в+радост+и+тъга
Един бедуин язди през пустинята на една камила. По едно време много му се приебало. Камилата дресирана, и друг път е имало такива ситуации. Слезъл той, изкомандвал я да клекне на четири крака, вдигнал чаршафа и..а да й го навре, камилата се преместила напред. Втори път пак..а да го мушне, хайванът пак мръднал на два метра! Изнервил се нашият, държи се за х*я и псува камилата. В този момент, като в приказките, става самолетна катастрофа във въздуха, отгоре лети една готина стюардеса, нашият разтваря ръце и я хваща невредима. Ее, малко си натъртил гъза в пясъка, но девойчето е читаво! Тя го прегръща, целува от щастие и радост:
-Кажи ми, юначе, какво да направя за теб, на всичко съм съгласна, ти ми спаси живота! !
-Тъй де, тъкмо навреме падна от небето, иди миличка и хвани камилата за юлара да я подържиш, докато я на*ба...
0
В края на нощта. Празен бар, полумрак, тиха музика. Барманът бърше чаши, а в другия край на бара седят момче и момиче и си шепнят нещо. Момичето повиква бармана.
Момичето (с надежда):
- Извинете, дали продавате презервативи?
Бармана (със съжаление):
- Не!
Момчето (с радост):
- А вазелин?
0
Един млад послушник пристига в манастир и игумена го развежда из манастира. Влизат в една стая, в която има маса, отрупана с всевъзможни вкусотии и игуменът казва:
- Тук, чадо мое, можеш да ядеш каквото поискаш и колкото поискаш всеки ден, само в петък - не!
Влизат в друга стая с маса, отрупана с всякакви маркови напитки.
- Тук, чадо мое, можеш да пиеш каквото и колкото поискаш всеки ден, само в петък - не!
Влизат в трета стая, пълна с раса, килимявки и прочее попски облекла.
- Тук, чадо мое, можеш да се преобличаш колкото искаш всеки ден, само в петък - не!
Накрая го въвежда в една малка стая, където има един долап, отваря долапа и се вижда един гол задник.
- Тук, чадо мое, можеш да идваш и да чукаш колкото искаш, само в петък - не!
Младият послушник бил много доволен и казал на игумена:
- Отче Игумене, всичко в манастира много ми харесва и с радост ще остана да служа на Бога, но защо мога да ползувам всички тези блага през всички дни, освен петък?
- Защото, чадо мое, в петък си дежурен по долап.
0
Австралия. Покрай пътя се е проточила ограда за защита от животни. До нея се движи кола с мъж и жена. Жената казва на мъжа:
- Скъпи, помниш ли, преди 40 години ние пак минавахме по този път, не издържахме, спряхме, ти ме подпря на тази ограда и ... Хайде да направим същото и сега!
Мъжът с радост се съгласява. Спира колата. Излизат. Жената се опира на оградата и ... така. Сядайки в колата, мъжът пита:
- Скъпа, дори преди 40 години ти не беше толкова възбудена и страстна, колкото сега. Защо стенеше и пищеше така... На какво се дължи това?
- Ами защото преди 40 години по оградата не течеше ток...
3
Еди бизнесмен имал много красива жена. Един ден той разбрал, че му изневерява. Сменил бизнеса, града, купил апартамент на 27 етаж и всичко необходимо на една жена за един месец и заминал на командировка. Враща се с един ден по-рано и какво да види - на прага мъжки обувки. Влиза и започва да го търси навсякаде. Излиза на терасата - някакав се хванал за парапета и виси. Започва да го бие през пръстите с чук и човека пада, но варху едни храсти. Като вижда, че не е умрял хвърля хладилника отгоре му. От радост, че е ханал любовника на жена си получава инфаркт и от там в рая. Св. Петър гледа трима и пита 1-я
- Ти за какво си тук, как умря?
Нашия човек разказва как получил удар. Пита втория.
- Ми аз съм гимнастик и живея на 28 етаж. Всяка сутрин загрявам на терасата, обаче ми стана лошо и паднах. Незнайно как се хванах за парапета на 27 ет. И ето този изрод като ме видя, започна да ме удря с чук през пръстите, паднах вьрху храсти и не умрях и този бонак хвърли хладилника отгоре ми и ето ме тук.
Св. Петър към 3-я
- Ами ти за какво си тук, как умря.
- Ами аз бях в хладилника.
0
Един ирландец не се чувствал добре и отишъл на лекар. Лекарят го прегледал и му съобщил горчивата истина, че е болен от рак и че му остават само няколко месеца живот.
Отвън го чакал синът му, ирландецът му предал страшната вест и добавил:
- Ние ирландците пием и от радост, и от мъка. Да вървим да празнуваме.
Отишли двамата в един пъб и заобръщали уиски след уиски. По едно време се появил някакъв приятел на бащата и го запитал защо така здраво пият. Бащата отвърнал:
- Идвам от лекар. Болен съм от спин и ми остават само няколко месеца живот. Затова празнувам.
Когато приятелят си тръгнали, синът му го запитал:
- А бе татко, нали каза, че си болен от рак, защо сега говориш за спин.
- Синко, за да не еб*т майка ти след като умра.
0
В моргата лежат трима мъже на мраморната маса един до друг, всички широко усмихнати. Студентите питат санитаря, защо са така ухилени мъртъвците:
- Първият е бедняк, спечелил от тотото много пари и от радост получил удар. Вторият жена му не му пускала 5 години, били скарани, и за рожденния му ден му пуснала и той от радост получил удар върху нея.
- А третият?
- Тоя го ударила мълния.
- Що тогава се смее?
- Помислил, че е фотосветкавица да го снимат..
0
Жътва е. Бай Пешо комбайнера отива на гурбет в северна България да жъне един месец с комбайна и казва на Иванчо:
- Иванчо, оставям ви сами с майка ти един месец. Ако видиш, че идва някой непознат мъж при майка ти, отпаряй по една дъска от оградата.
След месец нашият се връща. Доволен, напечелил парички, освен това оградата била цяла целеничка! Радост голяма за Пешо, като знае колко е шавлива неговата стопанка.
- Е, как я карахте без мен?
- Всичко е наред мъжо, липсваше ми много на мен и Иванчо, живи здрави бяхме, само някакъв простак изкраде дъските на оградата, та завчера заръчах да направят нова...
0
Една сутрин Иванчо отишъл към спалнята на родителите си, но вратата се оказала заключена. Иванчо погледнал през ключалката и видял родителите си да правят любов. С тъга на лицето той се запътил обратно към стаята си:
- И тези хора!!! И тези хора ми забраняват да си бъркам в носа!!!
1
Основен въпрос:
Защо пилето пресича пътя?
Отговори:
Учителката от детската градина:
- За да отиде от другата страна на пътя.
Платон:
- За свое добро.
Аристотел:
- Това е в природата на пилетата - да пресичат пътища.
Карл Маркс:
- Исторически неизбежно е.
Садам Хюсеин:
- Посоченото действие е непровокиран акт на бунт и ние съвсем справедливо ще изсипем пет тона нервно-паралитичен газ върху него.
Роналд Рейгън:
- Забравих.
Хипократ:
- Заради излишък на флегма в неговия панкреас.
Мойсей:
- И дойде господ от небето и каза на пилетата - "Пътят ще требва да се прекоси". И пилетата започнаха да прекосяват пътя и настъпи радост.
Ричард Никсън:
- Пилетата не са прекосявали пътя. Повтарям! Пилетата НЕ СА прекосявали пътя.
Симеон II
Пилето ще пресече пътя! Вервайте ми!
Фройд:
- Фактът, че вие изобщо сте загрижени за това, че пилетата прекосяват пътя, разкрива вашата с*ксуална несигурност.
Дарвин:
Още от векове пилетата съвсем естествено са се селектирани по такъв начин, че те в момента генетично са предразположени да пресичат пътя.
Исак Нютон:
- Всяко пиле във вселената винаги ще може да пресича пътя перпендикулярно на дължината на пътя в една безкрайно дълга права линия с постоянна скорост, освен ако пилето не спре в резултат на небалансирани противодействащи сили от противоположната на пилешкото движение посока.
Айнщайн:
Дали пилето пресича пътя или пътя се движи под краката на пилето зависи от гледната точка.
Хайзенберг:
- Никой никога не знае със сигурност дали в действителност то ще стигне до другата страна на пътя.
Буда:
- Задаването на този въпрос отрича природата на пилето.
Ърнест Хемингуей:
- За да умре в дъжда.
Снупи:
- Беше тъмна, бурна нощ. Някъде в дъжда едно пиле пресичаше пътя.
Вуте:
- Май пропуснах нещо.
2
Един палестински студент завършил университета и решил да си търси работа. Влиза в най-голямата израелска фирма, отива при главния шеф и му казва:
- Здравейте, аз съм палестинец. Току що завърших университета и си търся работа.
Шефът го гледал и му рекъл:
- Ама, разбира се, нямате никакви проблеми. Веднага ще започнете работа. Ето на 88 етаж ви е офисът. Там ще ви чакат 3 секретарки. На покрива има въртолет, ако искате някъде да ходите. Пред входа има мерцедес за жена ви, да се разкарва, където си поиска. Освен това, заплатата ви ще е 100 хил. долара годишно.
Палестинецът не издържал от радост и казал накрая:
- Господи, не мога да повярвам. Та вие се шегувате!
- Ми, много ясно бе. Ти пръв почна.
1
Мъжете пият само в три случая... Когато им е хубаво - от радост, когато им е лошо - от мъка, и когато всичко е нормално - от скука...
1
- Защо носиш толкова малки и тесни обувки? Сигурно са с три номера по-малки от крака ти!
- Как да ти обясня... С жена ми не се разбираме, синът бяга от училище, тъща ми мрънка, без да спре... Единствената ми радост в тоя живот е да се прибера вечер в къщи и да си събуя обувките...
1
1 февруари
Ура! Получи се. Вече имам BLOG! Ще пиша тук всякакви умни мисли и ще качвам красиви фотографии. (100 коментара за час, най-вече „привет сладурче”, „как се казваш хубавице” и тук-таме „здравей, как си”)
2 февруари.
Ура! Взех си шофьорска книжка! Отивам да си избирам кола. Мисля да е розов “Hammer”. (230 коментара за час, най-вече „още един убиец на пътя”, „купи си танк”, тук-таме „поздравления”.)
3 февруари.
Моят котаран не поиска да ми купи розов “Hammer”. Е, добре, ще карам черен „Land Cruiser”. На огледалото ще закача розовото плюшено слонче, което си купих специално вчера. И тапицерията искам да е розова. (270 коментара за час, най-вече „бу ха,ха”, „ега ти и колата” и тук-таме „колата трябва да се харесва на собственика си”)
4 февруари.
Сломена съм. Счупих си нокът. Моят суперски красив нокът, който вчера ми залепиха и изрисуваха в студиото! Какво да правя? (312 коментара за час, най-вече „счупи си останалите”, „отрежи си пръста”, „изрежи си нов нокът от капачка на буркан” и тук-таме „съчувствам ти. И аз знам колко е неприятно”)
5 февруари.
Черен ден ми е! Днес си купих страшно красива чантичка от Balenciaga за 300 евро. Но цветът и малко се различава от тапицерията на колата! Ужас! (340 коментара за час, най-вече „ходи пеш с тази чантичка”, „купи си раница” и тук-таме „имам същият проблем. Искаш ли да си разменим чантичките?”)
6 февруари.
Вчера с приятелките ходихме по клубовете. Обиколихме всички и накрая завършихме в „Escape”. Странно – не видях много коли по пътя. Ето ви и малко снимки. (456 коментара за 10 минути, най-вече „не можа ли да намалиш ц*ците малко с фотошопа”, „на джипа гумите му са колкото трабантче” и тук-таме „колко весело сте си изкарали! Ще вземете ли и мен другият път?”)
10 февруари.
Котаранчо ми обеща ново кожено палто. Старото ми е вече на три месеца! От радост му направих празничен…. не, не това, което си мислите, а обяд. (560 коментара за 10 минути, най-вече „по добре да му беше направила това, за което си помислихме” и тук-таме „колко си готина! Можеш и да готвиш! Завиждам ти”)
11 февруари.
Умните мисли често ме преследват, но аз бягам по-бързо от тях. (530 коментара за 5 минути, най-вече „вижда се”, „и на снимките е така” и тук-таме „красивата жена не е задължително да е като Питагор”)
13 февруари.
Днес се счупи колата ми. Извиках механик. Дълго се рови в двигателя, после ме погледна странно и отиде нанякъде. След малко се върна с туба и наля нещо в колата и тя запали. Откъде да знам аз, че бензинът можел да свършва?! (720 коментара за час, основно „всички в офиса плачем”, „сложи си слънчеви батерии” и тук-таме „я опиши къде точно се налива, че може и моята за това да не пали”)
14 февруари.
Денят на влюбените. Много съм щастлива, защото имам ново палто. Опитах се да направя на котаранчо празничен… това, което миналият път си помислихте, но той бързаше за съвещание. (960 коментара за час, основно „постарай се повече вечерта” „дай на мъжа удоволствие” „опиши как го правиш” и тук-таме „честито ти ново палто”)
15 февруари.
Вчера вечерта направих торта. С ягоди и парфе. Как може да се ядат токова калории?! А вие вчера и миналият път какво си помислихте, че ще му правя? (1012 коментара за час. Всички са заменени с „************”)
ПС: Защо сте толкова груби?
20 февруари.
С котаранчо отиваме в Швейцария на зимна почивка и да пием глинтвайн. Целувки на всички и довиждане! (1800 коментара за час, основно „да уцелиш по-хлъзгави ски” „оглеждай добре борчетата преди да спреш в тях” „в офиса пак плачем” и тук-таме „щастлива почивка приятелко”)
3
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
0