Вицове » Старост

Вицове за пенсионери

В тази категория има 128 вица, разпределени в 9 под-страници.

Оценка: 8 от възможни 10 - общо: 11038

От 1-ви януари във всяка къща! 30-дневна диета...
Ден 1
Когато бях малка, нашите все ми повтаряха, че един ден ще направя нещо голямо в този живот. Тогава никой от нас не предполагаше, че това нещо ще е г*з. Днес обаче започва моята промяна. От днес ще изкореня въглехидратите веднъж и завинаги от хладилника, сърцето и бедрата си. От днес, Бог ми е свидетел, ще покажа на света коя съм. От днес… Я, фалафел! От утре, Бог ми е свидетел…
Ден 2
Край! Аз съм силна и независима млада жена! Управлявам автомобил с ръчни скорости, убивала съм стоножка. Не се страхувам от нищо. Спала съм на хижа, подминавала съм надпис „Разпродажба“ на Витошка и съм гълтала вода на Лозенец. Аз съм боец. Щом Грозната Бети и Митьо Пищова могат да отслабнат, значи и аз ще успея.
Ден 3
Колелото се завъртя. Купих броколи, краставици, спанак, айсберг, къдраво зеле, лилаво зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, моркови, патладжани, чия, нахут, три копия на Библията и две на Корана. Сега, повече от всякога, имам нужда от вяра.
Ден 4
Милица от счетоводството е отслабнала. Три пъти в седмицата ходи на фитнес, два пъти на плуване и веднъж на йога, но се съмнявам да е от това. Кучката просто има хубав ген.
Ден 5
Всеизвестен факт е, че жените могат да оцелеят 7 дни без вода, 30 без храна, но само 4 без шоколад. Когато всичко това свърши, Discovery ще направят документален филм за мен.
Ден 6
За първи път ям броколи. Приготвих ги без масло, за да са по-здравословни. Интересно как вкусът им ме върна към изключително конкретни спомени от детството: нощта, в която разбрах, че съм осиновена, погребението на вуйчо, кастрирането на любимото ми куче, Милчо. Очевидно броколите ми действат като Опра.
Ден 7
Баба каза, че не може да ме познае. „Защото съм смъкнала ли?“, изчуруликах аз и я погалих по лицето. „Не, защото имам перде на очите“, отмести ръката ми тя.
Ден 8
Постоянно засичам разносвачи от „Доминос“ из квартала. Добри мъже, с които съм израснала, празнувала съм Бъдни вечер и съм прекарала повече време, отколкото със семейството си. Имам чувството, че съм ги предала. Дали не допускам ужасна грешка?
Ден 9
Припомням си защо съм на диета. Първо, за да докажа на жените по света, че невъзможно е просто дума от речника и че тялото познава само онези граници, които сърцето му е начертало. И второ, за да се тагна по бански от Бамбу Бийч.
Ден 10
Започнала съм да пиша стихове. Сигурно е от спанака.
Дъвка на мокета.
Дъвка на мокета.
Искам да я лапна,
но съм на диета.
Ден 11
Цял ден гледам готварския канал и мастурбирам. Кой да предположи, че гледката на ризото с манатарки, с едра буца пармезан, разтекла се страстно по напращелите му, перфектно оформени твърди зърна, може да бъде толкова е-е-е-еротична!
Ден 12
От тези салати съм станала машина! Днес взех стълбите до първия етаж и завих крана за студена вода в банята почти докрай.
Ден 13
Купих си кокосово масло и от банката веднага ми се обадиха притеснени дали този месец ще успея навреме с вноската по кредита.
Ден 14
Видях се с психолог. Пита ме защо съм разстроена и ми взе 80 лева. Казах му, че съм разстроена, защото ми е взел 80 лева. Той се засмя и каза, че това е нормално. Много пациенти се чувствали по същия начин. Едно е да си мислиш, че си наред, друго е да го чуеш от устата на реномиран специалист. Най-добре похарчените 80 лева в живота ми.
Ден 15
На път за работа ме спря дрипава пенсионерка, която продаваше гевреци. Напръсках я с лютив спрей и избягах. Ангелите на злото са навсякъде около нас.
Ден 16
Пак ядох броколи. Този път споменът ме върна към първото ми пътуване с автобус, когато смятах, че всички ще умрем. Реално обаче умряха само една красива сърна и малкото и, които блъснахме на магистралата.
Ден 17
Свети Петър се засили
и прескочи мраморната порта.
„Къв е тоя рай, бе, Боже?
Къв е тоя рай без торта?“
Ден 18
Хапването навън с колежки е като игра на покер – всички блъфират до последно. Аз обядвам минерална вода и излъчвам надмощие, докато вътрешно искам да се гръмна, а те нагъват пържола с картофено пюре и демонстрират увереност във фигурата си, но никога не са се чувствали толкова дебели.
Ден 19
Свалила съм 2 кг и вече имам таен обожател. Днес на АМ „Тракия“ видях надпис, адресиран специално до мен „Карай внимателно, някой те обича.“ На бас, че е със сини очи.
Ден 20
Гладът си играе с разсъдъка ми. Тази сутрин на едното ми рамо, сред облак дим, се появи диетологът Енджи Касабие и ми каза, че се гордее с мен. След това, на другото ми рамо, сред облак мастика, изникна Ути Бъчваров в тесен кожен клин, дантелено бюстие, разкопчано на пъпа, и с червени рога на главата. Според него пропилявам най-хубавите си години.
Ден 21
Поправете ме ако греша, но пържените картофи със сирене де факто са зеленчук…
Ден 22
Давай, момиче! Не се отказвай! Ако се налага, пусни си „Волният Уили“ или повторения на гола на Емо Костадинов срещу Франция. Само не се отказвай! Чу ли?!
Ден 23
Зае*и. Готова съм да наръгам бебе панда с мачете между очите за парче пица.
Ден 24
Приближавам се все повече до мечтаните джинси. Вече влизам през вратите на магазина, без да се заклещя.
Ден 25
Чийт дей! Алелуя! Поглезвам се в рамките на нормалното: фъстъковка, сникърс, суши, солети, мюсли с обезмаслено прясно мляко, натурален шоколад с високо съдържание на какао и цяло агне.
Ден 26
Това с деня за чийт е супер забавно! Защо го откривам чак сега?! Запазвам ВИП сепаре в Макдоналдс и ми е толкова хубаво, че в разгара на купона си поръчвам стриптизьори от KFC по телефона.
Ден 27
Спри, върни се,
крещя на копчето
на панталона,
но то лети със 300,
лети към небосклона.
Ден 28
Когато започнах тази диета, кантарът ми показваше второто най-любимо число на всеки студент – 69, а сега показва първото – 94.
Ден 29
Милица от счетоводството изглежда все по-добре. Чух, че се записала и на зумба. Генът си е ген.
Ден 30
От утре, Бог ми е свидетел…

Добавен преди 2 седмици 12 Преглед

- Ти, мойто момче, пионерче стана ли?
- Не стана.
- А, комсомолец стана ли?
- Не стаанаа.
- Е, сега и пенсионер няма да станеш.

Добавен преди 1 месец 6 Преглед

Кметът на един голям наш град обявил награда от 1000 лв, ако някой очисти града от хилядите цвъкащи гълъби. Дошъл един възрастен пенсионер, отворил едно сандъче и от там излетял голям син гълъб - увлякъл всички със себе си и градът се опразнил. След седмица кметът връчил с тържество наградата на старчето и тихо го попитал:
- А бе, деденце, да ти се намира и голям син циганин?

Добавен преди 3 месеца 11 Преглед

На времето трима живи работещи, хранеха един пенсионер. Сега поради демографската криза, трима мъртви пенсионера ще хранят един жив!

Добавен преди 3 месеца 6 Преглед

- Сине, какъв искаш да станеш, като пораснеш?
- Пенсионер.
- Сине, това е толкова сложно в днешно време, не може ли космонавт?

Добавен преди 3 месеца 9 Преглед

В следващия "Умирай трудно", Брус Уилис ще го играе български пенсионер по клинична пътека...

Добавен преди 4 месеца 8 Преглед

- Трябват ти спешно пари?! Обади се на Кредисимо...
- Глупости, звъниш на произволно избран пенсионер и получаваш 4000 лв. от балкона!

Добавен преди 5 месеца 9 Преглед

Не успях да стана нито пионер, нито комсомолец. Така като гледам и пенсионер няма да стана!

Добавен преди 5 месеца 11 Преглед

Отива един пенсионер да си взима пенсията в пощата. Тъкмо му дошъл редът и се сетил, че си е забравил личната карта. Ядосал се, но не си тръгнал, а помолил служителката да му я даде на доверие. Тя го огледала и му казала:
- Много ти е черна косата, не вярвам, че си пенсионер. Я разкопчай ризата. Ако гърдите са ти побелели ще ти я дам.
Речено сторено. Разкопчал той ризата, видяла тя че е побелял, броила му пенсията и го изпратила по живо по здраво.
Върнал се той в къщи и се хвали на жена си:
- Забравих си личната карта, ама служителката ми даде пенсията.
- И как така ти я даде?
- Ами накара ме да си разкопчая ризата поогледа ме, видя, че гърдите ми са побелели и ми брои парите.
Жена му се ухилила:
- Ако беше си разкопчал и панталона щеше да ти даде и инвалидна!

Добавен преди 6 месеца 5 Преглед

Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.

Добавен преди 6 месеца 16 Преглед

ЕТО КАК ДА ТЪЛКУВАТЕ обявите на жените във ФЕЙСБУК...
- Около 40-те съм - На 50 години е.
- Обичам приключенията - Спала е с всички в квартала.
- С атлетично тяло - Няма цици.
- Емоционално стабилна - На медикаменти е.
- Феминистка - Кучка.
- Имам свободен дух - Развява се като призрак.
- Търси приятелство - Опитва се да докаже, че не е к*рва.
- Забавна съм - Дразнеща е.
- Старомодна съм - Не очаквай свирка.
- Отворена съм за нови идеи - Отчаяна е.
- Страстна съм - Не носи на алкохол.
- Рубенсов тип - Тлъста е.
- Романтична съм - Изглежда добре само на свещи.
- С пропорционално тяло - Висока като кон, но и тежи толкова.
- Търся мъжа на сърцето си - Някой, който може да я изтърпи.
- Самотна съм - Някой вече се се е застрелял, за да се спаси от нея.
- Млада по сърце - Пенсионерка.

Добавен преди 7 месеца 16 Преглед

Кметът на голям град обявил награда от 1000 лв, ако някой очисти града от хилядите цвъкащи гълъби. Дошъл един възрастен пенсионер, отворил едно сандъче и от там излетял голям син гълъб... увлякъл всички със себе си и градът се опразнил от гълъбите.
След седмица кметът връчил на голямо тържество наградата на старчето и тихо го попитал:
- А бе, деде, това дали ще действа и със голям син циганин?

Добавен преди 8 месеца 9 Преглед

Един дядка минава по улицата покрай прост*тутка. Прост*тутката го задява:
- Айде дядка! Намалихме цената - много е евтино сега!
- Съжалявам, ама аз съм пенсионер и съм католик...
- Е-е-е за пенсионери - само ако са добри езичници.

Добавен преди 9 месеца 2 Преглед

Как пърди народа?
Културен - Пърди и вика "Пардон!"
Двуличният - Пърди и пита "Кой пръдна?"
Циничен - Пърди и те гледа право в очите.
Кавалер - пуска дамата първа да пръдне.
Песимист - Още не пръднал мисли, че се усрал.
Безобразен - Пърди от удоволствие.
Чувствителен - Пърди и вика "Ах!"
Сантиментален - Пърди и мисли какво би било да не пръднеше.
Припрян - Едва изчака да пръдне.
Добре възпитан - Иска разрешение преди да пръдне.
Дискретен - Пърди и вика "Нека остане между нас!"
Реалист - Той смята пърденето за естествено нещо.
Актьор - Пърди и чака аплодисменти.
Срамежлив - Пърди и се изчервява.
Тайнствен - Той не пърди.
Лъжец - Пърди и вика "Уригнах се."
Флегматичен - Пърди дълго.
Колегиален - Позволява и другите да пръднат.
Пестелив - Пърди само в затворена стая.
Шегобиец - Пърди и вика "Кой пърди, зло не мисли!"
Неспособен - Потпръдва цял ден.
Оптимист - Пърди и се надява, че никой няма да чуе.
Пенсионер - Пърди и вика, че в негово време по-добре се пърдяло.
Баксуз - Пърди и се усира в гащите.
Наивен - Пърди и мисли, че е направил добро дело.
Гастроном - Пърди и вика "Много хубаво мирише."
Спортиста - Ако някой пръдне веднъж, той ще пръдне два пъти, за да счупи рекорда.

Добавен преди 10 месеца 3 Преглед

Пенсионерка от Шумен спечели 200 000 лв.
- Със здраве да си ги хвърли през балкона!

Добавен преди 1 година 12 Преглед
Вижте още...