в+радост+и+тъга
Отишъл "вожда" на наша групировка на посещение в Дания.
Навръщане си донесъл "LEGO"? Затворил се в кабинета си и три седмици не излизал- ни ял, ни пил, ни (срал) до тоалетна ходил!
Накрая излязъл, светнал от радост, в ръцете си държи сглобен конструктор. Борците го питат:
- К'во ста'а бе шефе, к'во са радваш толкова?
- Вижте, вижте! Сглобих го само за 3 седмици… а там пише "от 3 до 5 години"!
1
Година след сватбата, една блондинка все още не забременявала. Но един ден тя влетяла в спалнята със сияещо от радост лице. Съпругът й я попитал:
- Какво се е случило?
- Никога няма да познаеш! Бременна съм! - отговорила блондинката. - И това не е всичко! Ще си имаме близнаци!
- Но как можеш да си толкова сигурна? - попитал съпругът.
- Направих си два теста за бременност и двата излязоха положителни! - бил отговорът.
0
Любовта е неубоздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани. Тази сила съществува на Земята, за да носи радост, да ни позволи да стигнем до Бог и до ближния ни; и въпреки това заради начина по който обичаме днес, изкупуваме всяка минута спокойствие с един час тревога!
0
Семейство пенсионери попада в Рая. Слънцето свети, птичките пеят, красота, радост за душата. Съпругът се обръща и плясва една по врата на жена си.
- Що така бе, Гошо? Що ме перкаш по врата?
- Щото ако не беше твоята тъпа диета с овесени ядки, още преди две години щяхме да сме дошли тука…
1
Наглост - да бутнеш баба си по стълбите и да попиташ къде отива.
Бързина - да хвърлиш ключа в шкафчето, преди да си го заключил.
Търпение - да чистиш ориз с боксови ръкавици.
Учителска стая - осилник.
Учител по физика - таралеж в атака.
Учител да разказва урок - кацнал бръмбар на трънка и захванал да дрънка.
Ученик пред дъската - един от опълченците на Шипка.
Ученик - затворник в стая № 213.
Бележник - Черното досие на ученика.
Ваканция - живота започва отново.
Събота - небето се изяснява.
Неделя - слънцето грее за всички.
Класен ръководител - враг №1.
Тетрадка - черно и червено.
Свободен час - сиромашка радост.
Училище - самотен манастир.
Тройка - царска мъдрост.
Петица - на прага на щастието.
При директора - стаята за разпит.
Родителска среща - скърцане на зъби.
3
Корабокрушенец закъсал на необитаем остров. След няколко години самота гледа - на хоризонта кораб.
Почва да подскача от радост, от кораба пращат лодка до острова. В нея - двама моряци и един куп вестници. Казват му:
- Капитанът поръча да ти дадем тези вестници да ги прочетеш и като ги изчетеш, сам да решиш дали искаш да те спасяваме.
1
Един ирландец не се чувствал добре и отишъл на лекар. Лекарят го прегледал и му съобщил горчивата истина, че е болен от рак и че му остават само няколко месеца живот.
Отвън го чакал синът му, ирландецът му предал страшната вест и добавил:
- Ние ирландците пием и от радост, и от мъка. Да вървим да празнуваме.
Отишли двамата в един пъб и заобръщали уиски след уиски. По едно време се появил някакъв приятел на бащата и го запитал защо така здраво пият. Бащата отвърнал:
- Идвам от лекар. Болен съм от СПИН и ми остават само няколко месеца живот. Затова празнувам.
Когато приятелят си тръгнали, синът му го запитал:
- А бе татко, нали каза, че си болен от рак, защо сега говориш за СПИН.
- Синко, за да не еб*т майка ти след като умра.
0
Из дневника на едно Емо:
5.00 Събуди ме пияната ми по-малка сестра. Прибра се!!! На нея и дай да пие водка и да се шляе по концерти, тя не ме обича. А ето аз на нейните години събирах монети. Сега отново няма да мога да заспя, ще трябва да си гриза лака.
6.00 Доогризвам лака си.
7.00 Майка ми за малко не видя, че си гриза лака. Каза, че аз съм идиот - измъчен и, че трябва да отивам на училище. She makes me cry.
7.05 Започнах да се обличам, сложих си панталоните - теснички. Значки - повече, повече, повече. ФАК! Изгубил съм си една значка. Да не си забравя якето и да си направя очите по-черни.
7.20 Сестра ми ме видя и започна да вика. Тъпа пънкарка.
7.21 Една значка се откачи. Закачих я пак.
7.28 Една значка се откачи. Закачих я пак.
7.35 Сложих си якето. Излизайки от вкъщи забелязох, че една значка я няма. Намерих я и си я сложих.
7.50 Оказа се, че съм си сложил чорап, а не шапка (Ето защо ми е било малко по-тясна). Shit happens. Върнах се сложих си шапката и тръгнах на училище.
8.20 Закъснях за урок, не ме пуснаха, стоя в коридора. Плача.
8.41 Часа свърши. Влезнах в стаята, хвърлих чантата си и отидох да се цупя.
8.43 I hate my life. Стоим с емо-тата заедно и 5-мата плачем.
9.00 Седя в час и плача.
9.10 Изгониха ме от час, стоя в коридора, плача..
9.15 Отивам до тоалетната.
9.16 Стоя в тоалетната, за да се изпикая. Започнах да плача и забравих да *цензура*..
9.17 Излизайки от кенефа, една значка ми падна в чинията. Извадих я и я сложих.
9.18 Гледам се в огледалото, а аз съм симпатичен. Трябва да се снимам...
9.31 Междучасие. Дойдоха емовете и казаха, че съм истински. Мина малката ми сестра и започна да вика. Казах й, че има еб*н вик. Ритна ме с кубинките си. She makes me cry.
9.35 Емовете й казаха, че не е права. Тя ги преби всичките.
9.37 Исках да избягам, и получих кроше.
9.44 Седя в час, болят ме вените.
10.10 Написах предсмъртно писмо на чина си.
10.12 Учителката го видя и ме изгони. Кучка. Стоя и плача.
10.21 Стоя в столовата. Започнах да плача и забравих да ям. Видях малката ми сестра - пак ме удари. Излизайки от столовата една значка ми падна в помията. Извадих я и си я закачих.
10.29 Видяха ме емовете и ми казаха, че съм истински емо.
10.40 Седя на урок и пиша предсмъртното си писмо. Все още няма кръв. е*** съм я, важното е да колкото се може по-тъжно.
10.50 Свърших и се опитах да го прочета пред всички, но учителката ме изгони. Значката ми падна зад парното, извадих я и си я сложих.
11.11 Междучасие. Емовете видяха значката ми. Казаха, че съм истински. Прочетох им моето писмо. Казаха, че съм още по-истински. Мина по-големията ми брат, показах му предсмъртната ми бележка, той каза че съм идиот, и че това не е истинско. Попитах го кое е истинско. Той ми даде да слушам плейъра му. Ramones и Sex Pistols.
12.30 Слушах ги на урока ми. Изплаших се и заплаках. Избягах от урок. (Знаех, че брат ми слуша лайна, но чак такива...). Докато бягах ми падна една значка. Вдигнах я и си я сложих. Догони ме един учител завлачи ме в клас и ми каза, че съм *цензура*. Изгони ме в коридора.
12.45 Стоя и плача.
12.50 Дадох на приятелите ми плейъра. Кости падна по гръб, Вася заплака, Владо си призна, че му е свършил розовия лак и изпадна в депресия, Ленко избяга със вик, падна му една значка. Брат ми видя тази гледка, взе си плейъра, срита ме и каза, че сме педерасти.
13.00 Започнах да ухажвам Светла, каза че съм гаден *цензура* и *цензура*. YES! Това момиче ме харесва.
Седя и плача от радост.
13.20 Учителя ме изгони от клас.
13.40 Звънеца. Изчаках емовете. По ред, изпускайки си значките и закачвайки си ги, се прибрахме вкъщи. Разбрахме се да се видим в 4.
14.00 Прибрах се вкъщи, няма никой. Включих си Tokio Hotel, седя и си гриза лака на ноктите.
14.20 Дойде си малката ми сестра. Изключи магнетофона и легна да спи.
14.40 Включих магнетофона, събудих сестра си... Удари ме, а аз се опитах да и отвърна...
14.50 ААААА!!! She makes me cry.
15.00 Седя завързан за парното със кърпа в устата и слушалки в ушите. Свири нещо ужасно. I want to die!!!
15.10 Прибра се брат ми и неговите приятели. Хвърлиха върху мен якетата си и почнаха да ме ритат.
15.20 Майка ми се прибра, срита купчината дрехи, по стона разбра че там има някой.
15.30 Майка ми ме развърза и ме изпрати за хляб.
16.00 Стоя в магазина и си чакам реда, до мен стоята някакви гологлави деца и ме гледат странно (сигурно ми завиждат за значките).
16.10 Сритаха ме и ми взеха всичките пари. Опитах се да стана, но ми падна една значка - сложих си я пак.
16.20 Прибрах се, майка ми ме преби и отиде за хляб.
16.30 Закъснях за срещата с емовете.
16.35 Те ми казаха, че крясъка ми не е истински.
16.37 Падна ми значка
16.40 Сдобрих се с емовете, стоим и плачем.
16.55 До нас мина пънк. Казахме му, че е тъпанар, а той ни напсува. И ние цялата тайфа (25 човека) го пребихме. Леле колко сме истински!!!
17.10 Дойдоха 10 пънка, пребиха ни и си тръгнаха. СЛАБАЦИ!!!
17.30 Събрахме стотинки за един литър бира. Колко сме истински!!!
17.32 Продавачката не иска да ни даде бира. What`s the *цензура*???
17.35 Уговорих я, и си купихме 2 литра бира. (Йупиииииииии ние сме най-истински от всички)
17.50 Тъкмо щяхме да пием и дойде малката ми сестра със 4 пънка и ни взеха пиенето...
18.00 Минаха 3 момичета, аз почнах да им намигам. Те дойдоха и ми казаха, че съм слаботелесен и *цензура*. Само колко съм сексииии, те ме искат и ми завиждат, че моя грим е по-хубав от техния.
18.15 Владо каза, че е цепеняк и изпадна в депресия.
18.20 Видяхме сватба. Саня каза, че булката е в бяло, защото е девствена.
(решихме от утре да носим бяло)
18.30 Прибрах се вкъщи и седнах да гледам анимации.
19.00 Анимацията свърши, седнах да пиша предсмъртно писмо.
19.20 Слушам Tokio Hotel, най-яката емо-група.
20.00 Прибра се малката ми сестра - срита ме и излезна...
21.00 Мама ми каза да лягам да спя. "Мамо аз съм вече на 17, може ли да си обръсна краката?"
21.05 Получих шут по задника от майка ми. Лежа и се опитвам да заспя. *цензура*!!!
21.10 Не ми се спи. Я чакай да си намеря лакираните нокти.
21.15 Погризах малко лак и заспах.
2
Пред офиса на Майкрософт намерили подхвърлено бебе. Тутакси тръгнали слухове. Даже Бил Гейтс бил заподозрян като евентуален баща.
Всичко това принудило Майкрософт да излезе с официално изявление:
"Нито един служител или ръководител в Майкрософт не може да бъде заподозрян в бащинство, поради следните три причини:
Първо - до този момент нищо в Майкрософт не е било направено с любов и радост.
Второ - в Майкрософт нищо не може да се изготви за девет месеца.
Трето - в Майкрософт все още не е възникнало нищо готово от глава до пети."
1
В дневника на младия Мичурин
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.
23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.
1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.
13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.
14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.
11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.
20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.
26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.
14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.
1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.
2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.
4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?
23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.
8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.
11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?
1
Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата…
Надзирателят:
- Тъща ти е дошла на свиждане.
- И това ли влиза в присъдата?!
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже.
Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка.
- Съпругата ми - отвърнал непознатият.
- Приемете съболезнованията ми - казал съчувствено Били. - Как почина?
- Кучето ми я ухапа и тя умря.
След това Били попитал кой е във втората катафалка.
- Тъща ми - отвърнал мъжът. - Кучето ми я ухапа и тя умря.
Били помислил малко и накрая попитал:
- Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни?
- Нареди се отзад на опашката - отвърнал мъжът.
0
Още 14 неща, които можеш да научиш от киното:
1. Всички телефонни номера в САЩ започват с 555-.
2. Носенето на амулети, талисмани, медальони и други тайнствени знаци прави човека непробиваем за куршумите на врага.
3. Ако от гробището се носи тайнствена музика, то това гробище на всяка цена трябва да се изследва.
4. Ако по вас стрелят немци - скочете в лехата или поне във ваната! Немските куршуми очевидно не пробиват водата.
5. Собствениците на частни вертолети винаги с радост почват работа за терористите, дори тази работа да се състои в обстрел на непознати и да завършват с огненото кълбо, в което се превръща този вертолет.
6. Всички дискети тръгват на всички компютри, независимо от системите за защита.
7. Полицейските участъци редовно проверяват своите офицери, за да се убедят, че те са си избрали партньор, който е пълна тяхна противоположност.
8. Бензиновата резачка винаги се оказва под ръка в нужния момент.
9. Англичаните винаги носят вратовръзка.
10. Кабел, по който тече ток, достатъчен да убие динозавър, не причинява абсолютно нищо на няколко месечно бебе.
11. Всяка работа кара бащата да забрави, че днес сина му има рожден ден.
12. Преди да застреля Героя, Злодеят обезателно държи няколкоминутна реч, за да има време Добрият да измисли нещо, което ще го спаси от неминуемата смърт.
13. Запомнете! В най-опасните за живота моменти някъде до героя винаги се намира специален винтил, през който той може да напръска злодея с ужасно гореща пара!
14. Количеството спасени човешки животи винаги е някъде между 2 и 6 милиарда.
1
Българска работа...
Правописните грешки са умишлени. Всяка прилика с действителни и обозрими в близкото бъдеще събития е случайна (надявам се).
Министър-председателят на Циганария Сабри Бейсиев тежко се отпусна в креслото в кабинета си. Беше задушна, тежка вечер на 21 август 2048 година. Разхвърляните от месеци папки и дела по бюрото му сякаш всеки ден се утрояваха, а проблемите нямаха и нямаха край. Тишината в сградата беше като мехлем за опънатите му нерви. Изруга под нос - не беше се обадил на жена си. Майната й. Да си намери друг министър-председател като не й харесва.
Беше изминал един отвратителен, напрегнат ден. Не му стигаха ядовете с Европейския съюз, ами трябваше и Синдиката на гледачките на ръка (СГР) да вдигне стачка и да блокира черния път между Мокрен и Бероново. Телевизии, репортери... Имаха дори нахалството да излязат с Дехларасия за правата на жените и т.н. и между другото вметнаха, че щял да има „голяма радост и една жена голям добро щял да му напраи, дай някой леф бе бате”. Миналата година успяха да се справят с бунта на автокрадците (Съюз на автокрадците в Циганария или СЦА), които понесоха жесток удар, след като ЕС завърши строителството на бетонната стена около страната. Без врати. С хиляди волтове ток по бодливата тел. И по четирите реда. Тунелът под Дунав до Букурещ беше добро хрумване, но за жалост краткосрочно решение. Привършваха стената и около Румъния. Обръчът отново щеше да се затегне. Майната им, дотогава друг ще е на власт. От х’ООН-ето за 12-ти път този месец го заплашиха с ядрен удар ако не престане да изпраща на дипломатически мисии из ЕС корпуси от по 170 човека, всичките снабдени с куфари пълни с пари, виртуозна изработка на отдел „Емисионен” на „Мангалбанк” ХАДЕ, чиито директор Асан Менгишев оглавяваше класацията на Интерпола за трета поред година. Самите европейци отдавна бяха престанали да пращат посланици и консули и тем подобна измет. Допреди 1-2 години спускаха съгледвачи с парашути от хеликоптери от около 2000 м височина поради липса на пътища, но след инцидента, при който на мястото на двама агенти в хеликоптера успяха да се качат 23-ма души, всички роднини помежду си, всички чужденци в Циганария бяха евакуирани със спецоперация на НАТО.
Сабри стана и отиде до прозореца. Отметна чергата и надникна в нощта над столицата. Красота. Нито една лампа не смущаваше обаянието на мрака. Върна се до бюрото, където измежду бумагите зърна днешния вестник, грижливо оставен от секретарката Зюмбюла. „Министъра на холтурата открил нов музей на каруцата в Разград”, „35-години Брижит Бърдон в Сливенския зътвор”, „Нов мечкозавод в Пазаржик”, „20-годишна стара мома вдига пищна свадба в Хюстендил”, „Братя Българиян забиват в Айтос с новия им албум”. В криминалните хроники все едно и също: „Българи в Търновския регион пак са си платили тока”, „Полисай залавя опасен българин-ресидивис, опъвал жица за улични ламби”. Проклетите българи... Ден през ден ония от Брюхсел му пиляха на главата за малсинства, човешки права, интеграсия и глупости. Айде земете вие да ги интегрирате, кат сте чок отворени! Ама ха! Министър-председателят се навъси, захвърли вестника и седна зад бюрото си. Освен всичко се беше пръкнала някаква партия наречена „Ха така!”, чиито гръмогласен шеф призоваваше „българите на сапун”, „Циганария на циганите” и ред други. Бунак, кво ще го прайм после тоз сапун? То да беше ракия добре! Мама им българска, за нищо не стават значи! А ония от ЕС пак недоволни – имате, кай, расистка партия. Ами ще имаме! Оня ден като откриваха паметника на Азис пак не се мина без инциденти. Понеже трябваше да го вдигнат на мястото на един стар паметник на някой си Васко Лефски, като го събаряха някакъв дядо с плач и викове се вкопчи в стария камънак и взе да вика „Хапостоле, Хапостоле!!!”. Опитаха да го откопчат, питаха кой е тоз Хапостол, предложиха да му звъннат на джипсиема, на Хемтел-а, да го извикат. А той само плаче ли плаче. Явно тоз какаванин Хапостол беше връзал тенекия на дедото, така и не дойде никакъв. Българска им работа, колкото да им развалят празника. Сабри уморено се отпусна и заспа, а в съня му се диплеше като шарена кърпа щастливото бъдеще на Циганария – чиста и свята република.
4
Двама си говорят:
- На Пешо жена му го напусна.
- И как е той сега?
- Вече се поуспокои. В началото мислихме, че ще се побърка от... радост.
2
Опълченците на Star Craft
Из "Епопея на Незабравимите"
Нека носим йоще нагар по челото,
синини от stim-а, следи от теглото;
нека спомен лютий от зергски терор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни запомни историята, века,
нека да се слави името ни; нека
новий Brood War и Star Craft-ът стар
во веки остават на нашия хард!
О, Star Craft великий!
Три деня лютите марини
как бункера бранят. Цялата вселена
трепетно повтаря на боят ревът.
Пристъпи ужасни! Дванадесетий път
зергските орди лазят по урвата дива
и тела се стелят, и слуз я залива.
Зерглинг подир зерглинг! Рояк след рояк!
Кериган безумна сочи букнкер як
и вика: "Търчете, тамо са раите!"
Зерги пак се юрват с писък страховитий,
безчетни, безумни, с пяна по зъбите.
Върхът отговаря с вик: "Go-go-go!"
И с нов дъжд куршуми, огън и дим,
марините наши, на чуждопланетния камък,
пуцат и ругаят, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да е по-напред,
гърди геройски на смърт да изложи
и един зерг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Зергове ревът,
муталиски налитат и падат и мрат;
Идат на орляци, бягат като овци
и пак се завръщат; медици-орловци
лекуват другари по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
отнийде взорът надежда не види
и Протоски съюзник не фърчи към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
преди това ще вземат безчет зерги с тях.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последния напън вече е настал.
Тогава Джим Рейнър, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади маринци,
венчайте Човечеството с лаврови венци!
На вашата сила Играчът повери
базата, войната и себе си дори!"
При тези думи силни марини горди
очакват геройски извънземните орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Танкове застават в "обсада" тогаз,
стимовете липсват, пушкалата траят,
бронята не пази - гърдите остаят,
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"Човечеството цяло сега нази гледа,
тоя бой е важен - то ще ни съзре,
ако би бегали, да мрем по-добре!"
Последното оръжье - атомната бомба!
Невидим Дух я пусна върху зергския стан
и след този удар всичко беше в плам.
Дроуни и сгради изчезнаха там.
Но вълни по-нови от зерги дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки;
Йоще миг - ще падне човешката база...
Протоси дойдоха, почна се клане,
зилотите нервни и даркове бесни,
зергите падат, вече мрат лесно...
И днес йощ Blizzard, щом E3 настане,
спомня си за Star Craft - игра голяма, славна,
а геймърът се моли, иска и зове,
чака да направят Star Craft 2!
0