Вицове » Варна

Вицове за Варна и варненци

В тази категория има 165 вица, разпределени в 11 под-страници.

Оценка: 6 от възможни 10 - общо: 7637

На световен конгрес на лингвисти българският представител изнася доклад, че в българския език има и четвърта степен за сравнение и демонстрирал няколко примера: далече, по-далече, най-далече, на п*тка си лелина; близо, по-близо, най-близо, на един х*й място; хубаво, по-хубаво, най-хубаво, да си е*е майката.
Невярващи, лингвистите пращат нарочна делегация да провери случая. Кацат те на летище София и се мятат на първото такси.
- Карай за Варна!
- Бе няма проблем, ма кво ше правите във Варна?
- Ще пием кафе.
- Бе вие луди ли сте, да ходите на п*тка си лелина, когато тука, на един х*й място правят кафенце - да си е*е майката.

Добавен преди 2 седмици 15 Преглед

Стоят двама Варненци на вълнолома и се любуват на морето. Изведнъж от морето се чуват викове help, help, help me, help!!!
Единия казва на другия:
- Виждаш ли, докато всички варненски деца се учат да плуват, тоя кретен е учил английски.

Добавен преди 1 месец 11 Преглед

- Извинете, как да стигна до Катедралата?
- Сега ще се качите на номер 14 и ще слезете след 3 спирки и ще сте точно на място.
- Ама, аз току-що слязох от рейса! Един господин ми каза да сляза точно на тази спирка?!
- Човече, във Варна си... сигурно този, който си питал се е возил прав, а ти си седял.

Добавен преди 2 месеца 7 Преглед

Еврейска фирма печели търг за боядисване на кораб. Пристигат шефовете на фирмата във Варна, подписват договор, вземат аванс и си тръгват. Идват след два дни работници и започват. След месец викат инвеститора за да покажат работата си. Като че ли всичко е наред - корабът е бял, красив, като нов... Подписват акта за изпълнение, евреите взимат останалите пари и след това си заминават. След известно време пускат кораба на вода, той се обръща с другата страна към брега и какво да видят - цялата страна е ръждясала, черна и без нито едно бяло петно. Работодателят в шок, техническият контрол - в паника... Обаждат се на на евреите, веднага да дойдат на дока. Водят ги до кораба и питат:
- Е, каква е тази работа, защо е на половина свършена?!
- Как така - наполовина? Всичко е по договор!
- Да прочетем договора!
- Ето тук пише "Еврейската фирма от една страна, и Варненското параходство от друга страна, се съгласиха да се боядиса кораба...

Добавен преди 2 месеца 9 Преглед

Врачанин отива във Варна, да кандидатства за моряк в Военноморското училище. По време на събеседването го питат:
- Ти можеш ли да плуваш, младеж?
- Не!
- ??? И какво ще правим сега?
- Е как к`во, бе? Вий тука в туй училище, кораби нямате ли си, бе?

Добавен преди 3 месеца 11 Преглед

Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...

Добавен преди 3 месеца 1 Преглед

Вчера на пътя Добрич - Варна, са се сблъскали нов джип и стар Запорожец. Водачът на Запорожеца се е отървал с лека продажба на апартамент.

Добавен преди 4 месеца 8 Преглед

Лято. Жега. Влакът София – Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави. Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат… Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките…
Пътниците ги питат:
– Какво правите, бе?
– А бе, изпуснахме си змията и я търсим…
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през прозореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака…
– Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
– Абе, к’ва Варна, бе… Вие не разбрахте ли… Някви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона.

Добавен преди 4 месеца 8 Преглед

Далечната 1920. Случката се разиграва във влака София-Варна. Кондуктор си върви проверява за карти и билети и вижда куфар на сред коридора, а до него седи видимо пиян човек.
Кондуктора:
- Господине, ще си поместите ли куфара, защото пречи?
- Нема да манем куфЕроооооооо.
- Господине, моля преместете куфара!
- Нема да го манем! Нема да го манеммм.
Кондуктора вече не издържа, взима куфара и го изхвърля през прозореца, а от там пияния господин измълвя:
- КуфЕроооооооо, не беше мой!

Добавен преди 5 месеца 7 Преглед

Някъде във Варна, трима "дядо Коледов-ци" пребили местен депутат. Значи, писмата все така пристигат!

Добавен преди 5 месеца 8 Преглед

- Джеймс, студено е това море край Варна!
- Зима е, сър!

Добавен преди 6 месеца 8 Преглед

Полет на "България Еър" от София до Варна.
Пътник към стюардесата:
- Госпожице, защо летим и се тресем така?
- А кой Ви е казал, че летим... едни триста-четиристотин километра са... и така ще стигнем!

Добавен преди 6 месеца 5 Преглед

Двама тийнейджъри правят безопасен с*кс в купето на експреса София-Варна. Свършват и момчето изхвърля използваният презерватив през прозореца. Кондомът тупва в краката на Гацо Овчарят, който пасе овце до линията. Гацо го взема, джвака, смуче, джвака, смуче съдържанието и отбелязва:
- Бах, тия софиянци. Най-хубавото от салама изхърлят...

Добавен преди 6 месеца 10 Преглед

ТУ- Варна, Катедра "Физика и математика."
На изпит при професор - звяр. Влиза отличникът на потока.
Професорът:
- Пътуваш с влак и в купето става горещо. Вашите действия, колега?
Студентът:
- Ще отворя прозореца.
- Да, страхотно! Сега ми кажете колко пъти въздухът в отделението ще се промени, ако скоростта на влака е 70 km/h; свързани вятър 9 m/s; температура в отделение + 32 градуса; температура навън + 25 градуси; в купето има 3 души, които отделят 1,3 m3 въглероден диоксид на час; влажност 73%; размерът на купето 2,5 х 2,5 х 2,0?
Студентът:
- Не знам...
- Скъсан! Да влиза следващият!
Студентът излиза, разказва на всички за прозореца и купето.
Влиза студентка, сяда и казва:
- Готова съм!
- Хм... сега ще разберем, колежке... пътуваш с влак, твоите действия?
- Ще си сваля якето.
- Да, но все още е горещо!
- Ще си сваля пуловера.
- Да, но все още е горещо!
- Ще си сваля блузата.
- Да, но все още е горещо!
- Ще си сваля и дънките.
Професорът (подсмихвайки се):
- Хм, добре... но в купето има един негър пред теб, и като те гледа и му става...
Студентката се навежда към професора, и гледайки го в очите, бавно казва:
- Професоре... ако ще целият влак да ме изе*е, аз, Вашият ш*бан прозорец няма да го отворя...

Добавен преди 7 месеца 21 Преглед

На времето зебрата дошла у нас на официално посещение. Както сега, така и тогава веднага спретнали на африканската гостенка обиколка на страната за да се запознае с интересните неща и да види докъде сме втасали. През Северна България стигнали до Варна, оттам до Бургас и след това през Южна България се запътили към София. Каквото и да покажели на зебрата по време на обиколката тя все казвала - "Такова съм виждала" или пък "И ние си имаме такова". Образована била, не била загубена. Когато наближили софийско равно поле, тя пожелала да походят пеша, за да се разтъпчат. Не щеш ли по това време покрай пътя кротко, кротко пасло едно магаре. Видяла го зебрата и се ококорила:
- Какво е това?
- А, това е нашенско софийско магаре.
Мернал Марко шарената гостенка, натопорчил се и започнал да си тупа по корема с баданарката.
- А за какво му е това? - пита любопитната гостенка.
- А бе ти си съблечи пижамата и ще видиш за какво ми е това! - осведомил я Марко.

Добавен преди 7 месеца 9 Преглед
Вижте още...