боже+моля+ти+се+дай+ми+да+спечеля+от+тот
Един борец и някакъв друг мъж били влюбени в една и съща жена, обаче жената не обичала бореца, а другия. Борецът много се натъжил и отишъл в църквата. Молил се на Бог:
- Боже, моля те направи така, че аз да застана между тях двамата!
Молил се половин - един час, а на Бог му писнало и го превърнал в презерватив.
18
Лято. Жега. По улицата върви една много сочна, красива и напращяла блондинка. Всичко си е наред, само един малък проблем имало. Едната й гърда се била подала извън деколтето на потника. Всички мъже се заглеждат. Зяпат и се дървят, но никой не смее да я заговори. Накрая един полицай решил да изпълни задължението си. Приближил се до блондинката и й казал:
- Добър ден, госпожо!
- Добър ден! – отговорила блондинката.
- Има един малък проблем при Вас.
- Така ли?! Какъв?
- Едната ви гърда се е подала отвън. Приберете я моля, защото народа много се разсейва.
Блондинката погледнала деколтето си и изкрещяла:
- Олеле, Боже! Забравила съм бебето в мола!
6
- Боже, моля те, направи Прага столица на Финландия!
- Иванчо, каква е тази молитва?
- Ами, мамо, днес правихме контролно по география…
29
- Скъпи, защо не изведеш любовника ми за малко?
- Моля!?
- О, Боже, извинявай, бях се замислила. Имах в предвид кучето!
4
Моля изберете правилният вариант:
- Сутринта започва със силно кафе и лека закуска!
- Сутринта започва с нежна целувка от любимия човек!
- Сутринта започва с зачервени очи, главоболие и мисъл "Боже, пак ли е понеделник...
7
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
29
Един мисионер се разхождал в Африка и на среща му изскочил лъв. Мисионерът веднага клекнал и започнал да се моли:
- Моля ти се, Боже, направи така, че този лъв да прояви поне едно християнско качество!
Отворил очи и видял лъвът клекнал да се моли:
- Боже, благослови тази храна!
19
Една набожна жена веднъж изневерила на мъжа си и след това веднага се помолила на Господ, чувствайки се много грешна:
- "Моля те Господи, прости ми прегрешението. Повече никога няма да изневерявам на мъжа ми. Разбрах, че това наистина е смъртен грях..." Докато си се молила и изповядвала, нещеш ли, Господ взел, че и отвърнал:
- "Добре, греха ти няма да простя, но понеже си искрена, ще ти дам още 10 години живот и после ще пратя Св. Петър да те прибере".
Жената хем уплашена, хем супер щастлива... 10 години охолен живот с мъжа си, вярна, пътувания по света, купони, яхти, все с него - щастлив живот. Минали се 10 години, но жената съвсем била забравила за разговора си с Всевишния. Тъкмо щяла да ходи на круиз с мъжа си, но се оказало, че той има неотложна работа и я убедил да отиде сама. Женицата така и направила. Качила се на огромния кораб, мъжът и махнал с усмивка от кея на изпроводяк... Корабът вече насред океана, когато страхотна буря се развихрила, огромни вълни заливали палубата и клатушкали плавателния съд, така, че дори дъските, в които били заковани масите в салона на ресторанта започнали да подават. Корабът очевидно започвал да се обръща и гибелта била неизбежна за всички. Тогава жената в миг се сетила, че ето, вече били минали 10 години и сега и е дошло времето. Помолила се пак със сетни сили на Господ:
- "Боже, сетих се, че минаха 10 години и че е дошло време да ме прибереш, но защо взимаш с мен и всички тези други хора?! Те не са заслужили, моля те, спаси ги!"
Тогава Господ и отвърнал:
- "Ама ооо, я се огледай наоколо!"
Гледа жената - само жени около нея, включително и капитанката и екипажът и.
- "Аз вас 10 години съм ви събирал, долни к*рвички!"
15
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
38
Наскоро пуснаха на пазара първата в света говореща пералня. Не си купувайте! Ето как работи:
- Моля, сложете бялото пране и изберете режим! Благодаря...
- Сложете праха в средната преграда! Не там, глупако.
- Сменявайте си често ризите! Яката Ви е захабена!
- Извадете тия чорапи, че ми изключи зашитата!
- Боже, какви са тези слипове? Отврат! А какво е това червило? МИМИИИ!!! Твоят има червило на слиповете!
5
Как се молят различните зодии?
Овен: "Боже, дари ме с търпение... И си го искам ВЕДНАГА, ЧУВАШ ЛИ?!"
Телец: "Боже, дай ми сили да променя живота си... ама не веднага!"
Близнаци: "Ей, Боже (или Богиньо)... Кой си всъщност? Какъв си? Какво си? Колко сте? Изобщо не мога да си го представя..."
Рак: "Отче наш, знам, че не бива толкова много да завися от теб... но на кого друг да разчитам за важните неща в живота?"
Лъв: "Ей, тате, знам, че съм любимото ти хлапе и се гордееш с мен..."
Дева: "Боже, направи света едно по-добро място и не се издънвай като предния път."
Везни: "Господи, знам, че е крайно време да взимам решения сам, но искам да знам: какво мислиш ти по въпроса?"
Скорпион: "Боже, помогни ми да простя на враговете си, защото тези копеленца изобщо не заслужават!!!"
Стрелец: "О, всемогъщи, всезнаещи, всесилни, вечен Боже! Моля те за сто милионен път - помогни ми да не преувеличавам!"
Козирог: "Отче наш, мислех да се моля, но знам, че трябва сам да се справя с проблемите си, така че... все пак благодаря!"
Водолей: "Господи, едни казват, че си мъж... други, че си жена... А аз казвам, че всички имаме по нещо божествено! Така че, защо да ти се молим въобще?"
Риби: "Отче наш, ти, който си на Небето... Понеже животът е гаден и смятам да му друсна една стограмка, нека тежкото ми пиянство и махмурлукът след това бъдат в твоя чест... Наздраве и амин!"
4
Експресно тръгване от работа... На вила със секретарката... Коняк. Бонбони. Споделен душ. И после... Безумие... Безумие... След това чинно прибиране вкъщи. Изморен поглед. Обичайна целувка. И молба към милото:
- Моля те слагай вечерята, днес се изморих като куче...
Жената се мотае в кухнята. Котлети. Бира. Десерт. Бламанже. В леглото грейка лежи. Екранът на телевизора се отразява в очилата.
Жената мърка:
- Как те чаках... Цял ден мечтая за този момент, когато ще съм с теб...
И внезапно - есемес. И ти бос, бързо се прокрадваш в тоалетната за да прочетеш на спокойствие:
- Обичам те! Мислиш ли за мен? Какво вълшебство беше днес, колко възторг ни подари любовта! И този фантастичен, незабравим оргазъм... Такава сласт! И задоволство... Не е ли това Раят?
И ти бързо изтриваш есемеса. Поправяш пижамата... Трябва да си много внимателен в бъдеще... Вярно, зад прозореца и в душата ти е пролет, но не дай Боже милото да надуши... А жената с хладен тон те посреща в спалнята: - Защо взе в тоалетната моя телефон?
30
Умрял Ленин и го пратили в ада. След една седмица Сатаната се обажда на Бога:
- Моля те, прибери си го тоя! Накара дяволите да се организират в профсъюзи, всичките малки дяволчета ги направи пионерчета, подстрекава грешните души да вдигат революция...
Взел го Господ в рая. След една седмица дяволът се обажда да пита какво става.
- Как е, Боже?
- Първо, казва се "другарю Бог"! Второ, не ме занимавай, че бързам за партийно събрание. И трето - Бог няма!
21
Нощ. На вратата се чука. Тревожен женски глас:
- Кой е?
- Поручик Ржевски, мадам.
- И за какво идвате?Сигурно пак ще ми говорите гадости, от които всяка възпитана, като мен, дама се изчервява и брутално ще ме натискате?!
- Разбира се, мадам.
- Почакайте, моля… да намеря ключа. Боже, къде съм го натикала този ключ?!
15
Разговарят англичанин, французин и българин.
Англичанинът:
- Нашето произношение е трудно, произнасяме "инаф", а пишем "еnough".
Французинът:
- Боже Господи, при нас е още по-сложно! Произнасяме "Бордо" а пишем "Bordеаuх".
Българинът:
- Не се излагайте, колеги. Ние произнасяме "А?", а пишем "Повторете, моля".
38