Вицове » Министри

Вицове за Министри

В тази категория има 358 вица, разпределени в 24 под-страници.

Оценка: 2 от възможни 10 - общо: 3929

Понеже за един джентълмен е непристойно да лъже, много често за премиер министър започнаха да избират лейди.

Добавен преди 1 година 6 Преглед

- Г-н Премиер, кандидатствам за поста на финансов министър.
- Какви са Вашите положителни качества?
- Постоянно ме сърби лявата ръка!

Добавен преди 2 години 5 Преглед

Български министър е на посещение в Италия. След деловата част италианският му колега го кани на вилата си. Нашият човек е учуден от прекомерния лукс и пита италианеца:
- От наследство ли получи такова богатство, че си построил такъв палат?
- Не! - отговорил италианеца.
- Ама виждаш ли оная магистрала?
- Да! - кима нашият....
- Е, асфалтът и е вместо 15 см. само 14. Оттам са паричките за виличката.
След време италианецът връща посещението и след деловата част е поканен на гости във вилата на българския министър. Какво да види? Не е палат, а дворецът на персийския шейх - водоскоци, градини, фонтани, басейни, тенис-кортове...
- Е, не, откъде тия пари? - пита италианецът.
- Виждаш ли оная магистрала?
- Не! Не я виждам! - кокори се чужденецът.
- Именно! Оттам са!

Добавен преди 2 години 13 Преглед

Отива един човек в магазина, за да си купи хляб.
- Колко е черният хляб?
- 5 лева!
- Много, бе! Как може да бъде толкова скъп?
- Сега ще ти обясня: първият лев отива при министър-председателя. Вторият отива при президента. Третият лев - при министъра на икономиката. Четвъртият - при министъра на културата. А последното левче е за хляба.
- Офффф... на ти пет лева и дай ми един хляб, че съм много гладен.
Продавачът взема петолевката и връща левче. Човекът, изумен:
- Защо ми връщате лев? Нали хлябът е 5 лева?
- Е, защото няма хляб...

Добавен преди 2 години 11 Преглед

Попитали Радио Ереван:
- Защо терористите взривяват винаги: самолети, влакове, автобуси, а не президенти, министри, политици?
- Защото тероризмът трябва да предизвиква ужас, а не радост.

Добавен преди 2 години 24 Преглед

Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чука някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"

Добавен преди 2 години 38 Преглед

Бойко Борисов е на посещение в Англия и е поканен от кралицата на чай. По време на срещата Борисов пита кралицата, каква е тайната на успешния политик. Кралицата му отговаря:
- Много просто, трябва да е обграден от интелигентни хора!
Бойко пита:
- А как се разбира дали някой е интелигентен или не?
- Ами трябва да се зададе адекватен въпрос, ето сега ще Ви покажа.
Кралицата взема телефона, натиска копчето, за да може и Бойко да слуша разговора и звъни на Дейвид Камерън.
- Г-н Камерън, ще Ви задам един въпрос. Майка Ви има син, баща Ви също има син, обаче този син не е Ваш брат. Кажете ми, кой е този син?
- Очевидно е, че това съм аз, Ваше Величество! – отговорил Камерън.
- Правилно, благодаря Ви! – казва кралицата.
Затваря телефона и се обръща към Бойко:
- Разбрахте ли сега, г-н Борисов?
- Да, Ваше Величество, разбрах!
Прибира се Бойко в България, вика Цветанов и го пита:
- А бе, Цветанов, баща ти има син, майка ти има син, обаче този син не е твой брат, кой е той в такъв случай?
Цветанов се затруднява да отговори и казва, че ще си помисли добре и ще се върне с отговора. Излиза и започва да разпитва министрите и депутатите от ГЕРБ. Никой не съумява да отговори, затова след няколко часа мъки Цветанов се обажда на ректора на Софийския университет и го пита:
- Г-н ректор, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, г-н Цветанов!
- Майка Ви има син, баща Ви има син, но този син не е Ваш брат, кой е тогава?
- Естествено, това съм аз! – отговаря ректора.
Щастлив Цветанов търчи при Бойко и казва:
- Знам отговора на въпроса ти, това е ректора на Софийския университет!
- Не, идиот такъв, това е Дейвид Камерън!

Добавен преди 2 години 31 Преглед

Попитали Радио Ереван:
- Защо терористите взривяват самолети, влакове, автобуси, а не президенти, министри, политици?
- Защото тероризмът трябва да предизвиква ужас, а не радост.

Добавен преди 2 години 33 Преглед

- Хората вече живеят по-дълго! - съобщи радостно здравният министър.
- Твърде дълго! - тъжно потвърди социалният министър.
- Безобразно дълго! - помисли си ядосано министърът на Финансите.
- Недопустимо дълго! - потропна нервно с крак шефът на Пенсионния фонд.

Добавен преди 2 години 11 Преглед

На съвещание при президента:
- Виждате какво става в Македония... Май трябва да пратим танковете...
Военният министър:
- Ама и двата ли?

Добавен преди 2 години 17 Преглед

Върви министър със съпругата си. Минават покрай един чистач и тя го поздравява.
- Кой е този? - пита министъра.
- Съученик. Предложи ми да се омъжа за него...
- Ха! Ако тогава се беше съгласила, сега щеше да бъдеш съпругата на чистача!
- Грешиш. Ако се бях съгласила, сега той щеше да бъде министър.

Добавен преди 2 години 10 Преглед

Учителката по математика на Иванчо, се оплакала отново на директора, че Иванчо говори глупости в час! Днес и казал, че и мирише п*тката. Много разлютен, директорът се обажда веднага на бащата на Иванчо, а отсреща по телефона се чува:
- Министър на образованието, слушам Ви!
Директорът затворил веднага телефона, отишъл при учителката и и казал:
- Еееее вземете малко ги мийте тия п*тки де!

Добавен преди 2 години 46 Преглед

Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове:
- Айде на хубавите ябълкииии!
Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи.
Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл:
- На ти 5 жълтици, бягай да ми купиш ябълки.
Първият министър викнал последния министър и му рекъл:
- На ти 4 жълтици, бягай да купиш ябълки.
Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл:
- На ти 3 жълтици, бягай да купиш ябълки.
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл:
- На ти 2 жълтици, бягай да купиш ябълки.
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл:
- На ти 1 жълтица, бягай да купиш ябълки.
Стражарят излязъл и спипал стареца за яката:
- Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват.
Върнал се стражарят и рекъл:
- Ето, шефе, добра далавера. За 1 жълтица - половин каруца ябълки.
Шефът отишъл при церемониалмайстора:
- Ето, значи, за 2 жълтици един чувал ябълки.
Церемониалмайсторът отишъл при последния министър:
- Ето, за 3 жълтици една торба ябълки.
Последният министър отишъл при първия министър:
- Ето, за 4 жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация.
Първият министър се явил при царя:
- Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте 5 ябълки.
Седи царят в тронната зала и мисли:
- Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува.
НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!

Добавен преди 3 години 12 Преглед

Посланикът ни в една кап страна много си падал по министерски жени. Де що докопал и оправял. Но станало достояние и избухнал скандал. Питат го що така, а нашенеца казал:
- Ама това са жени на врага. Трябва да ги оправяме.
Отзовали го в София и му намерили някаква длъжност. Не след дълго - пак скандал - нашите министри се оплакали, че им опъва жените. Пак му се карат, а той:
- Ама какво, на враговете ли да ги оставим?

Добавен преди 3 години 6 Преглед

Парадокс:
- Значи, ако си гол - не ставаш за директор на училище, обаче ако си гола вода - ставаш за министър на образованието.

Добавен преди 3 години 21 Преглед
Вижте още...