Вицове » Трева

Вицове за трева

В тази категория има 331 вица, разпределени в 23 под-страници.

Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 4649

Мъжете са ...
... като кафето: най-добрите са горещи, силни и не ти дават да спиш цяла нощ;
...като търговски агенти: не трябва да им вярваш на нито една дума;
... като компютри: трудно можеш да ги разбереш и винаги имат проблем с паметта;
... като ксерокси: стават само за репродукции и за нищо повече;
... като банкова сметка: без пари пет пари не струват;
... като снеговалеж: не знаеш кога ще дойдат, колко сантиметра ще са и колко ще издържат;
... като колите втора ръка: не са скъпи, но не са съвсем стабилни;
... като грима: никога не остават твърде дълго;
...като хороскопите: винаги те съветват какво да правиш, но като правило - грешат;
... като времето: невъзможно е да бъдат променени по никакъв начин;
... като мини-полите: разсееш се за малко и ще оголят краката ти;
... като държавен служител: каквото и да ги помолиш да направят, те все си намират нещо по-важно, а в действителност - няма нищо подобно;
... като местата за паркиране: хубавите вече са заети, а свободните са все неудобни и прекалено малки;
... като косачка за трева: трудно е да ги запалиш, излъчват неприятна миризма и в половината от случаите - не действат;
... като сал: без проблеми плуват по течението, само да не полагат никакви усилия /или като алтернатива - неуправляеми са/;
... като тракторите: ако им сипеш вътре някаква съдържаща спирт течност, продължават да работят;
... като докторите: никога не можеш да разбереш какво искат да кажат;
... като лекарство: неприятно е да си имаш работа с тях, но са необходими;
... като кучетата: ако не ги възпитаваш, ще бягат по цялата къща и ще цапат навсякъде;
... като директорите: нищо не умеят да правят, но всичко трябва да работи идеално;
... като пощальоните: чукат на всички врати, надявайки се все някой да отвори;
... като инженерите: за тях на теория всичко работи, но на практика - първият водопроводчик ще направи всичко много по-добре;
... като адвокатите: в каквото и да ги обвиняват, те все ще си намерят един вагон оправдания;
...като видеото: напред - назад - напред - назад - стоп - извади;
...като сперматозоидите: само един на 15 милиона се оказва полезен;
...като микровълновата печка: загряват за 15 секунди;
...като делфините: всички казват, че са умни, но още никой не го е доказал;
...като раците: всичко в тях е хубаво, освен главата;
...като рекламата: трябва да се съмняваш във всичко, което ти казват;
... като облигациите: изисква се много време, за да узреят;
...като миксера: необходим ти е, но не знаеш точно за какво;
...като охлювите: рогати, лигави, пълзят и при това си мислят, че това е техният дом;
...като облаците: когато си тръгват, можеш да се надяваш, че денят ще бъде прекрасен;
...като бутилка бира: празна от гърлото нагоре;
...като конете: ако ги впрегнеш умело, можеш да ги яздиш дълги години;
...като пуканките: залъгват глада, но за кратко;
...като новородените: отначало са толкова забавни, но после ще се умориш да им разтребваш мръсотиите

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Футболист внезапно умира и отива на небето. След няколко дни духът на почналия се явява на най-добрия му приятел, също футболист.
- Ти нали беше умрял?! - казва учудено живият.
- Дойдох, за да ти съобщя две новини - казва духът - Една хубава и една лоша. Първата е, че на небето има страхотно първенство по футбол с най-добрите играчи на всички времена, страхотни стадиони за по 350 000 зрители, невероятни електронни табла, най-хубавата трева на света и съдии, които никога не грешат.
- Страхотно! А каква е лошата новина?
- Лошата е, че треньорът ми те е включил в състава за утрешния мач.

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Английски свещеник се разхожда из някакъв парк. Паркът е прекрасен. Хубави цветя, грижливо подрязана трева, чисти пътечки...
На една цветна градинка се труди някакъв градинар. Свещеникът решава да му напомни за величието на Бога:
- Виждам, че имате прекрасна градина, сър. Какви прекрасни творения създава Господ, когато му помага човекът!
- Ха! Що не бяхте тук миналата година, да видите на какво приличаше този парк, когато Господ се грижеше сам за него.

Добавен преди 10 години 2 Преглед

Полицията разбира, че в едно село била се разпространила тревата. Отиват там и срещат една бабичка и решават нея да питат: - Бабо, да си виждала тука младежите да пушат марихуана, трева? - Абе каква марихуана бе бабо, тукашните деца пари за цигари немат та по 10 човека 1 цигара си въртят камо ли трева да пушат!!!

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Качествата на мъжете са:

... като кафето: най-добрите са горещи, силни и не ти дават да спиш цяла нощ;
... като търговски агенти: не трябва да им вярваш на нито една дума;
... като компютри: трудно можеш да ги разбереш и винаги имат роблем с паметта;
... като ксерокси: стават само за репродукции и за нищо повече;
... като банкова сметка: без пари пет пари не струват;
... като снеговалеж: не знаеш кога ще дойдат, колко сантиметра ще са и колко ще издържат;
... като колите втора ръка: не са скъпи, но не са съвсем стабилни;
... като грима: никога не остават твърде дълго;
... като хороскопите: винаги те съветват какво да правиш, но като правило - грешат;
... като времето: невъзможно е да бъдат променени по никакъв начин;
... като мини-полите: разсееш се за малко и ще оголят краката ти;
... като държавен служител: каквото и да ги помолиш да направят, те все си намират нещо по-важно, а в действителност - няма нищо подобно;
... като местата за паркиране: хубавите вече са заети, а свободните са все неудобни и прекалено малки;
... като косачка за трева: трудно е да ги запалиш, излъчват неприятна миризма и в половината от случаите - не действат;
... като сал: без проблеми плуват по течението, само да не полагат никакви усилия (или като алтернатива - неуправляеми са);
... като тракторите: ако им сипеш вътре някаква съдържаща спирт течност, продължават да работят;
... като докторите: никога не можеш да разбереш какво искат да кажат;
... като лекарство: неприятно е да си имаш работа с тях, но са необходими;
... като кучетата: ако не ги възпитаваш, ще бягат по цялата къща и ще цапат навсякъде;
... като директорите: нищо не умеят да правят, но всичко трябва да работи идеално;
... като пощальоните: чукат на всички врати, надявайки се все някой да отвори;
... като инженерите: за тях на теория всичко работи, но на практика -първият водопроводчик ще направи всичко много по-добре;
... като адвокатите: в каквото и да ги обвиняват, те все ще си намерят един вагон оправдания;
... като видеото: напред - назад - напред - назад - стоп - извади;
... като сперматозоидите: само един на 15 милиона се оказва полезен;
... като микровълновата печка: загряват за 15 секунди;
... като делфините: всички казват, че са умни, но още никой не го е доказал;
... като раците: всичко в тях е хубаво, освен главата;
... като рекламата: трябва да се съмняваш във всичко, което ти казват;
... като облигациите: изисква се много време, за да узреят;
... като миксера: необходим ти е, но не знаеш точно за какво;
... като охлювите: рогати, лигави, пълзят и при това си мислят, че това е техният дом;
... като облаците: когато си тръгват, можеш да се надяваш, че денят ще бъде прекрасен;
... като бутилка бира: празна от гърлото нагоре;
... като конете: ако ги впрегнеш умело, можеш да ги яздиш дълги години;
... като пуканките: залъгват глада, но за кратко;
... като новородените: отначало са толкова забавни, но после ще се умориш да им разтребваш мръсотиите;

Та така - и на тях не им е лесно...

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Защо се дънят компютърните програми?

Отговори от гледната точка на различни религии и учения

Юдаизъм: Не трябва да се задава въпросът защо се дънят програмите. Трябва да се чака новата версия!

Католицизъм: Първата програма беше безгрешна. Но когато се опита да работи на компютър Apple, започна да се дъни. Всички програми са версии на първата програма и съхраняват нейните грешки с цел съвместимост.

Православие: Не трябва да се задава въпроса защо се дънят програмите. Да се ползват нови версии (особено западни) също не трябва. Не трябва да се интересуваме дали дадена програма работи или не. От значение е само какво става след нейната деинсталация.

Протестантство: Програмистът така обича своите програми, че им позволява да се дънят и успиват. И въобще, трябва да се обръща повече внимание на неработещи програми. Това, естествено, няма да ги поправи, но пък е доходоносно.

Свидетели на Йехова: Само ние притежаваме истинската програма, премахваща всички софтуерни проблеми. И сме готови да я предложим на всички практически безплатно. Но тя няма да работи, ако вие не повярвате, че тя наистина решава всякакви софтуерни проблеми. Ако сте я инсталирали, а проблемите не са изчезнали, значи вие не сте повярвали в нея.

Мормони: Програмите се дънят, защото ги пускат на неправилни компютри. Правилни компютри имаме само ние! Съвсем близо сме до момента, в който ще разберем как да ги включим.

Мюсюлмани (сунити): Ако дадена програма греши, то тя е невярна. Неверните програми трябва да се изтриват. Безпогрешни са само верните програми. Ако вярната програма казва, че 2 по 2 прави 5, то всички програми, които дават други резултати, грешат.

Мюсюлмани (шиити): Само един програмист е писал верни програми. Верни са също така и техните следващи версии. Всички останали програми са неверни по определение.

Индуизъм: Програмите се дънят поради това, че в тях е имало грешки още преди тяхната инсталация, когато са били други програми на други компютри. След деинсталация те отново ще станат други програми и ще се дънят заради сегашните си грешки. Коригиращи версии няма да помогнат, защото всичко е предопределено.

Будизъм: Програмите се дънят поради това, че вие си задавате този въпрос. Грешно е да се стремиш към избавяне от софтуерните проблеми чрез коригиращите версии - те просто ще умножат проблемите. Няма никаква разлика между софтуер и хардуер, програма и програмист. Програма, избавена от проблеми, изпада в нирвана. Програмите, изпаднали в нирвана, не се дънят, защото няма нужда да работят.

Дзен-будизъм: Дъни ли се програма, която разпечатва сама себе си? Как изглежда програма, незаписана на нито един дисков носител? Веднъж един ученик попитал своя учител, как да се избави от грешки в програмите и учителя му дал вируса CIH. Един друг ученик казал на учителя си, че иска да има програми без грешки. "Глупак!" - изкрещял учителят, - "А защо не искаш грешки без програми?" И ударил с Уинчестър-а си ученика по главата. Ако вие още не сте получили просветление, няма за какво да говорим.

Даоизъм: Програмна грешка, която може да се открие, не е истинска програмна грешка. Коригираща версия, която е възможно да се напише, не е истинска коригираща версия.

Конфуцианство: Програмите се дънят поради неразбирането на ред неща. Всички опити да се поправят програмите с помоща на коригиращи версии (както правят западните варвари) противоречат на етикета и трябва да се избягват. Единствено напълно мърдият ще осъзнае истинския смисъл и необходимост от способността на програмите да се дънят.

Сатанинство: Всяка програма има право да се дъни. Срамът от програмните грешки е християнска пропаганда.

Растаманство: О, и програмите ли? А откъде си намират трева?

Атеизъм: Вярата в така наречената "коригираща версия" на дадена програма е заблуда на потребителя. Способността на програмите да грешат - това е обективен природен закон и в случая нищо не можеш да направиш.

Дарвинизъм: Понеже еволюцията още не е приключила

Социализъм: Програмите се дънят поради неравенството. Различните програми имат различен размер, разширение и се нуждаят от различно количество памет. Коригиращите версии не биха помогнали в борбата срещу програмните грешки защото отстраняват последствията, а не причините за възникването им. Всички програми трябва да се уеднаквят, да се унищожат всякакви опрационни системи освен една, да се изземат всички PC-та от потребителите и вместо тях да се внедри един главен компютър.

Комунизъм: Програмите се дънят поради вредителство! Да се разстрелят програмистите. За всеки случай, да се разстрелят и производителите на компютри. Въобще, защо са ни някакви си там компютърни програми? Та ние вече си имаме Програмата на Партията!

Нацизъм: Програмите се дънят поради същата причина, поради която няма вода - евреите!

Фройдизъм: По принцип, всички графични среди (като Windows например) са предназначени главно за разглеждане на порно снимки. А текстовите редактори - за порно текстове. А езиците за програмиране - за написване на графични среди и редактори, използвани за разглеждане на порно картинки и порно текстове. Ако програмите се използват за други цели -то те неизбежно се дънят.

Екзистенциализъм: В края на краищата не ни интересува защо се дъни дадена програма. Ако вие задавате такъв въпрос, то значи вече имате и коригираща версия.

Феминизъм: Програмите се дънят поради дискриминация на разширенията! И въобще, всичко това са го измислили шовинистическите свине от поддръжката, дето се боят да не би да загубят работата си.

Сексуални малцинства: Да се каже за дадена програма че се "дъни" - това е оскърбителен предразсъдък! Това е просто една особеност в повече, с която впрочем може да се гордееш. Всъщност, такива особености имат и много знаменити програми като Microsoft Windows, Netscape Navigator и Borland Delphi!

Организации против абортите: Дънещите се програми също имат право на инсталация!

Green Peace: Програмите се дънят поради замърсяването на околната среда! Преди 500 години, когато промишлеността не е тровела Земята, никой и не е чувал за софтуерни проблеми. Нима не е така?

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Дневник на българския нинджа

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.

В Пелменистан.

Добавен преди 10 години 5 Преглед

Следовател разпитва заподозрян, който си запалва цигара:
- Пушите цигари?
- Да, и какво от това?
- Наркоман ли сте?
- Не, от къде го измислихте?
- От цигарите лесно се минава на трева. Такъв навик говори много... В този момент задържаният леко се отдръпва със стола си назад.
- Какво правите? - пита следователят.
- Вие често ли си гризете химикалката?
- Какво от това?
- Такъв навик говори много...

Добавен преди 10 години 2 Преглед

Седяла си пандата на едно дърво. Минал един гущер и я попитал:
- Какво си правиш?
- Ми, пафкам си трева. Що не се качиш при мен да си правим компания?
Качил се гущерът и двамата си пушили и пушили, докато на гущера му пресъхнала устата.
- Ще отида до реката да пийна вода - казал гущерът.
Отишъл той на реката, а там един крокодил.
- Какво правиш, приятел? - обърнал се крокодилът към гущера.
- Ами, пушим си с пандата трева, та ми пресъхна устата и дойдох да пия вода - отвърнал гущерът.
- Я аз да видя тази панда дето пуши трева - казал крокодилът.
Отишъл той при дървото, видяла го пандата и възкликнала:
- Абе, ти колко вода изпи?!

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Трима приятели се връщат от война.
Единия без крак, втория без ръка, а третия без х*й.
Отиват при лекаря.
Първия влиза и лекаря го пита:
- Какво ти има бе момче?
- Ами докторе да имате някакъв крак?
- Абе аз имам, обаче той е женски.
- Нищо, слагай. Да върши работа!
Сложил го лекаря. Влязал втория.
- Какво ти има бе момче?
- Ами докторе да ти се намира ръка?
- Абе аз имам ама е женска.
-Нищо, да върши работа пък ...
Сложил я доктора и влиза третия.
- На тебе какво ти има?
- Ами докторе....няма го. Имаш ли нещо такова?
- Ами нямам точно такова, но имам един хобот.
- Нищо, слагай да има нещо в гащите пък ...
След време се срещат тримата и се питат един друг:
- Как е?
Първия:
- Ами добре е крака ама женски. Като види някое хубаво момченце и тича след него.
Втория:
- Ами добре, върши работа ама женска ръка се в гащите ми бърка.
- Ами при тебе как е?
- Ами колкото пъти седна на някоя пейка до поляна все ходи, къса трева и ми я буха в газа.

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Красива дама се вози с такси. Вече пристигат до местопредназначението и дамата понечва да извади пари за да плати, но уви не намира - просто ги е забравила:
- Забравила съм си портфейла! - започва да се вайка тя.
- Така ли?! - казва шофьора и подкарва в непозната за нея посока.
Стига до една гора, вади чаршаф от багажника и го постила на земята...
- Но моля ви се, как така, та аз имам две деца, не може такова нещо! - мънка тя, явно примирена да става каквото става!
- Няма значение - казва шофьора - аз имам в къщи десет заека! Започвай да скубеш трева и слагай в чаршафа!

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Не можеш цял живот да пиеш, еб*ш и пушиш трева, защото така ще израснат и твойте деца!!

Добавен преди 10 години 1 Преглед

- Защо рибата тон не тежи 1000 килограма?
- Аз лично ще нося ли някаква съдебна отговорност, ако кажа на професионален убиец да ходи да си гледа работата?
- Ако си купя един зелен чук, в него ще има ли витамини?
- Защо диспечерите на земята си губят времето да говорят на пилотите на изтребители, след като знаят, че те се движат със свръхзвукова скорост?
- Ако целенасочено се опитате да се провалите и успеете, какво сте постигнали - успех или провал?
- Някой някога виждал ли е облечена вода?
- Разумно ли е да се насърчава един ковач да ходи да забива гаджета?
- В приказките няма логика. Чували сте тази за Хитър Петър, който се скитал бездомен в бурята и бил подслонен от непознати? Те му дали храна и топла постеля и легнали да спят. През нощта Хитър Петър станал тихо, промъкнал се в кухнята, изял сготвената от домакинята патица и на нейно място сложил в тенджерата мръсните си цървули. После победоносно се изнизал от къщата, преди някои да се е събудил. Каква точно е поуката за българските деца от тази приказка?
- В приказките наистина няма логика. Ако седем застаряващи, ниски на ръст съквартиранти се приберат в дома си след работа, каква е вероятността да се вбесят, като видят красива, млада жена да се излежава в спалнята им?
- Питали ли сте се какво е отношението на Бриджит Бардо към героя ловец от Червената шапчица?
- Като стана дума за Червената шапчица, къде смятате би се чувствала по-уютно - в търбуха на вълка или в сектор "Б" по време на Левски - ЦСКА?
- Не го ли е срам ветеринарния лекар по време на аутопсия... на умряло куче нож да вади?
- Ако се казвате Марина, не е ли форма на канибализъм да ядете маринована храна?
- Не би ли трябвало eдин плосък покрив да се казва поправ?
- Ако живеете в Монреал и работата ви е да косите трева, това означава ли, че знаете как да подстригвате канадска ливада?
- Ако е вярно, че който не работи, не трябва да яде, защо има толкова много дебели хора в парламента?
- Ако страшно мразя да ходя на погребения, това извинява ли ме да не отида на своето собствено?
- От какво точно са забогатели обикновените мишки, за да станат по-заможни от църковните?
- Според Третия закон на Нютон всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. В такъв случай не би ли трябвало да правим още нещо, докато повръщаме?
- Ако кръстосаме мравояд и птицечовка, какво ще се получи - птицеяд или мравочовка?
- Според мен светът се дели на два вида хора: тези, които делят света на два вида хора, и тези, които не го правят. Вие от кои сте и ако кажете, че сте от вторите, това не ви ли праща автоматично при първите?
- Ако има дискохвъргачи, не е ли резонно да има и чалгохвъргачи?
- Пабло Пикасо е разтоварвал изтощените си от рисуване мускули с гимнастика. Това означава ли, че той е родоначалникът на художествената гимнастика?
- Каква е скоростта на тъмнината?
- Да предположим, че се закачам със симпатично гадже, което съм забелязал да се излежава на балкона на третия етаж. Ядосано от моята наглост, момичето отива в кухнята, взима горещата тенджера с гювеч от котлона и ми я изсипва на главата. Tази ситуация дава ли ми право да се похваля на приятелите си, че въпросното гадже ми е пуснало гювеч?
- Ако сте подготвени дори за неочакваното, това не означава ли, че неочакваното всъщност е очаквано?
- Защо в българския език думите за женитба и грешка са едни и същи? Това някакво послание ли е?
- Ако Леонардо ди Каприо си загуби палтото, но после го намери, би ли могло да се каже, че е разгадал загадката на "Шлиферът на Леонардо"?
- Ако казваме на предпазителите за уши наушници, не би ли трябвало да имаме напълно различна дума за сутиен?
- Защо, по дяволите, няма диетична водка?
- Ако знаете, че сте на смъртно легло, не е ли разумно веднага да се преместите?
- Изборите в България винаги са били много загадъчни. Не смятате ли, че най-подходящото официално название на нашенските избори е "Мистерията на българските гласове"?

Добавен преди 10 години 9 Преглед

Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник.
"Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам - кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист."

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Умрях от страх, ти казвам! Аз изобщо нямаше да се кача в това такси, ама нямаше други. Само като видях шофьора и ми настръхна новата прическа за 25 лева. Страшен, ти казвам! А бе... Изглеждаше като човек, дето изсмуква меда директно от пчелите! Докато ме возеше, не гъкна. Половин час до вилата - пълно мълчание и Цеца Величкович до дупка! Едвам издържах. Стигаме на вилата, поглеждам... И какво да видя! Забравила съм си портфейла. Едвам си отворих устата да му кажа. А той нищо не казва. Само слезе от колата и отвори багажника. Извади едно старо одеало, постла го на тревата до колата, стои и ме гледа с един такъв рошав поглед. Изтръпнах!
Ама какво правите? - викам - недейте така, моля ви се! Три деца имам.
А той ме гледа още по-рошаво и ми вика:
- Ти имаш три деца, ама аз имам 30 заека. Късай трева и хвърляй в одеалото!

Добавен преди 10 години 0 Преглед