Вицове » едни+баби+стояли+пред+една+къща

едни+баби+стояли+пред+една+къща

Един ден едни баби стояли пред една къща и се чудели какво е това пред тях..решили да питат някой? Минало едно момиче и го питали какво е това? - Това е презерватив, не сте ли го използвали? Това го слагат мъжете, когато правят с*кс?
- Бе, то и ние сме правили с*кс, но не сме ги драли.....

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Българско село, малко след деноминацята. Пред една къща на пейката седят две баби и си приказват:
- Чу ли ма, Маро? Вчера паднал един самолет в океана и загинали 100 човека.
Втората ужасено:
- Леле, ма т`ва са 100 хиляди от старите, ма Пено...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Шофьорски тест:

1. Какво иска катажията, който маха с палка пред колата ти?

а) Какво-какво! Пари иска, разбира се.
б) Иска да обсъдим едни текстове от Правилника за движение по пътищата.
в) Иска да се похвали с новия си радар и да ми покаже забавни цифрички на дисплейчето.
г) А какво е това “катаджия”?
д) Вече нищо не иска. (И отговарящият поглажда доволно един все още димящ гранатомет.)

2. С каква максимална скорост може да се движи автомобил в населено място?

а) Това знаят само катаджиите.
б) Зависи от настроението на шофьора, състоянието на пътната настилка, качеството на автомобилните гуми и задръстванията.
в) Ако нямаш много пари, то към числото от най-близкия знак добави 10 до 30 км/ч. Ако парите са в неограничено количество, натисни газта до ламарините.
г) Максималната възможна скорост е указана на скоростомера.
д) 150-160 км/ч, това е оптималната скорост на Аудито.

3. Кога се дава предимство на пешеходците, опитващи се да стигнат до спирката на градския транспорт?

а) Когато не ми пречат.
б) Когато спирката е на тротоара.
в) Когато сред пешеходците има хора с особено заплашително телосложение.
г) Никога! До този момент нито един пешеходец не е успял да ми избяга.
д) Какво е това “пешеходец”?

4. След вас кара кола, на чийто покрив мигат разноцветни светлини. Какво означава това?

а) Има национален празник.
б) Всеки автомобил трябва да се присъедини към инициативата: включете дългите светлини, осветлението на купето, аварийните, фаровете за мъгла, запалката и джобното фенерче, за да декларирате адекватно своето присъствие на пътя.
в) Някой важен отива на националния празник.
г) Трябва да се отбие от пътя, да се спре и да се направи равносметка тип “А аз какво постигнах в този живот”.
д) Ченгетата се страхуват, че ще се изгубят едни други и си подават знаци в кое точно задръстване са попаднали.

5. Кога може да се кара в платното на насрещното движение?

а) Когато си включил дългите светлини за да предупредиш пътуващите в насрещното.
б) Ако търсиш къща, разположена от ляво на улицата.
в) Според настроението.
г) Ако ти еписнало да живееш.
д) Че как да знам. Аз лично предпочитам да карам по тротоарите, там има повече неща за бутане.

6. Какво означават цифрите “40, “50″, “60″ и т. н., заградени в червен кръг и окачвани по крайпътни стълбове?

а) Внимание! Катаджиите са ти устроили засада в близките храсти.
б) Не пий ракия, мастика, спирт, докато караш.
в) Нищо не означават.
г) Това са тестове за проверка на показанията на скоростомера.
д) Това са номерата на съответните стълбове.

7. Какво е това “път с предимство”?

а) Един жълт квадрат. — 1 точка
б) Участък от жп линия, пресичащ магистралата.
в) Път, по който разни важни люде минават често.
г) Магистралата София — морето.
д) Пътят, по който се движа аз.

8. Кога се дава предимство на автомобил, излизащ от кръговото?

а) Ако този автомобил ама хич не ми пречи.
б) Ако колата е много по-скъпа от моята.
в) Ако аз самия излизам от проклетото кръгово.
г) Ако противниковият автомобил е оборудван с булдозерна лопата.
д) Никога! Ако не отстъпят — живи няма да си тръгнат.

9. Какво означава прекъсната линия, маркираща пътя?

а) Така се обозначава трасето, по което се движат колите на пътна помощ.
б) О, това е линията, която трябва да съвпада с осевата линия на автомобила.
в) Нищо?
г) Това е една спомагателна линия за контролиране на праволинейността на движението.
д) Използва се за разделителна линия: дясната част на пътя е за ламерите, лявата е за мен.

10. Какво трябва да се направи по време на изкачване на баир, ако колата изгасне, а ръчната не работи?

а) С единият крак се натиска интензивно съединителя, другият е подпрял газта до ламарината в опит да се запали колата, като е много важно да не се изпуска педала на спирачката нито за секунда.
б) Използва се затишието да се проведат няколко важни телефонни разговора.
в) Остро извиване на волана позиционира колата перпендикулярно на пътя. И на възвишението. И на движението.
г) С много чувство се призовават всички пътници да слязат от колата и да я изтикат по нанагорнището.
д) Моли се пасажера да слезе и да подпре колата, като застопори някое от задните колела с крака си. Ако няма пътник — същият апел се отправя към някой пешеходец.

Сметнете точките, които сте изкарали. За всеки отговор А си дайте по една точка, за Б по две, за В по три, за Г по 4, а за Д — по пет, разбира се.

РЕЗУЛТАТИ

По-малко от 10 точки: Лъжеш! Никой не може да изкара толкова малко.

10-20 точки: И ти това го наричаш каране? Осъзнай се докато е време. Сигурно нито един пешеходец още не си сгазил, нали? И какво означава това? Правилно, застреляй се. Веднагически. Или пък опитай да живееш истински. Пришпори звяра!

20-35 точки: Мислиш да минеш с едно обикновено превишаване на скоростта? Или пък паркиране на непозволено място? Разбира се, че не знаеш да караш. Има още толкова много да учиш за движението по пътищата… Новак!

35-47 точки: Добре го даваш, ама има още какво да се желае. Колко катастрофи си правил досега, само десетина, нали? А сгазените пешеходци не са повече от петнайсетина? Е, имаш време да се поправиш — ако се постараеш скоро може да влезеш в майсторската група.

47-50 точки: Поздравления, ти си достоен за гордото звание ШОФЬОР! Имаш стотици инциденти по пътя, а броят на жертвите само за последния месец е двуцифрено число. Само едно е чудно — как все още си жив?

Добавен преди 9 години 10 Преглед

Живял някога един мъж. Жена му била абсолютна скочубра, керкенез и шаврантия и куха в главата, кат казан. Един ден на нашият човек тотално му изтрещяла инсталацията, щото да не е лесно да се живее с такова чудовище и отишъл право при съдията:
- Г-н, съдия, искам да се резведа! Не мога повече да спя с тая жена!
- Айде ся претенции... Целият град може да спи, той не могъл! - казал съдията и го изпратил да си ходи по живо, по здраво с един шут, щот зарад него не могъл да отиде на солариум.
Прибрал се човека в къщи-гледа жената я няма, само една бележка закована с пирон на хладилника:
- „Хванах гората с комшията. Не ме търси повече!”
Гледа нашия и не вярва на очите си. Гледа и пак не вярва. А-ха да каже нещо и пада долу на земята. Тамън се свести, погледне пак бележката и аре пак долу. Нокаут. И така 17 пъти. Ма тва от радост и вълнения де.
- Разгеле! Най-после ми се разкара от главата, дее*а твойто мама неграмотно дее*а! - успял да каже мъжа, щото накрая се успокоил вече и останал сам да се грижи за дъщеря си, ама първо отишъл в кръчмата да се направи на паве. От щастие нали. Скоро, е те тоя същия будала се оженил повторно. Да го питаш защо - и той не знае. Мани това, ми новата му жена била баш като първата. Ма, поне била красива. Е, красива, красива... Кат Мик Джагър красива. Освен това тя домъкнала със себе си и двете си дъщери, които си били лика прилика кат две капки мастика. В смисъл били близначки. С 2 години разлика. Едната се казвала Белолебедка, понеже имала лебедова шия. В смисъл толкова крива, не толкова дълга, а другата дъщеря се казвала Червеновинопийка. Още от първият ден мащехата и двете и дъщери започнали да се е*ават със заварената девойка. Криели и водката, крадели и от цигарите и и пиели от коняка. Ама нашето момиче се отворило каква е халвата и взело да си спи с бутилките. Та от там почнали да му викат Къркаляшка. Един ден царският син организирал джамбуре и поканил на него всички девойки. Сестрите на Къркаляшка много се зарадвали и веднага започнали да се приготвят. Ама коя как се облече и застане пред огледалото, то се трошело моменталически, щот толкоз „красота” нямало в целият млечен път. И така 17 пъти Къркаляша сменяла огледала докато сестрите и се приготвили за джамбурето. Накрая те яхнали метлите и заминали.
- Ай сиктир! 17 пъти ще им сменям огледалата, дее*а и грозотиите дее*а! Да ме б*ха взели и мене, ама... Уй! Поне наистина уй да било, ми то... - ревнала Къркаляшка, седнала на двора и си отворила една бутилка водка. За утеха. Ама по едно време чула някакъв шум от към лехата с домати "Тъпото мащеха пак се опитва да ми крадне от водката... Их беее, не се научи. И бележки слагах. И предупреждения писах. И табели слагах. И ток по табелите пусках. Не става..." - мислела си Къркаляшка и тръгнала по посока на стъпките като за всеки случай проверила пълнителя на АК-то си. И точно в тоя момент нещо я треснало право в главата. 12 мин. кома. Свестила се по едно време Къркаляшка и гледа няква жена облечена кат пиле стои пред нея.
- Ай стиа, бе! Бахти и яката водка...
- Не е от водката ма, патка с патка. Аз съм фафла, ъъъъъъ фауна, тва фея де. Ама нещо телепорта ми засича напоследък, щото ЧЕЗ ми отрязаха тока и ся се мъча тука с един амулет 2 to all skills. Дошла съм да те изпращам на джангъра, щото всичко орева. Бягай ся да донесеш три домата, една краставица и бутилка ракия.
- Е как домати, бе?! Не требеше ли тиква да е?
- Доматите и краставицата са да си направя шопска салата за ракията ма, овца. Паяка дигна бентлито на наказателен паркинг и трябва да "одиш" с голфа на Червената Барета. Има музика, ама няма климатик.
- Ма, виж ме как изглеждам. Не мога да отида с тези дрехи... - ревнала пак Къркаляшка, а фафлата, твааа феята де „лееекичко” я докоснала с вълшебната щанга по главата и дрехите на момичето моменталически се превърнали в рокля на „ДончУ и Драгана”. След това фантата, твааа феята де и дала и едни стъклени пантофки да обуе и и казала:
- Аре ма, пача - готова си. Само гледай да се прибереш преди 12, щото Червената Барета ще ходи на лов за вълци и ще и трябва колата, а роклята трябва да я връщам на Евг. Минч, че утре и той е на е-Бал.
Метнала се Къркаляшка на голфа и газ към купона. А там като се появила на вратата и всички барабар с продуцента, твааа принца - припаднали. Толкоз фотошоп, твааа красота не били виждали. Докато били в несвяст Къркаляшка естествено свила 5-6 телефона и 4 часовника. Къде ги скрила приказката мълчи, щото по роклята и всъщност нямало джобове... Кат се свестили хората джамбурето продължило по обичайния си начин за „Вселена Пайнер Клуб”. А принцът се влюбил в Къркаляшка от девети поглед, щото имал 10 диоптъра късогледство и после цяла вечер не я оставил да играе кючек с друг. А от толкоз гюбеци Къркаляшка съвсем забравила какво и казала феята. Изведнъж чула как часовника почнал да отброява 12, скочила и уа! Бегалеята! Докато тичала едната и пантофка паднала на стълбите. Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката, ама тя се била изпарила вече. Гледа принцът пантофката и не вярва. Пак гледа и пак не вярва.
- Е*аси мамата, ква е па тая пантофка, бе... 43-ти номер? Ама любовта кьорава. 10 диоптъра нали. След няколко дни PR-а на принца обявил, че той ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка стане по мярка. И няколко царедворци започнали да обикалят от къща на къща с пантофката кат алтави. Ама уй! И докато всички в царството чакали добрият финал станало ясно, че на финала са Челси и Арсенал, а пантофката се оказала на Дидие Дрогба...

Добавен преди 8 години 19 Преглед

Живял някога един мъж. Жена му била абсолютна скочубра, керкенез и шафрантия и куха в главата кат казан.
Един ден на нашият човек тотално му изтрещяла инсталацията, щото да не е лесно да се живее с такова чудовище и отишъл право при съдията:
- Г-н, съдия, искам да се разведе! Не мога повече да спя с тая жена!
- Айде ся претенции... Целият град може да спи, той не могъл! - казал съдията и го изпратил да си ходи по живо, по здраво с един шут, щот зарад него не могъл да отиде на солариум.
Прибрал се човекът в къщи - гледа жената я няма, само една бележка закована с пирон на хладилника:
- „Фанах гората с комшията. Не ме тАрси повече!”
Гледа нашият и не вярва на очите си. Гледа и пак не вярва. А-ха да каже нещо и припада долу на земята. Тамън се свести, погледне пак бележката и аре пак долу. Нокалт. И така 17 пъти. Ма тва от радост и вълнения де.
- Разгеле! Най-после ми се разкара от главата, дее*а твойто маме неграмотно дее*а! - успял да каже мъжа, щото накрая се успокоил вече и останал сам да се грижи за дъщеря си, ама първо отишъл в кръчмата да се напрай на паве. От щастие нали. Скоро, е те тоя същия будала се оженил повторно. Да го питаш защо - и той не знае. Мани това, ми новата му жена била баш като първата. Ма, поне била красива. Е, красива, красива... Кат Мик Джагър красива. Освен това тя домъкнала със себе си и двете си дъщери, които си били лика прилика кат две капки мастика. В смисъл били близначки. С 2 години разлика. Едната се казвала Белолебедка, понеже имала лебедова шия. В смисъл толкова крива, не толкова дълга, а другата дъщеря се казвала Червеновинопийка. Още от първият ден мащехата и двете и дъщери започнали да се е*ават със заварената девойка. Криели и водката, крадяли и от цигарите и и пиели от коняка. Ама нашето момиче се отворило каква е халвата и взело да си спи с бутилките. Та от там почнали да му викат Къркаляшка. Един ден царският син организирал джамбуре и поканил на него всички девойки. Сестрите на Къркаляшка много се зарадвали и веднага започнали да се приготвят. Ама коя как се облече и застане пред огледалото, то се трОшело моменталически, щот толкоз „красота” нЕмало в целото млечен път. И така 17 пъти Къркаляша сменяла огледала докато сестрите и се приготвили за джамбурето. Накрая те яхнали метлите и заминали.
- Ай сиктир! 17 пъти ще им сменям огледалата, дее*а и грозотиите дее*а! Да ме бяха взели и мене, ама... Уй! Поне наистина уй да било, ми то... - ревнала Къркаляшка, седнала на двора и си отворила една бутилка водка. За утеха. Ама по едно време чула някакъв шум от към лехата с домати.
- „Тъпото мащеха пак се опитва да ми крадне от водката... Их беее, не се научи. И бележки слагах. И предупреждения писах. И табели слагах. И ток по табелите пусках. Не става...”- мислела си Къркаляшка и тръгнала по посока на стъпките като за всеки случай проверила пълнителя на АК-то си. И точно в тоя момент нещо я треснало право в главата. 12 мин. кома. Свестила се по едно време Къркаляшка и гледа няква жена облечена кат пиле стои пред нея.
- Ай стиа, бе! Бахти и яката водка...
- Не е от водката ма, патка с патка. Аз съм фафла, ъъъъъъ фауна, тва фея де. Ама нещо телепорта ми засича напоследък, щото ЧЕЗ ми отрязаха тока и ся се мъча тука с един амулет 2 to all skills. Дошла съм да те изпращам на джангъра, щото сичко орева. Бегай ся да донесеш три домата, една краставица и бутилка ракия.
- Е как домати, бе?! Не требеше ли тиква да е?
- Доматите и краставицата са да си направя шопска салата за ракията ма, уфца. Паяка дигна бентлито на наказателен паркинг и трябва да одиш с голфа на Червената Барета. Има музика, ама няма климатик.
- Ма, виж ме как изглеждам. Не мога да отивам с тея дрехи... - ревнала пак Къркаляшка, а фафлата, твааа феята „лееекичко” я докоснала с вълшебната щанга по главата и дрехите на момичето моменталически се превърнали в рокля на „ДончУ и Драгана”. След това фантата, твааа феята и дала и едни стъклени пантофки да обуе и и казала:
- Аре ма, пача - готова си. Само гледай да се прибереш преди 12, щото Червената Барета ще ходи на лов за вълци и ще и трябва колата, а роклята трябва да я връщам на Евг. Минч, че утре и той е на е-Бал.
Метнала се Къркаляшка на голфа и газ към купона. А там като се появила на вратата и всички барабар с продуцента, твааа принца - припаднали. Толкоз фотошоп, твааа красота не били виждали. Докато били в несвяст Къркаляшка естествено свила 5-6 телефона и 4 часовника. Къде ги скрила приказката мълчи, щото по роклята и всъщност нямало джобове... Кат се свестили хората джамбурето продължило по обичайния си начин за „Вселена Пайнер Куб”. А принца се "флюбил" в Къркаляшка от девети поглед, щото имал 10 диоптъра късогледство и после цяла вечер не я оставил да играе кючек с друг. А от толкоз гюбеци Къркаляшка съвсем забравила какво и казала феята. Изведнъж чула как часовника почнал да отброява 12, скочила и уа! Бегалеята! Докато тичала едната и пантофка паднала на стълбите. Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката, ама тя се била изпарила вече. Гледа принца пантофката и не вярва. Пак гледа и пак не вярва.
- Е*а си мамата, ква е па тая пантофка, бе... 43-ти номер?!?!
Ама любовта кьорава. 10 диоптъра нали. След няколко дни PR-а на принца обявил, че той ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка стане по мярка. И няколко царедворци започнали да обикалят от къща на къща с пантофката кат алтави. Ама уй! И докато всички в царството чакали добрият финал станало ясно, че на финал са Челси и Арсенал, а пантофката се оказала на Дидие Дрогба... Ако си стигнал до тук - аве ти си ненормален да четеш тез простотии ве!!!

Добавен преди 7 години 37 Преглед

Германия. Немски шофьор кара група туристи от Израел да посетят Бухенвалд. По пътя обаче автобуса се повредил. Шофьорът отчаян звъннал на най-близката къща:
- Извинете ме, но карам едни евреи за Бухенвалд, а автобусът се развали. Дали може да ми помогнете?
- Да помогна! Но имам само една малка микровълнова...

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Една жена се разхождала по брега на морето, мислейки си за това какъв гадняр е бившият и мъж. Внезапно пред нея се появила златната рибка:
- Ще ти изпълня три желания - казала тя - и то съвсем безплатно. Но каквото и да получиш, твоят мъж ще го получи двойно.
- Първо - казала жената - искам 10 милиона долара.
В ръката и се появил чек за 10 милиона.
- Второ, искам къща на брега на морето.
- Пред нея се появила къщата, а в ръката и - ключовете.
- Твоя мъж сега има 20 милиона и две къщи. - напомнила рибката - Какво е последното ти желание?
- Ти знаеш - отговорила жената - винаги ми се е искало да имам любовник с голям пенис.

Добавен преди 11 години 2 Преглед

* "Не ми говорете за САЩ. Такава държава за мен не съществува. Аз закрих САЩ, те вече са само военен полигон и производствено предприятие."

* "Не аз се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да получи софийско жителство - нали баща й е от Правец."

* "Като стана президент парламентът ще се състои само от мен и още
един. Няма да харчим пари. Ще бъде само един стол и той ще бъде с дистанционно управление."

* "Смени плочата, моля те, мини на DVD." - Иван Славков към журналист.

* "За какво ми е публика, футбол трябва да се изиграе при закрити врати! Футболът е изкуство!"

* "Вижте какъв финал само. Имаше бой, голове, жълти и червени картони, дузпа. Става за цветна телевизия." (След финала за купата на България Левски
- ЦСКА 2:1; 2005)

* "И напишете утре, кандидатирам се за кмет на София. Да, за София, а
не Софиянски. Ще разруша всичко. Бакърджиев бутна мавзолея, аз ще разруша
всичко. Ще оставя само едно поле и една къща."

* "Догодина в Атина със Здравка (б.р. - Йорданова, олимпийска
шампионка по гребане) ще сме в една лодка, но с платна и трябва всички вие
да се съберете, за да духате."

* "Добре съм, щом осъмнах."

* "Много хубаво е в Бразилия. Не ми се прибираше. Пред Бразилия обаче
предпочитам само себе си, а иначе Щатите естествено. Аз там се държа като
бял човек."

* "След като националите нямат стадион, ще дойдат да играят ето тука
на летището в София."

* "Писна ми от конгреси! Няма за какво да се събираме пак. Знаете, че когато има конгреси, обикновено ги печеля."

* "Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма."

* "Срещу фашистите ми е било най-трудно, просто защото не съм се засичал с тях."

* "Оставете ме на мира, защото жена ми е много бременна."

* "Рох е тук да заповяда на Симеон да удвои бюджета на Лучано."

* "Този Андрю Джъркинс (б.р.-Дженингс) е хомосексуалист."

* "Ген. Владимир Стойчев бе истинският ми баща в олимпизма. Когато ме представя пред ръководителите на МОК, той им каза, че съм млад, но не и зелен."

* "Реферите трябва да ги извеждаме с бронтранспортьори. Или да ги вдигаме от игрището с хеликоптери. Нали в крайна сметка трябва да бъдат спасени."

* "Единственото място, където нещата не куцат, е футболният съюз. Някои футболисти куцат, но не и БФС."

* "Много ми е тежка програмата. По БОК, по МОК, по олимпийската, ФИФА, УЕФА - знаете каква е."

* "Аз съм щастлив! Заминавам, а жена ми остава в България."

* "Полицията ще пази някой по пътя да не духне огънчето." (при преминаването на олимпийския огън за игрите в Атина 2004 през България)

* "Аз съм доволен от всичко в живота си. Включително и от това, че лежах в затвора."

* "В Египет беше топло, 20 градуса, и имаше много египтяни."

* "Повече няма да стъпя в САЩ. Те са едно предприятие, а не държава. Пък и ми се ходи там толкова, колкото на американския посланик в село Лиляче. Нека дойде тук да ме интервюира, няма да му искам виза."

Добавен преди 11 години 2 Преглед

отишъл един дядо в гръда, гледа пред една аптека голяма опашка. без да прочете натписа аптека, тои попитал жената която е последна на опашката какво продават тук. жената го погледнала, помислила че дядото се базика нещо, като знае че е аптека и му казала. какво продават, кори за баница продават. я чакаи и аз да взема едни. а те хората чакат за по един пакет превръзки. досъл реда на жената пред дядото, тя искала два пакета, но давали само по един. започнали да се карат. дядото ги слушал, слушал и накрая казал. абе дайтеи на жената знаетели колко и е голяма тавата.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Планове според възрастта:

3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защото лъже, че неговият татко е по-силен от моя?

4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.

5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.

6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.

7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!

8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.

9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам - в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.

10-годишен. Да стана мускетар. "Един за всички.." и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.

11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цапардорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.

12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.

13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.

14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.

15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.

16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей такава брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.

17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.

18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите - те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви: как ще се покажа пред очите на приятелите ми?

19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената: Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка -
запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.

20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.

21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше "сметнала съм дните, спокойно". А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!

22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.

23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.

24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. Какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.

25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.

26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна,разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.

27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше - мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.

28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената, да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.

29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!

30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.

31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската:

32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с "Началник отдел". Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина 'слушалка', дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.

33-годишен. Бързо да направя равносметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам!

Добавен преди 11 години 8 Преглед

Стоят си едни катаджии на един забутан прашен път и скучаят. По едно време единия забелязал облак прах в края на пътя и бясно приближаващ черен мерцедес, скочил с още по бясна от тази на мерцедеса скорост и размахал палката, последвали спирачки и черната кола заковала точно пред полицаите, които надничали през абсолютно черните прозорци и нищичко не виждали вътре. Тогава единия се навел и почукал на прозореца на шофьора, той бавно се смъкнал, а от вътре се разнесла такава воня че полицаите подскочили поне три метра на зад. В колата доволно стоял мръсен и миризлив клошар:
- Добър ден господа полицаи!
- Абе ти от къде я открадна тая кола бе?!
- Не съм господин полицаи, моя си е.
- Как твоя бе, такива миризливци като тебе не карат такива коли...
- Подариха ми я господин полицаи, защото притежавам една дарба с която сам помогнал на много хора.
- Каква е тази дарба?!
- Ами господин полицаи, когато се изсера на главата на някои плешив, му пониква коса и затова хората ми подаряват разни неща.
- Хммм - казал полицаят и се почесал по плешивата тиква - ами дай да направим нещо по въпроса, пак ние ще забравим, че сме те виждали?
- Добре - казал клошаря и излязъл от колата.
И тъкмо отишли в близките храсти, полицаят си свалил фуражката, клошарят клекнал над главата му и от прашния път се появили два джипа с мутри, единия доволно се подал през прозореца и казал:
- Е*аа маа му, тоа ако се изсере на още едно ченге на главата и ше му подаря и вилата си...

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стояли до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил:
- Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Петър се събужда с ужасен махмурлук след луд, фирмен Коледен купон. Петър по принцип не пие, но питиетата изобщо нямаха вкус на алкохол. Той дори не си спомняше как се е прибрал в къщи. Освен че се чувстваше ужасно зле, той се притесняваше и да не е направил някоя глупост.
Насили се да си отвори очите и първото нещо, което видя, бяха два аспирина и чаша вода на нощното шкафче. А до тях една червена роза!
Петър стана и пред него стояха неговите дрехи – чисти и изгладени. Огледа се и цялата стая беше безупречна, чиста и подредена, както и цялата къща. Изпи двата аспирина и с ужас погледна посиненото око, което го гледаше от огледалото в банята. След това забеляза една бележка да
виси в ъгъла на огледалото – надписана с червен химикал, обрисувана със сърца и обсипана с целувки от червило “Скъпи, закуската е на печката, излязох рано, за да напазарувам и да сготвя любимата ти вечеря. Обичам те, скъпи! С обич, Мария”.

Петър отиде веднага в кухнята и там го очакваше топла закуска, горещо кафе и сутрешният вестник. Синът му също беше на масата и закусваше.

“Сине… Какво стана снощи?”
“Ами ти се прибра към 3 часа, пиян до козирката. Падна върху холната маса и я счупи, после повърна в коридора и си посини окото докато се опитваше да минеш през вратата без да я отвориш.”
Още по-объркан той попита сина си “Тогава защо всичко е толкова чисто и подредено? И на всичкото отгоре имам роза и топла закуска??”
Синът му отговори
“А, това ли! Мама те завлече до спалнята и когато се опита да ти събуе панталоните, ти изкрещя “Остави ме на мира, аз съм женен!”*

Счупена холна маса: 163 лв. Топла закуска и вкусна вечеря: 38 лв. Два аспирина: 0,18 лв. Да кажеш точните думи, на точното място... БЕЗЦЕННО!!!

Добавен преди 11 години 4 Преглед

Някаква възрастна дама прелиства каталог на фирма за нестандартни услуги:
"Чистач-нудист - цялостно почистване на Ващия дом от симпатичен, добре сложен млад мъж по адамово облекло"
"Съпруг-наемник - мъж с жалък вид е готов да понесе всякакъв скандал, да излуша всички Ваши упреци, без да спира да повтаря "Права си, скъпа, аз съм говедо" и накрая да си отнесе пердаха"
"Готвач-работливец - млад симпатяга с кухнеска престилка ще приготви в пред Вас дома Ви всякакви готварски специалитети и ще задоволи всяка Ваша кулинарна прищявка"
Еб*ч-надомник - млад, красив и надарен полов атлет ще Ви осигури незабравима любовна нощ - гарантирано качество на услугата"
- Стоп! - казва си дамата - Ето какво ще си поръчам!
Набрала намера на фирмата и си поръчала еб*ч-надомник.
Вечерта в апартамента й пристига симпатичан господин с костюм и дипломатическо куфарче.
Дамата го поканила да влезе, наляла му кафе, той благодарил, седнал, отворил куфарчето, извадил от там една бутилка коняк, налял на двамата... И започнали едни сладки приказки за живота, вселената и всичко останало. Тя от нещо се оплакла, той проявил съчувствие, после той нещо споделил, тя му влязла в положението....
Неусетно бутилката своршила.
Гоподинът извадил от куфарчето още една, пак налял, разговорът продължил и ставал все по-задушевен и по-задушевен... Свършила и втората бутилка...
Господинът извадил трета.
Този път дамата попитала:
- Абе, много добро прелюдие, ама няма ли да започваме с главното?
- Кое главно?
- Ами... няма ли да правим...нещо друго?
Господинът адски се притеснил:
- Я да ви видя фактурата...А! Станала е някаква грешка! Вие сте платили за еб*ч-надомник, а са ви изпратили алкохолик-събеседник!...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

БАБИ ХАКЕРКИ 2
(продължение на популярния виц)
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А… какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената… във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А… неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия… нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила… по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичния интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат… Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке – гледай! Гледам, гледам, настреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ…
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо… добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе… Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а… този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам… (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау… Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии… Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка… такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а… виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу… Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
(скеча е от концерт на СОУ "Св. Климент Охридски" - Троян)

Добавен преди 11 години 2 Преглед