едни+баби+стояли+пред+една+къща
Една жена имала три дъщери. Решила да ги омъжи едновременно. Къщата и била широка и просторна. Така, че нашата героиня поканила новоизлюпените си зетьове да живеят при нея.
По време на първата брачна нощ, стопанката на голямата къща решила да подслуша пред вратите на трите отделни спални. Просто - за да се увери, че всичко е наред!
В първата спалня царяла гробна тишина!
От втората се носел неистов смях!
А от третата се чувал горчив плач!
Крайно заинтригувана, на сутринта майката попитала най-голямата си дъщеря:
- Мими, защо от вашата спалня не долиташе никакъв звук?
Онази въздъхнала:
- Мъжът ми се оказа импотентен! И не можа да направи абсолютно нищо!
После, стопанката на големия дом се обърнала към средната си по възраст щерка:
- А, ти, Лили, защо цяла нощ се хилеше като пача?
Онази въздъхнала:
- Мъжът ми искаше да ми показва разни изчанчени неща в с*кса! А не знае, че аз ги знам повече от него!
Най-сетне, нашата героиня задала въпрос и на най-малкото си отроче:
- А ти, Диди, защо ридаеше така горчиво?
Онази въздъхнала:
- Мъчно ми е, мамо! Много ми е мъчно! За пръв път лягам с мъж без да ми плати!
Бабите клюкарки сплетничат на пейката пред блока:
- Ма Пено, ти видя ли надписа на блока "Ваня е к*рва?"
- Абе, видях, ама то имаме в блока три Вани, че се чудя... Едната работи в производството, едни нощни смени... Другата студентка и за нея е ясно... Ама третата учителка, омъжена, една скромна женица...
- Е, тя е де!
- Ти пък откъде разбра?
- Ами точно тя триеше надписа...
На един, човек му дошло времето и се сдобил със зет. Добре де, ама човека е баща - така лесно дава ли се щерка, решил той, да провери какъв е зетя, що е, да го не излага пред ората...
Поканил го една вечер на вечеря и подложил яденье, пиенье па почнал да го разпитва и му дума:
- Де зете, пиини от таа рикия, много е убава!
- Я тате, алкохол не потребявам - вика оня!
- Е де, дай запалиме по цигара!
- Ааа, сакън! Не съм тутунджия!
- Е, дай довечера да идеме у комшията, едни карти да направиме!
- Абе, я тате и карти не игрАм!
Оня се фанал за главата!
- Е съга, ако каеш, че и по жени не одиш!
- Е, не одим!
- Бре, ти да не си неко сектаджия, наркоманин?!
- Не съм бе, тате, не съм!!!
- Абе какъв човек си ти? Никакъв кусур ли немаш?!
- Е, имам един!
- Е какъв, кажи да го видиме!
- Абеее... много лъжем!
Един бизнесмен срещнал Добрата фея. Тя му казала:
- Готова съм да ти изпълня едно желание! Обаче - само едно-единствено! Така, че го намисли много добре! Може би искаш нова къща? Лъскава кола? Марков костюм?
Баровецът махнал с ръка:
- Не, не! Аз - всичкото това си го имам! Обаче имам един проблем! В леглото свършвам много бързо. А на жена ми и е нужно повече време! Можеш ли да направиш така, че когато свърши тя, чак тогава да свършвам и аз?
Приказното същество се усмихнало:
- Разбира се! Няма проблеми!
Ела след една седмица да ми кажеш дали си доволен!
След седем дни, бизнесменът отново се явил пред Добрата фея. Тя го попитала любезно:
- Е? Как е хавата? Доволни ли сте и двамата?
Оня отговорил кисело:
- Като гледам лицето на жена ми - тя изглежда много доволна. Обаче, аз в офиса - по цял ден свършвам в боксерките!
Един ексхибиционист дебнел в някакъв подлез. Не след дълго, минало младо маце. Оня си разтворил шлифера, под който естествено нямал никакви други дрехи. Момичето избухнало в смях:
- Ха-ха-ха! Ти да не участваш в конкурса за най-малка п*шка, бе! Аз, какви к*рове съм виждала, ти с тая чурка ли ще ме уплашиш?
После минала жена на средна възраст, натоварена с няколко пазарски торби. Нашият герой се разголил и пред нея. Оная го погледнала и възкликнала:
- Леле, колко съм разсеяна! Като те видях и се сетих... Забравих да купя яйца!
Последна минала една бабичка. Извратенякът разгърнал шлифера и пред нея.
А тя кимнала със сериозно изражение:
- Да, другарю, напълно сте прав! Дотам ни докара тая демокрация! Да нямаме пари едни гащи да си купим! Но Вие елате с мен в трафопоста. Има събрание на БСП!
Заможен селянин искал за сина си работлива мома, но в тяхното село нямало такава, която да одобри. За това натоварил каруцата със сливи и тръгнал по околните села. Заставал на мегдана и се провиквал:
- Давам сливи срещу смет!
Разшетали се момите, заизваждали пред къщите камари с боклук. Пред една порта, обаче, стояла хубава мома и държала в шепи малко прах. Зарадван бащата тръгнал към нея и тъкмо да и предложи да я вземе за снаха, когато пред съседната къща видял друга, която не държала нищо:
- Моме, ти никакъв боклук ли нямаш?
- Не, нямам.
Взел я със себе си и вдигнал голяма сватба. Вечерта след веселбата седнали тримата и свекъра попитал:
- Дъще, кажи ми, как така нямаше дори една шепа боклук?
- Ами мързеше ме да изчистя, пък и ти нямаше толкова много сливи за да ми го смениш...
Един зестрогонец си харесал момиче от богато семейство. Издокарал се с елегантни дрехи, купил огромен букет цветя и отишъл да иска ръката на своята избраница. Баща и го привикал в една стая да си поговорят на четири очи. И започнал:
- Вижте, какво, млади човече... Ако чувствата Ви към Мими са чисти и безкористни - имате моето съгласие и благословия!
Ако обаче си правите някакви скрити сметки - ще останете разочарован! Бизнесът ми е пред фалит! Авоарите ми са под запор! Тази огромна къща ще ми бъде отнета, заради просрочена ипотека. а скъпата кола е на лизинг, чийто високи вноски вече не мога да си позволя. С две думи - скоро ще бъда докаран до просяшка тояга! Е, кажете сега, след като получихте тази информация - все още ли желаете да станете мой зет?
Зестрогонецът възкликнал пламенно:
- Боже мой, господине - какво говорите? Нима след всички удари, които съдбата Ви е нанесла - аз мога да Ви отнема и единствената дъщеря? Не, и дума да не става!
Марко Тотев минавал по една широка поляна. Изведнъж пред него се появила Добрата фея. Тя се усмихнала ласкаво и му казала:
- Здравей, приятелю! Чувала съм, че си голям карък. Мога ли да направя нещо за теб? Та животът ти да стане по-щастлив?
Завалията се замислил:
- Да ми дадеш пари... Какъвто съм карък, ще ги изгубя. Да ми дадеш кола, ще я потроша. Да ми дадеш къща, без да искам, ще я подпаля. Знаеш ли какво? Виждаш ли онова магаре в другия край на поляната? Искам оная работа да ми стане същата като неговата!
Добрата фея го погледнала изпитателно:
- Сигурен ли си, че точно това искаш? Прецени ли си добре нещата? Връщане назад няма, да знаеш!
Той кимнал:
- Сигурен съм. Давай!
Феята плеснала с ръце:
- Абракадабра. Готово. Твоето желание е изпълнено.
Марко Тотев се усмихнал:
- Благодаря ти! Ама защо ли нямам усещане в гащите, че вече съм по-надарен?
Добрата фея поклатила глава:
- Ех, Марко, Марко!... Карък си беше и карък си остана. Толкова ли не можа да видиш, че магарето е женско?!
Двама приятели отишли за риба, хвърлили въдиците и единият веднага хванал златната рибка.
- Тая сега ще я хапна жива - казал той.
- Пусни ме! Не виждаш ли коя съм? - писнала рибката.
- Абе, аз ще те пусна, ама ти ще ми изпълниш ли трите желания? - попитал рибарят.
- Да.
- Хм, от'де да знам, а?! - попитал той пак.
- Пусни ме и ще видиш!
Пуснал я и и казал:
- Първо - искам най-хубавата къща!
Рибката се показала от водата и рекла:
- Добре, но на твоя приятел ще дам двойно, задето не ми вярваше.
Така и направила: на единия хълм - една, а на другия - две къщи.
Рибарят се намръщил, но продължил:
- Второ, искам най-красивата жена!
И веднага пред неговата къща застанала страхотна хубавица, но пред другите къщи застанали две.
Рибарят погледнал мрачно и казал:
- Последно желание - искам да ми изсъхне едното мъ*до!
В едно малко градче назначили нов пощальон. Още първия ден началникът го инструктирал:
- Край старото гробище има една самотна къща. В нея живее зъл магьосник. За нищо на света недей да носиш писма там!
Раздавачът започнал своята трудова кариера. Минали се месец, два,три... Всичко вървяло по мед и масло. Но ето че един ден в пощенската станция пристигнало странно писмо. То било адресирано по следния начин: "Адрес: самотната къща край старото гробище. Получател: Злият магьосник".
Младият служител не бил забравил предупреждението на своя шеф. Но професионалното чувство за дълг надделяло над страха. И той решил, че ще занесе писмото, ако ще и получателят да е самия Сатана. И така, нашият човек се озовал на злокобното място. Дворът на къщата бил обрасъл с високи бурени. Чували се някакви странни звуци и сякаш някой го наблюдавал скришом отнякъде. Раздавачът, притеснен, се приближил до външната врата. Не щеш ли, сякаш от небитието пред него се появило едно огромно черно куче. То казало с човешки глас:
- Дай писмото на мен! Моят Велик господар го няма вкъщи.
Пощальонът изпищял от ужас и си изпуснал чантата на земята. След като няколко минути бил в прединфарктно състояние, той едва намерил сили да промълви:
- Що за куче си ти, за Бога? Не можеш ли да лаеш?
Песът отговорил небрежно:
- А, защо? Мога. Ама не исках да те изплаша.
Една компания наркомани решили да отказват дрогата. Разбрали се да си направят купон в един от тях, но без наркотици. Домакинът приготвил всичко за купона, но не се стърпял и решил да се боцне за последно. За да не се издаде пред приятелите си написал на едно листче: "Кой е?" за да знае какво да говори когато се звънне на вратата. Надрусал се яко и по едно време се звъни. Той отива до вратата и казва:
- Кой е, въпросителен!
Отговарят му:
- Ние сме, запетайка, твоите приятели, точка.
Един служител в голяма софтуерна компания най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато... яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки... нищо... нищо освен банани и кокосови орехи.
След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
- От къде идваш? Как се озова тук?
- Идвам от другата част на острова- отвърнала тя.
- Яхтата ми потъна и аз се озовах на този земя.
- Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла...
- О, това ли? - казала жената, - Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
- о, но... това е невъзможно - заекнал Ед.
- Ти нямаш инструменти. Как го направи?
- О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
Ед я гледал смразен.
- Хайде да идем у нас.
Ед я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
- Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
- Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко...
- Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада?
Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Ед приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
- Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка.
Без да попита каквото и да било, Ед влязал в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
- Майчице, тази жена е възхитителна.- унесъл се в мисли той, - Какво ли следва?
Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа - разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
- Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него, - Бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш... нали се сещаш...- тя го погледнала право в очите.
Ед не можал да повярва на ушите си:
- Искаш да кажеш...- преглътнал въодушевено...
- Искаш да кажеш, че Мога да си проверя mail-a!?!
Събрала се е тълпа пред една сграда. На един балкон един човек се е приготвил да скача. Един от тълпата мърмори:
- Ако не скочи до няколко минути ще закъсня за работа...
Едно момченце минава покрай една къща, която е известна като публичен дом. Отгоре котка и котарак правят бурен с*кс. Толкова се заплеснали, че паднали от покрива. Момченцето ги вдигнало, позвънило на вратата. Отворила му една мадама - а той казал:
- Извинете госпожо, падна Ви рекламата...
Владиката пристигнал инкогнито в селото и тръгнал за дома на свещеника, за когото се носели слухове, че живеел заедно с прислужницата си. Като наближил поповата градина дочул женски смях и владиката погледнал през една дупка на плета. Под едно дърво попа и прислужницата се търкаляли...
Ядосал се владиката, отишъл пред портата и я ритнал няколко пъти с крак. След малко попът, разчорлен и раздърпан, отворил изненадан от посещението на височайшия гост.
- Извинете, бях в градината и събирах плодове...
- Да, да... Много добре видях как друсаше сливата…