от+кой+зеленчук+ни+текат+сълзи
Учителката пита:
- Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи?
Иванчо вдига ръка.
- От картофите, госпожо!
- Как така от картофите? От лука, Иванчо!
- Госпожо, вас никого ли не са ви Уцелвали с картоф по главата?
Учителката пита:
- Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи?
Иванчо вдига ръка:
- От картофите, госпожо!
- Как така от картофите? От лука, Иванчо!
- Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
Учителката пита:
- Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи?
Иванчо вдига ръка:
- От картофите, госпожо!
- Как така от картофите? От лука, Иванчо!
- Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
Търся си юнак голям
с еей такъв голям банан!
Нека да е мъж от сой
Живко може да се казва той.
Като бикче да е як
да го яздя със мерак.
Да показва хватки чудни
сетивата да са будни.
Да не го е свян и срам
ще го вкарам в грях голям.
Радост, сълзи и сополи
ще текат като порои.
Ако са му те в излишък
ще се кефи чак до дрисък,
може даже да е с писък.
Обаче:
Бързо гард свали ли с трясък
и мъжественост без блясък,
той за мен не е герой -
бита карта ще е той!
Със досада:
До кога ще бъда аз
сексоложката за вас?
Само люта гавра с вас
мога да си правя аз!
Съвет:
Вий дуела научете
и жените не мъчете,
че е срам голям за вас
да си искате от нас.
Комплексари не бъдете
за дуел се пригответе
шпагите си извадете
със стратегия ги забодете!
Портрет:
Трънка Соева съм аз
винаги готова за бордаж!
Хващам се със вас на бас,
че борба ще има в този час!
Но помнете:
Оръдието си добре смажете,
огромен опит имам със мъжете!
Аз за вас съм само Трънка,
но във корена си имам брънка,
метнах се на баба Шипка -
мятъм се кат мряна рибка,
а от мама ми Малина
съм с характер на лавина!
Ако дупце ви устиска
аз ще устоя на триста!
Господ да ви пази
жена като мен да ви гази!!!
P. С. Оптимизъм и надежда има в мойта вдигната вежда!
Ваша всеотдайна:
ТРЪНКА ТРЪТКОВА СОЕВА - МЕРАКЛИЙСКА
Пациент при очния доктор.
- Докторе, когато пикам, ми текат сълзи от очите!
След минута докторът му подава рецепта за очила 10 диоптъра.
- Докторе, а ще помогне ли?
- Ще помогне! Ще виждаш по-добре с кой спиш!
Търся си юнак голям
с еей такъв голям банан!
Нека да е мъж от сой
Живко може да се казва той.
Като бикче да е як
да го яздя със мерак.
Да показва хватки чудни
сетивата да са будни.
Да не го е свян и срам
ще го вкарам в грях голям.
Радост, сълзи и сополи
ще текат като порои.
Ако са му те в излишък
ще се кефи чак до дрисък,
може даже да е с писък.
Обаче:
Бързо гард свали ли с трясък
и мъжественост без блясък,
той за мен не е герой-
бита карта ще е той!
Със досада:
До кога ще бъда аз
сексоложката за вас?
Само люта гавра с вас
мога да си правя аз!
Съвет:
Вий дуела научете
и жените не мъчете,
че е срам голям за вас
да си искате от нас.
Комплексари не бъдете
за дуел се пригответе
шпагите си извадете
със стратегия ги забодете!
Портрет:
Трънка Соева съм аз
винаги готова за бордаж!
Хващам се със вас на бас,
че борба ще има в този час!
Но помнете:
Оръдието си добре смажете,
огромен опит имам със мъжете!
Аз за вас съм само Трънка,
но във корена си имам брънка,
метнах се на баба Шипка-
мятъм се кат мряна рибка,
а от мама ми Малина
съм с характер на лавина!
Ако дупце ви устиска
аз ще устоя на триста!
Господ да ви пази
жена като мен да ви гази!!!
P. С. Оптимизъм и надежда има в мойта вдигната вежда!
Ваша всеотдайна:
ТРЪНКА ТРЪТКОВА СОЕВА - МЕРАКЛИЙСКА
Мъж и жена сядат да обядват. Жената лакомо лапва лъжица вряла супа и се просълзява.
- Какво ти стана, скъпа? – пита съпругът.
- Сетих се за покойната си майка. Тя толкова много обичаше такава супа.
Мъжът също хапва от врялата супа и от неговите очи започват да текат сълзи.
- А на теб какво ти става?
- Ами и аз се сетих за покойната ти майка, дето ми набута такава съпруга...
Търся си юнак голям,
с еей такъв голям банан!
Нека да е мъж от сой,
Гошко може да се казва той.
Като бикче да е як,
да го яздя със мерак.
Да показва хватки чудни,
сетивата да са будни.
Да не го е свян и срам,
ще го вкарам в грях голям.
Радост, сълзи и сополи
ще текат като порои.
Ако са му те в излишък,
ще се кефи чак до дрисък,
може даже да е с писък.
Обаче:
Бързо гард свали ли с трясък
и мъжественост без блясък,
той за мен не е герой-
бита карта ще е той!
Със досада:
До кога ще бъда аз
сексоложката за вас?
Само люта гавра с вас
мога да си правя аз!
Съвет:
Вий дуела научете
и жените не мъчете,
че е срам голям за вас,
да си искате от нас.
Комплексари не бъдете
за дуел се пригответе,
шпагите си извадете,
със стратегия ги забодете!
Портрет:
Трънка Соева съм аз
винаги готова за бордаж!
Хващам се със вас на бас,
че борба ще има в този час!
Но помнете:
Оръдието си добре смажете,
огромен опит имам със мъжете!
Аз за вас съм само Трънка,
но във корена си имам брънка,
метнах се на баба Шипка-
мятъм се кат мряна рибка,
а от мама ми Малина
съм с характер на лавина!
Ако дупце ви устиска,
аз ще устоя на триста!
Господ да ви пази,
жена като мен да ви гази!
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!!!!
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано й обяснило.
- Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк”-иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк..и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не и е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
-Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
-КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК, изръмжал ловеца.
-Ми диви х*йчета.
-Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
-Я !!! ЛЮЛЯЦИ!
Вървяла си Червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
По любопитствала Шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало Шапчицата настрани и възпитано й обяснило.
- Като кажеш люляк - то почва да те е*е. Като кажеш круша – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва - люляк - иииии голяма КЕФФФФ, казала КРУША и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк… и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не й е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала "люляк" и на стари години й се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо "люляк" и после квот искаш ма прави.
Казал Вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му Ловецът. Хукнал Вълчо към Ловеца.
- Кажи "люляк" и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловецът го погледнал учудено, ама казал люляк. Забравил и пушка, и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си Ловецът из гората. Всичко го боли. Целият свят му е крив. И к'во да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР, БЕ ГРОЗНИК, изръмжал Ловецът.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се Ловецът и погледнал.
- Я! ЛЮЛЯЦИ!
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!!!!
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано и обяснило.
- Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” - иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите и. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК? - изръмжал ловеца.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
- Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!?
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано ѝ обяснило.
- Като кажеш „люляк” - то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” - иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк - круша - люляк - круша - люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите ѝ. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ, ГРОЗНИК? - изръмжал ловеца.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
- Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!
Една жена се събужда през нощта и чува мъжа й да ридае в кухнята. Притеснена отива при него:
- Скъпи, какво е станало? Мъжът започва още по гласовито да плаче, да хълца…
- Помниш ли кога... преди 20 години... баща ти ни хвана и ме заплаши... Или да се женим или ще ходя в затвора?
- Да спомням си. И какво? Мъжът отново избухва в сълзи!
- Днес щяха да ме пуснат.
Студент към приятелката си:
- Боже мой, как ми омръзна всичко! - казва и той, нервно пушейки цигара.
- Живееш на края на света - тези твои изпращания са ми дошли до гуша! Квартирата ти е ужасна - не можем да пушим, да се целуваме, музика да слушаме... Как ми е опротивяло да те чакам на тези идиотски срещи, да се виждаме след занятията, да ям с теб хамбургери вместо вечеря, да стоя на студа по разни долнопробни заведения... А колко пари за цветя съм дал!
Тя с ужас го гледа, мислейки, че е дошъл края на връзката им и очите и се пълнят със сълзи.
- За по-кратко, - казва той, - омръзнала си ми окончателно. Край на всичко. Хайде да се оженим!
В едно купе един човек гледа трогателна сцена - жена се сбогува
с мъж - прегръдки, целувки, сълзи. Тръгнал влака и я попитал:
- Задълго ли заминавате от мъжа си?
- Аз сега се връщам при него.