Българска работа... Правописните...

Българска работа...
Правописните грешки са умишлени. Всяка прилика с действителни и обозрими в близкото бъдеще събития е случайна (надявам се).
Министър-председателят на Циганария Сабри Бейсиев тежко се отпусна в креслото в кабинета си. Беше задушна, тежка вечер на 21 август 2048 година. Разхвърляните от месеци папки и дела по бюрото му сякаш всеки ден се утрояваха, а проблемите нямаха и нямаха край. Тишината в сградата беше като мехлем за опънатите му нерви. Изруга под нос - не беше се обадил на жена си. Майната й. Да си намери друг министър-председател като не й харесва.
Беше изминал един отвратителен, напрегнат ден. Не му стигаха ядовете с Европейския съюз, ами трябваше и Синдиката на гледачките на ръка (СГР) да вдигне стачка и да блокира черния път между Мокрен и Бероново. Телевизии, репортери... Имаха дори нахалството да излязат с Дехларасия за правата на жените и т.н. и между другото вметнаха, че щял да има „голяма радост и една жена голям добро щял да му напраи, дай някой леф бе бате”. Миналата година успяха да се справят с бунта на автокрадците (Съюз на автокрадците в Циганария или СЦА), които понесоха жесток удар, след като ЕС завърши строителството на бетонната стена около страната. Без врати. С хиляди волтове ток по бодливата тел. И по четирите реда. Тунелът под Дунав до Букурещ беше добро хрумване, но за жалост краткосрочно решение. Привършваха стената и около Румъния. Обръчът отново щеше да се затегне. Майната им, дотогава друг ще е на власт. От х’ООН-ето за 12-ти път този месец го заплашиха с ядрен удар ако не престане да изпраща на дипломатически мисии из ЕС корпуси от по 170 човека, всичките снабдени с куфари пълни с пари, виртуозна изработка на отдел „Емисионен” на „Мангалбанк” ХАДЕ, чиито директор Асан Менгишев оглавяваше класацията на Интерпола за трета поред година. Самите европейци отдавна бяха престанали да пращат посланици и консули и тем подобна измет. Допреди 1-2 години спускаха съгледвачи с парашути от хеликоптери от около 2000 м височина поради липса на пътища, но след инцидента, при който на мястото на двама агенти в хеликоптера успяха да се качат 23-ма души, всички роднини помежду си, всички чужденци в Циганария бяха евакуирани със спецоперация на НАТО.
Сабри стана и отиде до прозореца. Отметна чергата и надникна в нощта над столицата. Красота. Нито една лампа не смущаваше обаянието на мрака. Върна се до бюрото, където измежду бумагите зърна днешния вестник, грижливо оставен от секретарката Зюмбюла. „Министъра на холтурата открил нов музей на каруцата в Разград”, „35-години Брижит Бърдон в Сливенския зътвор”, „Нов мечкозавод в Пазаржик”, „20-годишна стара мома вдига пищна свадба в Хюстендил”, „Братя Българиян забиват в Айтос с новия им албум”. В криминалните хроники все едно и също: „Българи в Търновския регион пак са си платили тока”, „Полисай залавя опасен българин-ресидивис, опъвал жица за улични ламби”. Проклетите българи... Ден през ден ония от Брюхсел му пиляха на главата за малсинства, човешки права, интеграсия и глупости. Айде земете вие да ги интегрирате, кат сте чок отворени! Ама ха! Министър-председателят се навъси, захвърли вестника и седна зад бюрото си. Освен всичко се беше пръкнала някаква партия наречена „Ха така!”, чиито гръмогласен шеф призоваваше „българите на сапун”, „Циганария на циганите” и ред други. Бунак, кво ще го прайм после тоз сапун? То да беше ракия добре! Мама им българска, за нищо не стават значи! А ония от ЕС пак недоволни – имате, кай, расистка партия. Ами ще имаме! Оня ден като откриваха паметника на Азис пак не се мина без инциденти. Понеже трябваше да го вдигнат на мястото на един стар паметник на някой си Васко Лефски, като го събаряха някакъв дядо с плач и викове се вкопчи в стария камънак и взе да вика „Хапостоле, Хапостоле!!!”. Опитаха да го откопчат, питаха кой е тоз Хапостол, предложиха да му звъннат на джипсиема, на Хемтел-а, да го извикат. А той само плаче ли плаче. Явно тоз какаванин Хапостол беше връзал тенекия на дедото, така и не дойде никакъв. Българска им работа, колкото да им развалят празника. Сабри уморено се отпусна и заспа, а в съня му се диплеше като шарена кърпа щастливото бъдеще на Циганария – чиста и свята република.

Добавен преди 10 години 4     Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 357