госпожата+е+говедо
Видове Пръдни
Алармена: добра пръдня за начинаещите... Лесна е за идентифициране, защото започва с висок тон и завършва с нисък такъв. Като линейка по цариградско шосе, или като аларма за противовъздушна атака в южно багдадско преградие. Звучи точно така, все едно ще се случи нещо много лошо.
Модулирана-демодулирана: тази пръдня получава сила на звука от друг източник. Например метална фуния, допряна до сбръчканата дупка на задника, пластмасова тръба, или дори тоалетна чиния. Тази премодулираната пръдня може да всее ужас в роднините и да доведе съседите до хронично безсъние... А домашният любимец? Е, една уста за хранене по-малко.
Очаквана: е те тази е пръдничката, която ви стои в дебелото черво, и се опитва да се пребори със свития като ислямско-фундаменталистки юмрук, сфинктер. Пръднята чака в засада моментът, когато ще се изплъзне и ще се разсее в стратосферата.
Бластер (или “Империята отвръща на удара”): много сте гледали фантастики. Издава звук като бластер, или по-точно като опирането на лазерните мечове на Люк Скайуокър и Дарт Вейдър. Дзззззззззт-въззззззззт. Luke, I am your father, join the Dark Force.
Задна седалка: обикновено не се чува, заради шумът от двигателя по време на движение. Този, който пътува на задната седалка смята, че уличното движение може да прикрие както миризмата, така и звукът на изпусната му душица. Ето защо не се притеснява да пррррррррррръдне както си трябва. Много често е последвана от шофьорска реплика: “Кой пръдна отзад, бе, мамка му”?!
Гъдел за м*дете: получава се, когато мъжът седи във вана и пръднята лекичко се изплъзне под водата. Фината газова емулсия от малки балончета много често се пръска след като излезе от гъза, гъделичкайки бедрата и тестисите. Почти винаги малките балончета се задръстват и остават в космите на м*дете, като малки смрадливи перлички в скротума на мъжа...
Бананова: изключително коварна пръдня, която тихичко излиза изотзад и смърди на развален стар почернял банан.
Бананананананова: същата като горната, но доста по-продължителна...
Лаещият паяк: без миризма, появява се в гъстонаселени райони и помещения. Пръдливецът не може да бъде идентифициран, а звукът напомня на лаещ паяк?!?
Кукумявка: звукът на тази душегубка много наподобява кукумявченето на кукумявка. Почти всяка сутрин преди да изгрее слънцето, можете да чуете някои от тия пернати кривогледи пиленца да си говорят сами на себе си... Прилича на някакъв налудничав смях, особено краят на клюновата тирата. Ако чуете пръдня съставена от над 8 ноти, като завършва с две октави надолу, и ако звучи някакси маниакално... ето това е Кукумявката, да е*а...
Пълнител на автоматична карабина Шпагин: казвате си, ей ся вече си е*а и майката от срам. Стискате, стискате, отивате на някое място и аха да си отпуснете, пак се появява някой външен човек. Разбира се онова вече напира отзад. Колкото и да стискате ТЯ излиза на порции и прилича на картечен огън от времето на тачанките и Великата Октомврийска Соц. Революция.
Воден свят: хората, които не в своя живот са различавали пръдните си една от друга, или се държат така, че пръдни не съществуват, трябва да признаят, че пръднята във ваната, морето, езерото, реката, океана или езерото е нещо специално. Това е единствената пръдня, която може да бъде забелязана с просто око. Дори може да бъде почувствана как се отърва в тялото ви. Джакузи? Забравете тази лигавщина. Пръднята във ваната може да бъде единична или множествена, както и благоуханна и смертелна. Това няма значение. От значение е местонахождението на пръдльото. Един изстрел и се чува: муфффффф на повърхността, или няколко малки подводни гърмежа правят пър-пър-пър на повърхността (това второто е нещо като касетъчна бомба и поразява по-голям периметър). Воден свят, това е една от най-лесно познаваемите пръдни на човека.
Напалм (или “Огън, следвай ме”): тази пръдня има способността да се самозапали при контакт с кислорода във въздуха. Има и способност да се самозапали направо в червото. Аре сега, все едно не сте чували за хора избухнали в пламъци преди или след като са пръднали с Напалм?!? Всъщност, това е често използван похват от палестинските камикадзета... да пърдят на обществени места в Израел.
Йети: мамка му, вашата пръдня ли остави тези мечи следи по снега? Тя ли успя да изгони шерпите и да пусне лавината, която затрупа базовия лагер на холандската експедиция в Непал? Тя ли постави началото на глобалното затопляне? Копеле, само Богът на пръдните знае кво става в твоя гъз!
Меча лапа (или “Кошмари на Пъъъъъррдкхр Стийт): миризмата на това нещо може да ви събуди от дълбок сън, да разплаче плачеща върба, да изкара от кома ваш приятел катастрофирал преди 3 години, да изчисти корозията на железните решетки на прозорците, да смъкне тапетите на всички панелки през две пресеки, да олющи латекса на съседите през 7 етажа, да скъса асансьорните въжета... Независимо дали се ражда с крясък или излиза по терлички, тва нещо полепва по кожата ви и само нервно-паралитичен газ може да ви спаси от пръдняшките конвулсии. Човек, преживял такава пръдня носи последстивията цял живот... Сравнен с нея, химическото оръжие ВиЕкс-2 (VX-2) е като парфюм Хуго Босс разреден с горнобанска вода.
Говедо: блах, звукът от това нещо троши прозорците в радиус от 400 метра, пука тъпанчетата на всички пастири и говедари в една малка котловина, а ударната вълна от тази пръдня предизвиква вътрешни разкъсвания в цивилното население. Миризмата й е като на разложен труп на животно, което прилича на дете между говедо и куче болно от бяс?!?
Най-голямата пръдня в света на пръдните: то самото име говори за нея. Може да се случи на всеки и на всякъде. Един приятел започна да пърди такава пръдня, аз отидох да гледам Джеймс Бонд, след това пихме кафе и се прибрахме по домовете си. На разсъмване той умря, защото пустата пръдня беше съборила всички носещи греди в къщата му и тя го затрупала в съня му.
Един много пиян човек решил вече да се прибира от местната кръчма, и понечил да стане, но паднал под масата. Понечил пак да стане но уви без успех. На четири крака той се запътил към изхода, навън той се спрял десетина минути и пак понечил да стане, и пак не успял. Решил да се прибере на четири крака и до тях все някак ще поизтрезнее. Стигнал пред входа на къщата и пак пробвал да се изправи но пак не успял. Влязал пак на четири крака до спалнята много тихо се качил на леглото и заспал като къпан доволен че жена му не го е усетила. Но нещеш ли на сутринта се събудил от страшните викове на жена му:
- Ей, пияница мръсен, свиня пак си се напил снощи, бе говедо нали каза че вече няма да пиеш бе.
- Ама аз не съм пил нищо снощи. - опитал се да се прикрие той.
- Как да не си бе обадиха ми се от кръчмата да ми кажат че снощи си си забравил там инвалидната количка.
Група младежи пият и създават необезпокоение сред благовъзпитаните и случайни хора по улиците. Отбива се патрулка, от която излизат три здрави високи куки и започват да занимават младежите, които въобще не се притесняват от появата на таксидийте със значки.
- Момчета, ай ше одим ся в отрезвителното за по едно актче, може и за по едно тупаниче. ХА-ХА-ХО!
-А ма ти си бил голям веселяк ве... Нека и аз да ти кажа една смешка... Ся виж ко стаа, начи имало едно момче като всички останали, само дето бил адски тъп.. Ама толкова прост разбираш ли, че само за ченге ставал...
Куката гледа накриво.
- Та тоя станал полицай, шото бил отвратително тъп и можел само да са тъпче с хапове и да ходи на фитнес. Е да ама един ден баща му го извикал, той имал месопреработвателен комбинат, и му казал: "Глей ся мойто момче, слушай ме много внимателно! Аз скоро ще се спомина, а трябва някой да вземе семейния бизнес, за т`ва слушай ся щи обясня как се работи! Начи т`ва е говедо, тва е машина, тва е салам, вкарваш говедото в машината и вадиш салам! Разбра ли!?
- А-а-ад..
- Слушай пак: говедо, машина, салам, вкарваш говедото в машината, вадиш салам!!!
-Д обре е тато, разбрах та... Ама само искам та питам нешо, има ли машина дет кат вкараш салама да излезе говедо???
- Е-е-е-еь има сине, има... Майка ти..."
Младежите избухнали в брутален смях, а ченгетата гледаха... Гледали като говеда, шот не го схванаха веднага. После си ни... Ги прибраха и ги метнаха до къшите им.
Срещат се двама.
- Защо си такъв умислен?
- Представяш ли си, вчера си седя вкъщи и на вратата се звъни. Отварям - някакъв огромен здравеняк. Хвана ме за врата и каза, че ако не спра да ходя с жена му ще ми отреже топките.
- Ми какъв ти е проблема, бе. Спри да ходиш с нея...
- Да ама това говедо не каза, коя е жена му!!!
Посещение на директора в час по български език. Госпожата попитала кой ще и каже една гатанка. Естествено Иванчо става и казва следната гатанка:
- Кръгло, черно по средата с дупка. Що е то?
Директора бързо помолил всички деца да излязат от стаята и попитал Иванчо какъв е отговора.
- Грамофонна плоча, Господин Директор! - отвърнал той. Тогава директора се провикнал на децата отвънка:
- Деца, влезте в стаята! То не било пу*ка!
Учителката по рисуване на Иванчо казала на учениците да нарисуват по една гъба и да напишат името й. Всички започнали да рисуват и госпожата минала да ги разгледа. Стигнала до Иванчо и го попитала:
- Каква е тази гъба-еб*ч?
- Еми, всеки път мама и леля като ходят за гъби и казват, че може и да намерят някой еб*ч!
Иванчо счупил прозореца на училището. Госпожата му казала да доведа баща си, за да му се оплаче:
- Невъзможно е госпожо! - казал Иванчо. Баща ми го сгази трактор.
- Доведи тогава майка си!
- Тракторът сгази и нея - отвърнал Иванчо.
- Че какъв е този трактор! Кой го е управлявал?
- Аз, госпожо...
В училище госпожата изпитва Иванчо:
- Иванчо, как бабати меси питка
- Ами, не знам, госпожо.
- Иванчо, а как си пишеш домашните?
- Ами, не знам госпожо.
- Иванчо, къде е дядо ти?
- Ами, не знам госпожо.
- Иванчо, къде е кравата?
- Ами, не знам госпожо.
Иванчо се пребира в къщи и пита баба си:
- Бабо, ти как месиш питка?
- Бавничко, славничко и красивичко, Иванчо.
- Бабо, аз как си пиша домашните?
- Оп-льоп и готово...
- Бабо, къде е кравата?
- Пасе ей там на баира.
- Бабо, а къде е дядо?
- Умря бабиното през втората световна война.
На другия ден Иванчо отива на училище и госпожата пак го пита:
- Иванчо, баба ти как меси питка?
- Оп-льоп и готово...
- Иванчо, ти как си пишеш домашните?
- Бавничко, славничко и красивичко...
- Иванчо, къде е кравата?
- Умря през втората световна война...
- Иванчо, а разбра ли къде е дядо ти?
- Да госпожо. Пасе ей там на баира...
Учителката изпитва Иванчо на тема животни:
- Иванчо, кажи кое е най-гнусното животно, според теб.
- Вие, госпожо!
Възмутена госпожата му казва:
- Утре, с родител!
На другия ден:
- Иванчо, къде са родителите ти?
- Прегази ги валяк, госпожо.
- Ами, тогава, баба и дядо ти да дойдат!
- И тях ги прегази валяк.
- Чичо, леля, стринка, нямаш ли?
- Не, всички ги прегази валяк.
- Е, все някакви роднини трябва да имаш!
- Роднини нямам, но имам валяк.
Иванчо се прибира от училище и казва:
- Мамо, искам снимка на татко.
- И защо ти е?
- Госпожата каза, че иска да види кой идиот ми е написал домашното...
Въпрос:
- Какво е това - едно око, едно ухо, един рог?
Отговор:
- Говедо гледа зад ъгъла.
Прибира се един семеeн мъж доста добре почерпен но за нещастие си загубил ключовете за в тях и се проснал пред входната врата. Започнал да звъни, да блъска, да вика само и само да привлече вниманието на Жена си. Най-накрая тя дошла до вратата и му казала:
- Абе говедо с говедо отивай там от където си дошъл! Вече не мога да те понасям отвратителен си. Как може всяка вечер да си фиркан?
Тогава той и отвърнал:
- Абе аз нося цветя за най-красивата жена на света.
Тогава сърцето на бедната женичка се стоплило и тя решила да отвори вратата и какво да види.
- Къде са цветята бе пиянде такова?
А той най спокойно отвърнал.
- А къде е най-красивата жена?
- Иване, отдавна не съм те виждал толкова мрачен и угрижен. Неприятности ли имаш?
- Не питай! Вчера онова говедо, братовчед ми, се напи така, че успя да продаде Централна гара.
- Е, а теб какво те засяга?
- Работата е там, че аз я купих...
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата-донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, Човекът ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро Мадам, аз бих искал да ….
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина !?! - озадачил се фотографа. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо!
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е многоо …. - ахнала г-жа Иванова.
-Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала г-жата.
- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения - казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. - Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографа.
- Било е трудно ?!?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина !?! - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да захапе вашият ъъъ …. , апарат!!!???
- Точно така. Е, госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник !?!?!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.
- !?!?!?! …..
- Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна !!!!
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да...
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!