едни+баби+стояли+пред+една+къща
Бисери от старшината в казармата:
1. Или всички с шинели, или никой без шинел.
2. Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!
3. Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс!
4. Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранните.
5. Всички по окопите, а останалите след мен.
6. Ще дойде турското БНА и ще ви нагласи, докато спите Г-н Редник!
7. Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал!
8. Построили сте се под формата на буквата... на буквата... А бе нема такава буква, бе!
9. И запомнете, командирът на батальона не ходи пеш, той взима със себе си ГАЗ - 66 или заместник командира.
10. По време на поход на войниците се полагат по 20 грама масло: 15 грама сутрин и 15 - вечер...
11. Вие тук си спите, а там Родината я засипва снегът.
12. Алфа, бета и гама лъченията при ядрен взрив не могат да проникнат през вашата униформа. Най-много да минат през шубата и да стигнат до потника, не повече! Така че, при ядрен взрив изобщо не се притеснявайте за радиацията.
13. Какво?! Къде си бил? В тоалетната? А бе вие още малко и на театър ще почнете да ходите.
14. Престрелката на автомат Калашников се извършва по мишени, представляващи картонен квадрат от черна хартия с размери 20 на 30 сантиметра.
15. Отивам да пусна една вода и да пия една такава.
16. Сирените вият, звънци, тревога, а той какво... в тоалетната - събул ми гащите, извадил ми го и пикае ли, пикае.
17. Не се движите по квадрат с четири страни така, че да се образува кръг!
18. Искам сега да си легнете културно и грамотно.
19. Моята фамилия е майор Иванов.
20. Ей, какво правите в телевизионната зала? Гледаме видео. А, защо работи и телевизора?
21. Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка...
22. Майорът никога не бяга, защото в мирно време бягащият майор предизвиква смях, а във военно - паника...
23. Автоматът работи така: едно, две, три и... вас ви няма...
24. Курсант, не правете умни физиономии, не забравяйте, че сте бъдещ офицер.
25. Летят n самолета. Нееее, n е много. Летят k самолета… (из задача във военно училище).
26. Не ме принуждавайте да лишавам вашите бъдещи деца от баща.
27. Г-н старшина, скъсан ми е чаршафа. Ами обърни го от другата страна!
28. Бързо ринете снега, докато не се е разтопил.
29. Вчера погледнах под вашите кревати. Въобще не ми е ясно как живеете там...
30. Този отровен газ предизвиква главоболие в ставите и костите.
31. Кой беше школника, дето го запомних сутринта?
32. Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин.
33. Окоп - открита яма за спане в условия, близки до бойните.
34. Мините биват танкови и противотанкови.
35. Г-н Старшина, имам дупка в ботуша и влиза вода! Аз, колко пъти да те уча, бе. Пробий още една и да излиза.
36. И така колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца.
37. Не палете машините преди да сте се качили в тях! Не се качвайте в тях преди да са тръгнали!
38. Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли!
39. Ботушите се чистят вечер и се надяват сутрин на свежа глава.
40. Всеки да затвори всичките прозорци!
41. Храст - съвкупност от клони и листа, растящи от една точка.
42. Повтарям един милион се пише с шест нули, а половин, с три нули!
43. Да се изгасят всички културно-информационни приемници от светлинен и друг тип!
44. Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят...
45. Каква е тая работа бе, другари курсанти - днес едни, утре други, всеки ден едни и същи?! (Старшина към пакостливи курсанти).
46. Куршумът лети, докато го бутат газовете от цевта. След като спрат, той пада на земята.
47. Когато покрай вас мине куршум, внимателно разгледайте устройството му.
48. Бомбите падат не само на сушата, но и по островите!
49. Забранявам употребата на алкохол по време на отпуската. Ако някой реши да наруши заповедта ми, да пие като за последно.
50. На стената трябва да пробиете дупка колкото монета от 2-3 стотинки.
51. Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?
52. Пътуването с войскови камион става само по един начин - В камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подсвирква на минаващи девойки – само се седи и се пътува с войскови камион.
53. Имате на разположение 5 минути. Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
54. Може да нема ред, ама требе да се спазва.
55. Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите.
56. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?
57. От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара!
58. На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат.
59. Никой да не се качва в камионите преди да са дошли...
60. Не използвайте клещите като чук и... обратно!
61. Сега отивам за риба... Ако нищо не хвана, тежко ви и горко!
62. Който е прост и не помни, да си записва като мен! Аз имам две тефтерчета!
63. От пет минути те гледам, как половин час се размотаваш!
64. Г-н Старшина изгубих си иглата... А бе аз колко пъти да ви казвам личните вещи да си ги надписвате.
65. Бегом марш от мен до другото дърво...
66. Преди да ми кажете нещо си погледнете пагоните, после погледнете моите и направете разликата.
67. Няма да кажа кой говори, само ще го погледна!
68. Който е тъп и не може да запомни текста на песните нека си ги записва, като мен!
69. Варосайте бордюра в черно!
70. Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма - изпратете още един!
71. Обърнете покривката, за да не се виждат дупките!
72. Влез в строя за да не те вали дъжда!
73. Да се съберат всички хартийки, листа, стъкла и камъни, да се поставят в кашон от кутия за обувки, да се запалят и изгорят.
74. Мое да си вишис, мое да си даже и среднис, мое дипломата да ти е колко портало, тука командва старшината. (Старшина от самоковско поделение към новобранец).
75. Навън е три метра сняг до колене.
76. Хем ме виждаш, че идвам, хем продължаваш да спиш!
77. Войнишката трапеза не е вкусна, тя е калорична. Тя не се яде, тя се усвоява от организма!
78. Заключи вратата и ми донеси катинара!
79 Ааа, и аз много разбирам от компютри. Нали сега е на мода лазерният компютър?
80 Ами ако бях минал аз или някоя друга кола от там... Аз никого не наказвам безнаказано!
81. Не ме гледайте така! Както съм добър, така ще обърна нещата на 360 градуса и кат говориш с мен ще мълчиш.
82. Преподавателят. Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета. Не се получава, др. полковник! Аз така, приблизително. (из задача във военно училище).
84. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.
85. Тази ръжда да светне.
86. Сега е тъмно, и може би няма да ме чуете.
87. Ще копаете от мен до другото дърво!
88. Старшината - На бегом, и който тръгне последен е пед*раст. Аз ще съм след вас.
89. Старшината - Този, който мисли че има шинел, но всъщност няма 2 крачки пред строя.
90. Нищо не знаете вие! Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти.
18
10 известни писатели разказват Червената шапчица...
1. Уилям Шекспир
Да изядеш или да не изядеш, туй е въпросът?
2. Ги Дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я огледа с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, опитваща се все още да създаде впечатление на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и вече си представя как тя се съблича, как полите ѝ падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото ѝ.
3. Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на Бабата и почуква. Вратата беше правена в средата на XVII век от неизвестен майстор. Той я беше издялал от канадски дъб, беше ѝ придал класическа форма и закачил на железни панти, които на времето може и да си били здрави, но сега скърцаха ужасно. На вратата нямаше орнаменти и фигури, само в долния десен ъгъл се виждаше драскотина, за която казваха, че е оставил със шпората си самият Селестен дьо Шавард — фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Иначе си беше обикновена врата, на която можеше да не се придава особено значение.
4. Джек Лондон
Но тя бе достойна дъщеря на своята раса, в жилите ѝ течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да ѝ мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му съкрушителен удар, който веднага подкрепи с класически ъперкът. Ужасен от страх, вълкът побягна. Тя гледаше подире му и се усмихваше с очарователната си женска усмивка.
5. Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен. - каза Вълкът.
Червената шапчица наля в две чашки коняк и седна до него на леглото. Те вдишваха познатия аромат на коняка. В него имаше и тъга и, умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Разбира се. - каза тя.
- Не ни остана нищо, на което да се надяваме. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
6. Габриел Гарсия Маркес
Щяха да минат много години и Вълкът, изправен до стената в очакване на разстрела, щеше да си спомни далечната вечер, когато Бабата изяде толкова отрова за мишки, поставена в тортата, колкото би стигнала за изтребването на огромно количество плъхове. Но като че ли нищо не се беше случило. Тя измъчваше рояла и пя до полунощ. След две седмици Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на ненавистната старица. Със замрели сърца те гледаха как синьото огънче пълзи по шнура към детонатора. Двамата си запушиха ушите, но напразно, защото не последва никакъв грохот. Червената шапчица се осмели да влез в палатката, като очакваше да намери там мъртвата Баба. Видя я в цветущо здраве с разкъсана риза и обгоряла перука да снове насам-натам и да гаси огъня с одеяло.
7. Харуки Мураками
Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и отидох в кухнята, за да варя юфка. Винаги готвя юфката много внимателно и не обичам да ме разсейват. По радиото пееха Пинк Флойд. Докато заливах юфката със сос, някой звънна на вратата. Тръгнах към входната врата и пътьом надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Полюбувах се на ушите ѝ, едното беше осветено от утринното слънце. През живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях Вълка. В паметта ми веднага изникна Овцата...
8. Ричард Бах
- Аз съм чайка! - каза Вълкът.
- Това е илюзия. - отговори Червената шапчица.
Под крилото на самолет „Чесна-152" с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3.8 л и мощност 1 × 110 к.с. при 2550 оборота в минута и размах на крилете 10.17, се нижеха сините върхове на вълшебната гора. Самолетът се приземи до иззиданата от бял камък къщичка на поляната.
- Виждаш ли къщичката? - попита Червената шапчица, усмихвайки се хитро.
- Ние сами притегляме в живота си къщички и баби - въздъхна Вълкът.
.
9. Сергей Лукяненко
Ставам. Цветната виелица на дийп-програмата затихва. Наоколо е жълто-сивата, скучна и мокра гора. Пред мен има само едно ярко петно – червена шапчица на главата на малко, седем-осем годишно момиченце. То ме гледа уплашено и пита:
- Ти Вълк ли си?
- О, едва ли. - отговарям, като се оглеждам, дали не съм се превърнал във вълк.
Hе, като че ли не. Съвсем обикновен гол мъж, който закрива срамотиите си с брезова метличка за баня.
- Отивам при баба. – съобщава ми момичето.
– Hося ѝ питчици.
Вероятно съм попаднал в някой детски сървър...
- Ти човек ли си или програма? – питам момиченцето.
- Баба ми е болна. - продължава то.
Всичко е ясно. Програма е, освен това от примитивните. Преставам да обръщам внимание на момиченцето, оглеждам се. Къде ли е изходът?
- Защо ти е толкова дълга опашката? – пита детето.
- Това не е опашка! – отговарям и се изчервявам.
- Hе се ласкай. Говоря ти за проследяващите програми, които са на твоя канал. - любезно уточнява момичето.
Гласът ѝ рязко се променя, сега пред мен стои жив човек.
10. Ръдиард Киплинг
- Ние с теб сме от една кръв! - извика Червената шапчица подир Вълка.
- На слука!
25
Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва:
- Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки.
- Добре де, кажи една да видим и аз колко знам! - помолил Петка.
- Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то?
- Чапаев, това трябва да е г*з! - казал Петка след дълго мислене.
- Как ще е г*з, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то?
- Чапаев, това вече е г*з. - доволен казва Петка.
- Как ще е г*з, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш.
Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита:
- Петка, какво си се умислил?
- А бе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти... Без прозорци, без врата, пълен г*з с краставици. Що е то?
Будьони се размислил и казал:
- Петка, това трябва да е г*з.
- А бе и аз му викам на Чапаев, че е г*з, а той ми вика, че е ножица.
16
"Сливи за смет" - нова версия:
Заможен селянин искал за сина си работлива мома, но в тяхното село нямало такава, която да одобри. За това натоварил каруцата със сливи и тръгнал по околните села. Заставал на мегдана и се провиквал:
- Давам сливи срещу смет!
Разшетали се момите, заизваждали пред къщите камари с боклук. Пред една порта, обаче, стояла хубава мома и държала в шепи малко прах. Зарадван бащата тръгнал към нея и тъкмо да и предложи да я вземе за снаха, когато пред съседната къща видял друга, която не държала нищо:
- Моме, ти никакъв боклук ли нямаш?
- Не, нямам.
Взел я със себе си и вдигнал голяма сватба. Вечерта след веселбата седнали тримата и свекъра попитал:
- Дъще, кажи ми, как така нямаше дори една шепа боклук?
- Ами мързеше ме да изчистя, пък и ти нямаше толкова много сливи за да ми го смениш...
23
Две баби се срещнали пред един вход. Гинка на 88 год. и Пелагия на 86 год. Баба Гинка с една лека усмивчица попитала приятелката си:
- Пелагиьо, вие с дядо Харалампий играйкате ли си още нощем ма?
Баба Пелагия се стреснала, погледнала възмутено и казала:
- Ма, г-жа Гинка, ма как не ви е срам? Как може да си помислите такова нещо?!? Та моя Харалампий е на 90 год... Как ще си играйкаме?
- Е, голяма работа! - казала баба Гинка.
- Той и моя Груьо е на 92, ма все пак всяка вечер ние с него не заспиваме без да сме си поиграйкали.
Баба Пелагия се заинтригувала и с лека завист попитала:
- Е как бе, г-жа Гинка си играйкате с мъж дето ще ме прощавате, ама вие на 88 пък той на 92...?
Баба Гинка се доближила до ухото на Пелагия и казала:
- Слушай сега, значи лягаме си вечер, събличаме се, и като се съблечем си лягаме дибидюс голи един до друг. После аз хващам дядо Груьо за малкия Груьо, издърпвам го нагоре колкото мога и рязко го пускам да падне. И като падне, към когото от нас двамата посочи, той става на другата сутрин да ходи за хляб...!
12
Лекар с*ксолог отива на работа. На пейка пред една къща, вижда свой пациент, зачервен, видимо доволен…
- Е, как е Пеше? Доволен ли си от "Виаграта"?
- Ооо, докторе! Да си жив! Изпих три! Осемнайсе пъти!
- Как три, бе! Горкото момиче! Ти си я съсипал, бе!
- Ха! Съсипал! Мръсницата не дойде!
16
Една приятелка ми се оплака:
- Я не моо разбера като у нашата къща сички висат пред телефоните си, кой толко разфръга...
22
Когато бях студент делях квартирата с един чешит, ама от най-големите. Като повечето студенти и аз работех нощем. Една вечер тръгвам на работа и на спирката се сещам, че съм си забравил работните обувки, едни такива специални маратонки, само за в болницата. Тичам към блока, звъня му и викам:
- Брат'чед, фърляй маратонките през джама! Долу пред входа съм!!!
А часът някъде към 18.00. Пейките пълни с народ. Къде бабички клюкарстват, къде мъже къркат бири и мастики, децата търчат напред-назад...
Показва се оня дивак на прозореца и вика колкото му глас държи:
- КРАЙ! МЕЖДУ НАС ВСИЧКО Е СВЪРШЕНО!
Половината квартал замлъква. Тишината може да се реже с нож.. А оня продължава да крещи и хвърля маратонките надолу:
- МАХАЙ СЕ! НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА ТЕ ВИЖДАМ!СЪБИРАЙ СИ БОКЛУЦИТЕ!
29
Французин, американец и българин тираджии си говорят. Американецът се хвали:
– Къщата ми е в едно равно поле, като се прибирам надувам клаксона и като се прибера – камината запалена, яденето във фурната, а жената и децата ме чакат на верандата.
– А моята къща е на един висок баир – казал французинът. – Като се прибирам, пускам дългите светлини и като вляза вкъщи, шампанското е отворено и жената ме чака гола на леглото.
– Аз пък – казал българинът, – живея в една долчинка. Като се прибирам, спирам двигателя и пускам надолу по инерция. Като стигна, излизам тихичко от камиона, изключвам бушоните, вземам бухалката и отивам да чакам пред прозореца на спалнята – досега само един ми избяга…
35
Посред нощ в една аптека влиза леко разголена жена, застава пред младия фармацевт и казва предизвикателно:
- От месеци не съм виждала мъж...
Фармацевтът се усмихва с разбиране и ведро отговаря:
- Тука имам едни много добри капки за очи!
32
Една приятелка ми се оплака:
- Я не моо разбера, като у нашата къща сички висат пред телефонете, кой толко разфръга?
28
Една жена била разочарована от неуспешни любовни връзки. Едни мъже я биели, други я изоставяли, трети не били добри в леглото. Жената решила да опита с обява за запознанства, но този път имала стриктни изисквания:
- "Търся мъж, който никога няма да ми посегне, който никога няма да ме изостави и който е добър в леглото".
Един ден се почукало на вратата и жената отворила. Пред нея стоял мъж в инвалидна количка, без ръце и без крака.
- Дошъл съм заради обявата. Аз съм мъжът, когото търсите. Нямам ръце и никога няма да ви посегна. Нямам крака и никога няма да си ида от вас.
- А добър ли сте в леглото? - попитала жената.
С доволна усмивка мъжът отговорил:
- Как мислите, че почуках на вратата?
27
Звъни телефонът, ама някак аварийно ми звъни. Вдигам. Онова с антенката не работело, не светело и нямало интернет. Ужас на ужасиите да няма интернет баш за нам кой си филм, който сме го чакали цял ден да го гледаме, и освен това, Джокович имал основателни претенции за не 'нам кво си... Бедстваме и не може така да продължава.
- Ама ти включи ли го, пробва ли да извадиш и пъхнеш буксичката?
- Всичко съм пробвала, 10 000 пъти вече пробвах буксички, щепсълчета, кабелчета, тока гасих, водата спирах, бойлера също, не ще и не ще и няма нет, светът свърши, да беше паднал метеорит, ама това е нетърпимо вече, да паладейш, и... ти не ме обичаш!
Ясно, работата е сериозна. Бягам от ангажименти, бързам, изпреварвам баш пред едни куки, които заложили триногата и снимат, успях да им се усмихна широко кът Джак Никълсън в "Сиянието" на Стенли Кубрик, усетих как една стотачка се изниза от картата към КАТ, псувам разни бабички и дядовци, които насред делника тръгнали на пазар (понеже е Петък и е "Пазарен ден") и карат като костенурки на втора без газ, в крайна сметка паркирам пред вкъщи, качвам се, влитам и заварвам атмосфера на сърдито мълчание, което реди пасианси на дивана по случай края на световния Интернет, рутер, който не свети и въобще по-добре да не влизате в такова напрегнато положение с гъстотата на пчелен мед, в който потъвате в някой много страшен кошмар. Откачам аз, закачам, не ще. Цък копченцето отзад, хоп светнааа!
- Ти пипа ли го нещо?
- НЕЕЕЕЕЕ! Въобще не съм го пипала!
От което разбирам, че или извънземните или пак онзи руски шпионин е минал да цъкне копченцето на рутера отзад.
И сега следва най-важното.
- Ако искаш да знаеш, бърсах прах! Повече никога няма да бърша прах, никога няма да шетам, да готвя, да чистя, да пера, да гладя, щото така! Излязох виновен пак аз за копченцето.
Целувки, прегръдки, филмченцето тръгна, хайде пак обратно по задачки, пак усмивка на катаджиите, пак бабички и дядовци карат като костенурки, пак търси парко място и се прави, че си ходил до тоалетната по голям зор...
Любов, какво да я правиш?!... Да паладейш.
11
Заможен селянин искал за сина си работлива мома, но в тяхното село нямало такава, която да одобри. Затова натоварил каруцата със сливи и тръгнал по околните села. Заставал на мегдана и се провиквал:
- Давам сливи срещу смет.
Разшетали се момите, заизваждали пред къщите камари с боклук. Пред една порта обаче стояла хубава мома и държала в шепи малко прах. Зарадван, бащата тръгнал към нея и тъкмо да й предложи да я вземе за снаха, когато пред съседната къща видял друга, която не държала нищо:
- Моме, ти никакъв боклук ли нямаш?
- Не, нямам.
Взел я със себе си и вдигнал голяма сватба. Вечерта след веселбата седнали тримата и свекърът попитал:
- Дъще, кажи ми, как така нямаше дори една шепа боклук!
- Ами мързеше ме да изчистя, пък и ти нямаше толкова много сливи, за да ми го смениш.
24
На едни хора им дошли гости. Хапнали, пийнали и бая са понапили даже и въобще не им идвало и на акъла да си тръгват! По едно време стопанина казал на жена си:
- Жено, налей в каната вместо вино оцет - те като видят, че не става вече пиенето и ще си тръгнат.
Тъй и направила жената. Единият от гостите като отпил от чашата, направило му впечатление киселия вкус и запитал друг, седнал до него:
- Абе, не ти ли се струва, че в чашите вместо вино има оцет?!!!
- Знам, бе! Пий си и си трай - колко оцет мислиш, че може да има в една къща?!!! Като го изпием - пак ще налеят от виното!
14