две+семейства+на+палатки
Познавам го отдавна и нищо лошо не мога да кажа за него, само това, че е депутат.
- Към колко часа ви изнасилиха?
- Мен обикновено ме изнасилват към осем вечерта.
От постъпката му аз бях инфектиран и затова го ударих.
Мъжът ми ми нанесе страшен побой, от който всички в махалата бяха трогнати.
Господин прокурор, госпожи и господа, братя и сестри на Република България. Обръщам се към вас за всестранна помощ. Три семейства сме под един покрив. Синове и снахи. Буря и гръмотевици. Камъни и дърве... Ще хвърчат трупове като на Шипка. Чакам ви като Радецки! /Откъс от молба/
Осъдиха ме за дребно хулиганство, че съм пикаел във пред Градския съвет. От къде да знам, че е градски съвет, помислих, че е някоя друга обществена сграда.
(Румен Петков - министър)
0
Събрали се няколко семейства на купон.
Единият от мъжете се хвали:
- У дома АЗ съм първа цигулка!
А жена му казва:
- По-добре кажи кой ти е диригента!
0
"има много на витрината, но малко в склада"
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Гарлин
1
Две семейства, марсианско и земно, били големи приятели. Редовно се събирали и купонясвали - песни, танци, алкохол. След време взело да им доскучава и една вечер мъжете решили да си разменят съпругите за вечерта.
Останал землянина с марсианката в едната спалня ама нещо постоянно го човъркало - какво ли прави в момента жена му с марсианеца в другата стая? Неиздаржал - отишъл пред вратата им и започнал да слуша... По едно време чува жена си: "Ха-ха-ха..". След малка пауза отново: "Ха-ха-ха..". След още малко пак "Ха-ха-ха-ха-ха....".
На сутринта я пита:
- На тебе снощи май ти беше много хубаво - за какво се смя толкова?
Жена му му отговаря:
- Какво да ти кажа, съблякахме се и гледам онази му работа на марсианеца ей толкова малка (като цигара:), и аз се разсмях!
- Добре, а втория път за какво се смя? - пита съпругът й.
- Ами както му беше такъв малък, марсианецът започна да си върти ушите и онова взе да пораства и стана ей такъв голям (като бутилка от кока-кола, и аз се зарадвах!
- Хубаво де, а третия път защо?
- Накрая ми стана много смешно като си представих как цяла вечер марсианката ти върти ушите...
1
В едно щъркелово гнездо:
- Мамо, къде е татко?
- Той носи бебета по света и радва много семейства!
Няколко месеца по-късно майката-щъркел пита сина си:
- Къде беше цял ден?
- Плаших гимназистки!
1
- Хайде, скъпи дами, 2-ри размер, 3-ти размер. Прекрасни, секси, почти без пари!
- А нямате ли 0 номер - свенливо пита ученичка.
- Госпожице, тапети лепят две преки надолу. Хайде, на хубавата стока! 2-ри, 3-ти, дантелени, секси!
- Нямате ли първи номер - пита дама.
- Госпожице, копчета пришиват една пряка надолу. Хайде хубавата стока!
- Нямате ли 4-ти номер?
- Госпожо, палатки продават на сергията зад мен!
0
Събрали се няколко семейства на купон.
Единият от мъжете се хвали:
- У дома АЗ съм първа цигулка!
А жена му казва:
- По-добре кажи кой ти е диригента!
6
Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир.
Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар:
- И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?
1
В едно щъркелово гнездо:
- Мамо, къде е татко?
- Той носи бебета по света и радва много семейства!
Няколко месеца по-късно майката-щъркел пита сина си:
- Къде беше цял ден?
- Плаших гимназистки!
2
В едно щъркелово гнездо:
- Мамо, къде е татко?
- Той носи бебета по света и радва много семейства!
Няколко месеца по-късно майката-щъркел пита сина си:
- Къде беше цял ден?
- Плаших гимназистки!
2
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия:
- Петка, дай да ги нападнем.
На което другият отговорил:
- Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
0
Две семейства на средна възраст отишли за риба с пренощуване. Мъжете останали в палатката до реката, а жените - по далеч. Към два през нощта единия се буди:
- Божичко!
Другия:
- Какво става?
- Ще ходя да намеря жена си. Събудих се с най-яката ерекция, която някога съм имал!
- Искаш ли да дойда с теб?
- 'Що пък да искам?
- 'Щото държиш моя х*й…
5
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри! Пречистваме въздуха, но замърсяваме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните пелени и еднократния морал, връзките за една нощ, наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете бутона “изтриване”.
Не забравяйте да отделите повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Не забравяйте да кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото този малък човек скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и което не струва нито стотинка!
Не забравяйте да казвате “обичам те” на любимите си, но най-вече - наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Не забравяйте да се държите за ръка с човека до вас, ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден той може и да не е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото живота не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
3
Срещат се две приятелски семейства. Докато мъжете си говорят за нещо, едната жена казва на другата:
- А пък да знаеш, ние с моя мъж вкъщи си живеем тихо, кротко, спокойно, мирно.
...Мирно! Мирно казах!
1
2 семейства отишли да почиват на къмпинг.
Вечерта някой предложил да се разменят по двойки на кръст.
На сутринта в едната палатка се провежда следния разговор:
- На мен ми хареса!
- На мен също. Дай сега да отидем да видим жените.
0