супата+е+много+гореща
- Келнер, супата е много гореща!
- Изчакайте малко да изстине!
- Нямам време да чакам!
- Тогава просто духайте!
- Ако имах намерение да духам, нямаше да си поръчам супа, а тромбон!
1
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не се тревожете, паякът в хляба ще я хване.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Добре, ще ви донеса вилица.
- Келнер! В супата ми има муха.
- И какво от това, по мухата ви има супа.
- Келнер! Какво прави тази муха в супата ми?
- Като че ли плува по гръб, господине.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не сетревожете, супата ви не е толкова гореща, че да я опари.
- Келнер! Какво значи тази муха в супата ми?
- Не знам, господине. Аз съм келнер, не гадател.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не, господине, това е витамин В.
- Келнер! В супата ми има мъртва муха.
- Да, господине, не ги бива много в плуването.
- Келнер! Чинията ми е мокра.
- Не е мокра, господине - това е супата.
0
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не се тревожете, паякът в хляба ще я хване.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Добре, ще ви донеса вилица.
- Келнер! В супата ми има муха.
- И какво от това, по мухата ви има супа.
- Келнер! Какво прави тази муха в супата ми?
- Като че ли плува по гръб, господине.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не сетревожете, супата ви не е толкова гореща, че да я опари.
- Келнер! Какво значи тази муха в супата ми?
- Не знам, господине. Аз съм келнер, не гадател.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не, господине, това е витамин В.
- Келнер! В супата ми има мъртва муха.
- Да, господине, не ги бива много в плуването.
- Келнер! Чинията ми е мокра.
- Не е мокра, господине - това е супата.
3
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
3
От женски форум:
"А моят приятел си е измислил много смешен начин да си пере чорапите. В бутилка от вода от 5 литра пълни с гореща вода и няколко лъжици прах за пране, после затваря плътно капачката и качва бутилката в багажника на колата си, и цял ден се вози с нея. После разправя, че остава само да се изплакнат.
0
- Бракът е като супата: първите лъжици са много горещи, а последните много хладни.
- Ами яж бързо и тичай за второ...
1
- Келнер! Палецът ви е в супата ми!
- Няма проблем, не е гореща.
0
География на жените и мъжете:
География на жените:
Между 18-21 - жената е като Африка или Австралия. Наполовина е открита, наполовина дива и с прекрасна природа.
Между 21-30 - жената е като Америка или Япония. Напълно изследвана, много добре развита и открита за търговия, особено със страни, имащи пари или автомобили.
Между 30-35 - тя е като Индия или Испания. Много гореща, разпусната и съсредоточена във външния си вид.
Между 35-40 - жената е като Франция или Аржентина. Тя може да бъде наполовина разрушена от войната - но все още може да бъде привлекателна и желана за посещения.
Между 40-50 - тя е като Югославия или Ирак. Тя е загубила всичко по време на война и е разрушена от минали грешки. Необходима и е глобална реконструкция.
Между 50-60 - тя е като Русия или Канада. Много широка, тиха и границите практически не се контролират... но хората я избягват заради студения
климат.
Между 60-70 - жената е като Англия или Монголия. Със слава от минали завоевания - но, уви, без бъдеще.
След 70 става Албания или Афганистан. Всеки знае, къде е това, но никой не иска да ходи там.
География на мъжете:
Между 15 - 70 мъжът е като Зимбабве - загрижен за своя член ...
7
Tech Support За Съпруг 1.0
Драги Tech Support
Последната година аз ъпргрейднах от Приятел 5.0 до Съпруг 1.0 и забелязах, че някакви нови програми започнаха неочаквано да променят конфигурацията на счетоводните модули, лимитираха ми достъпа до Цветя 3.2 и Накити 5.8 които безпроблемно работеха под Гадже 5.0.
Като добавка Съпруг 1.0 ънинсталира много други програми като например Романтика 9.9 и инсталира някакви нежелателни програми като NFL 5.0 , NBA 3.0., и Футбол 7.6
Разговор 8.0 вече не работи, а Чистене 2.6 просто разбива системата ми. Пробвах да включа програмата Заяждане 5.3 за да поправя проблемите, но напразно – уви.
Драга Отчаяна Съпруга
Имайте на предвид, че Приятел 5.0 е програма за забавления, докато
Съпруг 1.0 е операционна система.
Опитайте следните команди: C:/ Аз Мислех Че Ме Обичаш
И инсталирайте Сълзи 6.2. Съпруг 1.0 би трябвало автоматически да въведе апликациите Вина 3.0 и Цветя 7.0. Но помнете, че ако прекалено много претоварвате Съпруг 1.0 то може по дифолт да се активизират програмите Раздразнително Мълчание 2.5, Щастлив Час 7.0, или Бира 6.1. Бира 6.1 е много лоша програма, която създава „Громко_Хъркане.wav файл. НЕ ИНСТАЛИРАЙТЕ Тъща 1.0 или друга програма Приятел! Тези апликации не са съвместими със Съпруг 1.0 и системата ви ще се разсипе.
Общо казано Съпруг 1.0 е велика програма, но има ограничения в паметта и не може да учи нови апликации бързо. Би било добре да имате напредвид закупуването на други програми, които да подобрят характеристиките на системата ви. Ние ви препоръчваме програмите Гореща Храна 3.0 и Lingerie 5.3.
Вашия Tech Support
0
Един симпатяга гушнал букета и като много праведен отишъл в Рая. Посрещнали го Господ, Св. Петър, ангелите-цветя, блаженство, спокойствие, идилия! След 1 месец му станало много скучно от вечното блаженство. Помолил Господ да отиде за 1 ден в ада. Готово!
Посреща го едно супер секси маце, "Мерцедес" лимузина, шофьор, барове, бардаци, чукане до полуда, уиски и черен хайвер!Връща се симпатягата на другия ден. След месец, пак му станало скучно от вечното блаженство. Помолил Господа, да го изпрати в ада за 10 дни. Историята се повтаря, нашият вече не го свърта в този блажен рай. Отправил гореща последна молба към Всевишния:
-Господи, изпрати ме за вечни времена в ада!
-Готово!
Още от вратата на ада, дяволите му стегнали х*я с едно менгеме, поставили го на гол гъз върху една разпалена жарава, и започнали да му наливат разтопено олово в устата.
-Господи, нали съм праведен, с какво заслужавам тези адски мъки!
-Ами, ти какво искаш бе , мой човек?Онуй, дето ходи два пъти в ада, беше туризъм, а това сега е емиграция...
1
Трима старци болни от Паркинсон се срещат в градинката.
- Братлета много лошо бе. Докато си изям супата и всичко се разлива. Все съм си гладен! - казва първия.
- Абе не е чак толкова лошо, бе! Аз като пия, повечето ми се разлива и не се напивам никога. - законтрил го втория.
- Направо си е супер. Аз докато се изпикая и се изпразня поне два пъти. - изрепчил се третият.
0
Жена се оплаква на с*ксолог, че мъжът и въобще не я чука. Той и предлага стимулиращи капки тип Виагра, от които трябва да му сипе 2-3 в супата. На другия ден жената е пак при с*ксолога.
- Докторе, докторе, каква стана тя! Аз нали не виждала с*кс от месеци, вместо 2-3 капки, му сложих 20!!! Изяде си той супата - нищо, започна второто ястие и в един момент, като ме изгледа с един поглед на разярен бик, дръпна покривката от масата, тръшна ме на нея, и като ме започна - 2 часа с*кс!!! Скъса ми задника от еб*не!!! То не беше отпред, отзад, в устата, пак отзад...
- Ами супер! Нали това искаше! - казал докторът.
- Да бе докторе, еб*нето беше супер и много ми хареса!!! Ама ме е срам да вляза втори път в този ресторант...
1
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
0
Как се променят жените с възрастта:
МЕЖДУ 18 и 20 ГОДИНИ
Жената е като Африка или Австралия.Все още е наполовина открита, наполовина дива и естествено красива, с буйна разстителност около плодородната делта.
МЕЖДУ 21 и 30 ГОДИНИ
Тя е като Америка или Япония. Изцяло открита, много добре развита. Отворена е към търговия и преговори, по специално към страни с много пари или скъпи автомобили.
МЕЖДУ 31-35 ГОДИНИ
Като Индия или Испания. Много гореща, отпусната и убедена в своята собствена красота.
МЕЖДУ 35-40 ГОДИНИ
Жената е като Франция или Аржентина. Може да е наполовина разрушена от войната, но вероятно все още топло и желано място за посещения.
МЕЖДУ 40-50 ГОДИНИ
Тя е като Югославия или Афганистан. Загубила е войната и освен това постоянно я преследват предишни грешки. Наложително е да й се направи цялостна реконструкция.
МЕЖДУ 50-60 ГОДИНИ
Тогава жената е като Русия или Канада. Много обширна и тиха. Границите й на практика не са контролирани, но хладния климат прогонва евентуални посетители.
МЕЖДУ 60-70 ГОДИНИ
Жената е като Англия или Монголия. Гордее се със славно и завладяващо минало, но уви, няма особено бъдеще.
СЛЕД 70 ГОДИНИ
Жената е като Албания. Почти всеки знае къде се намира, но никой не иска да ходи там.
7
Теория на относителността: един косъм в супата е сравнително много, а един косъм на главата - сравнително малко.
3