Вицове за жени
Сарказъм, шеги и смях за сметка на слабия пол. Хубави и грозни, лоши и добри, умни и глупави - това са част от определенията за хумора с жените и техните мъже, любовници, ухажори и свалячи.
В тази категория има 27072 вица, разпределени в 1805 под-страници.
Лежи си Вуте под дървото по корем и вика на жена си:
- Пено, Пенооо, донеси линия и молив!
Донесла му жената линия и молив, а Вуте:
- А сега начертай пет водоравни линии и над тях напиши a b c d e.
Жената го направила.
- А сега начертай пет отвесни линии и ги надпиши - 1 2 3 4 5.
Пена и това направила и го попитала:
- И сега какво?
- Те сега ме почеши на b-3!
Нищо не краси една жена толкова, колкото една дебела и грозна приятелка до нея!
Един генерален директор имал много готина секретарка. Случило се така, че един ден жена му ненадейно нахълтва в кабинета му.
- Какво правиш със секретарката на дивана.
- Ох, на нея и стана лошо и и мерих температурата.
- Добре, но си извади капкомера.
Пиян мъж казва на жена си:
- Ама че тъпа телевизия - от половин час въртят една и съща реклама.
- Ами като си седнал пред микровълновата с пилето...
- Как такава мила, красива и чаровна жена няма приятел?
- Умря от щастие!
Ако красивата ви, мила и чаровна жена не иска да си "отиде", може да се разсеете с лек шопинг. Купете си брадва, полиетиленов чувал, туба с киселина и чувалче негасена вар.
Един отишъл на война и не щеш ли, парче от граната отхвръканало и му откъснало чепа с все м*дете. Направили му операция, лекували го, та останал жив. Върнал се той у дома, ама какво да прави, като е без онуй? Как ще уважава жена си? Пък го било страх, че ако не я клеца той, тя ще се научи да прави с*кс с други мъже. Мислил, мислил, па отишъл в града да му направят гумен чеп и вместо кайсии - една кесия с мляко. Върнал се и взел да оправя жена си с гумения чеп. Вкарва го в тъмното и мърда, мърда, накрая стисне мехурчето с млякото и то пръсне в сливата и. Изкарал така една-две години. Ама по едно време гледа - шкембето на жена му взело да расте. Напсувал я на ума си, решил, че е правила с*кс с други мъже, та затуй я завел в града на доктор. Кога я прегледали - що да видят! В тумбака и - осем пити кашкавал, три кила сирене и едно котле извара!
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва:
– В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо!
Пътникът:
– Кой?
Таксиметровият шофьор:
– Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става.
Пътникът:
– Възможно е, но все пак няма идеални хора.
Шофьорът:
– О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи!
Пътникът:
– Звучи невероятно направо!
Шофьорът:
– Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен!
Пътникът:
– Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него?
Шофьорът:
– Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...
– Пеше, да знаеш вчера едва не са изнасилили жена ми пред блока!
– Егати! Тия извр*теняци съвсем са се отчаяли вече...
Има много жени с красиви задници... ала има и много задници с красиви жени...
Софиянец се обърнал към Господ:
- Боже, защо всички хубави жени са от Северозапада?
Господ му отговорил:
- Не знам баце!
- Твоята жена, вика по време на с*кс.
- Не!!!
- Това не беше въпрос...
- Не мога да си обясня защо толкова ме възбуждат жени с прясно лакирани нокти и нови кожени дрехи.
- Елементарно! Миришат на нова кола.
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си:
- За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Гледах филма "Красавицата и звяра" отзад напред. Получи се доста по-реалистично. Млада жена се ожени за красив принц, превърна го в чудовище, избяга при родителите си и живя дълго и щастливо.