрехи, ризи, нищо освен една дупка, за да излиза пушека. За да си създадат семейство те са разполагали само с един съвсем примитивен инструмент.

Тромбона е меден духов инструмент, дето изпълнителят все се опитва да му изкара подвижнага част навън, но никога не успява.
Ученик в час по инструментознание в Музикалната гимназия

При кмета се влиза само при голяма нужда.
Табела

Преводът е като жената - ако е хубав не е верен, а ако е верен не е хубав.
Филологически

Абе не знам разликата между шведската и руската тройка, ама в едното имаше коне.

"В едната си ръка баба Илийца държала пистолета, в другата- бебето, а в третата- бунтовника."
Из отговор на литературен въпрос на седмокласник

Пресна сйонга.
Рибарски магазин - пазар Подуене.

Честит рожден ден и да си го изкараш хубав!
Пожелание

"Не мога да си прибера зъбите от смях!"
Учителка от Първа езикова гимназия

Колеги, Брамс е сериозен автор, не може да се свири лековато! Вижте му портрета - само брадата му е поне пет килограма, какво да кажем за други части на тялото!
Диригент към оркестранти

Не мърдайтесь, не мърдайтесь! Снимка не излезньотся!
Фотограф към руски туристи на морето

Еврибари на магари!
Думи на собственик на магаре на морето в услуга на чужденците.

Аз не искам перфориран билет, аз искам перфорация!
Екзалтирана контрольорка в тролей N11

През деня Земята се върти около Слънцето, а през нощта около Луната. Като се върти земятя показва задницата си отпред а предницата си отзад.

Честит ти рожден ден и да живееш още толкова
Десетокласник от Кърджали към своя съученичка.

Хан Крум със задните си части запушил Върбишкия проход, а с предните изненадал Никифор отзад!
Студентски

Бог е създал мъжа преди жената, за да му даде възможност да каже няколко думи.
Жул Ренар

Според Библията жената е последното нещо, което Бог е сътворил. Трябва да е било в събота вечер... Личи си умората!
Ал. Дюма-син

Добавен преди 11 години 24

Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...

Добавен преди 7 години 3

Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...

Добавен преди 6 години 20

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1

Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2

Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.

Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...

Ден 3

Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000

Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001

Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.

Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.

Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021

Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.

Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036

Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039

През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050

Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051

Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.

Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058

Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.

Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070

Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071

Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080

Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087

Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.

На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

Добавен преди 11 години 3

В селската кръчма постоянно присъствие всяка вечер от десетина здрави пиянгури. Един от постоянните състезатели не ще да пие.
- Кво ти става бе, да не си нещо болен?
- Не бе, отказах пиенето и смучкам само лимонада.
- Е, как го направи, как се излекува?
- Бай Георги ковача ме излекува и то само с един сеанс!
Един от апапите решил и той да се откаже от този мръсен порок. Отива при бай Георги ковача. Ковача, гол до кръста, як, изпотен, кове клинци.
- Бай Георги и аз искам да отказвам пиенето.
- Добре, събличай се гол и ей там на онази слама в положение партер.
- Ама чакай, кво ще правим?
- Ако искаш да се оттървеш от алкохола, това е спасението, събличай се и не питай, иначе си отивай..
Добре, съблекъл се нашият, нагъзил се в сламата, през това време бай Георги удря мандалото на дюкяна, вади един голям х*й от гащите и му го забучил мощно между бузите отзад. Изклатил го здравата, шляпнал го по гъза и казва:
- Готов си! Може да си ходиш!
- Ами сега няма ли да пия?
- Няма, защото ако чуя че си близнал и глътка, ще кажа на цялото село, че съм те еб*л!

Добавен преди 11 години 1

КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...

Добавен преди 11 години 5

Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и й се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си Г*З!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „Г*З" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си Г*З!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си Г*З!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си Г*З!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „Г*З" (сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си Г*З!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си Г*З!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, Г*З ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб Г*З смотан!
След това звъннах на г*з N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе Г*З сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!

Добавен преди 11 години 3

Cкъпа Лили,
Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по т*шаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат

Добавен преди 11 години 2

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1

Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2

Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.

Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3

Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000

Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001

Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.

Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.

Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021

Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.

Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036

Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039

През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050

Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051

Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.

Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058

Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.

Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070

Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071

Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080

Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087

Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.

На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!

Добавен преди 11 години 0

По време на руската криза в страната бил въведен сух режим. За човек носещ или употребил алкохол, наказанието било смърт чрез разстрел.
В една мразовита лунна нощ по тясна уличка вървял Петка, и клатушкайки се пеел "страна огромная". Насреща му от тъмнината изскочил Чапай.
- Стой! До стената! - викнал и свалил предпазитела на автомата
- Абе Чапаев - захленчил пиянски Петка - С тебе рамо до рамо се бихме, какво ли не преживяхме, а сега ти ще ме стреляш...
- Законът си е закон - изревал Чапай - До стената!
- Чапаев, слушай сега - обърнал се към него пияният - Ще ти кажа две гатанки, ако ги отгатнеш ще си изпълниш дълга, ако ли не - тогава ще се напиеш заедно с мене.
Почесал се Чапай и си казал "Абе Петка е глупав, каквото и да измисли ще е простотия и аз ще я отгатна", и викнал на глас:
- Давай тогава
- Няма врата, няма прозорци - пълна къща с деца. Что ета?
Чапай си помислил "сто на сто е някоя глупост", и казал на глас:
- Гъз
-Не позна - рекъл Петка - това е динята.Слушай сега втората:
- Дълго остро и на колелца. Какво е това?
Почесъл се Чапаев и си казал "абе първото не беше глупост, ама това вече е със сигурност". И викнал:
- Х*й
- Не е х*й, а е ножица - отговорил Петка.
След няколко часа Чапаев и Петка хванати под ръка кръстосваха тъмните улици пееики.
По някое време насреща им изкочил Будьони.
- Вие двамата! До стената! Ще ви стрелям.
- Абе Будьони - пристъпил напред Чапай - как тъй ще ни стреляш бе? Заедно се изгонихме враговета, заедно празнувахме победата, а ти сега ще ни стреляш.
- Ей законът го изисква. Без много приказки - до стената!
- Слушай бе, Будьони, ще ти задам една гатанка...
В тоя момент Петка го побутнал:
- Две бе две..
Ама Чапай нали бил пиян и продължил:
- Ако я отгатнеш, ще ни стреляш, ако ли не ще се напиеш заедно с нас...
Будьони си рекъл "абе тия и двамата са глупави.., нищо не могат да измислят", и казал:
- Дадено
Чапай започнал завалено:
- Нема врата, нема прозорци - пълен гъз с краставици..Что ета?
Будьони се почесъл, замислил се и казал накрая:
- Ей, не знам
А Чапай отговорил:
- Абе и аз не знам, ама Петка вика че е ножица!

Добавен преди 11 години 0

ПРЕПОРЪЧАНО ПИСМО ДО Г-Н НВО (Ейч Би О)!
Здравейте, Г-н Ейч Би О!

Пиша Ви от името на страната с минимална работна заплата от 50-ина евро. Искам да ви кажа следното:

Да го духате, Г-н Ейч Би О! Да го духат и “най-новите” Ви филми, гледани по 4-5 пъти преди да ги пуснете Вие, дори от хардкор феновете на Кондьо!

Да го духа месечната Ви такса, да го духат декодерите Ви и паролите Ви за тях!

Толкова ли сте тъп, бе, Г-н НВО?
Ще продавате стока с изтекъл срок на годност и то на правнуците на изпечения мошеник Хитър Петър? На 8-те милиона разбойника (без Али Баба)?

Наивни ми, Г-н НВО!
Не сте ли наясно, че светът вече е една проста задачка от вида: 21-ви век + Интернет = КОМУНИЗЪМ!

Виртуалното пространство е огромен безплатен Супермаркет или БитПазар (ако Ви изнася), където действаме по мега-завета на утопичния комунизъм “Всекиму според потребностите!” А ние имаме огроооомни потребности, Г-н НВО!

Ех, защо не може да ни видят отнякъде Карл Маркс, Фридрих Енгелс и всички останали прадеди на “ZZ Top”!? Ами, Ван Дер Любе?! Направо щеше да ни дерлюби, люби, люби... Ами, Владимир Илич Ленин? Рейв-парти на крайцера “Аврора” би ни организирал!

Така е! Защото сме пичове! Хиляди Робин ХУЙовци, преебаващи нотингамския (или какъвто и да е там) шериф на НВО! Сега е нашето време, Г-н Ейч Би О! Вие просто сте АУТ ъф дъ гейм!

Както форматът МР3 стряска на сън да речем Томи Мотола (за справка: един дърт нерез, който чукаше допреди 2 години Марая Кери), така сигурно формата DivX води Вас до кошмарни нощни полюции.

Явно сте адски заблуден, Г-н НВО!
Ще Ви светна … няма как.
Най-новите филми се “крадат” месеци преди официалната световна премиера. Със светлинна скорост се сменят формати, правят се субтитри, пекат се CD-та, копират се оригинални DVD-та, после VHS-касети и т.н., и т.н.

Резултатът? Холивудските мега-продукции ги гледаме много преди Вие, Г-н НВО, да хванете под ръчица Г-жа НВО и да отидете да ги изгледате, срещу “ебемтиценния” билет, а година и половина след това да ги завъртите по “смешния” Ви канал! :(((
И три години зарибителен гратис-период да пуснете – все тая!

Не търсете морал и честност през 2003-та! Ние тук сме гладни, закалени, смели и лукави!
Нас Червеното Знаме Роди Ни, бе ей! :)))

Имаме към 500 малоумни кабелни телевизии, които къде явно, къде тайно блъскат филмови чартбрейкъри, като онанисти-виртуози!
Вие, Мистър НВО, сигурно сте мазен капиталист? ОК! Ама защо не си правите капиталите на друго място? Не че ми пука кой, как и защо ще граби дивите балкански племена, но Ви пиша това писмо, защото Ние сме многоооооо!:))) И живеем по 24 часа на ден с единствената мисъл “да еб*ме майката” на такива като Вас!

Да живее Виртуалният Комунизъм! Вече нищо не може да ни спре, Мистър НВО!
Даааа! Понякога ще даваме свидни жертви, като Napster и Audiogalaxy, но на тяхно място ще “никнат” други виртуални НВО-гробокопачи.

* * *

П.П.
Има все пак един начин да си понаковете малко НВО-абонати и в Чалгария, Г-н Ейч Би О! Просто вкарайте солидни дози поп-фолк между овехтелите си филми. Тогава ще стане! Със сигурност! Може да ремиксирате и името на Джей Ло на да речем Кю Чек Ло!

Това е!

До никога!

Добавен преди 11 години 4

Ремонт...

На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!

Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../

Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.

Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...

Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.

Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!

Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...

Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!

Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа

Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.

Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...

Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.

Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.

Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.

Глобул щял да предаде...

Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.

При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.

Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.

Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.

Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.

Добавен преди 11 години 3