Вицове за умрели
В тази категория има 903 вица, разпределени в 61 под-страници.
Срещат се две мутри.
- Слушай, брато, жив-умрял трябва да намеря сто хиляди долара, но нито едно говедо не иска да ми даде назаем. Вече втора нощ не мога да мигна.
- Защо не каза по-рано бе?
- Ти можеш ли да ми помогнеш?
- Разбира се! Точно вчера ми докараха от Швейцария страшни хапчета против безсъние.
1
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5
Червената шапчица, разказана от рокясал младеж
Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Криейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
- Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
- Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
- Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
- Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена - отвърнал Улфа.
- Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
- Щото съм метълка, ма! - пак отвърнал Вълка.
- Ми що са ти такива големи кубинките?
- Ми щото да ритам разни дискари като теб! Hell awaits! - отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
- Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и там намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат
некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к"ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.
1
Седят три кучета пред кабинета на ветеринаря - немска овчарка, сaнбернар и дог.
Питат овчарката:
- Какво правиш тук?
- Ами бях придружител на слепец, но стопанинът ми беше голям гад - биеше ме, държеше ме гладен и един ден го прекарах през едно кръстовище на червено и един камион го премаза, та сега ме водят да ме убиват с инжекция.
- А ти бе, санбернар?
- Бях куче спасител и една вечер изпих всичкия коняк от буренцето на врата ми, през това време паднала лавина. Умрели 5 човека и сега ме водят за убиване.
Попитали и дога за какво са го довели.
- Бях домашно куче и стопанка ми беше една хубава блондинка. Един път беше в банята и се къпеше при отворена врата. Аз седях отпред и я гледах, изведнъж тя си изпусна сапуна, наведе се да го вземе и тогава не издържах, скокнах и я опънах отзад...
- И сега и тебе ли те чака инжекцията?
- Амии, доведе ме да ми изпилят ноктите.
0
Един митничар умрял и отишъл при Господ. Отворил той една голяма книга и казал:
- Аа-уу ти си много почтен човек, дал си много дарения за домове за сираци, ти си за Рая!
Но като отворил на другата страница какво да види и казал:
- Ама ти толкова много си крал, ти си разорил толкова много хора! Къде да те сложа сега?
И митничарят казал:
- На бариерата, на бариерата!
2
- Добре де, добре - нахъсано говори мъж на жена си след поредната сцена - Ти си ангел, а аз чудовище, ти ще отидеш в рая, а аз - в ада! Дано да си почина там от твоите скандали.
На следващия ден в колата им се врязва камион, бум, тряс, дълъг черен тунел, проблясване... Мъжът се оглежда: обикновена стая, но нещо не е както трябва... Някакво чувство за безтелесност... Умрял ли е или какво? О, и жената е тук, усмихва се...
- Къде съм, Господи?
- Много си съгрешавал - чува се гласа Господен - пиянствал си, прелюбодействал си. Наказанието ти е - ще слушаш вечно упреците на жена си. Ти си в ада, човеко.
- Господи, а жената за какво провинение е тук? - пита нещастника.
- А, за нея това е рая... - отговаря Господ.
1
10 ценни съвета:
1. Човек се ражда уморен и живее, за да си почине.
2. Обичай кревата като самия себе си.
3. Денем почивай, за да можеш нощем да се наспиш.
4. Не работи - работата убива.
5. Ако видиш някой да си почива - помогни му.
6. Работи по-малко, отколкото можеш, а онова, което можеш, отстъпи на друг.
7. Спасението е в хладната сянка - от почивка никой не е умрял.
8. Работата носи само болести - недей умира млад.
9. Когато случайно ти се прииска да поработиш, седни и почакай. Ще ти мине.
10. Ако видиш някъде да ядат - приближи се. Ако видиш, че работят - тръгни си, да не пречиш.
0
Умрял един кандидат студент и отишъл при св. Петър и той го пита:
- Къде искаш да те пусна в рая на учениците или на студентите?
- Бях ученик така че в рая на учениците.
- Добре - казал св.Петър и го пуснал.
Влязъл и какво да види: пълен купон музика пиене жени каквото си поиска, веселил се, но се уморил и си легналда поспи по едно време до него дошло едно дяволче забило му един пирон в задника и си отишло. На следващия ден се повторило същото купон веселба а вечерта дяволчето.
Не му харесала тази история с дяволчето и отишъл при св. Петър и го помолил да го прехвърли в рая на студентите. Съгласил се св. Петър и го прехвърлил.
Влиза в рая на студентите и какво да види: по голям купон повече пиене всичко повече. Легнал вечерта, но от страх за дяволчето не могъл да заспи будувал цяла нощ, но дяволчето не се появило, харесало му и си казал "тука ще е".
Минали 3 месеца и една нощ ненадейно се появило дяволчето с пълна кофа пирони и му казало:
- Хайде СЕСИЯЯЯЯ!!!
1
Иванчо се явява на изпит по анатомия, ама не знае нищо. Профсорът разбрал това и казал:
- Ако легнеш на масата вместо труп, по който да изпитвам студентите, ще ти пиша 3.
Иванчо се съгласил. Съблякъл се, легнал и го покрили с чаршаф. Влиза Марийка и й се пада да говори за мъжки полов член. Професорът открива само члена и Марийка възкликва:
- Че кога е умрял Иванчо?
Професорът се опулил:
- От къде разбра пък, че е Иванчо?
- Само аз в института имам такова червило.
2
Един американец, един турчин и еднин чукча решили да участват в едно състезание - кой ще издържи най-дълго затворен в една стая без храна. Казали им, ако вече не издържат да се обадят по телефона.
Първо влязъл американецът. Седял два-три дни и не издържал, обадил се и казал да го измъкват.
Втори бил турчинът. Той издържал една седмица, но много огладнял и се предал.
Последен влязъл чукчата. Минавали дни, седмици... След три месеца организаторите решили да проверят дали не е умрял. Влезли и какво до видят! Чукчата на колене седи и нарежда:
- Телефон, телефон, моля ти се! Чукча гладен. Телефон, моля ти се!
0
Седят три кучета пред кабинета на ветеринаря - немска овчарка, сaнбернар и дог.
Питат овчарката: - Какво правиш тук?
- Ами бях придружител на слепец, но стопанинът ми беше голям гад - биеше ме, държеше ме гладен и един ден го прекарах през едно кръстовище на червено и един камион го премаза, та сега ме водят да ме убиват с инжекция.
- А ти бе, санбернар?
- Бях куче спасител и една вечер изпих всичкия коняк от буренцето на врата ми, през това време паднала лавина. Умрели 5 човека и сега ме водят за убиване.
Попитали и дога за какво са го довели.
- Бях домашно куче и стопанка ми беше една хубава блондинка. Един път беше в банята и се къпеше при отворена врата. Аз седях отпред и я гледах, изведнъж тя си изпусна сапуна, наведе се да го вземе и тогава не издържах, скокнах и я опънах отзад...
- И сега и тебе ли те чака инжекцията?
- Ами-и, доведе ме да ми изпилят ноктите.
0
Две бабки си говорят:
- Притеснявам се за мъжа си. Излезе вчера на обед, а още не се е прибрал.Страхувам се да не е тръгнал по прос*итутки.
- Не бъди такава черногледа ма, може да е умрял човека.
0
Мутра си говори с приятел:
- А бе, ти чу ли Картофа как умрял като х*й, бе?
- К`ви ги говориш, бе, Тиква? Как се умира като х*й?
- Ами, както си стоял и изведнъж паднал...
0
Живяла някога една жена. Омъжила се и родила пет деца. Когато мъжът й умрял, тя се омъжила повторно.
От втория брак имала седем деца. Случило се така, че и вторият й съпруг починал, а скоро след това и тя се поминала. След погребението й, свещеникът, четейки речта си, казва:
- Най-накрая те се събраха!
Стоящият до него мъж пита:
- С кого, бе? С първия или с втория съпруг?
- Имах предвид краката й... - отговаря свещеникът.
0
Пилотът на самолет разбрал че ще се разбият и наредил на стюардесата да измисли нещо за да успокои пътниците като същевременно им каже за проблема. Отишла тя при пътниците и почнала:
- Хайде на бас, че ако си сваля блузата ще пламне левия двигател.
- Да бе как ли пък не - чул се глас от задната част на салона.
Стюардесата си свалила блузата и наистина пламнал двигателят
- Хайде на да се обзаложим, че ако си събуя и полата ще пламне и десния.
- Ти луда ли си, просто имаше късмет с другия!
- Добре - казала тя и като се събула наистина се запалил - сигурно не вярвате, че ако се съблека съвсем гола ще се разбием???
- Е не тази съвсем е полудяла - казали пътниците.
Но тя се съблякла, самолета се разбил в планините и всички загинали. Само един успял да изпълзи в предсмъртна агония и изхриптял:
- Аман от ку*венски номера - и умрял.
0