старшината+диктува+на+войник
Старшината диктува на войник:
- Пиши! На 19 октомври - вторник…
- Фторник или вторник?
Старшината се замисля:
- А бе, я пиши - 'На 20 октомври, сряда…'
Старшината диктува на войник:
- Пиши! На 19 октомври - вторник…
- Фторник или вторник?
Старшината се замисля:
- А бе, я пиши - "На 20 октомври, сряда…"
Старшината диктува на войник:
- Пиши! На 19 октомври - вторник…
- Фторник или вторник?
Старшината се замисля:
- А бе, я пиши - "На 20 октомври, сряда…"
В купето пътуват: Студент от семинарията, Войник, Старшина школник и Девойка. Навлизайки в тунел се чуват звучна целувка и силен шамар.
Излизайки на светло всички се споглеждат и разсъждават!
Студента:
- Прости им греховете Господи, времената са такива!
Старшината:
- Кой кого целуна, а защо мен удариха?
Момичето:
- Трябва да се преместя в друго купе. Попаднала съм на педали!
Войника:
- Дано да има и други тунели.
Въпрос: Кой е нахалникът и кой е целунатият?
Отговор: Войника си целува ръката и зашива плесник на Старшината.
Казарма. Един старшина забелязал, че всеки ден някой войник чезне в близката горичка. Строява ротата и почва да пита:
- Стоянов, къде ходиш по време на служба?
- При Марийка - отвръща редникът.
- Ами ти Петров?
- При Марийка.
- Иванов?
- При Марийка.
Старшината се ядосал и викнал:
- Който ходи при Марийка, пет крачки пред строя!
Цялата рота излиза пред строя. Само един войник остава сам.
- А ти… къде ходиш? - викнал старшината.
- Аз съм Марийка…
Влак, в купето пътуват девойка с младата си майка и войник със старшина. Влакът влиза в тунел. Силна плесница огласява купето.
Майката си мисли и се усмихва на ум: "Прекрасно съм възпитала дъщерята"
Дъщерята си мисли: "Ама и майка ми не си поплюва много много."
Старшината си мисли: "Несправедлив свят, войникът пипа - мен бият."
Войникът си мисли: "Само да дойде другият тунел, какъв шамар ще му забия пак .... "
Върви войник със синина под окото. Спира го старшината.
- Редник, какво има под окото?
- Сержантът ми направи забележка…
Старшината крещи пред ротата:
- Кой се е върнал снощи пиян от отпуска?
Мълчание.
- Кой се е върнал снощи пиян от отпуска?
Ротата пак мълчи.
- За последен път питам! Кой се е върнал снощи пиян от отпуска?
- Аз… - плахо пристъпва напред един войник.
- Добре. Идваш с мен да си допиваме да ни мине махмурлука. Останалите заминават да окопават градинката.
Иванчо отишъл войник. Там попаднал на старшина, който се мислел за много умно копеле и обичал да се задява с Иванчо:
- Иванчо, кажи три.
- Три.
- Кой ти го наби.
- Иванчо, кажи пет.
- Пет.
- Да ти го туря и отзад и отпред.
Писнало му на Иванчо и решил да си го върне на старшината.
- Другарю старшина, кажи петнайсет.
Старшината великодушно решил да даде шанс на Иванчо да го затапи.
- Айде, петнайсет.
- Чукам жена ти!
- Е, ама няма рима. - захилил се старшината.
- Няма рима, ама е вярно!
Управител - гей назначил нов секретар. Той бил млад, умен, красив и внимателен.
Един ден, докато слушал да му диктува писмо, забелязал, че ципът на шефа му е паднал. Като напускал стаята, той му подхвърлил:
- Г-н Управител, знаете ли, че портала на казармата ви е отворен!?
Управителят не разбрал намека на секретарят, но после в тоалетната видял каква е работата. Решил да си направи стереотипна шега със секретаря и му казал:
- Между другото Джон, видя ли през портала на казармата изправеният мирно войник?
Секретарят, който (мъдро) не си падал по шефа си го прерязал:
- Не, господине, видях само един сакат ветеран, полегнал върху две раници.
Старшината крещи пред ротата:
- Кой се е върнал снощи пиян от отпуска?
Мълчание.
- Кой се е върнал снощи пиян от отпуска?
Ротата пак мълчи.
- За последен път питам! Кой се е върнал снощи пиян от отпуска?
- Аз… - плахо пристъпва напред един войник.
- Добре. Идваш с мен да си допиваме да ни мине махмурлука. Останалите заминават да окопават градинката.
Върви войник със синина под окото. Спира го старшината.
- Редник, какво има под окото Ви?
- Сержантът ми направи забележка…
Вървят двама войници, а срещу тях старшина. Единият войник ръга другия в ребрата:
- Искаш ли да си направим майтап със старшината?
- Стига бе, не ти ли стига оня майтап с декана?
Писмо на войник, до любимата
Мила ми, Венето, после казармата най-обичам теб. И преди казармата най-много те обичах...
Пиленце, непрестанно си мисля за теб. Когато заспивам, когато сънувам, когато се събуждам и когато ме събуждат. Много ми липсва твоята усмивка (и сладки чаровни кариесчета на кучешките зъбки), твоят сладострастен смях (при който ти виждам сливиците), твоят поглед (с който ме гледаш докато лежа и виждаш едновремено очите и пръстите на краката ми), който ме кара да се чувствам жив (или поне възбуден), твоите докосвания (а не опипванията в мъжката баня... то друга нямаме тук).
Котенце, липсва ми времето, което прекарвахме заедно. То аз те прекарвах повече, разбира се, но все си мисля, че и на теб ти е било приятно. Нали? Защо не си ми писала от лятото? Последното ти писмо, беше преди да заминеш на море през август. Когато те търся у вас от уличния телефон тук, баща ти ми казва, че не се прибираш по-рано от 1-2 след полунощ... или изобщо не се прибираш, ако си нощна смяна. Нали не си ме забравила? Все пак аз ти бях първият мъж. Бих искал да си остана такъв. Или поне да съм последният в Топ 5 (the First 5).
Много ми е мъчно за теб. Сега не ме пуснаха в отпуска, защото имах няколко издънки и за Коледа и Нова Година си оставам в поделението. Дори на Нова Година съм наряд.
Миличко, взводният и старшината много ме тормозят. Викат ми селянин и всякакви други изродски обръщения. Точно на мен? Аз съм такова градско момченце. Постоянно ми се заканват. Дори на едно учение, когато копаехме окопи, мен ме накараха да копая сам и когато изкопах един достатъчно дълбок окоп, те скочиха вътре и се опитаха да ме обладаят. Аз исках да крещя, но ми запушиха устата. Взводният беше, де. На никой не съм казал, само на теб сега, но незнайно как всички стари кучета в поделението знаят за това. Аз не се срамувам, де. Затова и ти го пиша. Дано не си помислиш нещо лошо за мен. Аз много те обичам и ще те обичам още повече, като изляза оттук. Искам като изляза оттук да вляза направо в теб. Моля ти се, напиши ми едно писъмце за успокоение. Аз всяка вечер си ти гледам снимката, като заспивам. Тъмно е, ама си те представям. Цеко, един от младите, ама е много як, постоянно ме бъзика, че на морето си си хванала ново гадже и изобщо не те е*е за мен. Аз не му вярвам, защото ми завижда, че имам толкова хубаво гадже като теб, а той е още девствен, ако не броим това, че изнасили Коцето от Карлово (тук не е никак добре младите да се насилваме помежду си, ако ни насилват старите е по-нормално). Всяка вечер си ти гледам снимката под чаршафа. Ако имам сили лъскам бастуна. Ама ти по-добре го правеше. Признавам си. Свършиха ми презервативите и затова се празня отстрани на дюшека. Просто махам чаршафа и там. Вече е станало едно твърдо петно с формата на Австралия. Искам като излеза от казармата да отидем до Австралия. Там можем да си народим няколко австралийчета, нали?
Извинявай, че трескам злобарки, но тук единственото, от което мога да се оплача е липсата на с*кс. Т.е. аз да правя с*кс с някой друг. Липсва ми. И ти ми липсваш. Славчо ми носи "Плейбой" като ми идва на свиждане. Беше ги използвал преди това, но пак съм му благодарен. Все пак мисли за мен и за самозадоволяването ми тук. Аз най-обичам да си гледам твоята снимка и плейбоя с Юлияна Кънчева и да си мисля как правим тройка... с Юлияна и с Жоро Пентаграма, а ти само гледаш и ни казваш какво да правим. Нали не е перв*рзия? Аз просто така си мисля. Иначе като съм с теб, изобщо не ми минават подобни мисли през главата.
Сладичкото ми, благодаря ти за самобръсначката, която ми изпрати през юни. Не я беше използвала много и се обринах само веднъж. Старшията ме заплаши, че с тия пъпки ше ме шиба само в гъзъ. Затова и спрях да я използвам. Прости ми за това.
Чао сега, скъпо, мое момиче. Ще ти пиша отново за Св. Валентин и 8 март.
Редник Мюмюн Сюлейманов
Поделение 196-69
Иванчо отишъл войник. Там попаднал на старшина, който се мислел за много умно копеле и обичал да се задява с Иванчо:
- Иванчо, кажи три.
- Три.
- Кой ти го наби? Иванчо, кажи пет.
- Пет.
- Да ти го туря и отзад и отпред.
Писнало му на Иванчо и решил да си го върне на старшината.
- Другарю старшина, кажи петнайсет.
Старшината великодушно решил да даде шанс на Иванчо да го затапи.
- Айде, петнайсет.
- Чукам жена ти!
- Е, ама няма рима. - захилил се старшината.
- Няма рима, ама е вярно!