двама+негри+пикаят+от+един+мост
Една фирма открила нов офис. Началството помислило "Някой може да го ограби". И фирмата наела охрана.
След това началството помислило. "Как може охраната да действа без инструкции?" И фирмата наела двама консултанти - един за разработка на правила, друг за провеждане на семинари.
След това началството помислило. "Как ще следим дали охраната изпълнява добре задълженията си?" И фирмата наела двама проверяващи - един за проверка, друг за съставяне на отчети.
След това началството помислило. "Как ще плащаме на всички?" И фирмата наела двама счетоводители - един за водене на сметките, друг за управление на касата.
След това началството помислило. "Кой ще отговаря за целия персонал?" И фирмата наела управител, заместник и фирмен юрист.
Минала година. Началството прегледало баланса си, който прехвърлял плана с 20 000$ и решило, че трябва да съкрати от разходите.
И фирмата уволнила охраната.
Един кораб се разбил и всички се удавили. Само една много, ама много красива жена с изящни форми оцеляла. Морето я изхвърлило на един остров. Тя лежала на брега в безсъзнание. От някъде дошли двама диваци - баща и син. Огледали я те и синът казал:
- Тате, много е красива! Виж само какви ц*ци има, каква коса, какво тяло... Леле, божке! Да я изядем, а?
- Не! В никакъв случай! - казал бащата.
- Тая ще я зяведем вкъщи, а ще изядем майка ти.
Влизат в бара двама. Поръчват си две водки и искат една капачка от бира. Барманът му станало любопитно и ги загледал - седнали на маса в ъгъла, единият капнал малко водка в капачката и извадил от джоба си един ма-а-а-алък мъж и казал:
- Е, Боцю, разкажи му и на него, как си напсувал онзи шаман в Африка...
Собственикът и изпълнителен директор на компанията Megagames Inc. Бил Ричмън сплете пръсти, изгледа шефа на разработчиците Макс Смарт и зададе очаквания въпрос:
– И как върви работата ви по новия проект?
– Днес довършихме енджина, — започна Смарт с бодър тон, но веднага беше прекъснат и бодростта му отиде по дяволите
– С цяла седмица закъснение.
– Какво да правя, шефе — разпери ръце Макс,
— С Джони така или иначе работим по 16 часа на ден включително събота и неделя! Ако искате да става по-бързо — назначете ни повече хора.
– Колко повече? Бюджетът на проекта и без това е раздут до небето. Във вашия екип се водите повече от 30 души!
– Но от всичките 30 само аз и Джони работим! Е, и Алис, ама тя пише добра музика, не е програмист… Нямам предвид да се увеличи броя на хората в отдела, а просто да се уволнят няколко от безделниците и на тяхно място да се вземат добри специалисти… или специалистки, де, — бързо се коригира Смарт, за да не го обвинят в мъжки шовинизъм.
– И кого предлагаш за уволнение? — попита шефът му.
– Да започнем с идиотите!
– Първо, те не са идиоти, а алтернативно надарени личности, докога да ти го повтарям. И второ, ти не разбираш ли, че и при най-малкия опит да ги пипна — борците срещу дискриминацията и правозащитниците ще ме изядат жив? Адвокатите им веднага ще докажат, че сме ги изгонили не защото работят лошо, а защото са идио… алтернативно надарени, де.
– Ама първото следва от второто!
– Напразно се държиш като расистки шовинистичен дискриминатор, отричащ равенството на всички хора, гарантирано от Конституцията, Декларацията за правата на човека и Декларацията за независимостта. Явно изхождайки от упадъчните си и антихуманни разбирания, че умът превъзхожда глупостта… т. е. алтернативната надареност… ти искаш да лишиш част от американските граждани от право на работа. Напомням ти — за да станеш американски гражданин е достатъчно да се родиш под американски флаг. Ум за това съвсем не ти е нужен.
– Ами да работят като чистачи тогава, нямам нищо напротив. По каква логика тези умствени алтернативници трябва да работят в компютърна фирма?!
– В бюрото по заетостта са ги попитали какво умеят да правят и с какво искат да се занимават, те казали “игри” и ето ги при нас.
– Да, де, те са искали да играят на игри, не да ги разработват!
– Тази подробност никого не вълнува. Държавата им е дала възможност да работят, сега е време на частния бизнес да ги интегрира добре в работния процес.
– Бе те по принцип са съвършено непригодни да работят това, което правим ние! Ако мен например не ме вземат в баскетболен отбор, да не би да тръгна да ги съдя за дискриминация?
Ричмън изгледа подчинения си от главата до петите.
– Няма да можеш да ги осъдиш — каза той след като приключи с огледа. — Имаш напълно нормален ръст, пък и други отклонения не се наблюдават. Виж, ако беше джудже — тогава да, шансовете да спечелиш щяха да са доста добри. Или поне да беше плешив. Един добър адвокат би могъл да докаже, че си дискриминиран по плешивина…
– Вие сте шовинист, шефе, — отмъстително каза Макс. — Не се казва “плешив”, а “алтернативно окосмен”.
– Така или иначе, алтернативно надарените не можем и с пръст да ги пипнем, — резюмира Ричмън. — Имат си лоби в Конгреса… И преди да си предложил да уволним негр… афроамериканците…
– Ще предложа, как няма да предложа, — прекъсна го Смарт. — Не защото имам нещо против цвета на кожата им, а защото дори на училище не са ходили.
– Учили са даже повече от теб, — възрази Ричмън. — Том Кроу например е бил по два пъти във всеки един клас, а 11-ти го е карал даже 3 пъти. Пък и имат прекрасни характеристики от предишната си месторабота.
– И къде са били преди? — подозрително попита Смарт.
– В затвор със строг режим.
– Предполагам, че от там са ги пуснали само и само да се избавят от тях. А бе, шефе, защо и в компютърните фирми не въведем правилото за предсрочно освобождаване при примерно поведение? Аз самият ще им напиша прекрасна характеристика, само и само да ми се махнат от главата.
– Не можеш да ги разкараш и това е! Нали никого не са ограбили, нито пък са убили? Имам предвид на работното място.
– Ама не знаят какво е това програмиране! Знаете ли с какво се е занимавал Лерой, дето го взехте за програмист? Пренабивал е номерата на двигателите на крадени коли. А Куинси, дето е специалист по графиката?
– Рисувал е графити по стените?
– Не, правил е фалшиви долари. И даже това е правил безобразно зле.
– Във всеки случай само пълен самоубиец ще тръгне да уволнява чернокож. А ако чернокожият е и лежал в затвор и с уволнението се възпрепятства социалната реабилитация на бивш престъпник — тогава самоубиецът е и мазохист!
– Ами ако уволните…
– Не, не и не! — кресна шефът.
— Даже не го споменавай.
– Уфф… А да пенсионирате Олдфарт не може ли?
– Искаш да ни докараш дело от страна на Съюза за защита на правата на възрастните хора ли?
– Ама той е съвсем изперкал! Всяка сутрин налива мляко на компютърната си мишка!
– Има пълно право. Това е свободна страна. И ако искаш да знаеш — от целия ви отдел мога да уволня само двама душе.
– Нека да са двама! Така няма да ни се налага да блъскаме по 16 часа на ден…
– Не се и съмнявам. Особено като вземеш предвид, че това сте ти и Джони. Вие двамата сте бели мъже без физически и умствени нарушения, с хетеросексуална ориентация сте, нямате проблеми със законите или с наркотици, не принадлежите към религиозни секти. В тази страна няма да се намери и един човек или организация, които да се застъпят за вас. Кажи ми “благодаря”, че все още успявам да запазя работните ви места. Въпреки всички прозрачни намеци от страна на Комитета по политическа коректност.
Макс се умълча.
– Добре, де — смени темата Ричмън, — значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?
Решили на онзи свят да построят мост между рая и ада. Половината ще строи рая, другата половина- ада. След месец отива комисия. Гледа: от страната на ада мостът е готов, а другата половина я няма. Питат:
- А къде е другата половина? А в рая отговорят:
- Нямаме нито един строител!
В БАН на Научен съвет един професор докладвал:
"Двама от нашите колеги ще се женят. Очевидно ще трябва да ги уволним."
- Защо да ги уволняваме? - попитал някой.
- Е как защо бе!? Ми не виждате ли че се обичат?
Закони на кабелджията:
1. Колкото и високо да си опънал кабелите по стълбовете винаги може да мине достатъчно високо МПС, че да го скъса.
2. Когато връзваш кабела на стълба и той лежи на най-безлюдната улица в София, минават поне три коли и един камион отгоре му.
3. Перфектния ланаджия е с четири ръце, три крака и кука на корема, който му служат за да се качва на стълбата с всички възможни инструменти. Същият има възможността да носи тройна стълба на рамото, кашон с кабел под мишница, куфар с инструменти, куфар с бормашина, удължител за последната, поне един суич и същевременно ходи по улицата към офиса и говори по джиесема с шефа си, който му обяснява, че няма възможност да дойде да го вземе с колата, защото има важна делова среща, а всички останали са заети. Обикновено колата е свободна, шефа е в офиса, а всички колеги са свободни когато техника се прибере в офиса с цялото оборудване от другия край на квартала.
4. Когато техника се качва по стълба на покрива и пази максимална тишина или му извънява телефона, или куфара с инструменти се изсипва, или кашона с кабела се разпада (кога ще почнат да ги правят от КАЧЕСТВЕН КАРТОН).
5. Във всеки един вход на блок на последния етаж живее дядо или баба, които по цял ден е вкъщи и професията му е да вдига скандали на желаещите да ходят по покрива.
6. Обикновено единствения ключ от капандурата е в лицето от т.5
7. Лицето от т.5 прекарва свободното си време стоейки на шпионката на вратата.
8. В 1/3 от всички капандури на покрива, капака е откачен от пантите, но е сложен отгоре така, че да не му личи. При вдигане техника или трябва да е ловък като котка и силен като горила за да улови полетялия надолу капак, или да е невероятно бърз за да избяга веднага след това.
9. Няма покрив, който да не тече. Няма живущ на 8-ми етаж, който да е спокоен от този факт и да не обвинява кабелните и интернет техници за това нещастие.
10. Всеки техник качил се на покрива с триста мъки през гората, е забравил поне един инструмент или устройство в офиса.
11. Ако са двама техници, обикновено забравените неща са две и повече.
12. Третия дошъл да донесе забравеното от техника, обикновено при качването си на покрива предизвиква невероятен скандал.
13. Всеки втори клиент има алуминиева дограма. Всеки втори от тези клиенти е с изолация на стените. Всеки втори от тези с изолираните стени не е знаел, че ще трябва кабела да влезе отвън.
14. Всеки трети клиент е забравил, че няма ланкарта. Всеки трети от тези клиенти е смятал, че и модема върши работа.
15. На всеки пети клиент най-близкия до прозореца контакт е в другата стая. Естествено, че удължителя е в офиса.
16. Всеки осми клиент стъпква своето RJ на третия ден от прекарване на кабела.
17. При вътрешна инсталация винаги кабелите в апартамента за интернет са върнати като за телефон.
18. В апартаментите на хората от т.17 има поне седем разпределителни кутии до розетката при компютъра.
19. Не, тези хора не са съгласни да им се прекара друг кабел външно.
20. Колкото и да обичаш своя шеф, знай че не може да го впечатлиш с 10 вързани клиента за ден. Това за него означава, просто че можеш да вържеш и 20 на ден, ама те мързи.
21. Всяка радиостанция има невероятното свойство да свършва своите батерии, когато спешно ти трябва връзка с колегата.
22. Обикновено в асансьорното няма работещ контакт където да включиш зарядно, адаптор или друг работещ предимно с електричество инструмент.
23. Няма кутия, която да не се наводнява - обратното е пропаганда на капитализма.
24. Но въпреки това доста от суичовете имат свойството да работят потопени във дъждовна вода.
25. Не е нужно да слушаш обясненията на шефа си, че това се дължи на лака по платката, достатъчно е, че знаеш, че суичовете работят и мокри.
1. Правило на липсващия стълб:
- Ако на дадено място на една улица трябва да се направи отклонение и да се монтира кутия, то там стълбът липсва.
Следствие 1: Навсякъде където стълбовете липсват, рано или късно възниква нужда от монтаж на кутия.
Следствие 2:
- Когато стълбът не липсва, то:
а) Наведен е под ъгъл от 45 градуса;
б) Ако все пак го използвате, следващата седмица от "Енергото" идват и го сменят.
2. Принципи на оптиката:
- Всяка оптика рано или късно се къса, но вашата - рано.
- Всяка оптика се къса в петък към 17,30.
- Когато се скъса преди този час, то аварийният екип не носи необходимите материали за ремонта.
- Багеристите работят и в събота, и в неделя, така че оправената в събота на обяд оптика, се къса пак в неделя сутринта.
- Багеристите никога не са виновни, те никога не са чували, че на терена, където работят има някакви комуникации.
- Престоят поради скъсана оптика (в часове) е право пропорционален на броя клиенти и обратно пропорционален на парите в джоба ви, след като си платите GSM-а.
Допълнение:
- Веднага след като възстановят оптиката, спира тока за 2 часа или става земетресение в Алжир.
3. Принципи на ключовете:
- Всички входове, в които живеят желаещи за свързване се заключват.
- Звънците на тези входове никога не работят.
- Ако случайно звънците работят, то:
а) няма табелки на тях;
б) има табелки, но е толкова късно, че не можете нищо да прочетете;
в) сбъркали сте входа.
- Ключът от капака за покрива е:
а) само един и човекът, при когото стои е в провинцията;
б) даден на конкуренти и те не са го върнали;
в) в човек, който предпочита да ви гони с метална тръба по стълбите, отколкото да ви го даде;
г) в човек, който го дава на вашия клиент, но след това ви заключва на покрива и не ви отваря 2 часа (това важи само през зимата към 19 часа и само за блокове, на които катинарът е на външното прозорче).
- Капакът за покрива винаги е отключен, когато си определите нова среща с клиента и той е осигурил ключ.
- Никога няма на кого да върнете ключа, след като сте си свършили работата, ако го оставите на клиента, следващия път не ви го дават.
4. Принцип на късия кабел:
- Кабелът, който току що сте пуснали на клиента винаги е с 2 или 3 метра по-дълъг от необходимото, независимо от това как и колко пъти сте го мерили и смятали.
Следствие 1:
- Ако го отрежете, след два месеца клиентът си премества компютъра в другия край на стаята или в съседната стая.
Следствие 2:
- В склада /офиса/ багажника имате към 300 м кабел на по 2-3 метрови парчета.
5. Аксиома RJ-45:
- Всяко произволно количество конектори свършва в делнични дни в 18 часа и в празнични по всяко време.
Следствие:
Последният конектор винаги е:
а) дефектен;
б) кримпва се лошо;
г) в джоба на другото ви яке.
Аз имам доста приятели, но ще ви разкажа за двама!
Първия, приятел от детството, абсолютно пиянде - дай му да пие само. Не работи, бие жена си, пълна мизерия! Срещаме се два пъти в годината. След среща с него жена ми става ангелче направо, влюбена е в мен, казва, че аз съм един добър човек, с мен е извадила голям късмет, просто не може да се ми се нарадва!
Втория приятел, само положителни качества, в дома му абсолютен ред, помага за всичко в домакинството на жена си, накратко - идеалния мъж. След общуване с него ставам мълчалив, не ми се занимава с нищо вкъщи, само вися в интернет.
Е, сега ми кажете с кой е по-изгодно да общувам???
Прибира се един човек от работа и гледа вратата му разбита. Влиза вътре и какво да види - стоят двама мъжаги насред хола.
Почнали го на бой и накрая само успял да попита:
- Момчета ама защо ме биете?
- Как да не те бием, бе?! - Телевизор Велико Търново, печка Мечта, хладилник Мраз, пари няма, злато няма, нищо няма - от какъв зор си сложил тази блиндирана врата, ами решетките?! Ти що лъжеш хората, бе?!
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изскубне въдицата от ръцете…
- А мислиш ли, че шарана помни?
Ето какво ще стане ако не си сменяте чорапите един месец.
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис... така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат... сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха... странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне... горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф...
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
Двама приятели пътуват във влак. Неочаквано единия пита другия:
- Знаеш ли защо колелата на влака тракат?
- Не, защо?
- Ами, нека вземем един влак. Като се абстрахираме от вагоните, какво остава? Локомотива! Като се абстрахираме от локомотива, остават колелата. Нека се абстрахираме от всички колела, освен от едно. И така, колелото представлява нищо друго освен един кръг, лицето на което е пи по ер на квадрат. Като се абстрахираме от пи и от ер остава един квадрат. Е много ясно, че един квадрат като се движи по релсите ще трака!
Центъра на Перник. Кафе на 2 нива - на долното седят двама на по кафенце и скучаят... на бара седи човек и чете сутрешния вестник...
Първия от двамата се обръща към втория:
- абе...
- оу...
- а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата...
- ... на кво?
- ми... петарка!
- готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
- еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа - не съм те виждал 100 години, загуби се...
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
- аууууу, човек, верно ли - извиняай! Ма приличаш... извиняай!
Сяда си и авера вади петарка...
Минало се, не минало - втория пак:
- абе...
- мм...?
- десет, ако идеш да му отвъртиш още един...
- нема яд!
Пак се вдига и отива до бара - пляяяясссс...:
- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
...!?! Господине!
Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
- Ееее, човеек... мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш - одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време - у казарма бееме заедно - домъчнело ми е... бееме си много дружки...извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя...
- ... ма немаш грижа!
Качва се горе - пляяяяяссссс!
- Абе Пешо! ...бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе...
Двама слаботелесни приятели, които не се били виждали от много време отишли да се почерпят в едно заведение. Пийнали както трябва и единият казал:
- Ако знаеш колко съм смел. Нищо не може да ме уплаши.
Другият се изсмял:
- Да, да. Хайде на бас за 100 лв., че не можеш да отидеш при онази мутра, която е седнала в съседното сепаре и да му лепнеш един шамар зад врата, без той да те пребие.
- Не мога ли?! Как да не мога.
Станал и отишъл до мутрата, която тъкмо вечеряла със своята приятелка. Застанал до него и му лепнал як шамар зад врата. Мутрата веднага скочила и тъкмо да го нокаутира и нашият човек казал:
- Абе, Пешо, ти ли си?! Не сме се виждали от казармата. Как си?
Мутрата си помислил: "Този е на един удар. Ще го нокаутирам и ще взема да го убия. Просто не си заслужава. Ще трябва да пиша обяснения, проблеми с полицията и т.н. Явно се е припознал. Чудо голямо.". После отвърнал:
- Приятел, нещо си се объркал. Аз не съм Пешо.
- Леле, господине, много се извинявам. Ама сте като две капки вода. Толкова си приличате. Още веднъж много, много се извинявам.
Нашият човек се връща при приятеля си, който скърцайки със зъби му дал 100 лв. Продължили двамата да се черпят, но този, който загубил баса не може да си намери място от яд. След като се почерпали достатъчно, той пак попитал приятеля си:
- На бас за 500 лв., че не можеш да му удариш втори шамар и пак да ти се размине.
- Как да не мога!
Станал нашия човек и пак при мутрата. Лепва му шамар зад врата и почва:
- Пешо, как си? Какво правиш? От казармата не сме се виждали.
Мутрата му отвърнал:
- Ей, мой човек, просиш си боя. Нали ти казах, че не съм Пешо.
- Олеле, господине, много извинявайте, но ако можехте да видите Пешо - направо с него сте като близнаци. Знаете как е приятелството от казармата. Той едър мъжага като Вас, а аз - вейка. Затова и го поздравявах с шамар зад врата. Сам разбирате, че ако и той ме поздравяваше така, да ми е видял сметката. Знаете как е казарменото приятелство. Много, много се извинявам.
- Добре, оставете ме, няма проблем.
Връща се нашият човек при приятеля си, който вече червен като домат му дава 500 лв. В това време мутрата си помислил: "Абе тоя се е напил и ме бърка с приятеля си Пешо. Ще вземе да дойде пак и вече няма да се стърпя и ще го пребия. Я по-добре да се преместя в другото сепаре и да не се разправям. С приятелката имаме по-задушевен разговор.".
Речено-сторено! Мутрата станал и се преместил в другото сепаре. В това време изгубилия двата баса гледа и си мисли: "Аха. Мутрата се премести, явно вече се е изнервил. Трети шамар няма как да се размине.". Уверен казал на приятеля си:
- На бас за 1000 лв., че не можеш да отидеш и да му лепнеш трети шамар и пак да ти се размине.
- Не мога ли? Как да не мога!
Става нашият човек, отива при мутрата и му лепва звучен трети шамар. Мутрата скача да го пребие и в този момент нашият му казва:
- Абе, Пешо, ти тук ли си бил? Ако знаеш как се издъних. Преди малко, заради поразителната прилика с теб, един бабаит изяде два шамара.
Снимки на филм. Главният актьор трябва да скочи във водата от един мост. Понеже сцената ще се снима в близък план не може да се ползва каскадьор.
- Но аз не мога да плувам! - възмущава се актьорът.
- Нищо, това е финалната сцена, - успокоява го режисьорът.