двама+живеели+заедно
Ето какво ще стане ако не си сменяте чорапите един месец.
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис... така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат... сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха... странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне... горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф...
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...
Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет
С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:
а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:
1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.
Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.
Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.
Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план
1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.
Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.
За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).
Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:
„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.
Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.
И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.
Центъра на Перник. Кафе на 2 нива - на долното седят двама на по кафенце и скучаят... на бара седи човек и чете сутрешния вестник...
Първия от двамата се обръща към втория:
- абе...
- оу...
- а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата...
- ... на кво?
- ми... петарка!
- готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
- еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа - не съм те виждал 100 години, загуби се...
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
- аууууу, човек, верно ли - извиняай! Ма приличаш... извиняай!
Сяда си и авера вади петарка...
Минало се, не минало - втория пак:
- абе...
- мм...?
- десет, ако идеш да му отвъртиш още един...
- нема яд!
Пак се вдига и отива до бара - пляяяясссс...:
- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
...!?! Господине!
Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
- Ееее, човеек... мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш - одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време - у казарма бееме заедно - домъчнело ми е... бееме си много дружки...извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя...
- ... ма немаш грижа!
Качва се горе - пляяяяяссссс!
- Абе Пешо! ...бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе...
Стопират двама на пътя. Времето минава, а коли няма. Изведнъж от тъмното изскача един с волан от Камаз. Имитира скърцане на спирачки и спира до тях.
- Проблем ли има? Давайте, ще ви закарам.
- А бе, ти идиот ли си, карай нататък! Ние ще се оправим.
Оня вади пистолет и крещи:
- Бързо се качвайте!
Пичовете изплашени хукват заедно с него.
Пробягали към пет километра... отново скърцане на спирачки:
- Слушайте, след малко има пост на КАТ, а аз нямам шофьорска книжка. Слизайте, аз ще заобиколя през царевицата и ще ви взема пак след километър.
Зарадвани, че се отървали от идиота, двамата стигат до поста на КАТ:
- Слушай, преди пет километра един с пистолет ни накара да търчим по пътя!
- Един с волан от Камаз ли!?
- Да!
- Къде е!? Знаете ли от кога го издирваме, че кара без книжка?!
- Побягна през царевицата. - ошашавени му отговарят двамата.
Катаджията вади кормило на мотоциклет и им крясва:
- Качвайте се, сега ще го догоним! Единият зад мен, а другият - в коша!
- А бе, ти идиот ли си?
Катаджията изръмжава, вадейки автомат:
- Бързо по местата! Единият зад мен, а другият - в коша!
Какво да се прави - "седнали" пичовете "по местата".
Тичат тримата през царевицата. Катаджията казва на единия:
- Кво правиш, бе!? В коша се возиш прав! Бързо сядай!
Пичът побегнал с полусгънати крака, кочани го удрят по лицето, нищо не вижда, краката го заболели, обръща се към другия на "задната седалка" и казва:
- За чий х*й се прекачихме!? Я колко по-спокойно се возехме в Камаза!
Трима селяни се надлъгвали кой е отгледал най-големи ябълки:
- Аз като сложих една ябълка на кантара и тя го счупи!
- А аз като сложих една на кантара, и тя го счупи заедно с масата!
- А аз като я сложих на каруцата…
- И ти счупи каруцата ли? - попитали първите двама.
- Не бе, излезе един червей от ябълката и ми изяде коня!
Двама студенти живеели до една много стара къща. Наоколо студ и буркани. Единия попитал:
- Пич ти паяци ял ли си?
Другия отговорил:
- Да, а ти паяци еб*л ли си?
Двама приятели:
- Поздравления, че се сдобри с жена ти!
- Защо така мислиш?
- Видях ви вчера, как заедно цепехте дърва...
- Ааа, мебелите деляхме!
Двама съдии се напиват заедно, полицията ги арестува. За наказание всеки от тях трябва да осъди другия. Първият осъжда приятеля си на дребна глоба. Вторият осъжда колегата си на шест месеца затвор.
- Но защо? - пита клетникът. - Аз бях толкова снизходителен към теб!
- Зная, но много зачестиха случаите с пияни съдии. Ето, днес сте вторият.
Двама били в командировка. В хотела спели в една стая. Последната вечер от престоя си в хотела се натряскали много здраво. На сутринта единия казал:
- 1 на 0!
- Какво 1 на 0?
- Ами снощи ти като се напи, заспа и аз те опънах от зад.
Другия преглътнал тежко, но си замълчал. След един месец двамата пак били в командировка. В хотела отново били настанени заедно. Последната вечер пак се напили и на сутринта:
- 1 на 1!
- Какво 1 на 1?
- Ами снощи ти се напи и заспа като пън, а аз те опънах от зад!
- Абе, идиот! Аз миналия път се пошегувах!
- ..... ами......тогава 1 на 0 - радостно възкликнал другия.
Двама стоят в килия и им казват че ще идва още един. Единият казва:
- На мен ще ми е любовница, на теб жена.
Другият не е съгласен:
- На мене ще ми е любовница, на тебе жена.
Карали се, накрая се разбрали. По едно време им карат някакъв грамаден, колкото двамата взети заедно. Влиза и им казва:
- Аз съм вашата майка. Понеже имам само една ц*ца ще бозаете един по един.
След няколко часа изкарани заедно в чукане на двама гея им доскучало и единият предложил:
-Слушай пич, дай да разчупим малко скуката!
Другият:
-Ок, кфи идейки имаш?
-Искаш ли да си сварим едно джезве кафенце и да си наливаме в гъзовете с една фунийка?
навил се вторият, направи ли си кафенце сипна ли си го в дупарите, но не минало много време и двамата ги заболяли гъзовете зверски. Тръгват на лекар от няма и на къде. Когато пристигнали и обяснили на доктора каква са я свършили докторът казал:
-Абе момчета аз много-много неразбирам от това но айде, дайте ще погледна...
Гледал докторът, пулил се, въртял им гъзовете наляво, надясно... По едно време докторът констатира...
-Момчета, аз както казах много-много не разбирам, но на единият виждам път, а на другият любов!
Две бабички живеели заедно с цел по икономичен и евтин живот. Всичко било общо - дори и ченето с което се хранели било общо, за да ими е по евтинко! Един ден едната бабка си сложила ченето и излязла на разходка, след два часа се прибрала в къщи, свалила протезата и я дала на другата баба да я ползва. Още щом си сложила ченето втората бабка прокарала език по протезата и рекла:
- Ммммм......шпеков салам си яла май, а? ? ? Мммммм......ама и ми*ет си правила, а? ! ! !
След като двама били заедно, на сутринта дамата пита:
- Скъпи, ти да не си анестезиолог?
- Да. Но как разбра?
- Ами, нищо не усетих.
Двама гейове живеят заедно. единият излиза от банята загърнат в кърпа , красноречиво издута отпред . другият започва да се върти неспокойно и казва:
-Мило не ми е до това, много ме боли глава...
-Не се безпокой, предвидил съм го- намазах го обилно с аспирин. Как ще поемеш лекарството? Орално или като свещичка ?
Двама колеги Х и Е отишли заедно на командировка, но поради проблем с резервацията им и двамата трябвало да спят в една стая. Настанили се те и вечерта запили здраво в кръчмата. Рано сутринта се събудили и Х. се обърнал към Е.
- Едно на нула !!
- Моля ! - не проумял Е.
- Абе, едно на нула! Ти така се беше натряскал вчера , че се възползвах и те праснах отзад !!
Е. само стиснал зъби но тъй като наистина нищо не си спомнял си замълчал.
Минал един и месец и отново двамата заедно в командировка и отново проблем със стаите и отново пиянска вечер. На сутринта Е. към Х.
- Едно на едно !
- Моля ? - попитал Х.
- Абе едно на едно !Предния път нали си спомняш, е сега пак така ама аз тебе!
- Абе идиот , аз се само се шегувах!
- А-а-а-а , ами така кажи де ! В такъв случай - Едно на Нула !!