Вицове » Палатки

Вицове за палатки

В тази категория има 173 вица, разпределени в 12 под-страници.

Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 1867

Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир. Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар:
- И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?

Добавен преди 2 седмици 8 Преглед

Отива Беър грилс в Сибир. Ляга в палатката да спи. Изведнъж отвън се чува страшен тътен, грохот, виене на вятър, огъват се боровете... все едно хеликоптер каца... И изведнъж всичко утихва.
Излиза Мечо, нашият, да види какво става. Пред палатката два огромни комара - високи по 2,00 - 2,50 м и космати.
Единият комар вика на другия:
- Глей, манджа! Тука ли ще го осмучем или да го носим към блатото?
- Луд ли си, брей!? Тука ще го опраскаме, на място, че иначе в блатото големите ще ни го вземат.

Добавен преди 3 месеца 16 Преглед

Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика:
- Не, не, искам безопасен с*кс!
Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целият полк се чуди какво толкова прави Чапай, та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика:
- Чапай, сваляй гилзата! Намерих презерватив.

Добавен преди 3 месеца 10 Преглед

Учителката на първи клас мис Тичър имала проблеми с малкият Стиви.
Тя го попитала:
- Какво има, момчето ми?
- Твърде съм умен за първи клас. Сестра ми е в трети, а пък аз съм по-умен от нея! Мисля, че аз също трябва да уча в трети. – отговорил ученикът.
За мис Тичър това било прекалено и за това тя повела момчето при директора. Докато то чакало в приемната, тя обяснила на директора ситуацията. Решение било намерено – директорът щял да направи тест на момчето и ако то не може да отговори на някой от въпросите, ще трябва да се върне в първи клас и да се държи добре. Момчето било въведено в кабинета на директора, обяснили му условията и то се съгласило да мине теста.
Директорът:
- "Колко е 3 x 3?"
Момчето:
- "9".
Директорът:
- "Колко е 6 x 6?"
Момчето:
- "36".
И така ставало с всеки въпрос, на който, според директора, един третокласник трябва да знае отговора. Тогава директорът се обърнал към учителката и казал:
- Мисля, че момчето може да премине в трети клас.
Младата мис Тичър обаче казала, че има още въпроси. Момчето и директорът кимнали в знак на съгласие и тя започнала:
- Какво има кравата 4 броя, а аз само 2?
- Крака! – след кратка пауза отговорило момчето.
- Какво има в твоя панталон, което няма в моя?
- Джобове! – бил отговорът.
- Започва с "К" и завършва на "С", космато, продълговато, вкусно, с белезникава течност вътре?
- Кокос.
- Твърдо и розово, когато влиза и меко и лепкаво, когато излиза?
Директорът леко пребледнял, стегнал се, очите му се облещили и едва се сдържал да не изпревари отговора...
- Дъвка.
- Какво мъжът прави изправен, жената седнала, а кучето на три лапи?
Сега вече очите на директора здраво се оцъклили, но преди да каже нещо, ученикът го изпреварил.
- Подава ръка!
- Сега ще задавам въпроси от типа: „Кой съм аз?” Става ли?
- Аха.
- Ти пъхаш в мен своя кол. Връзваш ме, за да ме вдигнеш. Мокря се преди теб?
- Палатка.
- В мен влиза пръст. Търкаш ме и въртиш, когато ти е скучно. Най-добрият мъж ме получава пръв?
Директорът е много обезпокоен, напрегнат и е принуден да глътне голяма порция коняк.
- Венчален пръстен.
- Мога да бъда с различни размери. Когато не ми е добре, капя. Когато ме издухваш ми е добре?
- Нос.
- Имам твърдо тяло. Моят връх пронизва. В движение треперя.
- Стрела.
- Коя дума започва с "F" и завършва с "K" и означава много жега и вълнения?
- Firetruck (Пожарна кола).
- Коя дума започва с "F" и завършва с "K" и ако това нещо го няма, си принуден да работиш с ръце?
- Fork (Вилица).
- Имат го всички мъже, на някои им е по-дълго, отколкото на другите. Мъжът го дава на жена си след сватбата?
- Фамилия.
- Кой мъжки орган няма кости, има само мускули и вени. Той пулсира и отговаря за правенето на любов?
- Сърце.
Директорът с облекчение въздъхнал и казал на учителката:
- Изпратете го в Кеймбридж! На последните 10 въпроса аз самият отговорих неправилно!

Добавен преди 4 месеца 15 Преглед

Млад геолог отива на летен стаж в Родопите. Опъва палатката, по цял ден скита с чукчето да събира камъчета. Добре, ама няма женска компания... След някое време се посприятелил с едни овчари. Питал ги как се справят без жени. Посочили му овцете и му обяснили, че като няма как, и така става. Въодушевил се нашият геолог! Но преди да се втурне към овците, все пак помолил овчарите да не му се смеят.
- "Да ти се смеем, ли? Как така ще ти се смеем?! Хубава работа! Ами то нали и ние правим същото!"
Успокоен, геологът отишъл сред овците, хванал една и се заел с работа. Действа, действа - и все чува нещо като смях. Обърнал се към овчарите и не вярва на очите си - до един се превиват от смях!
- Мискини такива! - заканил се геологът.
- Нали уж нямаше да ми се смеете? Нали уж и вие така!?
- А бе, прав си, момко! - отвърнали му овчарите.
- Наистина и ние така, от немай къде. Ама пък ти да вземеш да се хванеш с най-грозната от всички овци!

Добавен преди 4 месеца 8 Преглед

Млад геолог отива на летен стаж в Родопите. Опъва палатката, по цял ден скита с чукчето да събира камъчета. Добре, ама няма женска компания... След някое време се посприятелил с едни овчари. Питал ги как се справят без жени. Посочили му овцете и му обяснили, че като няма как, и така става. Въодушевил се нашият геолог! Но преди да се втурне към овците, все пак помолил овчарите да не му се смеят. "Да ти се смеем, ли? Как така ще ти се смеем?! Хубава работа! Ами то нали и ние правим същото!" Успокоен, геологът отишъл сред овците, хванал една и се заел с работа. Действа, действа - и все чува нещо като смях. Обърнал се към овчарите и не вярва на очите си - до един се превиват от смях!
- Мискини такива! - заканил се геологът.
- Нали уж нямаше да ми се смеете? Нали уж и вие така!?
- А бе, прав си, момко! - отвърнали му овчарите.
- Наистина и ние така, от немай къде. Ама пък ти да вземеш да се хванеш с най-грозната от всички овци!

Добавен преди 4 месеца 7 Преглед

Преди много години, двама българи заминали за Америка, за да изкарват пари. Дълго търсили те и обикаляли навсякъде, докато накрая попаднали в Дивия Запад.
Там гледат една обява - "Скалп на индианец - 1000 долара".
"Това е само за нас работа" - казали си те. Купили си два коня, купили си ножове и препуснали през прерията.
Привечер, до една река видели един индианец, хванали го, натиснали го и го скалпирали.
"1000 долара за днес стигат" - казали си те и опънали палатката, за да се наспят. През нощта обаче единият станал да пикае, излезнал и видял, че отвсякъде палатката е обградена от освирепели индианци. Влязъл вътре тихичко той и побутнал спящия с думите:
- Брато, ставай бързо! Станахме милионери!

Добавен преди 5 месеца 17 Преглед

Едва ли сте предполагали, какво може да се напишете разказ само с буквата "П"
Четете:
"Пешо Петров, плешив понапълнял петдесетгодишен поет, пиеше предобеден пунш по памучна пижама, псувайки прокопсията. Пешо погъделичка похотливо по пъпа полуразголената Пепа. Полусънената Пешова половинка Пепа промърмори проклятие. Пешо похапна парфе, пийна пак пунш, полегна при Пепа, пална пура, поръси пепел по паркета, пусна първа програма. "Пак предават парламента. Пак прения, пак патърдии. Педали, паплач, пасмина!" Пешо плюна потресен. После превключи програмата. Показваха политическо предаване. Празноглави политици, пишман-патриоти, побъркани пацифисти провеждаха пленум, подготвяха платформа, пишеха постановления, проектираха постери, подписваха поредната петиция, перифразирайки папата. Политически противници псуваха продажното правителство, предсказваха пълен провал, подвикваха “паразити!” Проницателни професионални програмисти прогнозираха предизборна победа по пладне.
- "Пак политика" - простена Пешо, - "пак пропагандни простотии, пичкавимайчина!" Пешо пореден път превключи. По педагогическата програма посивял професор поясняваше понятието "псевдопотенциал". По пета програма привършваше потискащ психотрилър, после почна "Пим Пам Пумелхен". Поредно превключване. Пожарникари потушаваха пожар, пеленачета пищяха пронизително. Педантичен полковник, препасал пистолет, придирчиво проверяваше подозрителна паянтова постройка. Преоблечени полицаи-провокатори предлагаха подкуп. Полуусмихнат патоанатом показваше парче панкреас под плексигласов похлупак.
Пешо погнусен повдигна пердетата, погледна през прозореца. Пазарен площад. Петък. Под прозореца поливач по потник пръскаше прашния паваж. Подскачаха палави пойни птички, прелитаха пчели, пърхаха пеперуди, под перваза паяк прилежно плетеше паяжина. През пазара пъплеха престарели прегърбени пенсионери, писател-пътешественик продаваше поредица пътеписи, пенсиониран преподавател по политикономия предлагаше поовехтели пособия по планиметрия. Пред параклиса поруменял поп пиеше пелин, похапваше пандишпан, прелистваше "Плейбой", пееше патетично псалми, проповядваше помирение, прибираше парсата. Пехливани по перки подбъзикваха попа по повод "Плейбоя", пускайки плоски пинизи. Плувци по плувки правеха пететажна пирамида.
По-надолу пърлеха прасе, продаваха пасмантерия, пискюли, поплин, пластелин, помада, пластмасови паници, порцеланови прибори, павурчета, панделки, пафти, папки, панти, пергели, пирони, поялници. Парижки пажове пудреха перфектно перуки, поправяха пенснета, пълнеха парфюми, продаваха перлени пояси, пурпурни плащове, позлатени подноси. Побелял пазвантин пазеше порутен паметник, пускаше посетители по пропуск. Първокласни производители правеха промоция пред подбрана публика по понятни причини. Пъпчиви пуберчета предлагаха презервативи, п*рнография. Посред пазара папуаси по пещимали плетяха палмови панери, поръбваха поли, продаваха парцали. Полуголи прошляци просеха пари, после пропиваха полученото. Пред пивницата пируваха петима порториканци, пиеха пърцуца, плюскаха пуканки, попържаха Пентагона. Пред пъстра палатка палестинци предлагаха пикантен пилаф, петмез, пълнени пиперки, понички. Понамигайки потайнишки, пробутваха пушки-помпи, пищови, патрони, пироксилин, платина, плутоний. Пъргави помаци печаха пилета по панагюрски, правеха потури по поръчка. През площада преминаха пед*расти, прокламирайки противоестествени полови потребности. Притеснени пасажери припряно пренасяха партакеши по пиацата, проклинайки пътуването по посока "Подуене - Претория."

Добавен преди 5 месеца 32 Преглед

От пет години почивен ден нямам. Ня-мам. Ходя по сватби. За букета. Зъб ми избиха, ребро ми пукнаха, десетки ноктопластики отидоха фира, аркади имам повече от Кубрат Пулев, покана получих от отбора по ръгби да им стана капитан. С времето задобрях, рефлексите ми се изостриха, хвърлям се като джак ръсел териер, засичам като радар. Не се хваля, ама ако ме сложиш на вратата съм по-добра от Георги Петков – дузпа няма да пропусна. 73 букета съм хванала до този момент. Трупам. Вкъщи на гробища след Задушница прилича, панделки имам да пребинтовам десетина фараона. Но не. Не ми предлага. Намеци му правих всякакви и накрая откровено си му казах - не съм претенциозна за пръстена, не е важно да е с диамант, не е важно да е златен, не е важно да е пръстен даже. Може и ламаринена отварачка от кенче. Но не. Не ми предлага. Менделсоновият марш ми е мелодията на телефона. Бялата рокля стои в багажника, до аптечката, готова за мълниеносна употреба. Изкарах с отличие курс за танци на пилон. Зеле слагам, шпагат правя, накладки сменям! Но не. Не ми предлага. Щот една ромка - гледачка, начи, му била гледала и му казала, че а се ожени, а бял ден няя да види. Жена му щяла да е мързелива кат боа, погълнала военен министър, кошмарна готвачка, некадърна домакиня и така щяла да напълнее след сватбата, че вместо шлифер щяла да носи туристическа палатка за 7 души. И да, само щяла да му харчи парите, да му къса нервичките и да му слага рога. Това последното не мога да го разбера. Що вика на майка си „една ромка - гледачка“, също не мога да разбера.

Добавен преди 5 месеца 12 Преглед

Двама приятели на излет, с палатка. След хубавата вечеря и една бутилка вино, си пожелали “Лека нощ” и легнали да спят в палатката. След няколко часа единият се събудил и сръчкал другия:
- Ангеле, събуди се, бе! Погледни небето и ми кажи какво виждаш!
- Виждам милиони звезди.
- И това какво ти говори?
- От астрономическа гледна точка ми говори, че има милиони галактики и вероятно билиони други планети... От хронологическа гледна точка, предполагам, че е към 3:15 сутринта. От теологическа гледна точка, осъзнавам, че Господ е всемогъщ, а ние сме малки и незначителни. И от метеорологична гледна точка, смятам, че утре ще е прекрасен ден. А на теб какво ти говори?
- От психическа гледна точка, на мен съдбата ми "говори", че ти си страшен идиот! Някой ни е откраднал палатката...

Добавен преди 6 месеца 13 Преглед

Четирима приятели всяка година ходели на риболов.
Една година обаче жената на единия не му позволила да отиде с останалите. Другите трима били много разочаровани, но нямало какво да направят и отишли на обичайното място край язовира сами. Като стигнали там, видели как четвъртият вече е разпънал палатка си, хвърлил е въдици, наклал е огън и пече кебапчета.
– Нали жена ти не ти позволи да дойдеш! Как се измъкна?
– Ами снощи, както си седях пред компютъра, жената се промъкна зад мен, закри очите ми с ръце и каза “Познай кой е”. Аз още ѝ бях сърдит, задето не ме пусна, но си викам “Хайде, няма да се правя на интересен”.
Хванах и ръцете и се обърнах, а тя по една дантелена нощница – гледа ме и се усмихва палаво. Заведе ме в спалнята – навсякъде свещи, а на нощното шкафче оная книга “50 нюанса” нещо си.
Жената легна на спалнята, извади някакви белезници, закопча се за леглото и ми каза:
– Прави каквото пожелаеш.
И ето ме тук сега.

Добавен преди 6 месеца 18 Преглед

10 известни писатели разказват Червената шапчица...

1. Уилям Шекспир
Да изядеш или да не изядеш, туй е въпросът?

2. Ги Дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я огледа с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, опитваща се все още да създаде впечатление на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и вече си представя как тя се съблича, как полите ѝ падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото ѝ.

3. Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на Бабата и почуква. Вратата беше правена в средата на XVII век от неизвестен майстор. Той я беше издялал от канадски дъб, беше ѝ придал класическа форма и закачил на железни панти, които на времето може и да си били здрави, но сега скърцаха ужасно. На вратата нямаше орнаменти и фигури, само в долния десен ъгъл се виждаше драскотина, за която казваха, че е оставил със шпората си самият Селестен дьо Шавард — фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Иначе си беше обикновена врата, на която можеше да не се придава особено значение.

4. Джек Лондон
Но тя бе достойна дъщеря на своята раса, в жилите ѝ течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да ѝ мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му съкрушителен удар, който веднага подкрепи с класически ъперкът. Ужасен от страх, вълкът побягна. Тя гледаше подире му и се усмихваше с очарователната си женска усмивка.

5. Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен. - каза Вълкът.
Червената шапчица наля в две чашки коняк и седна до него на леглото. Те вдишваха познатия аромат на коняка. В него имаше и тъга и, умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Разбира се. - каза тя.
- Не ни остана нищо, на което да се надяваме. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

6. Габриел Гарсия Маркес
Щяха да минат много години и Вълкът, изправен до стената в очакване на разстрела, щеше да си спомни далечната вечер, когато Бабата изяде толкова отрова за мишки, поставена в тортата, колкото би стигнала за изтребването на огромно количество плъхове. Но като че ли нищо не се беше случило. Тя измъчваше рояла и пя до полунощ. След две седмици Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на ненавистната старица. Със замрели сърца те гледаха как синьото огънче пълзи по шнура към детонатора. Двамата си запушиха ушите, но напразно, защото не последва никакъв грохот. Червената шапчица се осмели да влез в палатката, като очакваше да намери там мъртвата Баба. Видя я в цветущо здраве с разкъсана риза и обгоряла перука да снове насам-натам и да гаси огъня с одеяло.

7. Харуки Мураками
Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и отидох в кухнята, за да варя юфка. Винаги готвя юфката много внимателно и не обичам да ме разсейват. По радиото пееха Пинк Флойд. Докато заливах юфката със сос, някой звънна на вратата. Тръгнах към входната врата и пътьом надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Полюбувах се на ушите ѝ, едното беше осветено от утринното слънце. През живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях Вълка. В паметта ми веднага изникна Овцата...

8. Ричард Бах
- Аз съм чайка! - каза Вълкът.
- Това е илюзия. - отговори Червената шапчица.
Под крилото на самолет „Чесна-152" с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3.8 л и мощност 1 × 110 к.с. при 2550 оборота в минута и размах на крилете 10.17, се нижеха сините върхове на вълшебната гора. Самолетът се приземи до иззиданата от бял камък къщичка на поляната.
- Виждаш ли къщичката? - попита Червената шапчица, усмихвайки се хитро.
- Ние сами притегляме в живота си къщички и баби - въздъхна Вълкът.
.
9. Сергей Лукяненко
Ставам. Цветната виелица на дийп-програмата затихва. Наоколо е жълто-сивата, скучна и мокра гора. Пред мен има само едно ярко петно – червена шапчица на главата на малко, седем-осем годишно момиченце. То ме гледа уплашено и пита:
- Ти Вълк ли си?
- О, едва ли. - отговарям, като се оглеждам, дали не съм се превърнал във вълк.
Hе, като че ли не. Съвсем обикновен гол мъж, който закрива срамотиите си с брезова метличка за баня.
- Отивам при баба. – съобщава ми момичето.
– Hося ѝ питчици.
Вероятно съм попаднал в някой детски сървър...
- Ти човек ли си или програма? – питам момиченцето.
- Баба ми е болна. - продължава то.
Всичко е ясно. Програма е, освен това от примитивните. Преставам да обръщам внимание на момиченцето, оглеждам се. Къде ли е изходът?
- Защо ти е толкова дълга опашката? – пита детето.
- Това не е опашка! – отговарям и се изчервявам.
- Hе се ласкай. Говоря ти за проследяващите програми, които са на твоя канал. - любезно уточнява момичето.
Гласът ѝ рязко се променя, сега пред мен стои жив човек.

10. Ръдиард Киплинг
- Ние с теб сме от една кръв! - извика Червената шапчица подир Вълка.
- На слука!

Добавен преди 8 месеца 23 Преглед

След като се пенсионирах, жена ми започна да настоява да я придружавам в нейните пътешествия до супермаркета. За нещастие, като повечето мъже, аз намирам пазаруването за скучно и предпочитам в магазините да влизам и излизам веднага. Съответно, за мое нещастие, съпругата ми е като повечето жени, обича бавно да разглежда всичко и ми оставя безкрайно много време, което трябва да оползотворя по някакъв начин... Вчера, скъпата ми жена получи следното писмо от местния супермаркет.
- "Уважаема госпожо,
През изминалите шест месеца, Вашият съпруг предизвикваше доста голямо объркване в нашия магазин. Не можем да толерираме неговото поведение и сме принудени да забраним Вашите посещения при нас. Нашите оплаквания от Вашия съпруг са описани по-долу и документирани от камерите за видео наблюдение.
15 юни: Той взе 24 кутии презервативи и пускаше по една в количките на различни хора без те да забележат.
2 юли: В отдела за домашни потреби е настроил алармите на всички часовници да звънят през интервал от 5 минути.
7 юли: Направил е пътека от доматен сос по пода, водеща до дамската тоалетна.
15 август: Разпънал е една от палатките в къмпинг отдела, след което е събрал децата на пазаруващите и им е казал, че ще ги покани вътре ако си донесат възглавници и одеяла от отдела за спални принадлежности. Двадесет деца са изпълнили това.
4 септември: Гледал е право в охранителната камера и я е използвал като огледало докато си бърка в носа.
10 септември: Докато е разглеждал пушките в ловно-рибарския отдел е попитал продавача, къде може да намери антидепресанти.
2 октомври: Скрил се е в един гардероб и когато клиенти са го отворили е викал „Вземете мен! Вземете мен!“
5 октомври: Взел е кутия презервативи и е попитал касиерката, къде се намира пробната...
И на края, но не на последно място:
7 октомври: Влязъл е в пробната, затворил е вратата и след малко извикал силно: „По дяволите, тук няма тоалетна хартия!!!“
Една от продавачките е припаднала...

Добавен преди 8 месеца 28 Преглед

Мъж и жена решили да прекарат медения си месец на палатка в пустинята. Тъкмо започнали да оползотворяват първата си брачна нощ и мъжът без да иска бутнал някакво шише и то се счупило. След малко на входа на палатката се появил някакъв мъж и им казал че той е духа от бутилката и ще им изпълни едно желание. Те си пожелали луксозна вила на брега на океана и една спортна кола пред нея. Желанието било изпълнено - онзи им казал че на брега на Бахамските Острови ги чака чисто нова вила с кола пред нея. Младоженецът казал:
- А бе ти много хубави неща направи за нас, хайде пожелай си и ти една услуга в рамките на възможното.
- Искам да оправя жена ти.
Младоженеца си казал: "Абе какво може да и направи нали е дух" и се съгласил. Излезнали от палатката и след десет минути младоженката и духа. Тъкмо щял да си тръгва и странния мъж казал:
- А бе големи хора сте, а още вярвате в духове.

Добавен преди 10 месеца 14 Преглед

Туристическа аксиома:
- Двама мъже в палатка заемат повече място, отколкото двама мъже и жена между тях...

Добавен преди 12 месеца 5 Преглед