Вицове » двама+живеели+заедно

двама+живеели+заедно

Двама педер*си правят бурен с*кс, но на единия му се прихожда по малка нужда. Оставя партньора си и му прошепва нежно:
- Отивам до тоалетната, като се върна, ще свършим заедно.
- Добре.
Връща се от тоалетната и гледа цялата стая обляна в сперма. В изблик на ярост се скарва на партньора си:
- Защо не ме изчака, нали ми обеща?!
- Еее, ти пък. Човек без теб и да пръдне ли не може?!

Добавен преди 10 години 8 Преглед

Двама близки приятели умират в автомобилна катастрофа и отиват заедно при Свети Петър. Той изпратил единия в Рая, а другия в Ада. Един ден изпратеният в Рая се разхождал безгрижно и стигнал до оградата на Ада. Видял приятелят си да седи на маса с чаша уиски на нея, в скута му разположена прелестно красива дама по бельо, а до него свири оркестър. Стоял изненадан известно време, докато решил да попита:
- Абе, уж аз съм в Рая, а при нас такива удоволствия няма. Да не бях водил толкова праведен живот, щеше да ми е хубаво при теб в Ада.
Приятелят му го гледал известно време, поел си дълбоко въздух и отговорил:
- Мислиш си, че е хубаво в Ада ли? Не е, чашата има дупка, жената не, а след малко излиза да пее Джорджано!

Добавен преди 9 години 13 Преглед

Срещат се двама приятели на улицата. Единият се жалва:
- Жена ми нещо се е побъркала. Не стига, че не иска да спи с мен, а отгоре на това и не иска да ядем заедно.
Другият замислено пита:
- Що бе, ти и да ядеш ли не умееш?

Добавен преди 9 години 19 Преглед

Двама братя чукчи живеели в едно село на 20 км от океана. Един ден отишли до океана, убили един морж, хванали го за опашката и започнали да го влачат към селото. Проблемът бил, че двата големи зъби на моржа заоравали в снега и това ги затруднявало много. Когато изминали половината път, вече изпотени и изтощени, ги срещнал един бял човек и им казал:
- Защо сте толкова тъпи? Ами дърпайте го за зъбите и ще ви бъде по-лесно!
Така и направили. Като минали известно разстояние, единият брат казал:
- Видя ли, бял човек, умен човек. Така е много лесно за теглене!
А другият отговорил:
- Бял човек, не умен човек! Виж, пак стигнахме до океана!

Добавен преди 9 години 11 Преглед

Двама ловци излизат заедно на ловен излет и чакат дивеч в засада. Единият постоянно гледа с бинокъла в една посока. Другият не издържа и го пита:
- Вече цял час зяпаш през тоя бинокъл! К'во толкова наблюдаваш?
- В една кола отсреща двама се натискат. Искам да видя докъде ще стигнат, че да им пусна по един куршум и на двамата!
- Какво ти пука, правят си кефа хората. Ти си гледай твоята жена!
- Ами аз нали това правя...

Добавен преди 9 години 15 Преглед

Двама старци обсъждат сексуални подвизи.
- Е, аз какво ли не съм правил... двойки, тройки, чудесии...
- Аз пък с какви ли не съм пробвал - негърки, мулатки, жълти...
- А бе, аз само с мъж не съм пробвал...
- Ами то и аз!
- Ми виж сега, ние сме приятели, знаем се, ако искаш да пробваме заедно!
- Ми добре, кога?
- Ми ей сега!
След 1 час седят двамата умислени.
Единият промълвил тъжно:
- Пропилян живот...

Добавен преди 8 години 15 Преглед

Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"

Добавен преди 8 години 50 Преглед

История за мръсните чорапи:
Ден 1-ви: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис… така е по-добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено – няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи… нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?” Какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи нащте да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска) това пък защо?
ден 12: Родителските тела ме заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна, даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка…
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо, така ли? Аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягват района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно… а бе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат… сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха… странно вчера ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село. Тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока… такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка… не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил във болницата според лекари от натравяне, горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо… продължавам да драйфам...
ден 27: ...
ден 28: ...
ден 29: ...
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми, които стояха изправени до стената. След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме, не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас.

Добавен преди 8 години 5 Преглед

Двама седят на стадиона и гледат финала на световното. Между тях свободно място.
Единият коментира:
- Кажи ми, кой купува билет за финала и не идва?
Вторият отговаря:
- Аз го купих за жена ми. Винаги гледаме заедно мачовете, но тя почина.
- Извинявай, не знаех... А защо не покани някой приятел или роднина да дойде?
- Всички са на погребението...

Добавен преди 7 години 14 Преглед

Срещат се двама приятели:
- От толкова време сте заедно с жена ти, а винаги, когато ви срещна на улицата, се държите за ръка като влюбени тийнейджъри. Възхищавам се на такава любов!
- А, любов... Ако я пусна, веднага ще изтърчи да купи нещо.

Добавен преди 7 години 13 Преглед

Руски генерал се пенсионира. Прощален банкет. Реч.
- Другари бойци! Толкова години сме заедно, имам всичко! Нямам само ботуши от крокодил...
Н-к щаба вика взводният на един взвод 'вежливи хора' и казва:
- Взимаш отделение подводни бойци, отделение десантчици и летите за Египет. И без ботуши от крокодил да не се връщате!
Минава ден. Два. Седмица. Н-к щаба праща втори взвод, да открият първият взвод и да докладват. Каца вторият взвод на брега на Нил и що да видят. На левият бряг мъртви крокодили. На десният бряг пак мъртви крокодили. Взимат надувната моторница и тръгват нагоре по течението на Нил. Навсякъде само мъртви крокодили. По едно време намират първо отделение от първият взвод, и какво да видят. Двама водолази дигнали крокодил над водата, а трети вика:
- И тоя е без ботуши, да му е*а майката...

Добавен преди 7 години 12 Преглед

- Представете си госпожо, давят се двама мъже. Единият го обичате вие, а другият обича вас. Кого ще спасите?
- А те за къв х*й се къпят двамата заедно?

Добавен преди 6 години 15 Преглед

Дебнене било когато двама души се разхождат заедно, но само единият от тях знае за това.

Добавен преди 6 години 10 Преглед

Стопират двама на пътя. Времето минава, а коли няма. Изведнъж от тъмното изскача един с волан от Камаз. Имитира скърцане на спирачки и спира до тях.
- Проблем ли има? Давайте, ще ви закарам.
– А бе, ти идиот ли си, карай нататък! Ние ще се оправим.
Ония вади пистолет и крещи:
– Бързо се качвайте!
Пичовете изплашени хукват заедно с него. Пробягали към пет километра... отново скърцане на спирачки:
– Слушайте, след малко има пост на КАТ, а аз нямам шофьорска книжка. Слизайте, аз ще заобиколя през царевицата и ще ви взема пак след километър.
Зарадвани, че се отървали от идиота, двамата стигат до поста на КАТ:
– Слушай, преди пет километра един с пистолет ни накара да търчим по пътя!
– Един с волан от Камаз ли!?
– Да!
– Къде е!? Знаете ли от кога го издирваме, че кара без книжка?!
– Побягна през царевицата. - ошашавени му отговарят двамата.
Катаджията вади кормило на мотоциклет и им крясва:
– Качвайте се, сега ще го догоним! Единият зад мен, а другият - в коша!
– А бе, ти идиот ли си?
Катаджията изръмжава, вадейки автомат:
– Бързо по местата! Единият зад мен, а другият – в коша!
Какво да се прави - седнали" пичовете "по местата". Тичат тримата през царевицата. Катаджията казва на единия:
– Кво правиш, бе!? В коша се возиш прав! Бързо сядай! Пичът побягнал с полу сгънати крака, кочани го удрят по лицето, нищо не вижда, краката го заболели, обръща се към другия на "задната седалка" и казва:
– За чий х*й се прекачихме!? Я колко по-спокойно се возехме в Камаза!

Добавен преди 6 години 13 Преглед

Бракът е опит на двама души заедно да се справят с проблемите, които никога не биха имали, ако бяха поотделно!

Добавен преди 6 години 23 Преглед