Вицове за планина
В тази категория има 630 вица, разпределени в 42 под-страници.
Модерен художник е на почивка в хижа в планината. Събужда се сутринта, отваря прозореца и поглежда навън. А навън е пролет, прекрасно утро, слънцето е изгряло, поточето нежно ромоли под прозореца, пчелички жужат наоколо, чува се песента на птичките, плодно дръвче се е окичило с розови цветчета, а в далечината на тучна зелена ливада, младо овчарче със свирка подкарва овцете на паша, чува се напевното им блеене, небето е кристално синьо с малки пухкави бели облачета... Художникът гледа всичко това и си мисли...
- Егаси и кича...
Край едно далечно планинско село горно Вършило имало 2 - манастира. Единият мъжки, другия женски. По принцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг. Да обаче, случило се така, че в една ранна мъглива утрин на края на селото се срещнали - монах и монахиня. Просто било петък и те били изпратени до града на пазар и нямало просто как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път. Монахът брат Евгени и сестра Красимира се видели, спогледали се, кимнали си и без да промълвят и дума поели към града. Сестра Красимира вървяла пеша, а брат Евгени яздел магаре. Евгени може да е монах, но все пак бил мъж, който малко от малко бил кавалер. След 30 мин. бавен ход по планинските пътеки, той спрял магарето и нарушил почти всички забрани само с едно изречение:
- Сестро, знам че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия камънаци. Защо не вземеш, така с божията помощ, да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види. Сестра Красимира нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила. След което с помощта на Евгени се метнали на добичето и тръгнали надолу. Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, приритало 2-3 пъти и умряло. Изведнъж брат Евгени и сестра Красимира се видели в приключение - сами, природа, далеч от всякакво село и град, и те точно сред някаква горичка, в която слънце не прониква. В главата на брат Евгени се родили мисли и идеи, коя от коя по греховна. Изведнъж изрекъл изненадващо дори за себе си:
- Сестро да ти кажа така кът гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.
- Ми, добре! - казала Красимира.
- Ми, то щом тъй ще умрем да го караме направо, все едно вече сме умрели и сме в рая.
- Как така в рая?
- Ми така събличаме се голи...
- Ми, добре! - казала Красимира.
Съблекли се те чисто голи и Евгени нямало как да скрие, че сестра Красимира много го вълнува. Тя пък нямало как да не забележи онова нещо, което се опитвала да не забележи и попитала:
- Какво е туй нещо между краката ти и сочи нагоре?
- Това сестро е дар от Бога!
- И какво прави този Божи дар? - попитала засрамено и любопитно Красимира.
- Амиии... създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб, ще усетиш прилив на Божествена енергия и ще създам нов живот.
- Тъй лииииииииии? - изведнъж се зарадвала Красимира.
- ЖИВОТ, а?????? Мииии... че хайде де, пъхни го в магарето и да си ходим тогава.
ПЛАНИНАР ОТИВА ДА ИЗКЪТЕРИ ПЛАНИНА. По средата на планината 1 птичка го среща и му вика:
- Ппп... ппп...
Планинарят казал на птицата да му каже, когато стигнат горе! Те стигнали горе и планинарят казал:
- Айде сега, кажи?
Птицата казала:
- Ппп... пппп... палатките забравихме долу!
Слизат от планината, че да вземат палатките.
А по средата на планината птицата казала:
- Мммм...
Планинарят казал:
- Ще ми кажеш когато стигнем долу?
Стигнали долу и планинарят казал на птицата:
- Айде сега кажи?
Птицата казала:
- Ммммм майтапих се!
Събрали се държавни величия по време на соца. Знаели, че не са безсмъртни и решили докато са живи да решат какво да кръстят на тяхно име след смъртта им.
- Когато умра искам да кръстите на мое име планина. Тогава хората ще се качват на Цола и ще слизат от Цола. - казала Цола Драгойчева.
- Еех, Цоло к*рва си беше и такава искаш да останеш.
- Докторе, огромен проблем! Не мога да ходя в клозета!
- Споокойноо. На първо място - да поставим оптимизма! Като не можеш в клозета, ами ходи в Мола, ходи в планината, ходи в театъра... глей колко места има за ходене.
Турист в Берковския балкан, пита местен:
– Извинете, дали може да ми подскажете, как най-бързо да се кача на тази планина?
Нашият поогледал туриста, погледнал Балкана, и казал:
– Сакаш ли да ти отвръжа кучето?
Над планината слънцето изгрява, росата блести по тревите, а лека утринна мъгла обгръща планинска кошара. На вратата на овчарската къщурка се показва брадясал и сънен овчар. Покрай него отвътре се шмугва вакла овчица. Овчарят я тупва по задницата и прозявайки се казва:
- Еееех, ако можеше и да готвиш...
- Защо пловдивчани никога не се губят в планината?
- Защото Балканът пази своите майни.
Един ден Исус решил да заведе приятелите си на разходка в планината… Преди да тръгнат им казал да си вземат по един камък. Всички си взели нормални камъни (големи колкото 2 юмрука), а Юда си взел едно много малко камъче. Тръгнали нагоре към планината. Качили се най-отгоре и тогава Исус ги попитал дали са гладни, а те му отговорили с “да”. Той превърнал камъните им в хляб и сещате се всички се наяли, а Юда останал гладен. След два дена Исус решил пак да се разходят до върха на планината. Отново им казал да си вземат по един камък. Всички си взели нормални камъни, а Юда си взел една скала камък. Цял ден се катерили по баирите на адския пек и накрая стигнали. Юда бил още по-зле, но мисълта за хляба го държала. Дошъл момента, когато Исус ги попитал дали са гладни. Юда не го оставил да се доизкаже и отговорил с “да, да, да, да”. И тогава Исус казал:
- Еми аз тука в чантето нося кроасани…
На един кораб пътували студенти. По едно време корабът катастрофирал. На най-близкият остров оцелели само трима студенти - от МЕИ, от ВИАС и студент по биология.
Намерили ги местните канибали и им казали:
- Ще ви ядем.
- А, как така ще ни ядете.
- В казана и после ще ви ядем.
- Да ама така няма да е честно. Трябва да ни дадете някакъв шанс.
Мислили диваците, мислили и накрая един от тях казал:
- Който ни преброи овцете, няма да го изядем!
Студентите се зарадвали и поискали веднага да им покажат овцете...
Повели ги диваците към върха на една планина и като го стигнали, от другата страна се видяло цяло поле пълно с овце! Седнал студентът от ВИАС, смятал размера на полета, размера на овцете и какво ли още не, но накрая се отказал и канибалите го изяли... Седнал после и студентът по биология, смятал откога има овце, с каква скорост се размножавали и т. н., но накрая и той се отказал. Изяли го и него...
Седнал накрая студента от МЕИ, помислил малко и казал:
- Вие имате 19 456 410 овце!
- А, как позна, бе?
- Много просто, броиш краката и делиш на 4!
Имало едно време една грозна принцеса. Ама толкова грозна, че никой не искал даже да я погледне. Станала за женене и нямало как - повикали феите да направят нещо, че да я вземе някой принц. Мъчили се много, докато едната от феите казала:
- През девет планини в десета, през девет блата и реки в десетото има един жабок. Намираш жабока, целуваш го и той става един готин принц, ти ставаш готина принцеса и се влюбвате.
Нямало как. Тръгнала принцесата и намерила жабока. Жабокът като я видял хукнал да бяга! Но тя го настигнала и започнала да го целува, да го целува… Накрая, той вдигнал ръце и се предал:
- Виж к’во, маце - явно с целувки няма да стане. Що не пробваш с една свирка, а?
Инструкция на Планинската Спасителна Служба!
Какво трябва да правите, ако сте се заблудили в планината:
- Преди всичко проверете дали сте се заблудили или само ви се струва!
Симптомите са: 1) вие сте сам, 2) вие сте в гориста планина, 3) и тишина.
Препоръчвани действия:
1. Пробвайте да си ухапете ухото. Ако ви се отдаде - значи спите. Спете спокойно...
2. Викнете "Ау!" Поемете въздух и извикайте отначало "А-а-а..." и след това "У-у-у...". Желателно е да бъде предварително оттренирано в къщи, преди всичко през нощта и на тъмно. Ако сте във блок, продължете тренировката, докато съседите ви не започнат да чукат по стените - това значи, че се чувате от достатъчно голямо разстояние. Ако сте сам в "стая" с меки стени и решетка на прозореца - претренирали сте...
3. Отдъхнете и се качете на някой бор. Ако нищо не се вижда - този бор е нисък. Потърсете друг бор. Ако не можете да се качите и на него - оставете. Ако случайно видите бреза в планината - можете да се качите и на нея, но е безполезно...
4. Пробвайте да запалите огън. Ако сте се престарали - преживейте пожара в яма с вода. Ако водата закипи - можете да не четете повече. Ако долетят пожарникари - помирете се с тях и не четете повече.
5. Определете посоките на света. Застанете с лице на север - тогава отзад ще е юг, в дясно - изток, а в ляво - запад.
6. Ако се срещнете с мечка, обяснете, че не сте искали да ядете нейните къпини. Ако мечката не ви разбере, обяснете и още веднъж на достъпен за нея език. Ако достъпния за мечката език е недостъпен за вас - бягайте. Но бягайте бързо! За да избягате правилно от мечката, тя трябва да е зад вас и да се смалява. Ако се увеличава - можете да не четете повече.
7. Ако сте огладнели - яжте всичко. Ако изядете нещо, което не е трябвало - ще разберете по-късно.
8. Ако срещнете хора - не четете нищо от написаното дотук!
Имало едно време една грозна принцеса. Ама толкова грозна, че никой не искал даже да я погледне. Станала за женене и нямало как - повикали феите да направят нещо, че да я вземе някой принц. Мъчили се много, докато едната от феите казала:
- През девет планини в десета, през девет блата и реки в десетото има един жабок. Намираш жабока, целуваш го и той става един готин принц, ти ставаш готина принцеса и се влюбвате. Нямало как. Тръгнала принцесата и намерила жабока. Жабокът като я видял хукнал да бяга! Но тя го настигнала и започнала да го целува, да го целува… Накрая, той вдигнал ръце и се предал:
- Виж к’во, маце - явно с целувки няма да стане. Що не пробваш с една свирка, а?
В планината:
- Къде си Соняяя?
- С оня... с оняяя...
Един адвокат седял в самолета срещу блондинка, скучаел и я попитал, дали иска да играят на една забавна игра. Тя обаче била изморена и искала да спи. Адвокатът не се предавал и и обяснил, че играта не е само забавна, но и лесна.
– Аз задавам въпрос и ако не можете да отговорите, ми давате 5 лв. и обратно.
Блондинката отказала и си спуснала облегалката назад, за да поспи. Адвокатът обаче бил настоятелен и предложил:
– ОК, ако не знаете отговора, ми давате 5 лв., ако аз не го знам, Ви давам 500 лв.
Блондинката се съгласила и адвокатът поставил първия въпрос:
– Колко е разстоянието от земята до луната?
Блондинката отворила чантата и му дала 5 лв.
– Благодаря! Сега Вие сте наред! – казал адвоката.
Тя попитала:
– Какво е това, което изкачва планината на 3 крака, а слиза на 4?
Адвокатът бил озадачен, включил лаптопа, започнал да праща и-мейли на колегите, до градската библиотека и търсил във всички търсачки в интернет, но не намирал никакъв отговор. След час се предал, събудил блондинката и и дал 500 лв.
– Благодаря! – казала тя и искала да продължи да спи.
Адвокатът обаче бил фрустриран, събудил я и казал:
– Е, добре, какъв е отговорът?
Блондинката извадила 5 лв. и му ги дала.
