Вицове за умрели
В тази категория има 900 вица, разпределени в 60 под-страници.
Умрял Бил Гейтс и отишъл при Св. Петър, който му казал:
- Много се чудя дали да те пратя в Рая или в Ада. Ти си дал толкова много на човечеството, компютъра е във всеки дом, без интернет вече не може, и заслужаваш да отидеш в Рая. От друга страна си създал Уиндоус, за което трябва да гориш в Ада! Затова ще направя нещо, което никога не съм правил - ще ти разреша да си избереш къде да те пратя, ако искаш първо да ти покажа Рая и Ада ?
Бил Гейтс се съгласил и помолил да разгледа двете места.
Отишли първо в Ада. Гледа Бил - плаж, море, слънце, красиви жени на припек, много алкохол - страшно му харесало! Помолил да види и Рая. Отишли там и видели пухкави облачета. ангелчета подскачали нагоре надолу - мир и спокойствие. Тогава Бил Гейтс казал:
- Св. Петре, много ти е хубав Рая, ама все пак мисля да избера Ада!
Св. Петър се съгласил и го пратил в Ада. Минал се един месец и Св. Петър слиза да види какво е станало. Намира Бил Гейтс да ври в един котел, а около него дяволите подклаждат огъня.
Бил го видял и проплакал:
- Абе Св. Петре, виж колко е ужасно тук, какво стана с морето, жените, слънцето ?
- ААааа! - отговорил Св. Петър - това беше само скрийнсейвъра!
0
- Санитар, къде ме карате?
- В моргата.
- Но аз още не съм умрял!
- Е и ние още не сме стигнали...
2
Авиокомпанията Quantas е известна с това, че е единствената голяма компания, чиито самолет никога не е претърпявал катастрофа. Навярно заслуга за това има и строгата процедура по тестване на самолетите преди полет и попълваните за целта дневници по поддръжката. В тях пилотите вписват своите забележки (З), а механиците от наземния персонал - своите отговори (О). Тъй като и двете страни се отличават с особеното си чуство за дружелюбен, но понякога черен хумор, с годините се е натрупала доста своеобразна колекция от лаконични задочни разговори. Предлагаме ви малка част от тях:
З: Лявата вътрешна гума е почти наложително да бъде заменена.
О: Почти заменихме лявата вътрешна гума.
З: Нещо подрънква в пилотската кабина.
О: Нещо беше затегнато в пилотската кабина.
З: Има умрели бръмбари по челното стъкло.
О: Поръчани са живи такива. Ще ги инсталираме след следващия полет.
З: Има признаци за протичане на течност по десния колесник.
О: Признаците са отстранени.
З: Системата "Свой-Чужд" не работи.
О: Системата "Свой-Чужд" никога не работи, когато е изключена.
З: Двигател, инв. № 380-8006FAF-89-19, липсва под лявото крило.
О: След кратко разследване, двигател, инв. № 380-8006FAF-89-19, беше открит под дясното крило.
З: В пилотската кабина има мишка.
О: В оборудването на пилотската кабина е добавена котка.
З: Полетът мина нормално, но помощната система за управление при приземяване работи доста грубо.
О: На този тип самолет няма помощна система за управление при приземяване.
З: В момента на включване на автопилота самолетът губи 30 м височина.
О: Проверено неколкократно в хангара - самолетът държи височината стабилно.
З: При заключване на ръчката на газта, същата се движи много трудно.
О: Ключалката е сложена там с цел ръчката на газта да се движи ТРУДНО, идиот такъв!
З: Подозирам, че в челното стъкло има пукнатина.
О: Подозирам, че си прав.
З: Самолетът се държи странно.
О: На самолета бе наредено да се държи прилично.
З: Иззад контролния блок на радиста се чува силен звук - като че ли там седи някаво джудже и блъска с чук по плоскостите.
О: Джуджето е открито. Чукът - иззет.
З: Радарът пищи неистово.
О: Радарът е препрограмиран. Сега ще чурулика тихо.
0
Лежи пиян на улицата - ама толкова пиян, че чак като умрял. Прибират го в моргата. На сутринта се събужда и не може да се осъзнае къде е - наоколо голи тела, студ, и някаква баба мие пода. Пита я:
- Какво е това тук?
- Морга.
- Е, тогава Gut Morgen
0
- Дядо!
- Защо безпокоиш дядо си? Човекът е умрял.
0
На един човек сина се разболял много тежко. Ходили по доктори, но всички казвали, положението е много лошо и детето няма да се оправи. Тогава човекът отишъл при една гадателка. Тя погледнала в картите и казала:
- Точно в 12 часа през нощта, детето ще оздравее, но бащата ще умре!
Прирал се човекът, и понеже това му били последните часове, седнали с жена си на масата, сипали си ракия, нарязали мезета и взели да се сбогуват. Минало 12, но нищо не се случило. В това време детето влязло в стаята и извикало:
- Тате, тате ела да видиш - комшията е умрял!
0
Един страстен пушач умрял и се изправил пред дилемата: в рая или в ада.
- Ако отида в рая - няма да мога да пуша. Я да отида в ада.
Отива той в ада и започнал да си избира място. Отваря една врата и гледа: дяволите варят някакъв грешник в казана.
- Тук не е за мен.
Отваря следващата врата - дяволите пекат грешна душа на шиш.
- И тук не е за мен.
Отваря трета врата и какво да види: дузина грешници потопени до шия в басеин с лайна пушат цигари.
- Това място е точно за мен - си казал човека и скочил в басейна.
Тъкмо запалил цигара и дявола се появил. Посочил часовника си и казал:
- Господа, почивката свърши - потапяй се!
0
Един мъж искал да пробва жена си дали още го обича. За целта той се направил на умрял. Дошъл редът да го преобличат и жената казала:
- Защо със тази официална риза, нека му облечем нещо по-друго! - и му облекли фланелка.
Жената пак рекла:
- Защо с този официален панталон, дай да му облечем нещо по-друго! - и му облекли къси гащета.
След това жена му казала:
- Защо стези официални обувки? - и му сложили едни гуменки.
Дошло време жената да го оплаква и тя казала:
- О-о, мъжо, защо ме остави, къде отиваш?!
А мъжът станал от ковчега и отсякъл:
- Така, като се гледам, отивам на мач!
1
Разпит в полицията:
- Ти ли си Иван Петров Иванов?
- Аз.
- Роден на 8 януари 1968 г.?
- Да.
- Умрял на 23 март 1999 г.?
- Не.
- Значи не търсим тебе.
1
Един от авторите на българските клинични пътеки умрял и попаднал в Рая.
- Това е чудесно! - възкликнал той.
- Не бързай да се радваш! - намесил се Св. Петър - Тук за теб препоръчваният престой е от 3 до 6 дни!
0
Един мъж умрял. Хората го сложили в ковчег. Носят го към гробищата да го погребват, а зад тях пълзят червеите и възторжено крещят: "Презентация! Презентация!"
0
Мумиите са мъртъвци, на които са извадени вътрешностите, но те не са умрели от това.
0
Срещат се две мутри.
- Слушай, брато, жив-умрял трябва да намеря сто хиляди долара, но нито едно говедо не иска да ми даде назаем. Вече втора нощ не мога да мигна.
- Защо не каза по-рано бе?
- Ти можеш ли да ми помогнеш?
- Разбира се! Точно вчера ми докараха от Швейцария страшни хапчета против безсъние.
1
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5
Червената шапчица, разказана от рокясал младеж
Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Криейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
- Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
- Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
- Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
- Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена - отвърнал Улфа.
- Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
- Щото съм метълка, ма! - пак отвърнал Вълка.
- Ми що са ти такива големи кубинките?
- Ми щото да ритам разни дискари като теб! Hell awaits! - отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
- Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и там намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат
некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к"ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.
1