Вицове за зимата
В тази категория има 716 вица, разпределени в 48 под-страници.
В едно село били много набожни, и когато жените изневерявали на мъжете си, те отивали при местния поп да се изповядат, като казвали паролата:
- Отче, подхлъзнах се, моля опрости греха ми!
От всичките мъже в селото само попът и кметът знаели значението на паролата... но така се случило, че една зима попът се споминал и на негово място изпратили друг - по-млад проповедник. В края на първия си ден, след като опростил греха с подхлъзването на множество жени, попът отишъл при кмета и го помолил да опесъчи улиците, защото жените по цял ден се подхлъзвали... Кметът започнал да се смее, но за малко да припадне, когато чул попът да му казва:
– Кмете, ти се смееш... но и твоята жена днес три пъти се е подхлъзнала... Ей, ще вземе да се потроши, бре!
Учителката казала на децата:
- Моля,разкажете ми някоя история, която се е случила навремето с дядо ви и в която има поука!
Петърчо:
- Моят дядо отивал да продава яйца на пазара. Обаче, паднал по пътя и всичките се счупили!
Поуката е: не слагай всичките си яйца в една кошница!
Учителката:
- Браво, Петърчо! Някой друг?
Стоянчо взел думата:
- Кокошките на село снесли 20 яйца. Дядо се зарадвал, че ще има 20 пиленца. Обаче, само 10 яйца се излюпили!
Поуката е: човек не трябва да прави прибързани планове!
Учителката:
- Браво, Стоянчо! Някой друг?
Иванчо започнал:
- През войната, дядо ми изостанал от ротата си. Била свирепа зима! Той разполагал само с бутилка ракия, картечница и нож. За да не умре от студ изпил набързо ракията! Тогава се появила една вражеска част! Дядо застанал зад картечницата и изтрепал набързо 70 човека! Когато патроните свършили той измъкнал ножа и с див рев се хвърлил в атака! Изклал и намушкал зверски 20-30 от враговете! Тогава ножът се счупил! И останалите неприятели били удушени с голи ръце!
Учителката:
- Иванчо, това е една много интересна история! Обаче, не разбрах - каква е поуката?
Иванчо:
- Как каква?! Стойте далеч от дядо, когато е пиян!
Отварям днес гардероба с летните дрехи! Всичко братче се е свило зимата от студа...
Циганско лято как да е, ама пролетна зима ми идва в повече...
Как лети времето, когато си под карантина - ето, вече дошла зимата.
Цяла зима събираш пари за Слънчака и накрая ги даваш за боб, леща и тоалетна хартия...
Отиват двама овчари далеч горе в планината... Правят кошара и решават там да карат зимата. Рано напролет, отиват да ги навестят... и що да видят, само единия там.
- А бе, къде ти е колегата?
- Ами умря!
- Е как така?
- А бе, аз знаете ли, сами мъже и имахме нужда от с*кс... и си направихме по една дъсчица с дупка и малко вълна отстрани. А бе отдавна го подозирах че докато ходя до извора, ползва моята дъсчица. Един ден се заложих и го хванах. И прас с гегата по кратуната. Той ще ми гаси семейното огнище...
Народ който преживя комунизма, Чернобил и Виденовата зима, няма как да го бутне някаква китайска кашлица!
Средата на зимата. Навън вали сняг и духа зверски вятър.
В шоурума на Ауди е приятно топло и уютно.
Влиза някакъв келеш и шефката любезно го посреща:
- Добре дошли в AUDI. Как бих могла да Ви помогна?
- Бих искал да поговорим за BMW-то на витрината.
- Но ние нямаме BMW на витрината.
- Вече имате...
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса началника.
— Две бутилки! — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Началникът забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
- Та тъй! — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора.
- Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!
Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата ѝ отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!… Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години.
Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
- Скъпа, помниш ли как една зима отидох на лов, изгубих се в гората и после нощувах в една хижа?
- Не ми се слушат твоите глупости, давай накратко!
- Момче на три години.
На една жена мъжът и умрял. Жената започнала всеки ден да ходи на гробището и да ридае:
- На кого ме оставииииии... Нямам си палто за зимата, нямам дърва за печкатаааааа... Ти, мерзавецо, ти не помисли за менееееее...
Това се повтаряло всеки ден. На пазача на гробището му писнало и един ден и казал:
- Госпожо, те умрелите всяка вечер излизат от гроба да се разходят. Ако искате, да кажа на съпруга ви за вашите претенции.
На следващата сутрин жената пак идва на гробището, намира пазача и пита:
- Говори ли с моя мерзавец?
- Да, госпожо. И искам да ви кажа, че съвсем не сте права. Човекът каза, че непрекъснато мисли за вас. Още каза, да ви предам, че в момента не може да направи нищо, защото е още нов. Ако можете да изкарате някак зимата, а на пролет щял да дойде да ви вземе при него...
Най-тежката обида към Бившата:
- Ти си отвратителна като варненска зима!
Какъв е тоя сняг февруари месец! Снемам доверието си от Зимата!
Сибир. Зима. Сняг. Изведнъж Транссибирския експрес спира и не тръгва повече.
От гората излизат хора с автомати, отиват при пътниците и ги питат:
- Откъде сте?
- От Петербург.
- Ааа, как върви революцията?
- Ми тя революцията победи още през 1917. Построихме комунизма, след това направихме Перестройка, сега вече сме в капитализъм.
- Тъй ли? Ми, че съобщавайте тука, бе, ние още влакове взривяваме...