защо+хората+говорят+лошо
- Не мога да разбера, защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера… Аз пък моята много си я уважавам, редовно и нося цветя, боядисвам оградката, лъскам и надгробната плоча…
Бисери и за с*кса
1.Любовта е отговорът, но докато го чакате с*ксът повдига някои доста интересни въпроси.
2.Трагедия е, когато с*ксът е в главата ти, а не по-надолу където би трябвало да бъде.
3.Любовният ми живот е ужасен. Последния път, когато бях в жена, беше когато посетих статуята на свободата.
4.Господ ни е дал пенис и мозък, но кръв достатъчна, за да управляваме само едно от тях в даден момент.
5.Жените се нуждаят от повод, за да правят с*кс, а мъжете от място.
6.Нимфоманка е жена с отношение към с*кса, както на средностатистическия мъж.
7 С*кс не е отговорът. С*кс е въпросът. Отговорът е "Да".
8.Привлекателността на с*кса е петдесет процента каквото имаш и петдесет процента каквото хората мислят, че имаш.
9.Аз съм практикуващ хетерос*ксуален, но бис*ксуалността би удвоила шансовете ми да намеря с кого да изляза в събота вечер.
10.Нямя нищо лошо в това да правиш с*кс на запалена лампа. Просто провери дали вратата на колата е добре затворена.
11.Обвинявам майка си за моя скапан полов живот. Тя ми каза, че мъжът трябва да е отгоре, а жената под него. Три години с жена ми спахме на двуетажно легло.
12. Ужасно нещо ми се случи миналата нощ - нищо.
13.Помнете, че ако пушите след с*кс, значи го правите твърде бързо.
14.Ако с*ксът е естествено нещо, защо има толкова много ръководства как да го правим.
15.Когато съм добър, съм много много добър, но когато съм лош, съм по-добър.
16.С*ксът снощи беше толкова добър, че дори съседите запалиха по цигара.
17.С*ксът мръсен ли е?
Само ако се прави добре.
18.Целунах първото си момиче и запалих първата си цигара в един и същи ден...оттогава нямам време за цигари.
19.Добрите момичета си водят дневници, а на лошите не им остава време.
20.Не правете с*кс хора! Това води до целувки, а скоро ще трябва и да си говорите.
21.Едно време въздухът беше чист,а с*ксът беше мръсен.
22.Жената никога не забравя мъжете, които е можела да има, а мъжът-жените, които не е могъл да има.
23.С*ксът е от най-благотворните, красиви и естествени преживявания, които могат да се купят с пари.
24.Толкова отдавнва не съм правил с*кс, че дори забравих кой кого връзва .
25.Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало.
26.Вярвам, че с*ксът между двама е красиво преживяване. Между пет е фантастично.
27.Разликата между порногрфията и еротиката е в осветлението.
28.С*ксът е като да вечеряш:
понякога менюто ти е смешно, понякога ти харесва.
28.Мръсните книги рядко хващат прах.
29.Единствените хора, които правят с*кс през циалото време са лъжците.
30.Най-красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.
31.Танците са вертикално изражение на хоризонтални желания.
32.Мисля, че има и други неща в живота, освен пари, бира и с*кс, само че не знам кои са.
33.Преследвах едно момиче две години, докато разбрах, че имаме еднакъв вкус. И двамата бяхме луди по жените.
34.Щастлив съм, че не съм бис*ксуален.
Нямаше да издържа да ми отказват и мъже, както го правят жените.
35.Някои неща са по-добри от с*кса,
други са по-лоши, но нито едно не е като него.
36.С*кс. В Америка фикс идея. В останалите части на света - Факт.
37.Ако си мислите, че пътят към сърцето на мъжа е през стомаха му, целите се твърде високо.
38.Жените постоянно пробягват през съзнанието ми, не смеят да ходят бавно.
39.Мъжете говорят с жените, за да спят с тях, а жените спят с межете, за да могат да си говорят с тях.
40.Да се ожениш заради с*кс е като да си купиш самолет, заради безплатно питие по време на полет.
41.Моите съученици бяха готови да правят с*кс с всичко, което се движи, но аз никога не съм виждал причина да се ограничавам.
42.Приателката ми винаги се смееше по време на с*кс, без значение какво четеше.
43.Най-хубавото нещо при самозадоволяването е, че не се налага специално да се обличаш за случая.
44.Мъжете играят играта, жените знаят резултата.
45.Има две категории хора: едните правят с*кс, а другите мислят за с*кс.
46.Голямата разлика между платения с*кс и този без пари е, че платения излиза по-евтино.
47.С*ксът е божията шега с човешките същества.
48.Има много механични устройства, които увеличават с*ксуалната възбуда, особено при жените. Най-доброто между тях е Мерцедес-Бенц.
Видове Пръдни
Алармена: добра пръдня за начинаещите... Лесна е за идентифициране, защото започва с висок тон и завършва с нисък такъв. Като линейка по цариградско шосе, или като аларма за противовъздушна атака в южно багдадско преградие. Звучи точно така, все едно ще се случи нещо много лошо.
Модулирана-демодулирана: тази пръдня получава сила на звука от друг източник. Например метална фуния, допряна до сбръчканата дупка на задника, пластмасова тръба, или дори тоалетна чиния. Тази премодулираната пръдня може
да всее ужас в роднините и да доведе съседите до хронично безсъние... А домашният любимец? Е, една уста за хранене по-малко.
Очаквана: е те тази е пръдничката, която ви стои в дебелото черво, и се опитва да се пребори със свития като ислямско-фундаменталистки юмрук, сфинктер. Пръднята чака в засада моментът, когато ще се изплъзне и ще се разсее в стратосферата.
Бластер (или "Империята отвръща на удара"): много сте гледали фантастики. Издава звук като бластер, или по-точно като опирането на лазерните мечове на
Люк Скайуокър и Дарт Вейдър. Дзззззззззт-въззззззззт. Luke, I am your father, join the Dark Force.
Задна седалка: обикновено не се чува, заради шумът от двигателя по време на движение. Този, който пътува на задната седалка смята, че уличното движение
може да прикрие както миризмата, така и звукът на изпусната му душица. Ето защо не се притеснява да пррррррррррръдне както си трябва. Много често е последвана от шофьорска реплика: "Кой пръдна отзад, бе, мамка му"?!
Гъдел за м*дете: получава се, когато мъжът седи във вана и пръднята лекичко се изплъзне под водата. Фината газова емулсия от малки балончета много често се пръска след като излезе от гъза, гъделичкайки бедрата и тестисите. Почти
винаги малките балончета се задръстват и остават в космите на м*дете, като малки смрадливи перлички в скротума на мъжа...
Бананова: изключително коварна пръдня, която тихичко излиза изотзад и смърди на развален стар почернял банан.
Бананананананова: същата като горната, но доста по-продължителна...
Лаещият паяк: без миризма, появява се в гъстонаселени райони и помещения. Пръдливецът не може да бъде идентифициран, а звукът напомня на лаещ паяк?!?
Кукумявка: звукът на тази душегубка много наподобява кукумявченето на кукумявка. Почти всяка сутрин преди да изгрее слънцето, можете да чуете някои от тия пернати кривогледи пиленца да си говорят сами на себе си...
Прилича на някакъв налудничав смях, особено краят на клюновата тирата. Ако чуете пръдня съставена от над 8 ноти, като завършва с две октави надолу, и ако звучи някакси маниакално... ето това е Кукумявката, да е*а...
Пълнител на автоматична карабина Шпагин: казвате си, ей ся вече си е*а и майката от срам. Стискате, стискате, отивате на някое място и аха да си отпуснете, пак се появява някой външен човек. Разбира се онова вече напира отзад. Колкото и да стискате ТЯ излиза на порции и прилича на картечен огън
от времето на тачанките и Великата Октомврийска Соц. Революция.
Воден свят: хората, които не в своя живот са различавали пръдните си една от друга, или се държат така, че пръдни не съществуват, трябва да признаят, че пръднята във ваната, морето, езерото, реката, океана или езерото е нещо
специално. Това е единствената пръдня, която може да бъде забелязана с просто око. Дори може да бъде почувствана как се отърва в тялото ви.
Джакузи? Забравете тази лигавщина. Пръднята във ваната може да бъде единична или множествена, както и благоуханна и смертелна. Това няма значение. От значение е местонахождението на пръдльото. Един изстрел и се чува: муфффффф на повърхността, или няколко малки подводни гърмежа правят пър-пър-пър на повърхността (това второто е нещо като касетъчна бомба и поразява по-голям
периметър). Воден свят, това е една от най-лесно познаваемите пръдни на човека.
Напалм (или "Огън, следвай ме"): тази пръдня има способността да се самозапали при контакт с кислорода във въздуха. Има и способност да се самозапали направо в червото. Аре сега, все едно не сте чували за хора избухнали в пламъци преди или след като са пръднали с Напалм?!? Всъщност, това е често използван похват от палестинските камикадзета... да пърдят на обществени места в Израел.
Йети: мамка му, вашата пръдня ли остави тези мечи следи по снега? Тя ли успя да изгони шерпите и да пусне лавината, която затрупа базовия лагер на холандската експедиция в Непал? Тя ли постави началото на глобалното затопляне? Копеле, само Богът на пръдните знае кво става в твоя гъз!
Меча лапа (или "Кошмари на Пъъъъъррдкхр Стийт): миризмата на това нещо може да ви събуди от дълбок сън, да разплаче плачеща върба, да изкара от кома ваш приятел катастрофирал преди 3 години, да изчисти корозията на железните решетки на прозорците, да смъкне тапетите на всички панелки през две пресеки, да олющи латекса на съседите през 7 етажа, да скъса асансьорните въжета... Независимо дали се ражда с крясък или излиза по терлички, тва нещо полепва по кожата ви и само нервно-паралитичен газ може да ви спаси от пръдняшките конвулсии. Човек, преживял такава пръдня носи последстивията цял живот... Сравнен с нея, химическото оръжие ВиЕкс-2 (VX-2) е като парфюм Хуго Босс разреден с горнобанска вода.
Говедо: блах, звукът от това нещо троши прозорците в радиус от 400 метра, пука тъпанчетата на всички пастири и говедари в една малка котловина, а ударната вълна от тази пръдня предизвиква вътрешни разкъсвания в цивилното население. Миризмата й е като на разложен труп на животно, което прилича на дете между говедо и куче болно от бяс?!?
Най-голямата пръдня в света на пръдните: то самото име говори за нея. Може да се случи на всеки и на всякъде. Един приятел започна да пърди такава пръдня, аз отидох да гледам Джеймс Бонд, след това пихме кафе и се прибрахмепо домовете си. На разсъмване той умря, защото пустата пръдня беше съборилавсички носещи греди в къщата му и тя го затрупала в съня му.
ВИДОВЕТЕ ПРЪДНИ !
Алармена: добра пръдня за начинаещите... Лесна е за идентифициране, защото започва с висок тон и завършва с нисък такъв. Като линейка по цариградско шосе, или като аларма за противовъздушна атака в южно багдадско преградие. Звучи точно така, все едно ще се случи нещо много лошо.
Модулирана-демодулирана: тази пръдня получава сила на звука от друг източник. Например метална фуния, допряна до сбръчканата дупка на задника, пластмасова тръба, или дори тоалетна чиния. Тази премодулираната пръдня може да всее ужас в роднините и да доведе съседите до хронично безсъние... А домашният любимец? Е, една уста за хранене по-малко.
Очаквана: е те тази е пръдничката, която ви стои в дебелото черво, и се опитва да се пребори със свития като ислямско-фундаменталистки юмрук, сфинктер. Пръднята чака в засада моментът, когато ще се изплъзне и ще се разсее в стратосферата.
Бластер (или “Империята отвръща на удара”): много сте гледали фантастики. Издава звук като бластер, или по-точно като опирането на лазерните мечове на Люк Скайуокър и Дарт Вейдър. Дзззззззззт-въззззззззт. Luke, I am your father, join the Dark Force.
Задна седалка: обикновено не се чува, заради шумът от двигателя по време на движение. Този, който пътува на задната седалка смята, че уличното движение може да прикрие както миризмата, така и звукът на изпусната му душица. Ето защо не се притеснява да пррррррррррръдне както си трябва. Много често е последвана от шофьорска реплика: “Кой пръдна отзад, бе, мамка му”?!
Гъдел за м*дете: получава се, когато мъжът седи във вана и пръднята лекичко се изплъзне под водата. Фината газова емулсия от малки балончета много често се пръска след като излезе от гъза, гъделичкайки бедрата и тестисите. Почти винаги малките балончета се задръстват и остават в космите на м*дете, като малки смрадливи перлички в скротума на мъжа...
Бананова: изключително коварна пръдня, която тихичко излиза изотзад и смърди на развален стар почернял банан.
Бананананананова: същата като горната, но доста по-продължителна...
Лаещият паяк: без миризма, появява се в гъстонаселени райони и помещения. Пръдливецът не може да бъде идентифициран, а звукът напомня на лаещ паяк?!?
Кукумявка: звукът на тази душегубка много наподобява кукумявченето на кукумявка. Почти всяка сутрин преди да изгрее слънцето, можете да чуете някои от тия пернати кривогледи пиленца да си говорят сами на себе си... Прилича на някакъв налудничав смях, особено краят на клюновата тирата. Ако чуете пръдня съставена от над 8 ноти, като завършва с две октави надолу, и ако звучи някакси маниакално... ето това е Кукумявката, да е*а...
Пълнител на автоматична карабина Шпагин: казвате си, ей ся вече си е*а и майката от срам. Стискате, стискате, отивате на някое място и аха да си отпуснете, пак се появява някой външен човек. Разбира се онова вече напира отзад. Колкото и да стискате ТЯ излиза на порции и прилича на картечен огън от времето на тачанките и Великата Октомврийска Соц. Революция.
Воден свят: хората, които не в своя живот са различавали пръдните си една от друга, или се държат така, че пръдни не съществуват, трябва да признаят, че пръднята във ваната, морето, езерото, реката, океана или езерото е нещо специално. Това е единствената пръдня, която може да бъде забелязана с просто око. Дори може да бъде почувствана как се отърва в тялото ви. Джакузи? Забравете тази лигавщина. Пръднята във ваната може да бъде единична или множествена, както и благоуханна и смертелна. Това няма значение. От значение е местонахождението на пръдльото. Един изстрел и се чува: муфффффф на повърхността, или няколко малки подводни гърмежа правят пър-пър-пър на повърхността (това второто е нещо като касетъчна бомба и поразява по-голям периметър). Воден свят, това е една от най-лесно познаваемите пръдни на човека.
Напалм (или “Огън, следвай ме”): тази пръдня има способността да се самозапали при контакт с кислорода във въздуха. Има и способност да се самозапали направо в червото. Аре сега, все едно не сте чували за хора избухнали в пламъци преди или след като са пръднали с Напалм?!? Всъщност, това е често използван похват от палестинските камикадзета... да пърдят на обществени места в Израел.
Йети: мамка му, вашата пръдня ли остави тези мечи следи по снега? Тя ли успя да изгони шерпите и да пусне лавината, която затрупа базовия лагер на холандската експедиция в Непал? Тя ли постави началото на глобалното затопляне? Копеле, само Богът на пръдните знае кво става в твоя гъз!
Меча лапа (или “Кошмари на Пъъъъъррдкхр Стийт): миризмата на това нещо може да ви събуди от дълбок сън, да разплаче плачеща върба, да изкара от кома ваш приятел катастрофирал преди 3 години, да изчисти корозията на железните решетки на прозорците, да смъкне тапетите на всички панелки през две пресеки, да олющи латекса на съседите през 7 етажа, да скъса асансьорните въжета... Независимо дали се ражда с крясък или излиза по терлички, тва нещо полепва по кожата ви и само нервно-паралитичен газ може да ви спаси от пръдняшките конвулсии. Човек, преживял такава пръдня носи последстивията цял живот... Сравнен с нея, химическото оръжие ВиЕкс-2 (VX-2) е като парфюм Хуго Босс разреден с горнобанска вода.
Говедо: блах, звукът от това нещо троши прозорците в радиус от 400 метра, пука тъпанчетата на всички пастири и говедари в една малка котловина, а ударната вълна от тази пръдня предизвиква вътрешни разкъсвания в цивилното население. Миризмата й е като на разложен труп на животно, което прилича на дете между говедо и куче болно от бяс?!?
Най-голямата пръдня в света на пръдните: то самото име говори за нея. Може да се случи на всеки и на всякъде. Един приятел започна да пърди такава пръдня, аз отидох да гледам Джеймс Бонд, след това пихме кафе и се прибрахме по домовете си. На разсъмване той умря, защото пустата пръдня беше съборила всички носещи греди в къщата му и тя го затрупала в съня му.
Видове Пръдни
Алармена: добра пръдня за начинаещите... Лесна е за идентифициране, защото започва с висок тон и завършва с нисък такъв. Като линейка по цариградско шосе, или като аларма за противовъздушна атака в южно багдадско преградие. Звучи точно така, все едно ще се случи нещо много лошо.
Модулирана-демодулирана: тази пръдня получава сила на звука от друг източник. Например метална фуния, допряна до сбръчканата дупка на задника, пластмасова тръба, или дори тоалетна чиния. Тази премодулираната пръдня може да всее ужас в роднините и да доведе съседите до хронично безсъние... А домашният любимец? Е, една уста за хранене по-малко.
Очаквана: е те тази е пръдничката, която ви стои в дебелото черво, и се опитва да се пребори със свития като ислямско-фундаменталистки юмрук, сфинктер. Пръднята чака в засада моментът, когато ще се изплъзне и ще се разсее в стратосферата.
Бластер (или “Империята отвръща на удара”): много сте гледали фантастики. Издава звук като бластер, или по-точно като опирането на лазерните мечове на Люк Скайуокър и Дарт Вейдър. Дзззззззззт-въззззззззт. Luke, I am your father, join the Dark Force.
Задна седалка: обикновено не се чува, заради шумът от двигателя по време на движение. Този, който пътува на задната седалка смята, че уличното движение може да прикрие както миризмата, така и звукът на изпусната му душица. Ето защо не се притеснява да пррррррррррръдне както си трябва. Много често е последвана от шофьорска реплика: “Кой пръдна отзад, бе, мамка му”?!
Гъдел за м*дете: получава се, когато мъжът седи във вана и пръднята лекичко се изплъзне под водата. Фината газова емулсия от малки балончета много често се пръска след като излезе от гъза, гъделичкайки бедрата и тестисите. Почти винаги малките балончета се задръстват и остават в космите на м*дете, като малки смрадливи перлички в скротума на мъжа...
Бананова: изключително коварна пръдня, която тихичко излиза изотзад и смърди на развален стар почернял банан.
Бананананананова: същата като горната, но доста по-продължителна...
Лаещият паяк: без миризма, появява се в гъстонаселени райони и помещения. Пръдливецът не може да бъде идентифициран, а звукът напомня на лаещ паяк?!?
Кукумявка: звукът на тази душегубка много наподобява кукумявченето на кукумявка. Почти всяка сутрин преди да изгрее слънцето, можете да чуете някои от тия пернати кривогледи пиленца да си говорят сами на себе си... Прилича на някакъв налудничав смях, особено краят на клюновата тирата. Ако чуете пръдня съставена от над 8 ноти, като завършва с две октави надолу, и ако звучи някакси маниакално... ето това е Кукумявката, да е*а...
Пълнител на автоматична карабина Шпагин: казвате си, ей ся вече си е*а и майката от срам. Стискате, стискате, отивате на някое място и аха да си отпуснете, пак се появява някой външен човек. Разбира се онова вече напира отзад. Колкото и да стискате ТЯ излиза на порции и прилича на картечен огън от времето на тачанките и Великата Октомврийска Соц. Революция.
Воден свят: хората, които не в своя живот са различавали пръдните си една от друга, или се държат така, че пръдни не съществуват, трябва да признаят, че пръднята във ваната, морето, езерото, реката, океана или езерото е нещо специално. Това е единствената пръдня, която може да бъде забелязана с просто око. Дори може да бъде почувствана как се отърва в тялото ви. Джакузи? Забравете тази лигавщина. Пръднята във ваната може да бъде единична или множествена, както и благоуханна и смертелна. Това няма значение. От значение е местонахождението на пръдльото. Един изстрел и се чува: муфффффф на повърхността, или няколко малки подводни гърмежа правят пър-пър-пър на повърхността (това второто е нещо като касетъчна бомба и поразява по-голям периметър). Воден свят, това е една от най-лесно познаваемите пръдни на човека.
Напалм (или “Огън, следвай ме”): тази пръдня има способността да се самозапали при контакт с кислорода във въздуха. Има и способност да се самозапали направо в червото. Аре сега, все едно не сте чували за хора избухнали в пламъци преди или след като са пръднали с Напалм?!? Всъщност, това е често използван похват от палестинските камикадзета... да пърдят на обществени места в Израел.
Йети: мамка му, вашата пръдня ли остави тези мечи следи по снега? Тя ли успя да изгони шерпите и да пусне лавината, която затрупа базовия лагер на холандската експедиция в Непал? Тя ли постави началото на глобалното затопляне? Копеле, само Богът на пръдните знае кво става в твоя гъз!
Меча лапа (или “Кошмари на Пъъъъъррдкхр Стийт): миризмата на това нещо може да ви събуди от дълбок сън, да разплаче плачеща върба, да изкара от кома ваш приятел катастрофирал преди 3 години, да изчисти корозията на железните решетки на прозорците, да смъкне тапетите на всички панелки през две пресеки, да олющи латекса на съседите през 7 етажа, да скъса асансьорните въжета... Независимо дали се ражда с крясък или излиза по терлички, тва нещо полепва по кожата ви и само нервно-паралитичен газ може да ви спаси от пръдняшките конвулсии. Човек, преживял такава пръдня носи последстивията цял живот... Сравнен с нея, химическото оръжие ВиЕкс-2 (VX-2) е като парфюм Хуго Босс разреден с горнобанска вода.
Говедо: блах, звукът от това нещо троши прозорците в радиус от 400 метра, пука тъпанчетата на всички пастири и говедари в една малка котловина, а ударната вълна от тази пръдня предизвиква вътрешни разкъсвания в цивилното население. Миризмата й е като на разложен труп на животно, което прилича на дете между говедо и куче болно от бяс?!?
Най-голямата пръдня в света на пръдните: то самото име говори за нея. Може да се случи на всеки и на всякъде. Един приятел започна да пърди такава пръдня, аз отидох да гледам Джеймс Бонд, след това пихме кафе и се прибрахме по домовете си. На разсъмване той умря, защото пустата пръдня беше съборила всички носещи греди в къщата му и тя го затрупала в съня му.
- Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера... Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам й надгробната плоча...
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис... така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна...?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)... това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветята в апартамента увехнаха... странно вчера ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от обгазяване....горкия сигурно е имало писмо бомба със задушлив газ.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо... продължавам да драйф...
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
- Знаете ли, защо услугите на психотерапевтите (и психоаналитиците) стават все по-скъпи?
- Просто хората за готови да плащат все повече и повече, за да им говорят, че не са изперкали!
Собственикът и изпълнителен директор на компанията Megagames Inc. Бил Ричмън сплете пръсти, изгледа шефа на разработчиците Макс Смарт и зададе очаквания въпрос:
– И как върви работата ви по новия проект?
– Днес довършихме енджина, — започна Смарт с бодър тон, но веднага беше прекъснат и бодростта му отиде по дяволите
– С цяла седмица закъснение.
– Какво да правя, шефе — разпери ръце Макс,
— С Джони така или иначе работим по 16 часа на ден включително събота и неделя! Ако искате да става по-бързо — назначете ни повече хора.
– Колко повече? Бюджетът на проекта и без това е раздут до небето. Във вашия екип се водите повече от 30 души!
– Но от всичките 30 само аз и Джони работим! Е, и Алис, ама тя пише добра музика, не е програмист… Нямам предвид да се увеличи броя на хората в отдела, а просто да се уволнят няколко от безделниците и на тяхно място да се вземат добри специалисти… или специалистки, де, — бързо се коригира Смарт, за да не го обвинят в мъжки шовинизъм.
– И кого предлагаш за уволнение? — попита шефът му.
– Да започнем с идиотите!
– Първо, те не са идиоти, а алтернативно надарени личности, докога да ти го повтарям. И второ, ти не разбираш ли, че и при най-малкия опит да ги пипна — борците срещу дискриминацията и правозащитниците ще ме изядат жив? Адвокатите им веднага ще докажат, че сме ги изгонили не защото работят лошо, а защото са идио… алтернативно надарени, де.
– Ама първото следва от второто!
– Напразно се държиш като расистки шовинистичен дискриминатор, отричащ равенството на всички хора, гарантирано от Конституцията, Декларацията за правата на човека и Декларацията за независимостта. Явно изхождайки от упадъчните си и антихуманни разбирания, че умът превъзхожда глупостта… т. е. алтернативната надареност… ти искаш да лишиш част от американските граждани от право на работа. Напомням ти — за да станеш американски гражданин е достатъчно да се родиш под американски флаг. Ум за това съвсем не ти е нужен.
– Ами да работят като чистачи тогава, нямам нищо напротив. По каква логика тези умствени алтернативници трябва да работят в компютърна фирма?!
– В бюрото по заетостта са ги попитали какво умеят да правят и с какво искат да се занимават, те казали “игри” и ето ги при нас.
– Да, де, те са искали да играят на игри, не да ги разработват!
– Тази подробност никого не вълнува. Държавата им е дала възможност да работят, сега е време на частния бизнес да ги интегрира добре в работния процес.
– Бе те по принцип са съвършено непригодни да работят това, което правим ние! Ако мен например не ме вземат в баскетболен отбор, да не би да тръгна да ги съдя за дискриминация?
Ричмън изгледа подчинения си от главата до петите.
– Няма да можеш да ги осъдиш — каза той след като приключи с огледа. — Имаш напълно нормален ръст, пък и други отклонения не се наблюдават. Виж, ако беше джудже — тогава да, шансовете да спечелиш щяха да са доста добри. Или поне да беше плешив. Един добър адвокат би могъл да докаже, че си дискриминиран по плешивина…
– Вие сте шовинист, шефе, — отмъстително каза Макс. — Не се казва “плешив”, а “алтернативно окосмен”.
– Така или иначе, алтернативно надарените не можем и с пръст да ги пипнем, — резюмира Ричмън. — Имат си лоби в Конгреса… И преди да си предложил да уволним негр… афроамериканците…
– Ще предложа, как няма да предложа, — прекъсна го Смарт. — Не защото имам нещо против цвета на кожата им, а защото дори на училище не са ходили.
– Учили са даже повече от теб, — възрази Ричмън. — Том Кроу например е бил по два пъти във всеки един клас, а 11-ти го е карал даже 3 пъти. Пък и имат прекрасни характеристики от предишната си месторабота.
– И къде са били преди? — подозрително попита Смарт.
– В затвор със строг режим.
– Предполагам, че от там са ги пуснали само и само да се избавят от тях. А бе, шефе, защо и в компютърните фирми не въведем правилото за предсрочно освобождаване при примерно поведение? Аз самият ще им напиша прекрасна характеристика, само и само да ми се махнат от главата.
– Не можеш да ги разкараш и това е! Нали никого не са ограбили, нито пък са убили? Имам предвид на работното място.
– Ама не знаят какво е това програмиране! Знаете ли с какво се е занимавал Лерой, дето го взехте за програмист? Пренабивал е номерата на двигателите на крадени коли. А Куинси, дето е специалист по графиката?
– Рисувал е графити по стените?
– Не, правил е фалшиви долари. И даже това е правил безобразно зле.
– Във всеки случай само пълен самоубиец ще тръгне да уволнява чернокож. А ако чернокожият е и лежал в затвор и с уволнението се възпрепятства социалната реабилитация на бивш престъпник — тогава самоубиецът е и мазохист!
– Ами ако уволните…
– Не, не и не! — кресна шефът.
— Даже не го споменавай.
– Уфф… А да пенсионирате Олдфарт не може ли?
– Искаш да ни докараш дело от страна на Съюза за защита на правата на възрастните хора ли?
– Ама той е съвсем изперкал! Всяка сутрин налива мляко на компютърната си мишка!
– Има пълно право. Това е свободна страна. И ако искаш да знаеш — от целия ви отдел мога да уволня само двама душе.
– Нека да са двама! Така няма да ни се налага да блъскаме по 16 часа на ден…
– Не се и съмнявам. Особено като вземеш предвид, че това сте ти и Джони. Вие двамата сте бели мъже без физически и умствени нарушения, с хетеросексуална ориентация сте, нямате проблеми със законите или с наркотици, не принадлежите към религиозни секти. В тази страна няма да се намери и един човек или организация, които да се застъпят за вас. Кажи ми “благодаря”, че все още успявам да запазя работните ви места. Въпреки всички прозрачни намеци от страна на Комитета по политическа коректност.
Макс се умълча.
– Добре, де — смени темата Ричмън, — значи, имаме енджин. А как е положението със сценария?
Ето какво ще стане ако не си сменяте чорапите един месец.
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис... така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат... сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха... странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне... горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф...
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
Дядо Коледа и Сисадмина.... съвпадение ли?
1. Дядо Коледа е брадат, дебел и смешно облечен
2. Когато молите за нещо Дядо Коледа, шансовете да го получите клонят към нула
3. Дядо Коледа почти никога не отговаря на писмата ви
4. Когато питате Дядо Коледа откъде взима всичко това, което има, той отговаря: "Това е чудо..."
5. Дядо Коледа не се интересува от сроковете на вашите задания
6. Вашите родители са преписвали на Дядо Коледа свърхестевствени способности, но са правили всичко сами.
7. Никой не знае пред кого се отчита Дядо Коледа
8. Дядо Коледа ПРЕКАЛЕНО монго се смее.
9. Дядо Коледа не се притеснява да се изтърси у вас.
10. Само лудите говорят лошо за Дядо Коледа в негово присъствие
11. Дядо Коледа е принуден да върши цялата работа, когато потребителите му ги няма.
12. Той трябва да работи даже по празниците
13. Той твърди, че е уникален, но вие често ги срещате такива...
14. Потребителите му отправят невероятен брой неизпълними поръчки, но в края на крайщата, всичко от което се нуждаят са нови играчки
15. Някакси, по неизвестен начин... се е сдобил с жена, същата като него.
16. Там където хората не вярват в него, задължително има такъв, който върши същата работа, само, че го наричат по друг начин
17. На хората не им е достатъчно просто да видят резултатите от работата му. Те продължават да задават въпроси, за това как успява да я свърши. Не искат да приемат отговора, че това е вълшебство.
18. Даже невярващите се молят да дойде
19. Той единствен се смее на собствените си шеги
20. Той никога няма да си намери друга работа, резюмето му е прекалено специфично.
21. За да си върши работата трябва да се навира в тесни и мръсни места... даже и да е облечен прилично
22. И накрая... даже работата му като цяло да е нематериална, светът става по-добър от неговото присъствие.
Наръчник по оцеляване в...: Сървърното
За хората, незапознати с IT фолклора, "сървърно" е дума,
използвана за означаване на помещение с много компютри, но за разлика от "компютърна зала" в сървърното има само един или два монитора. Ако не знаете какво е монитор, това е онова, на което викате "компютър" или "телевизор", в зависимост от възрастта
ви... Предназначението на това сървърно помещение е да съхранява сървъри (представете си!!) - в климатизирана обстановка с ограничен физически достъп на трети лица и т.н. Надявам се, а и ви пожелавам да не ви се налага да ходите там... Но ако случайно
попаднете, трябва да знаете няколко прости правила, за да
оцелеете:
Вие не трябва да сте там! Напуснете веднага!
Не, сериозно...
Хората, работещи там не говорят вашия език.
По-точно вие техния... Например - за един линукс администратор
"баш Майсторе" е възможно най-хубавото обръщение (заради bash шела, "баш майсторе" изразява похвала към лирическия герой - администратор, оприличаваща го на корифей на работата със скриптови езици, което е висша степен на похвала в гилдията на администраторите), докато, примерно "пожелавам ти да станеш като
Бил Гейтс" е кръвна обида на целия род на админитратора чак до балдъзата на вуйчото на братовчеда по съребрена линия на
администратора...
Обмислете внимателно как ще заговорите администратора...
Ако не успеете да приковете вниманието му още с влизането си, нещата няма да се развият по благоприятен за вас начин,
независимо от действията ви. Няколко неподходящи фрази, с които
да заговорите администратор:
"Добър ден!" - Не! Денят на администратора никога не е
добър!
"Извинявайте" - Не сте извинен(а), как така ще
нарушавате менталното спокойствие на аминистратора!
"Ще може ли..." - Не може!
"Имам проблем" - Е и? Имате ли представа колко проблеми
има администратора....!? Обикновенно, след това следва
препращане към друг човек или администратор, който уж
трябва да ви помогне...
"Търся...." - Е и? Администратора не е търсачка - като
търсите някой, ползвайте Google и RTFM мамка му!"
"Нямам интернет!" - "Ми купи си!" или "Е и?" или
"Знам!", като последното обикновенно е признак на
току-що случила се голяма беда във вашата мрежа!
"Не мога да си влеза в пощата!" - "Че как очакваш такова
огромно нещо като тебе да се побере там?!" или
тривиалното "Е и?"
Всеки друг начин, различен от споменатите по-долу...
Няколко подходящи начина да приковете вниманието на
администратор:
Бъдете полугола, руса, надарена, дългокрака и безсрамна
жена! Имайте проблем с личната си еротична
кореспонденция... Перфектна ситуация е, ако проблемът ви
е, че не можете да си изтеглите писмото със снимките от
последната гола фотосесия... Всъщност, този подход
невинаги носи резултати... Ако администратора инсталира
Samba, Squid, Trak, Pliak, Shtrak или Tintiriminitiri
Open Source edition (примерно де...), ако ще и да сте
напълно гола, ослепяващо руса, безобразно надарена,
престъпно дългокрака и наивно безсрамна жена, файдЪ йок
- внимание няма да спечелите...
"Господи" - голяма част от администраторите се обръщат,
когато ги повикате с "Господи"... Според диалекта на
населеното място, някой от тях отговарят и на
"господарю", "повелителю на седемте мрежи" или
"Манчо"...
"3 каси бира имаш от мен, ако ми оправиш пощата" -
забележете словореда - ако изречението не започва с "3
каси бира", няма да имате успех... Много е важно да
подчертаете интонационно "3 каси бира", тъй като е
необходимо време на администратора за да превключи
мислите си от черната конзола към златиста бира. Не, не
опитвайте с 1, 2, 3, 4 бири, 1 или 2 каси. Долната
възрастова граница е 3 каси бира...
"Я! С каква тема ти е Windows-а?"
Ако по някакво стечение на обстоятелствата се озовете на личната работна станция на администратор, никога, при никакви обстоятелства, заради нищо на света не изричайте: "Я! С каква тема ти е Windows-а?", "Я отвори експлорера..." или "Къде е
онова синьото 'е'?" Ако го направите, бъдете сигурни, че сте си спечелили врагове в лицето на 90 процента от хората в помещнието и напрежението ще ескалира до 10 минути... Администраторите
използват Linux на работните си станции, защото са уважаващи
себе си администратори и защото Windows е творение на гадните чревоугодни капиталисти в господстващата световно противна монополистка корпорация Microsoft и нямат такова животно като Internet Explorer поради две причини - той работи само под Windows и е творение на гадните чревоугодни капиталисти в господстващата световно противна монополистка корпорация Microsoft...
"Windows или Linux?"
Ако администраторите са в добро настроение, а това се случва в 1 от 364-те им работни дена, то се омитайте веднага, освен ако не сте садистичен(а) мазохост(ка) и не искате да видите как някакви същества се бъзикат с вас на някакъв странен език и как вашите реакции на нищо не разбиращ потребител ги карат да стават още по-кръвожадни в хумора си... Ако все пак се налага, ето няколко съвета за оцеляване:
Ако ви питат: Firefox (чете се "файърфокс" или
"лисицата") или Internet Explorer (това е онова "е", с
което влизате в интернет), отговорете "Firefox"...
Ако ви питат: "Windows или Linux (или каквото и да е
друго нещо, което не знаете какво е)", кажете Linux (или
другото нещо)... За да сте максимално убедителни, можете
да добавите, "Ако разбирах, щях да махна противния
Windows и да си сложа Linux...". Това изречение действа
на средностатистическия администратор, точно по начина,
който щяхте да му подействате, ако бяхте руса жена,
висока, слаба и полугола, която го моли да и прочете
личната еротична кореспонденция, защото тя не си носи
очилата... Съвсем очевидно, така ще си спечелите
администратор, долепен до вас, обикновенно най-противно
изглеждащия от всички в помещението, който ще ви
преследва докато не махне противния Windows от лаптопа
ви или компютъра ви, ликвидирайки тази неправдва... Но
пък - ще оцелеете....
Ако ви питат "Samba" (няма нищо общо с танците) или
"AD" (няма нищо общо с търговското право),
"Apache" (чете се "апач") или "IIS", "MySQL" или
"MSSQL" (чете се "емессикуел"), значи сте попаднали при
възможно най-нечовешки IT изкривен администратор,
игнорирайте го! Ако настоява, кажете "Какво е това?",
защото точно този отговор очаква той от вас! Ако
изразите мнение, ще бъдете оборен(а), без значение какво
сте избрал(а)... Администраторите, задаващи този въпрос,
са отчаяни типове, търсещи почва за избиване на
компплексите си, доказвайки ви колко са умни, като ви
задават въпрос, чиято лексикална структура има следния
вид: " или
"...
Говорете бавно, отчетливо ...
Администраторите са изключително обидчиви и чувствителни, а
доста често и злокобно, заядливо аругантни. Защото... защото ...
работят на Linux, а там я си кривнал една буква в страни, я си сринал системите за оторизация на няколко болници, летище, хипермаркет и интернетЯ на спортния тотализатор... За благодарност, цял ден запяш един монитор, който ти бълва
половинчати фрази и двубуквени междуметия на развален английски, и за капак в скучен бял цвят... (В този момент администраторите,
четящи това възкликват "Че аз мога да си сменя цвета на
конзолата" и се замислят дали наистина не съм прав, дали
вселената е безкрайна и дали има добро и зло, ади и рай, и
линукски кернел който не казва "Kernel Panic" и други
таквива...) Заради чупливия език, чрез който си общуват със
скучния черен екран, администраторите си мерят приказките до
последната запетая и незнайно защо очакват от вас същото...
Затова: говорете бавно, отчетливо и използвайте само думи, с
чието значение сте 100 процента наясно и няма и промил съмнение, че тази дума може да значи нещо друго в компютърния свят... Пример за такъв, чист, речник с думи е речника на прабаба ви от с. Малко Витково... за него мога да дам гаранция, че няма дума, която да има друго значение за IT тълпата (изключение прави "кон")...
Бъдете бързи!
Администратора няма време. Никакво. Работата му никога не свършва. Веднага след като изтегли последния сезон на "Бойна
звезда "Галактика"" го чакат няколко гигабайта порно, три-четири дискографии и превод на субтитрите на "Бърз или мъртъв". Мислите ли, че този човек има възможност да се занимава със счупената ви
поща или с липсата на интернет... Ако все пак сте успели да
привлчете вниманието му, то кажете си проблема бързо, но бавно и отчетливо, бъдете изчерпателни, но лакончини и не му поставяйте
срок!
БАБИ ХАКЕРКИ 2
(продължение на популярния виц)
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А… какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената… във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А… неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия… нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила… по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичния интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат… Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке – гледай! Гледам, гледам, настреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ…
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо… добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе… Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а… този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам… (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау… Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии… Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка… такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а… виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу… Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
(скеча е от концерт на СОУ "Св. Климент Охридски" - Троян)
Знаете ли, защо услугите на психотерапевтите (и психоаналитиците) стават все по-скъпи?
Просто хората са готови да плащат все повече и повече, за да им говорят, че не са изперкали!
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...