- Дядо, какво е пед*раст?
- Когато бяхме млади, ни изпращаха с овцете в планината, от ранна пролет, та до късна есен. А, бяхме много млади и яки и хормонът ни изтичаше и през ушите. Затова решихме ние тримата - аз, Стоядин и Пройчо, една седмица един от нас да бъде жена и другите да го употребяват, другата седмица да бъде следващият и така... Първата седмица аз бях жена, втората беше Стоядин, но като дойде редът на Пройчо, той се отказа. Е те това е пед*раст дедовото!

Добавен преди 6 години 16

Прочул се Юнакът през девет планини, че може да изяде шест печени агнета, една кола хляб и една бъчва вино да изпие. Прочул се през девет села, но в десетото не повярвали и решили да проверят. Събрали се селяните и поканили Юнака да им покаже тези умения. Опекли една кола хляб, шест агнета на чеверме, наточили бъчва вино и зачакали. В уреченото време дошъл Юнакът, седнал на масата, чупи си от хляба, яде от печеното, пие вино... Изял всичко и за още попитал. Селяните не вярвали на очите си! Взели да питат Юнака:
- Кажи, Юначе!? Къде научи тези умения?
- Това научих по разни срещи и банкети, и ако искате да знаете, аз не съм Юнака, а шофьора му!

Добавен преди 6 години 6

- Трима алпинисти се катерили по една планина. По едно време скалата се счупила и алпинистите полетели. Първият успял да се хване за друга скала.
Вторият успял да се задържи за краката на първия, а третия се хванал за пениса на втория.
- Кое ще се скъса първо?
Отговор:
- Гласните струни на втория.

Добавен преди 6 години 6

Наръчник на пилота.
1. Всяко излитане е по желание. Кацането е задължително.
2. Ако бутнеш щурвала напред, къщите стават по-големи. Ако го дръпнеш назад - смаляват се. Това правило важи докато не дръпнеш щурвала съвсем назад и не го оставиш там - тогава къщите стават много големи.
3. Летенето не е опасно! Катастрофите са опасни.
4. Винаги е за предпочитане да си долу и да съжаляваш, че не си горе, вместо да си горе и да съжаляваш, че не си долу.
5. Единственият път, когато имаш прекалено много гориво е когато самолетът ти се запали.
6. Витлото е един голям вентилатор в предната част на самолета, който служи да разхлажда пилота. Когато той спре, пилотът започва да се изпотява.
7. Когато изпитваш съмнения за височината, дай нагоре. Никой досега не се е сблъскал с небето.
8. "Добро" приземяване е това, след което можеш да вървиш без лекарска помощ. "Страхотно" приземяване е това, след което самолетът може да бъде използван повторно.
9. Учи се от грешките на другите. Няма да живееш толкова дълго, че да ги направиш сам всичките.
10. Разбираш, че си се приземил без колесници, когато трябва да дадеш пълна скорост, за да стигнеш до рампата.
11. Вероятността да оцелееш е обратнопропорционална на ъгъла на приземяване. Колкото е по-голям ъгълът, толкова по-малка е вероятността и обратно.
12. Стой настрана от облаците. Добре осведомени източници твърдят, че някои планински върхове имат навика да се крият в облаците.
13. Винаги се опитвай да изравниш броя на излитанията с броя на кацанията.
14. Има три малки правила, които гарантират гладко кацане. За съжаление никой досега не е успял да ги открие.
15. Започваш с пълна торба късмет и празна торба опит. Номерът е да напълниш торбата с опита преди да си изпразнил тази с късмета.
16.Хеликоптерите не могат да летят - те са толкова грозни, че земята ги отблъсква.
17. Ако единственото нещо, което виждаш към прозореца е земята, която става все по-кръгла и по-кръгла и единственото, което чуваш е вълнението ,което се надига в салона за пътници, значи нещо не е наред.
18. Във вечната битка между птиците, изработени от алуминий, летящи със стотици километри в час и земята, която се движи с нула километра в час досега земята не е инкасирала нито една загуба.
19. Оглеждай се непрекъснато. Винаги има нещо, което си пропуснал.
20. Запомни, гравитацията не е просто идея. Тя е закон. И не подлежи на обжалване.

Добавен преди 6 години 9

Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...

Добавен преди 6 години 3

Пуква пролет, Стоян тръгва с овцете към планинската кошара и казва на Рада:
- Като гръмна с пушката значи много ми е станало мъчно за тебе и веднага дотичваш да се онодим.
На третия ден вдига пушката, гръмва и след малко Рада дотърчава. На десетия пак гръмва, но Рада не се появява. Същото се повтаря и следващите пъти. В края на лятото Стоян слиза в селото и гледа къщата празна. Отишъл при съседа и попитал къде е булката му.
- А-а-а, откакто почна ловния сезон не сме я виждали! - рекъл човека.

Добавен преди 6 години 7

Врачанин на първа среща:
- Видиш ли звездите?
- Вида ги.
- Глеаш ли таме планината?
- Да.
- А видиш ли реката?
- Да, и нея я вида.
- Е па, стига толко романтика, кини дрейте да минаваме на мандръсаньето!

Добавен преди 6 години 10

Полицай на първа среща с гадже:
- Виждаш ли звездите?
- Виждам ги.
- Гледаш ли там планината?
- Да.
- А виждаш ли реката?
- Да, и нея я виждам.
- Е, стига толкова романтика, да преминаваме към с*кса!

Добавен преди 6 години 13

В морето се влиза, когато е спокойна водата. На планина, когато е ясно небето. В София, когато е мръсен въздухът!

Добавен преди 6 години 12

Чуждестранни туристи са на екскурзия в Родопите и изпробват ехото на планината.
Французин се провиква:
– Жозефииин, обичам те!
Ехото повтаря:
– Жозефииин обичам тееее!
Американец се провиква:
– Обичам париитеее!
Ехото повтаря:
– Обичам париитеееее!
Китаец се провиква:
– 吃吃的爱 吉祥八宝饭
Ехото:
– К’во речееее?

Добавен преди 6 години 10

- Защо в София пукат гуми на коли със смолянска регистрация?
- За да подишат малко чист, планински въздух...

Добавен преди 6 години 11

Модерен художник е на почивка в хижа в планината. Събужда се сутринта, отваря прозореца и поглежда навън. А навън е пролет, прекрасно утро, слънцето е изгряло, поточето нежно ромоли под прозореца, пчелички жужат наоколо, чува се песента на птичките, плодно дръвче се е окичило с розови цветчета, а в далечината на тучна зелена ливада, младо овчарче със свирка подкарва овцете на паша, чува се напевното им блеене, небето е кристално синьо с малки пухкави бели облачета... Художникът гледа всичко това и си мисли...
- Егаси и кича...

Добавен преди 6 години 13

Край едно далечно планинско село горно Вършило имало 2 - манастира. Единият мъжки, другия женски. По принцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг. Да обаче, случило се така, че в една ранна мъглива утрин на края на селото се срещнали - монах и монахиня. Просто било петък и те били изпратени до града на пазар и нямало просто как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път. Монахът брат Евгени и сестра Красимира се видели, спогледали се, кимнали си и без да промълвят и дума поели към града. Сестра Красимира вървяла пеша, а брат Евгени яздел магаре. Евгени може да е монах, но все пак бил мъж, който малко от малко бил кавалер. След 30 мин. бавен ход по планинските пътеки, той спрял магарето и нарушил почти всички забрани само с едно изречение:
- Сестро, знам че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия камънаци. Защо не вземеш, така с божията помощ, да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види. Сестра Красимира нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила. След което с помощта на Евгени се метнали на добичето и тръгнали надолу. Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, приритало 2-3 пъти и умряло. Изведнъж брат Евгени и сестра Красимира се видели в приключение - сами, природа, далеч от всякакво село и град, и те точно сред някаква горичка, в която слънце не прониква. В главата на брат Евгени се родили мисли и идеи, коя от коя по греховна. Изведнъж изрекъл изненадващо дори за себе си:
- Сестро да ти кажа така кът гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.
- Ми, добре! - казала Красимира.
- Ми, то щом тъй ще умрем да го караме направо, все едно вече сме умрели и сме в рая.
- Как така в рая?
- Ми така събличаме се голи...
- Ми, добре! - казала Красимира.
Съблекли се те чисто голи и Евгени нямало как да скрие, че сестра Красимира много го вълнува. Тя пък нямало как да не забележи онова нещо, което се опитвала да не забележи и попитала:
- Какво е туй нещо между краката ти и сочи нагоре?
- Това сестро е дар от Бога!
- И какво прави този Божи дар? - попитала засрамено и любопитно Красимира.
- Амиии... създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб, ще усетиш прилив на Божествена енергия и ще създам нов живот.
- Тъй лииииииииии? - изведнъж се зарадвала Красимира.
- ЖИВОТ, а?????? Мииии... че хайде де, пъхни го в магарето и да си ходим тогава.

Добавен преди 6 години 11

ПЛАНИНАР ОТИВА ДА ИЗКЪТЕРИ ПЛАНИНА. По средата на планината 1 птичка го среща и му вика:
- Ппп... ппп...
Планинарят казал на птицата да му каже, когато стигнат горе! Те стигнали горе и планинарят казал:
- Айде сега, кажи?
Птицата казала:
- Ппп... пппп... палатките забравихме долу!
Слизат от планината, че да вземат палатките.
А по средата на планината птицата казала:
- Мммм...
Планинарят казал:
- Ще ми кажеш когато стигнем долу?
Стигнали долу и планинарят казал на птицата:
- Айде сега кажи?
Птицата казала:
- Ммммм майтапих се!

Добавен преди 6 години 1

Събрали се държавни величия по време на соца. Знаели, че не са безсмъртни и решили докато са живи да решат какво да кръстят на тяхно име след смъртта им.
- Когато умра искам да кръстите на мое име планина. Тогава хората ще се качват на Цола и ще слизат от Цола. - казала Цола Драгойчева.
- Еех, Цоло к*рва си беше и такава искаш да останеш.

Добавен преди 6 години 8