Вицове » Зима

Вицове за зимата

В тази категория има 579 вица, разпределени в 39 под-страници.

Оценка: 4 от възможни 10 - общо: 7053

Отварям днес гардероба с летните дрехи! Всичко братче се е свило зимата от студа...

Добавен преди 3 седмици 18 Преглед

Циганско лято как да е, ама пролетна зима ми идва в повече...

Добавен преди 2 месеца 22 Преглед

Как лети времето, когато си под карантина - ето, вече дошла зимата.

Добавен преди 3 месеца 12 Преглед

Цяла зима събираш пари за Слънчака и накрая ги даваш за боб, леща и тоалетна хартия...

Добавен преди 3 месеца 16 Преглед

Отиват двама овчари далеч горе в планината... Правят кошара и решават там да карат зимата. Рано напролет, отиват да ги навестят... и що да видят, само единия там.
- А бе, къде ти е колегата?
- Ами умря!
- Е как така?
- А бе, аз знаете ли, сами мъже и имахме нужда от с*кс... и си направихме по една дъсчица с дупка и малко вълна отстрани. А бе отдавна го подозирах че докато ходя до извора, ползва моята дъсчица. Един ден се заложих и го хванах. И прас с гегата по кратуната. Той ще ми гаси семейното огнище...

Добавен преди 3 месеца 5 Преглед

Народ който преживя комунизма, Чернобил и Виденовата зима, няма как да го бутне някаква китайска кашлица!

Добавен преди 3 месеца 21 Преглед

Средата на зимата. Навън вали сняг и духа зверски вятър.
В шоурума на Ауди е приятно топло и уютно.
Влиза някакъв келеш и шефката любезно го посреща:
- Добре дошли в AUDI. Как бих могла да Ви помогна?
- Бих искал да поговорим за BMW-то на витрината.
- Но ние нямаме BMW на витрината.
- Вече имате...

Добавен преди 3 месеца 21 Преглед

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса началника.
— Две бутилки! — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Началникът забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
- Та тъй! — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора.
- Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!
Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата ѝ отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!… Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години.
Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…

Добавен преди 4 месеца 16 Преглед

- Скъпа, помниш ли как една зима отидох на лов, изгубих се в гората и после нощувах в една хижа?
- Не ми се слушат твоите глупости, давай накратко!
- Момче на три години.

Добавен преди 4 месеца 31 Преглед

На една жена мъжът и умрял. Жената започнала всеки ден да ходи на гробището и да ридае:
- На кого ме оставииииии... Нямам си палто за зимата, нямам дърва за печкатаааааа... Ти, мерзавецо, ти не помисли за менееееее...
Това се повтаряло всеки ден. На пазача на гробището му писнало и един ден и казал:
- Госпожо, те умрелите всяка вечер излизат от гроба да се разходят. Ако искате, да кажа на съпруга ви за вашите претенции.
На следващата сутрин жената пак идва на гробището, намира пазача и пита:
- Говори ли с моя мерзавец?
- Да, госпожо. И искам да ви кажа, че съвсем не сте права. Човекът каза, че непрекъснато мисли за вас. Още каза, да ви предам, че в момента не може да направи нищо, защото е още нов. Ако можете да изкарате някак зимата, а на пролет щял да дойде да ви вземе при него...

Добавен преди 4 месеца 12 Преглед

Най-тежката обида към Бившата:
- Ти си отвратителна като варненска зима!

Добавен преди 4 месеца 4 Преглед

Какъв е тоя сняг февруари месец! Снемам доверието си от Зимата!

Добавен преди 4 месеца 12 Преглед

Сибир. Зима. Сняг. Изведнъж Транссибирския експрес спира и не тръгва повече.
От гората излизат хора с автомати, отиват при пътниците и ги питат:
- Откъде сте?
- От Петербург.
- Ааа, как върви революцията?
- Ми тя революцията победи още през 1917. Построихме комунизма, след това направихме Перестройка, сега вече сме в капитализъм.
- Тъй ли? Ми, че съобщавайте тука, бе, ние още влакове взривяваме...

Добавен преди 4 месеца 21 Преглед

Много пъти сме имали циганско лято, но циганска зима досега не сме имали...

Добавен преди 4 месеца 23 Преглед

Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…

Добавен преди 4 месеца 25 Преглед
Вижте още...